Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Михаил Иванов'.

Открити 46 резултата

  1. 3. За лъжеучителя Михаил Иванов Бележки на съставителя Вергилий Кръстев I. Виж «Изгревът» том I, стр. 293-310: Спомени на Мария Тодорова. 1. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света - стр. 293-295. 2. Ясновидци и светци - стр. 295-297. 3. Котката, която мижеше - стр. 297-300. 4. Самозванецът - стр. 300-310. II. Виж «Изгревът», том I, стр. 469-472: Спомени на Борис Николов. 1. Отклонението - стр. 469-472. III. Виж «Изгревът» том III, стр. 210-214: Спомени на Борис Николов. 1. Как се издаде книгата «Учителят» на френски език в Париж (стр. 210-212). 2. Михаил Иванов - стр. 212-214. IV. Виж «Изгревът», том IV, стр. 343-344: Спомени на Драга Михайлова 1. Михаил Иванов - стр. 343-344. V. Виж «Изгревът», том IV, стр. 515-516 и стр. 517-521: Спомени на д-р Методи Константинов. 1. Самозванецът - стр. 515-516. 2. Михаил Иванов - стр. 517-521. VI. Виж «Изгревът» том IV, стр. 638-639 и стр. 641-642. Бележки на Вергилий Кръстев 1. Получаване на пари във валута - стр. 638, точка 11. 2. Първородство за паница леща - стр. 639, точка 13-15. 3. Българи - просяци към чужденците - стр. 641, точка 21. VII. Виж «Изгревът» том VI, стр. 389-390. Спомени на Златка Георгиева Константинова. 1. Михаил Иванов - стр. 389-390. VIII. Виж «Изгревът» том VI, спомени на Симеон Арнаудов. 1. Магия за дъжд - стр. 447-448. IX. Виж «Изгревът», том VII, спомени на Драган Петков. 1. Французите и Михаил Иванов - стр. 143-145. X. Виж «Изгревът», том VII, спомени на Цанка Екимова за Юрданка Жекова. 1. За светците няма храна - стр. 587-588. XI. Виж «Изгревът», том VII, спомени на Анина Бертоли. 1. Михаил Иванов в Париж - стр. 652-655. 2. Лъжеучителят Михаил Иванов - стр. 662-666. XII. Виж «Изгревът», том VII, спомени на Крум Божинов. 1. Ясновидката Ванга и Михаил Иванов - стр. 689-692 XIII. Виж «Изгревът», том VIII, спомени на Димитър Грива. 1. Истинският Учител не се подменя - стр. 217-220. XIV. Виж «Изгревът», том VIII, стр. 475-477. Спомени на Веска Величкова. 1. Михаил Иванов - стр. 475-476. XV. Виж «Изгревът», том VIII, спомени на Виола Йорданова от САЩ. 1. «Сродната душа», определена от съдбата - стр. 518. 2. Иситнският Учител и необикновената лъжа - стр. 518-519. 3. Написаното с черно мастило - стр. 520-521. 4. Кармичната развръзка - стр. 524-525. 5. Лъжеучителят - стр. 525. 6. Опорочението на Високия идеал - стр. 525-526. 7. Размишление и поучение - стр. 526-527. XVI. Виж «Изгревът», том VIII, спомени на Величка Няголова. 1. Михаил Иванов - стр. 550-555. 2. Едно писмо за истината и лъжата - стр. 556-558. XVII. Виж «Изгревът», том XV, спомени на Николай Дойнов. 1. Михаил Иванов - стр. 369-370, 819-822. XVIII. Виж «Изгревът», том XVII, спомени на д-р Стефан Кадиев. 1. Писмо от Михаил Иванов до Стефан Кадиев от 20.IV. 1966 г.-стр. 811-814- на френски и превод на същото писмо на български - стр. 814-815. 2. Писмо от д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов от 27.IV. 1966 г.- стр. 815-818. 3. Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев от 23.XI.1977 г. на български - стр. 818-819, и скенер копие на френски на стр. 820-821. 4. Забележки на съставителя Вергилий Кръстев на стр. 819-822, че Михаил Иванов не е българин, а македонец и че е роден в село Магарево около Битоля, Македония. От село Магарево се раждат и пръкват само магарета. Това е отговорът на думите на Михаил Иванов, който обижда българите, че са магарета. XIX. Виж «Изгревът», том XXI, спомени на Величка Няголова. 1. Лъжеучителят Михаил Иванов от франция - стр. 988. XX. През 1956 г. Михаил Иванов изпраща Стефан (Тони) и Стела Белмен - рождени брат и сестра французи, до София, които искат авторските права за издаване Словото на Учителя в чужбина. Отначало българите от братството се съгласяват, но след намесата на Мария Тодорова се отказват. Случаят е описан. И след това започва разривът, който е описан в библиограф- ската справка, която съм дал. Тогава Михаил Стоицев му пише писмо, което е изпратено, и не след дълго време се получава отговор. Тези две писма ги публикувам. Вие не можете да разберете нещо оттях, ако не сте се запознали с представената справка от I до XX за лъжеучителя Михаил Иванов. XXI. От отговора на Михаил Иванов се вижда, че той не е случаен човек. По-късно и д-р Иван Жеков му пише писмо, което ще публикуваме в този том, към неговия материал. В отговор се получава писмо от французите, подписано от 31 души. XXII. Разпрата е налице. Разривът е пълен. Това ги спасява след една година, когато започва процесът срещу Братството от 1957-1959 година. Ако не си бяха скъсали връзките, щяха да бъдат обвинени, че са агенти на империалис- тите и щяха да ги осъдят на смърт. Това признават и следователите пред следствието. И дори съжаляват, че не могат да ги обвинят като френски шпиони. XXIII. След процеса 1957-1959 г. Изгревът е заключен, литературата е унищожена и започва официалното гонение на властта срещу Братството. То е унищожено. През 1972 г. Изгревът е разрушен и на неговото място са построени легациите на СССР. XXIV. След 1990 г. се явиха предателите, които докараха французите в България. Михаил Иванов приживе се беше обявил за Учител на Бялото Братство, после се обяви за Миров Учител на Бялото Братство. Неговите платени наемници му разпространяват книгите и неговата биография, че е Миров Учител. XXV. Целта е да се подмени Учителят Петър Дънов с Михаил Иванов. За французите има Учител Михаил Иванов и има си някой Петър Дънов за българите. Целта е да се подмени Словото на Учителя с писанията на Михаил Иванов. Михаил Иванов използува Паневритмията и песните на Учителя, за да може да създаде поле - електромагнитно и психическо поле, и да се храни от него. Това е причината. Целта е подмяната на Всемировия Учител, на Мировия Учител Беинса Дуно от Мировия лъжец Михаил Иванов с неговото ново име - Омраам. XXVI. За мен има един Бог, Един Учител, и това е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно. Има едно Слово и това е Слово на Бога, дадено чрез български език чрез устата на Петър Дънов. А Неговото учение е учение за Шестата раса на човечеството. Амин. А поредицата «Изгревът» е пътят Господен на Неговата Школа. Амин.
  2. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ 1. Писмо на брат Михаил Стоицев до братята във Франция За сестра Стела и братята Михаил Иванов и Белмен Мила сестра и брат Белмен, Като Ваш по-възрастен брат и ученик на Учителя, който, въпреки своята 86-годишна възраст, проповядвам Неговото Слово с бодрост, ревност и смирение, мисля, че имам дълг да ви изпратя казаното по-преди на братята Михаил Иванов и Алфиеро Бертоли и да изложа в това свое писмо следните мисли, предназначени като мой личен братски съвет за брат Михаил Иванов и воденото от него братство в Париж. Признавам на брат Михаил Иванов работата му и жертвите му за делото на Учителя във Франция през периода от 1937 г. до 1940 или 1942 г. Признавам също работата и жертвите на братята французи за това дело. В съгласие с думите на Учителя поддържам, че след България братска Франция ще разпространи това велико учение по целия свят, но веднага добавям: Това е възможно само ако Божественото учение на Учителя се изнася в абсолютния му чист вид според беседите, а не чрез заместващи ги обяснителни беседи върху словото на Учителя, защото Неговото слово е новото Евангелие, което трябва да се предаде в абсолютно чист вид на човечеството, за неговото обновление и издигане. Когато в разговори, послания и писания се изнасят идеи на учението, това трябва да се прави съвсем точно, без лични прибавки към Словото, като винаги се сочи неговият извор - Учителят. Ако Божествените беседи не се четат - в превод или в оригинал - в тяхната пълна и точна форма, това пречи на магическото въздействие на Словото, да стигне до душите и да им даде вложените от Духа в него благословения. Съдено от всички факти, чийто език е ясен и недвусмислен, братята и сестрите във Франция слушат и издават беседи на брат Михаил Иванов вместо беседите на Учителя. Съдбоносно е за тези братя и сестри, заедно с брат Михаил Иванов, да разберат, че те трябва да се поправят и да четат в Школата само беседите на Учителя, както поставят служенето си върху Божествената основа на абсолютната чистота и във възможно най-кратко време да преведат точно, да издадат и разпространят беседите на Учителя всред французкия народ, като едновременно започнат активна работа за разпространяването на учението и всред другите народи. Ако брат Михаил Иванов и братята французи не поправят своя начин на работа в съгласие с окултния принцип за абсолютната незаменимост на Божественото Слово с каквито и да било човешки беседи и мъдрувания, те ще имат най- голяма отговорност пред Небето, всичките им усилия ще останат безплодни и даже Божественият мандат, даден на Франция, може да се отнеме, за да се даде на някоя друга западна страна или на братските славянски народи. На ученика е допустимо да греши в малките неща, като се изисква от него по възможност да не повтаря всяка допусната и осъзната от него погрешка. Престъпление пред Бога, Учителя, Небето, цялото човечество и цялата природа е, ако ученикът измени на Божественото предначертание и на работата на Божественото Слово, както тя е планирана чрез беседите на Учителя, като замени Божествените беседи, предназначени за всички народи и всички човешки души, с каквито и да било човешки беседи, водени от кривото мнение, че и в тях говори Бог и че те са по-достъпни, по-разработени и по-изяснени от тези на Учителя. Никой ученик на Великата Божествена Школа не може да стои по-високо от Учителя си, никой не може да бъде нито по-високо, нито наравно с Христа. Никое човешко слово не може да замени живото Божие слово. То е единственият животворящ хляб за душите, чрез който само цялото човечество може да се обнови и издигне. Няма по-голяма погрешка за ученика от това, да замени - по каквито и да било съображения - Божието Слово, дадено за повдигане на човечеството, със свои беседи. Няма по-съдържателни, по-добре разработени и по-достъпни по форма за всички народи и души от Божествените беседи на Учителя. Тези беседи са хлябът на живота и Истината, от които трябва да се храни днес и в бъдеще цялото човечество, отклонило се от Божествените закони. Понеже ви говоря истината, както я знаем от Учителя, ако сте ученици, думите ми ще бъдат за вас не укор, а обична виделина и спасителен зов, който ще внесе светлина в умовете ви, ще трогне сърцата ви и душите ви и ще даде по- голяма ревност за правилно служене. Моля Бога, както правят това всички братя и сестри в България за вас, Бог да докосне с любов сърцата ви, тъй че думите ми да не ви наскърбят, а да ви освободят и насърчат. Обични сестра Стела и брат Белмен! Четох вашите писма и обръщения към българското братство, както и писмата на братята Коста Стефанов, Апфиеро Бертоли, Боян Боев и Борис Николов. Всички сте мили в ревността си в доброто. Не всички от вас обаче виждат погрешката за неволното отклонение от Словото на Учителя, като не четат изцяло в школата само беседите на Учителя. Който замества живата вода - Божествените беседи, с неполезната вече вода на стари водоеми, той върши погрешка. Старите окултни учения са изиграли вече своята роля и след идването на Учителя беседите са, които ще сложат основата на новата човешка култура. Те са Божествената канализация, по която благословенията на Словото ще стигнат до човешките души. Като истината, беседите на Учителя са едновременно прости, дълбоки и достъпни за всички. Те едновременно хармонизират, хранят и импулсират човешката душа, като всяка беседа дава много подтици и благословения за пробуждането, организирането и развитието на всички основни сили на човека. Дори и да беше нужен някакъв подготвителен период, за да се приспособят французите към формата, в която е дадено Словото на Учителя, ще се съгласите, че 20 години са прекалено дълго време, за да схванат и почувствуват интелигентните французи, че Божественото Слово на Учителя по съдържание и форма напълно отговаря на развитието, нуждите и способностите на всички ученици на Учителя, на всички народи и човеци, които сега трябва да се ползуват от него и да прилагат законите, правилата и методите, необходими за личното и общественото издигане. Ние вярваме, че брат Михаил Иванов и вие ще почнете четенето в школата на Божествените беседи, както отначало брат Михаил е започнал работата си във Франция и както това се прилага по окултен завет на Учителя в България и ще се прилага за в бъдеще и в другите страни. Брат Михаил Иванов в писма до своите приятели твърди, че заменил беседите на Учителя със свои, защото се убедил още в самото начало, че от беседите на Учителя французите заспивали, тъй като Словото на беседите, според собствения му израз в едно писмо, с което разполагаме, «не беше живо, беше еднообразно и без значимост за умовете». Изповедта на брат Михаил Иванов продължава в същото писмо: «Така вече не четях книгите на Учителя пред събраните, но само една страница, и тълкувах дълбочината на нейните изрази, подкрепен от всички окултни науки, които бях успял да усвоя. По този начин французите бяха не само привлечени, очаровани, но същевременно и изумени.» Ние не съдим брат Михаил, но само му напомняме, че ученикът на Учителя трябва да си служи с беседите на Учителя. При това искаме да го уверим най- чистосърдечно и братски, че в България абсолютно никой не го мрази. Не допускайте нито за минута, че тези от България, които отправят своя братски съвет, поради това, че сте се отклонили, не ви обичат. Обратно, цялото българско братство денонощно се моли и работи за успеха на делото Божие и Франция и да се благословят всички негови работници, а брат Михаил Иванов да получи наистина одобрението и наградата на Небето. В цитираното писмо брат Михаил Иванов твърди: «Защо да не се съединим, за да извършим нещо неизмеримо?», а в същото време не поема подадената му ръка от скромния брат Алфиеро Бертоли, ученик на Учителя от самото начало, който правилно води беседите и прилага учението. Безспорно, брат Михаил Иванов не е разбрал правилно и изискването на Учителя да работи с французите по метод, който подхожда на тяхното развитие и нужди. Националното развитие и природа налагат известна промяна в реда на духовните упражнения и задачи, с оглед да се улесни и ускори развитието на специфичните сили, способности и качества у даден народ. Брат Михаил Иванов е решил въпроса извънредно неправилно, като е заменил Божествените беседи на Учителя със свои изяснителни беседи, въз основа на всички досегашни окултни учения на Запада и на Изтока. Ние, като казваме, че е хубаво и нужно да се четат в оригинал самите беседи на Учителя в школата във Франция, това не ще каже, че са излишни и беседите и сказките на брат Михаил Иванов. Те нека си продължават, но отделно. Ако се допускат погрешки, потребно е да се поправят и да се изкупят само с още по-голяма ревност и в правилна работа и служене. Аз лично и цялото българско братство Ви желаем само това и никого не съдим. Братята и сестрите във Франция знаят, че брат Михаил Иванов е само скромен последовател на Учителя, който трябва да се стреми да бъде скромен и добър ученик. * от Учителя да остане според личната му молба във Франция и да съдействува за разпространяването на учението му, след Парижкото изложение от 1937 г. Пълномощия, като духовен пратеник и избраник с подобна мисия не само на него, но никому на земята Учителят не е давал. В подобни илюзии за титли и отличия, с които светът е пълен, не само брат Михаил, но и много други братя и сестри могат да изпаднат. Този път е вече стар, отживял и не отговаря на изискванията на времето. Следните мисли на Учителя трябва да се държат високо. Те са ясни, дълбоки, те са заветът на Учителя: «Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво в тях. Те постепенно ще дойдат с любовта, ще свършат с любовта. Богомилите сега идат отново. Животът влиза в нова фаза. Моята задача е да ви предам Божественото учение. Вашата задача като ученици е да го предадете на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи.» Прочие, обични брат Михаил и братя французи, започнете да превеждате най-точно и внимателно беседите на Учителя, четете ги в школата изцяло, проучвайте ги и ги прилагайте внимателно, разпространявайте ги, и Бог и Учителят ще ви благословят. Само така ще можем един ден всички да се прегърнем радостно за светлата победа на Божието дело на земята. Крепко вярвайте, че даденото от Духа и от Учителя е най-достъпното и най-необходимото за всяка човешка душа духовно познание. Духът на Учителя и небесни представители благославят всяко събрание, където се чет.е изцяло беседата на Учителя. Като се четат и слушат съсредоточено, беседите оказват своето въздействие и съдържанието им достига до всички, според тяхната степен на развитие. Бялото Братство на небето и земята ще ликуват, ако се зачете този окултен закон и ако единството на двете групи на французкото братство бъде потвърдено с писмо за единомислие и единодействие в духа на учението, подписано едновременно от обичните братя Михаил Иванов и Алфиеро Бертоли. 2. Писмо отговор от Михаил Иванов до Михаил Стоицев Бонфен, 21.V.1957 г. Обични и мили брат Стоицев, Получих вашето писмо и го прочетох няколко пъти. Също така и писмото, което сте писали на с. Стела и бр. Тони. Отдавна исках да ви отговоря, но имах огромна работа по ремонта на един от етажите на нашата къща в Севър. Трябваше да се разширят 3 стаи, да се украсят, да се мебелират и да се построи една сал дьо бен[1]. Всичко това изискваше интензивна работа, при това и очаквахме гости от Швейцария и от Холандия. Най-после всичко е завършено. Инсталирано и мобилирано. Гостите бяха посрещнати и си заминаха възхитени. Имах такава работа, че често си лягах в 3 часа след полунощ и в 5 часа бях на крака за изгрева слънце. През деня (всеки ден) държах често по три беседи пред братството. Защото имахме цяла зала, пълна през целия ден - оставаха братя работници. Сега съм в Кот д'Азур за няколко дена и се връщам наново в Париж. Друга работа ме чака - визити, рандевута[2], писма, беседи и т. н. Пиша Ви това писмо, за да Ви осветля върху някои неща, които, виждам по писмата Ви, че не Ви са много ясни, или защото други заинтересовани лица са Ви представили иначе нещата, или пък Вие не сте си правили труда да изучите по- добре положението тук и там, в България. Така щото, да ме разберете добре, ще Ви моля да прочетете внимателно това писмо, и то няколко пъти, и после да се произнесете! Най-напред Вие започвате с фрази и формули от Учителя, което е чудесно и което аз обичам. Бих направил и аз същото и вместо да взема вашата фраза: «Само проявената Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина в живота носят пълното щастие за душата», бих казал: «Само проявената Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина носят пълния живот, пълната светлина и пълната свобода за душата.» И двете формули по дух са верни и истинни, макар че по форма има разлика. Значи ние няма нито да се караме, нито да спорим по това, но по- нататък това може да ни послужи, за да хвърлим една светлина върху други въпроси, извънредно съществени. Вие ми говорите за първото и второто измерение, но нищо не казвате за третото и четвъртото измерения, които са още по-важни и необходими за еволюцията на съзнанието. Вие ми говорите за великите качества: за мълчанието, за послушанието, търпението, кротостта, смирението, справедливостта, добродетелта и милосърдието. Че ние трябва да работим с любовта за сближението на човешките души и за повдигането на човечеството, а не за разединението. Вие ми говорите за Вашите сказки, които са били 200. Имате доброто желание да ме насърчите и наставите в общата работа и да ми дадете подтик за единомислие и задружност за делото Божие. После Вие ми давате съвети и начини как нашите два кръжока в Париж да се сдобрят, за да се постигнело единомислие и единодействие. След това Вие минавате към големи заплашвания и гръмотевици срещу тия, които мислят да заместят Учителя, големи анатеми и забрани против когото и да е да бъде наравно или по-горе от Учителя. Всичко това е чудесно, аз ви благодаря за всичките Ви добри намерения и желания, мили брат, за да ме поучите, да ме окуражите, подтикнете и наставите! Аз ценя извънредно много това! Макар че тонът, с който си служите в писмото, е много отвисоко, като че ли Вие сте постигнали всички тия добродетели, знание и светлина. Аз от сърце и душа бих желал, щото Вие да ги имате. И вярвам, че Вие ги притежавате, но има едно нещо, което Вие си позволихте да пишете на сестра Стела и брат Тони, което ясно говори, че други са успели да Ви заблудят, и че Вие трябва да работите още много, за да виждате ясно нещата! Нека си приказваме сега братски и приятелски, без обида, без гняв, да анализираме нещата, да си ги представим ясно, и след това Вие ще се произнесете. Вие казвате в писмото на сестра Стела, че Учителят не ме е изпратил във Франция за каквато и да е било мисия, че аз съм дошъл за изложбата в 1937 г. и че французите не би трябвало да ме слушат, но да четат само беседите на Учителя. Нека да се спрем върху това! За да Ви се докаже какви големи и лоши последствия има твърдението на едно нещо, което не е вярно, те Ви изпратиха писмото, което Учителят е диктувал на Боев през юли 1937 г., с което писмо той ме изпрати в Париж заедно с неговата фотография (с Неговия подпис), която ми беше винаги като талисман. В това писмо е казано, че Учителят ме изпраща с мисия до окултистите, спиритуалистите и че аз съм се посветил всецяло на Божието дело, за което съм живял и работил. И че ако ми се помогнело на мене, с това се помагало на великото дело на Учителя. Защо Боев замълча и не каза на никого за това писмо? Това не е благородно! Това е голямо малодушие. Сега, брат Стоицев, слушайте ме много внимателно! Всички недоразумения произлизат оттова, че ние не се познаваме, не се обичаме, не си помагаме! Грешката е в мене. Сега ще разберете всичко! Още в началото на моето духовно подвижничество, в 1916 г., бях толкова привлечен от мистичния, вътрешен живот, че пренебрегнах външния живот и оттам - големи аномалии. Толкова много медитиране, съзерцаване, четене, екстази, постене, че бях като сянка - кожа и кости. Родителите се бяха ужасили, приятелите ми се подиграваха, но вътрешният огън беше толкова силен, че предпочитах мизерията, подигравките, отколкото да оставя тая красота и светлина на вътрешния свят. И това беше още преди да срещна Учителя! И така - по цели дни: толкова бях се изтощил, бях напуснал даже гимназията, че паднах болен, на умиране. Чакаха ме да си замина почти, но ето, че оздравях и след тая болест срещнах Учителя. И оттогава вие можете да си представите моя живот. Някои от старите братя в събора в Търново ме забелязаха, обикнаха и говориха на Учителя и наредиха да ме поканят, заедно с Кръстю Христов, да живеем във вилата. Но скоро след това се появиха големи дисхармонии. Един брат ръководител в Търново - брат Иларионов, който, като видя, че всички негови хора идваха при нас, а никои - при него (без да вършим това нарочно и съзнателно), започна толкова много да ни нагрубява и да прави същите клюки, както някои понастоящем, че много зле ни представи пред Учителя. И Учителят, след като се замисли намери, че при тия условия ние не ще прогресираме и ни каза да се върнем във Варна. Веднъж ни бе казал, че този, който има дясната хемисфера на мозъка много по-развита от другата (което представлява една голяма асиметрия), да не спорим никога с него, защото това са хора толкова импулсивни, гневни, че, не можейки да владеят големите експлозии в тях, могат да паднат в лудост или разрушителност. Всъщност, за голямо съжаление, Иларионов имаше тая асиметрия на главата. И наистина, няколко години след това той се обеси! Съзна голямата си грешка и злото, което бе ни причинил, и не можа да го понесе.[3] След това обаче стана една промяна в мене. Вместо да се проявявам и изявявам всичко, което правех, учех или екзерсирах [фр. - упражнявах - бел. М. И.)], започнах да мълча, да уча и работя в мълчание и тайна. И така - цели 20 години, без никой да подозира, че става нещо в душата на брат Михаил. Добър, усмихнат с всички, смирен и последен навсякъде на беседите или на екскурзиите, но само Учителят знаеше това, което ставаше в мене, за какво работех и се приготовлявах и към какво направление, и какви правила и наредби Учителят ми даваше. Оставях всички да се надпреварват кой да бъде най-учен, най-способен и пр., кой да има първите места. Виждах много ясно (благодарение критериите и физиономическите правила, които Учителят ми разкриваше) слабостите и качествата на всекиго, но това си оставаше в мене. И така, с мълчание и с любов брат Михаил се развиваше, се радваше или страдаше, без другите даже да се усъмнят в каквото и да било. Образуваха се групи, клонове, партии на Изгрева, образуваха се класове и категории, в никоя група брат Михаил не се почувствува, че беше неговата, сродна по афинитет. Никой не го приемаше (вътрешно), никоя група, и така той намери за добре, за да се развива още по-добре, да живее в града и да идва често да се учи при Учителя - единственият, който отговаряше на неговите въжделения и стремежи. Какво правех в града? Само Господ и Учителят знаят, даже Богомил Малджиев, с когото живеех, не знаеше всичко точно. И така - 20 години, мили брат, непрестанни упражнения и учение. Докато един ден Великият Учител реши да му даде една мисия, една служба, защото там нямаше място за него! Чел ли си това стихотворение на Шилер, където той разказва, че някога си, в далечното минало, Господ решил да раздава дарове на хората! Един поискал това, друг поискал онова, докато нищо не останало на края на краищата от земните блага, защото всички заграбили кой ливади, кой земи, дървета, пари, оръжие и пр.; най-после пристига поетът, а за него нищо не останало. - «Какво прави досега толкова време, когато се раздаваха всичките дарове на земята?» - «Съзерцавах красотата на Твоите небеса, Господи», отговорил поетът. - «Тогава небесата са за тебе», отговорил Творецът, Който винаги е бил справедлив! Този пример съвпада чудесно с моя случай! Нека сега се върнем много години назад. Има 35 години, ако се не лъжа, точно. Ние, братството, бяхме на второто рилско езеро. Насядали около Учителя. Не си спомням по какъв случай стана въпрос за мене. И тогава за първи път Учителят - Той не обичаше да говори за мен пред всички - произнесе следните думи, които никога не се заличиха в паметта ми: - Вие не знаете още кой е брат Михаил. Той е дегизиран понастоящем, но един ден вие ще го познаете. И неговото изражение беше дълбоко и гласът му - пророчески. Настана дълбоко мълчание. Може би още някои от братята да си спомнят това. На брат Радославов бил казал в един от разговорите си и той ми го писа - това писмо го пазя още, - че брат Михаил бил единственият в братството и нямало друг като него. Учителят прибавил: «Жалко, че няма други още като него в братството.» На сестра Люба Манол Иванова е казал: «Небето му отвори пътя и му дава условия да се прояви.» На цяла групичка братя и сестри, в която е участвувала и сестра Велчева, е казал, на някои, които искали да ги изпрати да дойдат при мене в Париж, за да ми помагали, той им отговорил, че «всеки друг, който щял да дойде, щял да развали това, което съм построил. Брат Михаил си избра Франция, той я спечели. Има други страни в света, идете другаде!» Докато Учителят беше между вас, Той не позволи на никого да дойде, за да проповядва. Когато един от братята му отговорил, че апостолите ходели по двама, Учителят му казал, че вторият е бил само да урежда материалната страна, храна и пр., но че Михаил е разрешил всички проблеми и няма нужда от това. И всички млъкнали. И мнозина искаха да дойдат, за да ни помагат уж: Димитър Звездински, Веса Несторова, Кръстю Христов, Бертоли и много други, но Учителят не позволи. Едва след неговото заминаване, по човешко нареждане изпратиха Бертоли и Господ знае злините, които тоя ужасен човек ни донесе и ще ви донесе на всички вас! Ако братята познаваха Учителя, те трябваше да знаят, че той никога не правеше нищо, без да се допита до Бога, до невидимия свят. Един Учител не мери нещата по лице, но по сърце. Той знаеше прераждането на всекиго и бъдещето на всекиго. Защо тогава Той не избра другиго, а брат Михаил - най-невежия, най-слабия, най-незначителния? Имаше други, които го задминаваха по ум, по знания, по говор, по езици. Неизповедима е мъдростта Божия и няма други като Учителя, за да я проникнат! Чел ли си, мили брат, моята беседа върху пчелите и осите? Има една далечна традиция, в която се разкрива от посветените, че пчелите, които имат една чудесна култура, които имат една организация, идваща от Венера. Те са били създадени там и пренесени на Земята. Когато Земята е видяла това, от завист е фабрикувала нещо подобно и е направила осите. Тя, в желанието си да задмине Венера, е дала на осите чудна отрова, но те не знаят да правят мед. Знаят да правят донякъде пити, но не и мед. Обаче за жиленето са майстори! Слушал си от устатата на Учителя тази приказка, че в едно далечно царство животните се събирали през годината един ден под председателството на техния цар - Лъвът, и всеки път след завършването на конгреса, лъвът завършвал със следните думи: «Никой не може да развали това, което Господ е направил.» В смисъл, че никой не може да разкъса това, което Господ е свързал. Имало една огромна птица, наречена Рока. Тя се изправила и казала: «Царю честити, аз мога да разкъсам това, което Господ е свързал.» Тази птица била толкова голяма, че когато хвърчала и разпервала крилата си, помрачавала слънцето. Лъвът отговорил: «Бих желал да видя това, докажи ни това.» - «Ще ви покажа» - отговорила птицата. На другата година трябвало наново да се свика съборът. През това време птицата видяла двама млади, които се обичали горещо и искрено. Тя се спуснала от височините, сграбчила младата мома и я издигнала високо във въздуха, над морета и планини. Завела я в един остров на океана и я поставила в едно голямо гнездо на едно високо дърво. Носейки й всеки ден храна и плодове, за да живее. През това време младия момък, отчаян, нещастен, със сълзи на очи, не знаел какво да прави, решил да обходи света и да пътува. Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало. Всички се издавили, само той бил изхвърлен на един самотен остров в океана, ходел тук и там, плачейки и оплаквайки горчивата си съдба. Спрял се под едно голямо дърво и започнал да нарежда в ридание: «О, мила душа, мила моя възлюбена, къде си ти сега, да ме видиш в какво състояние се намирам?» И ето че някой от дървото му говори: «Аз съм тука, мили мой, о, какво става с тебе, о, каква радост!» И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал. И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета. Ето че бил денят на събора. Всички животни били там в тържествено състояние и когато царят Лъв наново произнесъл обичайните думи - че това, което Господ е наредил, никой не може да го развали. Рока с една надменна гордост се изправила и казала: «Аз, царю честити, разделих двама влюбени, които не се напускаха нито за минута.» Лъвът отговорил: «Покажи ми това, да видя.» И тогава Рока отишла да доведе младата мома, но тя била със своя си възлюбен, излязъл от гнездото. «Какво виждам? - казал лъвът. - Те са двама, прегърнати в любов, като божества?» Тогава Рока, в гняв, възмущение и срам, червен и страшен, се пръснал на частици пред всички животни. Наново царят завършил: «Човешкото си остава човешко, роденото от Бога си остава Божествено. Човешките нареждания дават запъртъци, а Божествените - славни работи!» Сега, мили братко, слушай още малко минутки малкия брат Михаил. Ще ти кажа това, което Учителят ми каза, преди да ме изпрати във Франция, дълго време преди. - Аз притежавам един скъпоценен камък от неоценима стойност, голям като яйце от камилска птица. Трябва да го пренеса в една далечна страна. Лицето, което трябва да го пренесе, трябва да мине през една гъста гора, пълна с разбойници. За да не може никой да забележи блясъка на тоя камък, убие човека и го открадне, аз ще го нацапам този камък с нечистотии и след пренасянето ще го измия и той ще блесне наново с несравнима красота и блясък! Аз бях на хиляди километри далеч, мили брат, да разбера за кого се отнасяше всичко това? След няколко години едвам си спомних и разбрах дълбокия смисъл на думите на един от най-големите психолози и педагози, които са съществували по земята! Аз призовавам всички ангели, пророци, учители, да ми бъдат свидетели, че това, което казвам, е истина. Сега започва ли да ти става ясно, че когато казвах: за всичко съм виновен аз? Именно моето поведение в България, понеже не бях се проявил пред другите като човек учен, способен, умен, но оставих едно впечатление на посредственост, което ми докара всички злини! Когато всички чуха и се научиха, че аз съм нещо за учението, никой не повярва там! Всички казали, че съм постигнал това с хипнотизма, с магията, с гьозбояджийство и пр., като че ли е толкова лесно 20 години да се хвърля прах в очите на професори от университетите и на доктори, инженери, писатели и адвокати? Бедни хорица! Как да не са за оплакване? Вие ми препоръчвате мълчанието в началото на писмото. Никой друг по-добре не го е спазил досега. Даже от 20 години съм чернен, клюкарстван, критикуван. Едва сега за първи път пиша, за да обясня нещо за доброто на цялото братство. Да продължавам ли още да мълча? Ще има ли братя, които ще разберат голямата цена на тия методи? Не вярвам, понеже Вие - умният, добрият брат, и Вие не можахте да проникнете в цялата мрежа от лъжи, които други Ви представиха! Вие ми пишете, че сте държали 200 сказки навсякъде в България, че сте имали много писма на признателност и пр., за което винаги съм се радвал. И бих желал да просветите цяла България! Понеже Вие ми пишете с такава радост, затова позволете ми, мили брат, да направя и аз същото. Аз обходих също по- малко градове, отколкото Вас, но държах досега 1100 беседи от най-различен характер. Имам няколко грамадни чанти (за пътуване), пълни с писма от лица, и то с такова съдържание, че никой там не е в състояние да си представи! Това може да Ви се докаже един ден! Издадох 14 тома от най-добрите страници на Учителя. Преведох много томове на френски, а колко беседи? Не съм ги още прочел, за да знам количеството им. Издадох 4 тома от моите беседи, чакат още 75 тома да се издават. Работя още от 1915 г. Позволете ми, мили брат, да прибавя също и това, как гледам аз на някои неща. За физическия свят има значение пред хората колко беседи или реферати е държал някой и според това ще го класират, но невидимият свят се интересува от съвсем друго нещо. Той иска да види какви са резултатите от тия реферати! Колко души, които са били пияници, пушачи, алкохолици, лакомци, женкари, крадци, лъжци, разбойници, болни, търговци и пр. пр. глупави и смахнати, болни и разнебитени, са се изменили, са оздравявали, станали умерени, умни, добри, чисти, честни или духовни? Ето кое е важното! Какви са трансформациите, които се произвеждат в човешките души! Тия, които живеят според духовните закони, даже и когато не държат беседи, осветляват, лекуват, възкресяват навсякъде! Както Учителя! Сега, относително писмото на Боев, диктувано от Учителя, където е казано, че ме изпраща с мисия при окултистите, спиритуалистите и др. Това подразбира, че за да се убедят и привлекат към учението окултистите, трябва да им се покажат знанията, които те имат, и нещо повече, което те нямат, иначе е безсмислено човек да убеди за възприемането на новите Учителеви идеи, методи, упражнения и пр., такива големи учени в окултните науки, ако човек е невежа! Мнозина оттам си мислят, че когато им се говори само за любовта и се произнасят няколко Учителеви формули, тия големи окултисти ще останат зяпнали, възхитени и очаровани от невежеството на човека. Само да знаете, мили брат, какви хора срещнах, с какви познания и с какви сили! Вие нямате ясна представа! Даже човек няма и достъп до тях! Някои от нашите българи се задоволиха да си останат невежи и очакваха всичко да дойде от Учителя. По цели часове едни висяха по стълбите, да го чакат, вместо да работят, да четат, да се упражняват. И какво развиха, какво придобиха? Станаха за посмешище! Има още мнозина, които продължават да си мислят така: без наука, без знание, без усилия ще постигнат всичко. Какво им казваше Учителят? - «Вие се хвалите винаги с мене. Учителят знае това, Учителят знае онова, Учителят може всичко. Да, аз знам, но това знание ползува мене. Вие какво знаете, ето това е същественото! И вие също трябва да знаете и можете... » Същия манталитет ние намираме в някои от учениците на Христа, когато се опитали да спасят едного от обсебване на лоши духове. - В името на Исуса, ние ви заповядваме да напуснете тоя човек! Духовете отговорили: - Ние познаваме Исуса, а вие кои сте? И духовете нападнали учениците, и те едва се отървали - с голяма мъка; значи и учениците трябвало да бъдат силни като Исуса! Учителят не обичаше грамофонните плочи. Значи има същества, които избират лесния път, но има ученици, които избират най-трудния път. Слушайте ме много внимателно, това е извънредно важно и съществено! Аз познавам един брат от София, който четеше беседите публично в салона. Как братята го възнаградиха? Стана ли силен, учен, умен и авторитетен като Учителя? Аз няма да се произнеса! Вие ще отидете и ще проверите! За всички четива, които той държа, той е пренебрегнат от тях, оставен настрана. Ако той бе избрал най-трудния начин да работи над себе си, да се обогати духовно, да твори и той нещо ново, необяснено (понеже любовта има 35 милиона форми, казва Учителят, защо и ние да не проявим една от тия нови форми)? Вие започвате да разбирате, че брат Михаил избра най-трудния път, вместо да цитира вечно беседите на Учителя наляво и надясно, както някой има обичая да го прави, за да покаже на другите, че държи за Учителя, а всъщност вън от това, той държи или за жена си, за децата си, за къщата си, за търговията си, за социалното си положение или за стомаха си! А думите на Учителя са само прах в очите на другите, украшения и нещо подобно. Когато ученикът държи наистина на Учителя, той оставя всичко: жена, деца, семейство, родители, и се отдава изцяло на служене, за да стане като своя Учител, без да се интересува как ще гледат на това глупавите, невежите, завистливите или смахнатите. Колцина там при вас, учениците, са оставили и напуснали всичко? Ще оставя историята да се произнесе! Значи, мили брат, Учителят държеше: аз да познавам окултните науки (без да взема внимание какво е мнението на Олга Славчева, на Владимир Башов, на Паша Теодорова, на Буча и сие! Това е Учителят, който намира и признава, че брат Михаил живее и се е отдал изцяло на великото дело и никой след Учителя няма нито правото, нито позволението да се меси или произнася! В документа е писано. Никога Учителят не се ангажирваше в празни работи! Ето защо, мили брат, аз не очаквах от Вас да пишете на французите, че Учителят не бил ме изпратил във Франция, за да внесете една суматоха, съмнение или раздвоение, за което законите ще Ви държат отговорни. Особено запомнете и научете едно нещо (ние всички се учим и на стари години): там, където хората живеят в хармония, в мир и разбирателство, както в нашето братство, там именно нямат нужда от вмешателство, особено от неща неверни. Опасността е голяма, и аз и Учителят ще Ви държим отговорен, докато не поправите грешката си! Вие ми давате съвети за някакво примирение с Бертоли? Но ние нямаме никакви вземания и давания с него. Защо трябваше да се намеси той като клин там, където с големи усилия се бе изградило нещо хубаво? Каква полза и каква смисъл има сега за нас да оставим нашата толкова хубава работа и да отиваме да го търсим из Париж, за да се примиряваме, когато от наша страна, ние не сме имали каквото и да е, за да се упрекнем виз-а-ви[4] до Бертоли. Ние нищо лошо не сме му направили! Защо трябваше да има друга група, за да има противоречия, вражди, лъжи и доносничества? Не беше ли по-умно, по-разумно и по-полезно, по-мъдро, както Учителят виждаше нещата, да се централизира във Франция на едно място всичко, и оттам - по целия свят. Както в България всичко е централизирано на Изгрева. Единството ли е за предпочитане или раздвоението? Ако ти беше учил, мили брат, Кабалата, ти щеше да проникнеш в дълбокото значение на единицата и в двойката. Всички нещастия идват от двойката. Защо Господ не се произнесе за втория ден, че е бил добър? За всички останали Той се произнесе. Ето защо, от гледна точка на небето, всички тия, които не са разбрали по какви методи работеше Учителят, продължават да покровителствуват амбициозното, завистливото, лошото, като искат да ги слеят заедно, вместо да съдействуват на посадените заченки от Учителя, те гледат да създадат нещо настрана, за да се развали всичко! Все същото нещо е да искаш да впрегнеш на работа орела, рибата, къртицата и вола! Какво ще се получи? Ето какво впечатление ми произведоха Вашите съвети, относително въпроса как да се уреди с Бертоли. Те досега ме критикуваха, че не съм позволявал да четат беседите на Учителя, а съм издавал моите книги, забравяйки, че те са именно тия, които не поискаха да ми дадат правото да ги издам и печатам. Аз, въпреки това, издавайки моите книги, не говоря за нищо друго, освен за Учителя. Знаят ли те колко книги преведени от Учителя, които имаме, чакат да се отпечатат? Какво правят те самите? Както фарисеите и книжниците, не влизат в Царството Божие, не пускат и другите да влязат. Защо те правят именно същото това, за което критикуваха в мене? Защо те издават (искат да издават) техните книги, но не книгите на Учителя? Значи те правят същото нещо, което аз направих. Да, но това е книга за Учителя, ще ми възразят. Ами аз не издадох ли едно количество беседи само за Учителя и неговия живот? Във всеки том има няколко беседи за Него само. Кой направи известно тука съществуванието на Учителя? Значи безпредметно е за в бъдеще да ми давате съвети и наставления относително Бертоли. Ако Вие се водите по правилата на мъдростта, ще произнесете Вашите умни думи там, където трябва, и всички ще разберат, че това лошо, тягостно и неестествено състояние нито аз, нито Учителят го създадохме, но невежите и амбициозни някои братя на Изгрева, като птицата Рока, казаха на лъва (Учителя): «Ние можем да създадем нещо по-хубаво и по-силно от Бога!» Всеки трябва да си бъде там, за каквото е създаден! Имаше един човек, който правеше перуки във Франция във времето на Волтер. Казваше се Андрей. Един ден му скимнало в главата да напише една трагедия в 5 акта, за да смае хората, понеже видял, че другите пишели книги. Стъкмил един манускрипт [фр. ръкопис-бел. М. И.] и го изпратил на Волтер, за да се поизнесе. Волтер, от деликатност, вместо да му каже, че «ти не си на своето място и нямаш никакъв талант и с това ще образуваш истинска трагедия», му отговорил само това: «Андре, прави само перуки!» (Повторено 100 пъти.) Ако ученикът знаеше алхимическите закони като Учителя, той никога нямаше да съветва някого, който е огън, за да се съедини с този, който е вода, защото огънят ще изпари водата, а водата ще узгаси огъня. Алхимикът, напротив, ще ги раздели и ще тури огъня под водата, а между тях ще има преграда - съд, котел или тенджера! Организмът също ни учи за това, но само посветените го разбират. Ако артериалната кръв и венозната се смесят, човек умира от така наречената синя болест. Тези две течения са разделени в природата и само когато венозната кръв се пречисти в белите дробове, има право да се съедини с артериалната. Във всички пътища, където хората циркулират, има две движения: едните държат наляво, други - надясно, ако те вървят в същата дирекция [фр. посока - бел. М. И.], катастрофата е неминуема. Значи, докато учениците не са се метризирали [фр. овладели - бел. М. И.], не са се завладели, не са господари на езика си, те са още венозна кръв! Организмът на братството ще гангреняса! Няма дори лекари в братството, които да го спасят. Ще се представи вълкът пред съдията, ще даде оплакване пред царя на животните и ще каже: «Агнето ме нападна, искаше цял да ме изяде и да ме разкъса! Искам то да бъде обесено!» Дълго време съдиите са се чудили, как така агнето, което няма специални зъби за това, е могло да нападне вълка. И всички там още вярват на тая работа и дават подкрепа и средства на вълка. Но ония от рода на агнето нямат нуждата от подкрепата на вълците. Кой е този, който смее да оспори това, което лансирвам относно докладите с най-мръсно съдържание на Бертоли и Влад Пашов? Изглежда, че за да могат да дестилират такава отрова и жлъчка, трябва да се слезе в подземните сфери на низшия астрал, за да отидат и да търсят тези отрови? И всички будали и сеирджии ръкопляскат и са в екстаз, вместо някой от умните да спре един път завинаги тази работа и да каже: «Учителят никога не ни съветваше тия неща!» Да започна ли и аз да реагирам със същия начин и прийоми?! Вярвате ли, че толкова трудно да се развалят хубавите работи? Това, което е трудно, това е да се създадат! Този, който е изучавал завета на цветните лъчи, никога няма да съедини зеленото с червеното, жълтото с виолетовото или портокаловото със синьото, защото ще се образуват най-отвратителните и грозни цветове, но ще гледа да съедини червеното с жълтото, портокаленото със зеленото, жълтото със синьото, червеното със синьото, за да се получат: 1) портокалено, 2) жълтото, 3) зеленото, 4) виолетовото. Съединете всички цветове с определените добродетели, сили и елементи, и вие ще имате голямо ръководство за женитбите, асоциациите и пр. Тук могат да се правят още други комбинации, но да оставим това, в беседите съм се впущал в детайли, за да докажа, че в цветовете Господ е скрил всички правила, всички отношения и всички тайни. Това е най-възвишената наука за СВЕТЛИНАТА, но за малцина! Какво значат тези думи на Учителя, казани пред една групичка преди да си замине, за които думи веднага ми се писа: «Христос е дошъл на земята да донесе принципите на това учение, аз съм дошъл да донеса методите за реализирването на тези принципи, а брат Михаил е дошъл да покаже на хората тая реализация и да реализира тия принципи.» Нужно е за Вашето спокойствие, за да бъде ясно веднъж завинаги, щото да ви кажа, че аз никога и никъде не съм се нарекъл учител, винаги съм се представял като малък и скромен ученик на Учителя. Какво другите са почувствували, това си е тяхна работа! Никога не съм споменавал, никъде, че съм наравно с Учителя или че го задминавам! Нека някои покаже и докаже обратното! Иначе считам всички тия лъжи като атаки на черната ложа, за които атаки още в 1918 г. Учителят ми предсказа, че цялата черна ложа ще ми прегради пътя, за да не мога да мина. Той ми предсказа и останалото, което вие ще видите! Вие можете да проверите. Не съм аз който измислям тия неща! Сега, мили брат, ще завърша писмото си също като Вас - с цитати от Учителя. Ще Ви моля да намерите страница в книгата на Учителя «Служение, почит и обич» година IX от окултния младежки клас 1929-30 г. В тази страница Учителят казва: «Сега ще ви задам следния въпрос: Кое е по-добре за реката: да тече според както природата е определила, да се влива в морето, или желанието на хората? Кое е по-добре за вас: животът ви да тече според програмата, предвидена от Бога, или според програмата, която хората са определили? Ако поставите реката в определени граници и начертаете нейния път, тя вече не е река, но канал.» Същото се отнася и за живота. Ако животът ви се развива по програма, определена от хората, той изгубва цената си като живот, произлязъл от Бога, и се превръща в канал. Следователно, ако животът ви е канал, през него ще преминат всички нечистотии, ако е река, през него ще минат само Божествените мисли и чувства. Като съзнателно и разумно същество, човек сам определя пътя на своя живот - канал ли да бъде или река. Той има право на избор! Задача на всеки човек е да бъде в хармония със законите на разумната природа, както и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие. Само тия същества са в състояние да го упътят, да му покажат начин, по който може правилно да се развие. От 40 години работя, мили брат, а от миналото - не се знае колко, само и само да се приближа до ръководството на тия славни същества. Дали съм сполучил, историята ще се произнесе един ден! Ако още не съм сполучил (според някои), ще работя още, докато сполуча. Ясно и просто! Казвате: каква е крайната цел на нашия живот? Това не е Ваша работа! Вие ще учите, ще работите, ще живеете и постоянно ще се домогвате до онова, което природата е предвидила за вас. Опита ли се някой да ви отклони от пътя, който природата ви е определила, кажете: «Такъв е моя път! Такава е съдбата ми! Такава е волята Божия! Не се отклонявам от този път, каквото Бог е определил за мене, него ще следвам.» Този път води към възкачване. Само светлият път на мъдростта води към истината, в истината е скрит животът! Ясна ли е тази страница, мили и обични брат? Не е ли всичко казано в нея? Нямам ли правото и аз да кажа с думите на Учителя: каквото Бог е определил за мене, него ще следвам! Такъв е моя път!!! Аз искам да бъда река, а не канал! След като си имам един такъв МЪДРЕЦ за скулптор, след като години наред той те е калил, те е поставял на изпити, за които, ако приказвам, косите ви на всички вас ще настръхнат, и след като си бил проверяван във всички дипли на човешкото сърце и душа, и след всичко това да получаваш непрекъснато поуките, наставленията, съветите и нескопосните критики на когото и да било, лесно ли се понася това? И то от години наред!? Докога това ще продължава? Всички искат да ме учат на любов, да служа в служба на смирение, на търпение, на начин за работа, точно както този, който няма нито един косъм на главата си и препоръчва лекарство за поникване на косата. Аз имам това лекарство, вярвам му, но досега се питам: Господи, защо тоя, който ми дава този медикамент, не го е употребил за себе си, да направи да поникнат неговите коси най-напред, и чак тогава всички да вярват в ефикасността на лекарството му? И досега още не съм получил oтговор. Най-интересно е това, обаче, че човек често препоръчва смирението, търпението, любовта на тия, които са дали вече хиляди доказателства пред небето, че ги притежават отдавна! Има още едно нещо, мили братко, в писмото ти, което ме учуди и ми направи много неприятно впечатление. Ти се поставяш толкова високо - чак в сферата на Бинах, където Св. Йоан е видял 24-тях старци. Именно само тия 24 старци се занимават с декретите и нареждат съдбините на хората и нещата. Само тези велики духове, господари на Кармата и на съдбините, могат да формулират законите и декретите. В Кабалата е казано: че преди да създаде човека, Господ се съветвал със Законите. И Законите предупредили Господа, че човек ще греши и ще нарушава законите, затова не си струвало труда да го създава. Господ (на Когото да бъде благословено Името във вековете) отговорил: «Аз знам, че ще бъде така, но вие ще му прощавате и ще му давате нови кредити, щом го видите, че се разкайва, че съжалява и че искрено се поправя!» И така Законите се преклонили пред Господа, наречен Всемилостиви, Всеблаги, Вселюбящий! В тая сфера именно се намират ангелския чин ТРОНОВЕТЕ, те са дирижирани и командвани от мощния и силен архангел ЦАФХИЕЛ. Това именно в астрологическия свят посветените са го назовали сферата на Сатурна. Това е сферата на козмичната интелигентност с 50 порти. Само когато тия 50 порти са отворени пред посветения, той вижда всичко. В тая сфера царува една от силите на Бога (който има 10 атрибута, 10 имена) и само тия, които знаят тия десет имена на Бога, ще отключат и ще разберат защо в оригинала си Библията споменава на различи места Бога ту като Йехова, ту като Адонай, ту като Сабаот, ту като Елохим, ту като Шадай и т. н. Това не е случайно! И така, мили брат, когато Господ е пожелал да създаде Вселената, Той създал чрез Своите служители 9-тях ангелски йерархии. Десетата е човешката, само за напредналите учители. Ангелите, архангелите, началата, господствата, силите, или могъществата, владичествата, троновете, херувимите и серафимите. Всички тия същества имат своите качества, сили, цветове, добродетели и са взели участие при създаването на човека. Когато Господ е създавал едно нещо, един клас от ангелите се е проявявал; за друго нещо - друг от чиновете; всичко е било чудесно уредено, класирано, организирано. Ето, защо човек носи върху себе си цялата история на творението и връзката си с тия необикновени напреднали същества. Троновете са очертали границите на вселената, свойствата на всички химически елементи, декретите на небето. Върху всичката тая дълбока част на окултната наука не ще се впусна в детайли, това съм го направил много пъти пред напреднали французи, които се интересуват да знаят защо в Евангелието се споменават толкова неща, които не са обяснени досега. Като например: съществуването на архангел Габриел, Рафаел, Михаел - ами другите? Само трима ли архангели съществуват всичко? Щом има херувими, серафими, какви са техните качества, проявления, отношения с хората и пр. Понеже това е загатнато в Библията, в Евангелието, това ни чака, за да го изучаваме един ден. Обаче понастоящем съществуват още хора, които притежават това колосално безценно и грандиозно знание за слава Божия. Изглежда, че вие поставяте в писмото си декрети, заплашвания с такава сила, като че пускате гръмотевици. Вие казвате: нито брат Михаил Иванов, нито брат Бертоли, нито кой и да е друг могат да заместят Учителя. После Вие пущате анатеми, тежко и горко, който се възгордее и се мисли наравно с Учителя, също тежко и горко ако братя и сестри се съблазнят и поставят когото и да било наравно или по-горе от Учителя. Преди да се произнесат такива декрети, човек трябва да е сигурен, че е победил гордостта (която взема такива незабележими форми, че всички ние падаме в нейните клопки). В такъв случай декретите, които Вие произнасяте, имат силата да действуват против Вас. За да се решите да пишете горните фрази, много мил обичан брат, това значи или че Вие предполагате, какво някой от нас се мисли наравно с Учителя, или по-горе от Него, или Вие искате да го сплашите да не се превъзнася така, или Вие имате страх, че това може да стане един ден - някой да задмине Учителя и тогава всичките Ваши интереси да пропаднат! Нека да разгледаме хладно, спокойно, научно това, което казвате, за да видим, дали то издържа един сериозен анализ?! Не знам дали в братството има някой, който да си въобразява съзнателно, че е достигнал вече да бъде като Учителя. Това не ме даже интересува, дали има или няма. Това, което аз знам и съм учил, това е, че нищо Велико не става без съгласието на Бога, никой не може да стане Учител насила! Той може да стане Учител, но само ако прояви нужните дарби, качества и способности, минавайки през всички реторти. И само тогава небето гласува! Учителите не се създават в земните училища! А за тая работа се искат толкова неща от хиляди години, че съм много спокоен, ако някой гледа на тая работа детински! Не се и страхувам, както Вие всички се страхувате, да не би брат Михаил да замести Учителя! В мене няма тоя страх. Но има едно истинско знание! И така, спете спокойно, не викайте много високо, че цял свят ще се смее! Сега слушайте още няколко минутки, мили брат: ще Ви моля да произнесете тия декрети м забрани пред другите братя. Трябваше, за да бъдеше в добра форма Вашият декрет, да прибавите още следните думи: нито брат Михаил Стоицев, нито Влади Пашов, нито Борис Николов, нито Боян Боев, нито и т. н. още мнозина други. Струва ми се, че аз нямам нужда от тия декрети! Ако аз Ви кажа истината, Вие няма да ме разберете, ние говорим два различни езика, но при всичко това ще Ви я кажа: Питам Ви, мили брат, наново, кого да слушам: Вие, който пускате гръмотевици, забрани и анатеми, поставяте абсолютни граници, за да не могат по никакъв начин да се прескочат, без да споменавате, обаче, при какви обстоятелства това може да се измени. За Вас няма никакво значение, тогава, нито усилията, нито жертвите, дарбите или качествата на индивида? Точно както кастите в Индия? Един парий не може никога да стане брамин? Защо човешкото същество е такова скъперничаво, ревниво и страхливо, че винаги се занимава да ограничава, да забранява, да се съмнява, като материалистите, които твърдят неща, както например човек умира, и това е всичко. Няма безсмъртие, няма Небе, няма провидение. Човек е прах и материя. Когато Великите Учители твърдят: човекът има възможност да стане син на Бога, да се слее с Бога, да свети като слънцето, да достигне най- високата йерархия. Стига да живее както трябва. Ето къде иде вярата, надеждата, любовта - основата на учението на Христа и Учителя. Охо...! Вие отивате много далеч, мили брат! Тогава къде остават думите на Христа: «Ако спазвате моите закони, вие ще правите същите неща като мене, даже ще правите по-големи»? Христос приличаше ли на брат Стойцев, който от голяма ревност за своя Учител не иска и не позволява на никого да го достигнат или да го задминат? Не прилича ли това малко на старите евреи, които разпнаха Христа само защото той посмя да каже, че беше по-голям от Авраама? След Мойсея не можеше да дойде по-голям пророк? Християните не изпаднаха ли в същата грешка, когато не позволиха на мнозина други да правят чудеса? Всичко това не идеше ли от дявола? Навсякъде те виждаха дявола, а Бога - никъде. Нашите на Изгрева след заминаването на Учителя не изпадат ли същата слепота, тесногърдие и фанатизъм? Какво е тогава Духът Божий! Жив съм аз - говори Господ, - аз съм, Който творя всички светове и всички същества. Аз съм Тоя, Който съм ви изпращал Хермеса, Рама, Буда, Орфея, Зороастра, Мойсея, Питагора, Исуса, Учителя. Аз съм, Който ще ви изпратя още други, за да завърша делото, което съм започнал! ПОНЕЖЕ ТО НЕ Е ЗАВЪРШЕНО! Не правете голямата глупост да ограничавате Моя Дух, Той вечно твори, вечно гради, и Моята светлина и мъдрост, и слава са неизповедими. Мили брат, разберете едно нещо: брат Михаил не иска да се учи в училището на ограничението. Той проникна в дълбочините на Словото Божие и Евангелието! Той разбра заповедта на Христа: Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, който е на небесата! Брат Михаил не се занимава вече с този въпрос дали да бъде наравно с Учителя или да го задмине. Той го оставя на Вас да се занимавате с него, да спорите, да вземате мерки, да следите кой къде и колко си е позволил и пр. Но аз съм разрешил въпроса иначе и ви съветвам вас всички да го разрешите по същия начин. А именно: да разберете добре, добре думите на Учителя, като ни казваше да имаме най-високия идеал! Най-високият идеал?Христос ни го даде вече! Да правим, да струваме с всичко, което можем, да се стремим към това съвършенство: Бога! Кой може да ни забрани това? Кой има правото да ни забрани това? Даже Учителят няма никакво право там. Единственото право, което Господ е дал на човека и което никой, абсолютно никой не може да му го отнеме, то е да се развива безкрайно, чак до съвършенството, до Бога! Бялата магия, от която невежите треперят, е именно това: да вярваш, че Бог живее в тебе и че Той е всесилен за доброто! Черната магия се състои в това да спреш еволюцията на някого. Учителят казва: дяволът ви е внушил, че вие сте слаби, глупави, смъртни и че никога не можете да излезете от това положение, а Христос - обратното: освобождава, възкресява, подтиква. Повече светлина, Господи! Повече светлина! Вие сте толкова далеч да разберете това толкова просто нещо, че сте готови да ме разпиете, да ме уморите или да ме убиете с камъни, както евреите разпнаха Христа, защото Той посмя да им каже: «Отец и аз- ние сме едно.» Виждате ли, брат Стоицев, че аз не се занимавам с въпроса да задминавам Учителя, а се стремя само да се усъвършенствувам, да изпълня неговата воля и дали ще го задмина, нито Вие, нито никой друг не може да се произнесе, а само Бог. И ако в проектите на Бога има нещо подобно, то, вярвайте ми, всички могат да крещят, да си скубят косите, да псуват, плановете, обаче, на Бога не се изработват на земята! Плановете на Бога ще се реализират! Знайте още едно нещо. За да бъдеше вашето изложение за декретите несломимо, трябваше да прибавите: обаче, някой ако плати, ликвидира и се освободи от Кармата, работи, учи или пие горчивата чаша, като Учителя, развие вложените добродетели до съвършенство, тогава само Бог, Който не е Господ на фанатичните евреи, но Господ на Любовта, на свободата и на необятността, ще му позволи да бъде това и това, а може да бъде два пъти по-силен от Учителя си, както Елисей, ученикът на Илия, стана двойно по-силен от Учителя си, след като пророк Илия му хвърли кожуха си от колесницата! Мили брат, оттука виждам, че Вашите идеи нямат нищо общо с идеите на Учителя (в това само отношение, разбира се)! Кой баща ще бъде недоволен, ако има един добър син, който даже и да го задмине! Той се чувствува горд и честит! Само един лош, егоистичен баща ще бъде в гняв и омраза, да види своя син по- силен, по-богат или по-учен. Нашият Учител за какво го мислите Вие? Считате ли го за благороден, за мощен и велик, или сте се решили да го защищавате като слаб човек, като обикновен човек? Има ли нужда той от вашата защита? Когато черквата, горда и доволна изгаряше Ян Хус, Жана Д'Арк, Дж. Бруно и др., беше ли запитала Бога дали Бог имаше нужда от жертви! Така пишат мнозина там и викат до небеса, пътуват из градовете, за да прокламират свещена война против брат Михаил! Нима той е станал толкова силен и мощен, та трябва няколко хиляди доброволци, за да го победят! Не става ли тая история смешна! Няма ли да бъде описана един ден. Горкият Учител! Къде му остана силата, знанието и науката, щом един pauvre (беден) брат Михаил го застрашава толкова, че всички са се раздвижили и раз- шавали на Изгрева. Значи нищо друго няма значение във всичко, което съм направил за славата на Учителя, щом не съм поставил една запетайка някъде! Значи всичките ми жертви, страдания и усилия никога няма да бъдат взети под внимание от някои българи, защото съм държал беседи, но не съм чел беседите на Учителя. Не изпадат ли някои в същата крайност, както Омар -тоз, който завладя Египет и преди да изгори най-голямата древна библиотека, стотици хиляди тома на Александрия, където се намираха творенията на най-големите окултисти, мистици, гностици, кабалисти и астролози, също и алхимици, е запитал: Ако всички тия книги третират същите въпроси по същия начин както Корана, те са безпредметни, те трябва да се изгорят; ако те третират други въпроси, които няма в Корана, трябва да се изгорят. Не разсъждават ли някои там по отношение [на] моите беседи точно както Омара? Не каза ли Учителят, че има още старозаветни между нас? Какво значат думите: «Ревността на твоя дом ме изяде»? А всъщност има ли някой там, който да е превел толкова книги и беседи от Учителя пред французите? Кой е тоя, който разпространява толкова непрестанно лъжи по наш адрес? Искате ли да знаете истината, мили брат, защо Учителят ме приготви, както той искаше, и ме изпрати във Франция? Вярвате ли, че Учителят беше доволен от вкусовете, разбиранията и идеалите на повечето от своите ученици? Той замина ли си доволен? Не пожела ли той да пренесе в друга страна най-дълбоката си част, най-мистичната и най-езотеричната страна на своето учение, което не е писано в беседите му, което вечно си остава традиция, което се предава от уста на уста! Тази езотерична част, за която Учителят много държеше, малцина обърнаха внимание на нея. Останаха върху формата, буквата, а Духът, който е всичко, е забравено! Също както Христос остави формата на религията на св. Петър, а духа и езотерума - на Св. Йоан. Всички са за текстовете, книгите, всички се надпреварват да цитират, цитират, а същественото - прилагането, реализирането, е оставено настрана. Ние сме за живите книги\ И преди Учителя имаше книги, всички свещени книги! Но тия книги бяха затворени, мъртви книги, без живата книга - Учителят! Ние искаме да станем живи книги! И тия живи книги само ще родят хиляди други книги за доброто на човечеството. Само защото Учителят беше една написана жива книга, та неговите книги се обичат и четат. Ако тия написани книги бяха достатъчни за спасението на човечеството, защо Господ изпрати Учителя, понеже преди него Христос беше дал Евангелието? Нямаше нужда от идването на Учителя тогава? Човечеството ще има вечна нужда от четенето на живите книги. Учителят изтълкува думите на Христа. Защо Учителят изпрати брат Михаил в Париж? Нямаше нужда да го изпраща, стигаше да изпрати своите книги, и хората щяха всички да се молят и пеят, да учат и да се обичат!? Изглежда, че не само не ги четяха, нито се молеха, нито пееха неговите песни, но мнозина, като например един от най-големите учени и познати на цял свят, Рене Генон, написа една такава критика за Учителя, след като прочел книгата «Учителят говори», че нищо не оставаше от Учителя. Толкова той го намаляваше, подиграваше и унищожаваше! Не си въобразявайте, че с няколко беседи само Вие ще смаете големите и учени французи! Те толкова много са чели, че няколко фрази само за любов и братство, които остават трогнати простите хора, за тях са нищо и без значение! Тия фрази те са ги срещали във всички книги и автори. След като Учителят изпрати една жива книга, която той писа от векове, та хората, и учени, и прости, започнаха не само да се замислят, но и да се трансформират и да обичат Учителя!!! Преди да си замине Учителят, пред всички ви той запитал: «Кой е за предпочитане - старият ли да си замине или младият?» Никой нищо не разбрал от това и нищо не отговорил. Тогава, след едно кратко мълчание той казал: «За предпочитане е старият да си замине, а младият да остане!» Кой е старият и кой е младият? Може би Учителят е направил в тоя момент една такава жертва, която никой не е можал да разбере досега! Защото в тоя момент се е решавала съдбата на младия. Когато брат Ервен от Лион е занесъл при един фотограф моята фотография и тая на Учителя, за да изтегли много екземпляри, фотографът, един голям опитен стар физиономист, запитал: «Колко фотографии желаете от бащата и колко - от сина?» Стария и младия! Завършвам много дългото си писмо. От 20 години не съм Ви писал. Вярвам, че ще ме разберете и ще направите всичко възможно, щото всички други да разберат и да ме оставят да работя, както моят Учител ме учи. Бих желал да помогна на всички, но трябва да престанат ежбите, клюките, завистите, никой да не се занимава с работите на другите! Всеки трябва да работи над себе си, и Отец, Който вижда всичко, ще ни възнагради един ден. Аз няма да анатемосвам, но ще кажа: БЛАЖЕНИ ГОНЕНИТЕ .И ХУЛЕНИТЕ ЗА ПРАВДАТА И ЗА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, ЗАЩОТО ГОЛЯМА ЩЕ БЪДЕ НА НЕБЕСАТА ТЯХНАТА ЗАПЛАТА. БЛАЖЕНИ МИРОТВОРЦИТЕ, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ СЕ НАРЕКАТ СИНОВЕ БОЖИИ. Моите мили и сърдечни поздрави на Вас, мили брат Стоицев. * Това се имената на ръководителите на Братствата в България, както и на най- активните последователи на Учителя Петър Дънов (бел. на съставителя Вергилий Кръстев). * сал дьо бен - фр. salle de bains - баня. ------------------------------------------------- [1] В оригинала има пропуснат текст. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] рандеву - фр. rendez-vous - среща. (бел. М. И.) [3] За този случай виж накрая: «Сабята на турския главнокомандващ в гр. Одрин», (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [4] vis-a-vis de (фр.) - по отношение на. (бел. М. И.)
  3. Ани

    102. МИХАИЛ ИВАНОВ

    102. МИХАИЛ ИВАНОВ Във Франция действуваха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и французойката Стела Белман, една амбициозна и с голямо чувство за своето достойнство жена. Михаил Иванов е заминал за Париж през 1937 г. за световното изложение там. Впоследствие той решава да остане с проект да следва. Запознава се с тази Стела и успяват около себе си да образуват кръжок, в който Михаил изнасял беседи. Беседите му, според тези от приятелите, които са имали възможност да го чуят или прочетат, са били някаква смесица от западен и източен окултизъм и тук-таме някои идеи от беседите на Учителя. Михаил е мислил, както те са схванали, че формата, в която Учителят е давал своите беседи и лекции, не била подходяща, за да се представят пред крайно изисканият поглед на запада и е смятал, че чрез своите така подготвени беседи, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Становището обаче на Просветният съвет, беше правилно, че един такъв не само несигурен, но даже опасен метод за прокарването идеите на Учителя, който можеше да изопачи първоначалната им чистота, трябваше да се поправи и пренасочи. За това те искаха и търсеха връзка с Михаил, за да му се помогне и да се внесе струята на колективното сработване. Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по- тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж. Но без резултат. Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им близост. Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.* Скромен опит направих и аз. С Михаил някак само от далеч се знаехме. Бях разбрал, че приятелите в Париж имат желанието да изучават българския език, за да могат да четат беседите на Учителя в оригинал. Веднага заедно с Никола Нанков, който имаше връзки с Михаил, изпратихме няколко учебника до него за тази цел. Очаквах разбира се, че ще получа някакъв по-топъл и любезен отговор от него, което би създало повод за една по-оживена кореспонденция. Напразно обаче бяха моите очаквания. След много, много време се получи отворена картичка до Нанков, написана от Стела, която един вид минаваше за негова секретарка. В тази картичка се отбелязва само, че учебниците са получени. В отговор на писмата, които Просветният съвет беше изпратил до Михаил, по-късно се получило отговор от него, според както ми се предаде - Учителят, след като си заминал се вселил в него и затова той взима неговият външен вид, вид какъвто Учителят имаше. Коса дълга, брада, облеклото, една пълна имитация на Учителювият образ. Следователно заключава Михаил, Братството не е вече в България, а във Франция, в Париж, затова не приема никакво сътрудничество, нито с Просветният съвет, нито с когото и да било. В 1956 г. Михаил изпраща в София на Изгрева, секретарката си Стела Белман и нейният брат. Те поискват от Братския съвет да им се даде писмо според, което да се приеме, че те са единствените представители на Братството на Запад и че само те имат правото да издават беседите на чужди езици. Братският съвет отказва правото им на такъв монопол. Братството ги е посрещало много добре, като поема всички разноски по техният престой. Накрая натоварват Антов и Коста Стефанов, който по това време е вече член на финансовият съвет и счетоводител на Братството, на мястото на Жечо, да ги заведат на разходка и на море във Варна. Навсякъде те били топло и приветливо посрещнати от приятелите. Вторият център във Франция се образува от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо травай". Участниците на тази група, хора просветени, не можаха да попаднат под влиянието на Михаил. Инициативата за образуването на тази група взима една рускиня на име „Фаетас", която идва на Изгрева и със жар слуша и приема идеите на Учителя. Отива в Париж и създава тази група. Задачите на групата е била да превежда и издава беседите на Учителя от български на френски. Те са успели да преведат много беседи, но навярно не са имали необходимите средства за да ги издадат. Образува се и трета група в Париж, която се възглавяваше от брат Бертоли. Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия - занаятчия - мозайкаджия. В контраст с Михаил Иванов, той не търсеше онези импозантни пози, а напротив под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на учението. Там той издаваше, малко по тираж и обем, списание, написано на циклостил. Често идваше в София, но нито един път не пожела да поиска нашето съдействие, както за своята работа в Париж така и за обогатяване и разнообразяване съдържанието на списанието му с някои наши работи, които смятахме, че биха били интересни за хората около него в Париж. Един път, когато се срещнах с него и аз му предложих, нещо да му дам за неговото списание, но той не отговори, не прие. Така усилията на Просветният съвет и на отделните наши братя да се създаде една по-тясна връзка между София и Париж не успяха.
  4. 18. ДА НЯМАШ НИЩО ОБЩО С НЕГО Веднъж Учителят казал на сестра Савка: „Рекох, кажете на учителката Наталия Чакова да дойде при мен." Сестра Савка отива при сестра Наталия и предава поръчението на Учителя. Наталия, бе з да знае защо я вика Учителят, се разплакала и започнала да повтаря едно и също: „Ама аз нямам нищо общо с него, ама аз нямам нищо общо с него!" Сестра Савка се учудила много на поведението на Наталия, и когато Наталия се явила при Учителя, пак продължила да плаче и да повтаря същото: „Ама, Учителю, аз нямам нищо общо с него!" Учителят отговорил: „Аз знам, че ти нямаш нищо общо с него, но все пак искам да те предупредя, никога да нямаш нищо общо с него!" В случая ставало въпрос за Лулчев. Учителят продължил: „Аз имам един враг на небето, който работи чрез Лулчев, Михаил Иванов, Ст... и още двама. Всичко пет. Но те не са виновни за това, виновни са дотолкова, доколкото допускат този дух да работи чрез тях."
  5. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов OT 27.IV.1966 г. Д-р Стефан Кадиев бул. Патр. Евтими 16 София, 27 април 1966 Брат Михаил, Радостта, която ми достави с писмото си, е достатъчен капитал на невидимия свят за една година цяла. Да се прослави името на Великата Жива Природа, както обичаме ние тук да наричаме Великото начало! Жаргонът трябва да отговаря на хората, които си служат с езика! 1. Прости, че ти пиша на „ти" - дистанцията сама по себе си ще се определи. Засега другояче не мога! Пиша ти по „точки", защото имам много неща да кажа и трябва да се разделя на „глави". Естествено, ти пиши както ти е по-лесно, френски се разбира добре у нас и няма никаква трудност. 2. Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина! „Добрата фея винаги държи един жезъл за торбата на младежа, който е потеглил по широкия божи свят", казва може би не буквално някъде Агни йога. По сведения на един лекар, обиколил света, всякъде българите са си намерили работа, са се настанили и живеят добре, очевидно - имат жизнен капитал. Ако би останал при нас, най-много да беше станал катраник на Борисовци. 3. Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре сиработил\ Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза). Животът иска и дейност! И по-добре дори да грешиш, но да работиш, отколкото да не правиш грешки, но и да не работиш! 4. Справедливостта го изисква да се признае, че Борисовци работиха и не лошо\ Благодарение на тях, въпреки техните грешки, ние не бихме имали печатани беседите. Борис има голям авторитет всред нашите хора. Но някак не може да осъзнае колко много му вреди гордостта и самомнението, нежеланието да признае, че, като всеки човек, е правил и грешки. Но животът учи и не се съмнявам, че ще расте. Засега, ако ме слуша, нека бъде резерв. Като бивш военен, зная, че когато една дивизия се бие на фронта, нужно й е да премине в резерв, да се окопити. А борбата продължава докато свят светува. 5. Току-що говорих с Митко Костов, който ми каза, че ти е описал цялото положение у нас. Накъсо, ние сме под земята. Но това е прекрасен период на очистване, на преориентация, на преоценка на „ценностите", на проверка на верността, на съобразителността, такта - изобщо на всички качества, за които Майсторът така хубаво говори. А това е прекрасно! Смешно е, ако поискаме да създадем още една „черква" плюс съществуващите няколко хиляди такива по земята. А това, че се поразтурила нашата блестяща, потънала в светлина, бяла и хубава - нека бъдем достойни, да ни оцени и обикне народът, той ще ни направи всичко, каквото ни е нужно, за да ни чува по-добре! 6. Две думи за моя път. Нужно е да го кажа, защото той наподобява на твоя, разбира се, друг вариант! Заработих в областта на здравната просвета, следвайки завета на Майстора: По-добре е да се работи в областта на предпазната медицина, ако наистина обичаме народа си и ако искаме наистина да му бъдем полезни. Толкова много статии съм изписал и печатал, толкова беседи изнесох през тия 42 години, че пред седемдесетте си години мога да кажа: добра работа се свърши. Идва и оценката. Моят вариант, наречен „Хасарей" -сутринна гимнастика на височината в Хасково, става постепенно елемент за ползуване от целия ни народ, при добрата оценка на нашето Министерство на народното здраве. За идната петилетка, след като се направиха много болници и санаториуми, вече се настъпва към масовата профилактика, която включва на първо място „сутринна ведрина" - гимнастика на открито, при изгрев слънце. 7. Вярвам да разбираш, че „материалистите" не дават и дума да се изкаже за някакво „учение", за някакъв „окултизъм". Може би до известна степен са и прави! Много се злоупотребява с тия понятия от маниаци и търгаши. Хората следват понятието на диалектиката относно истината: „ тя е обективна и познаваема". А обективни са делата и фактите. Вярвам, ще се съгласиш, че в това отношение ние си позволявахме доста нарушения, за които плащаме. 8. А „окултизмът" на Майстора е именно „обективен и познаваем". Постепенно се събират материалите около него, спомените за него - наистина съкровище от национален мащаб. Това е, очевидно, една от първите задачи на нас точно през времето на подземния период. 9. Докато трае тоя период, ние можем и трябва да проговорим на народа, който не иска да ни признава, на понятен за него език. И той започва да ни разбира! Почна се борба против алкохолизма, в която и моя милост съм на едно от видните места. Туризмът, някога внесен от Майстора, се превръща все повече в общонародно дело. Витоша, Рила, Пирин, Балкана, морето вече не са пусти. Напротив. Хиляди и хиляди хора, без да съзнават, вече се потапят в „аурата на планината", поемат нейните животворящи сили, благодарят на Твореца, без да Го наричат така, както ние сме свикнали да Го наричаме, вживяват се в Него, ценят Го и Му благодарят. А това е толкова хубаво! Народът ни развива все повече култа към дръвчето. Садят се дръвчета навсякъде, никнат гори, покриват се голи бърда, променя се общият вид, климатът на страната ни. А това не е ли революция? Народът все повече пее, музицира! А „когато идва пролетта, птичките пеят, когато идва Царството Божие на земята, ангелите пеят". Естествено, не е дошло времето на учителевите песни. Но и това ще дойде... може би точно чрез Франция! 10. Народът ни богатее! Неудобно е да се говори по тия въпроси, но има пълно основание де го кажа! Не слушай някои озлобени интересчии, засегнати от промените! Народът си има и работа, и пенсия, и нова хубава къща - нещо по-рано невероятно за нас! Народът ни сега е много чист - въшката вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха. Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският паралич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия. Сега народът се бори за решаване на въпроса за дълголетието - старческите проблеми са сложени на дневен ред и то с много добър резултат. Тук хората грижливо търсят вегетарианството, постите на Учителя,„разтоварващата диета" (един ден седмично гладуване). Но това търсене засега става насаме, скрито, но все по-настойчиво. А нима това не са елементи от „учението", което официално не се признава? Ако така върви, след десетина години „учението" ще бъде разнесено по целия ни народ, без да се говори за него, то ще бъде плът от неговата плът. И считам, че точно това е нашата работа, а не да се занимаваме с дребни дрязги на пигмеи, лилипути. 11. Много важно! На мене ми е разрешено официално да представя „медицинската страна на въпросите", както я представи през време на конгреса в София, през 1963 г. Конкретно това ще означава: през време на конгреса в Будапеща, на 3 август, сряда, ще се състои разходка до върха Сент Гзлерт край Будапеща, сутринта в 5,30 до 6,30, с гимнастика, запознаване, за любителите на природата - идеалисти. Това можах да измисля и така се прие. Остава сега организацията на тоя поход! Моля те, кажи на вашите гости да се свържат с мене - да поканят свои приятели да се качим там и обменим мисли, да се запознаем. Колко души ще дойдат, не зная, ще зависи много от разгласата. Мислех да предизвикам „частно заседание" около нас, но съобразих, че ще си имаме неприятности с нашите хора, които тук не могат на своя глава да разрешат - „диалектици не могат да поддържат идеалисти"! Чудесно! Тогава аз смятам да окажем помощ на братята Оомото и квакерите или други някои братски движения, които имат разрешение за „частни заседания". Представителят на Световния Есперантски комитет за Мира (MEM) е нашият представител, Никола Алексиев. Той прие идеята ни да сложи в дневния ред на секцията доклада: „Как да се употреби атомната бомба за мирни цели". Нашият професор Наджаков, есперантист, директор на института по ядрена физика, очаква се да даде доклада, написан от специалисти. Б) Важно! Дали ще може вашият представител на конгреса в Будапеща да донесе напечатано на листовки нещо из беседите - аз ще му пратя преведено на есперанто? То е почти готово! Тия печатни листовки да се пръснат през време на конгреса, като първо запознаване с учението? Нека ми се обади за пряка връзка и уговаряне! Какво ти е мнението, брат Михаел, дали не подхожда да дадем печатана „Добрата молитва" с препоръка да се преведе на национален език? Дали няма да се получи вулгаризиране, вместо популяризиране? Желая да чуя мнението ти! Изобщо, в тая област аз ще бъда „резерв". 12. Много се радваме тук на стъпките на френския президент към сближение с Изтока! Това е прекрасно! Дано старите връзки между французи и нас получават все по-конкретна и красива форма! Трябва да кажа нещо за туризма, за който и ти поменуваш. Нашата страна сега се много посещава, особено от германци. Планините ни - хубавата им част има ограничени възможности за приемане на гости. Те могат да дойдат, но когато не са добре настанени, няма да останат с добри впечатления. Нека дойде по-малка група - десетина души на първо време, за да могат все пак да се настанят и да разузнаят за бъдеще как трябва да се постъпва. Колко е хубаво това! 13. Радвам се за добрите вести за вашето имение - прекрасно! Изобщо, Учителят ни даде моделите, според които ние можем да творим. Защо всяко селище да си няма своя „Изгрев", своя поляна за Паневритмия, всеки народ-своята Рила и своята Мусала? 14. Засега - достатъчно! Желая те здрав и бодър на мястото, което заемаш, да разнасяш светлина и радост на много и много хора, за радост на нашия велик Учител. От сърце твой, [Ст. Кадиев]
  6. БРАТСТВОТО В ЧУЖБИНА Така завърши нашата одисея с Братството. ВК: Накрая аз питам, понеже завършва вече една епоха, така общо казано, нали Вие сте свидетел на тази епоха, какво ще кажете накрая? Така, като едно резюме, като заключение. ВК: Вероятно се свързват думите на Учителя, казани на събора през 1922 година. ПГ: Да, и по този начин се тури една раздяла, така. Но братята, които дойдоха от Франция - професор Ломоние и много други, все видни, учени хора от Франция, през 1939 г., те останаха там да подпомагат Братството. Братята французи се отличиха с това, че пеят братските песни на български език във Франция и молитвите ги четат с българския текст, без да са преведени на френски. И така във франция остана братството да съществува в голям мащаб, но под ръководството на Михаил Иванов. ВК: Ама това е негово братство, щом не четат Словото на Учителя. Това е основното. С песните на Учителя и Паневритмията той си набира последователи. ПГ: Накрая ще кажа така: че великото Учение на нашия Учител не се оцени от света, че Той остана неразбран и затуй много от обществените отговорници, големите хора, които ръководеха партията и държавата, не оцениха онова, което България има - нашето Учение. Учението на Учителя се разпространи, то излезе вън от границите на България, отиде и във Франция, където има вече голямо общество, отиде и в Англия, отиде и в Русия, отиде и в Америка. Печатните беседи се бяха разпространили вече и излезли извън границите. А Учението на Учителя остана неоценено от нашето правителство. Замисляха даже да извадят костите, последните останки от тялото Му, което беше погребано на Изгрева, и да ги заровят на гробищата, но се намесиха много по-умни общественици, които се наложиха, щото гробът Му да остане за вечни времена пазен там, където Той пожела да бъде погребан. Остава сега будните хора, които желаят благото на България... според думите на нашия Учител, който каза така: „Един ден българският народ ще разбере, че аз съм бил голям приятел на България и ще ми направят може би и паметник, но да знаят, че аз ще го разруша, ако ми направят. Аз искам Словото, което съм говорил, да остане в сърцата и в душите на бъдещото поколение на България." И затуй остана сега вече да уредим последното - там, където е мястото на Учителя, да направим специална ограда, която да запази гроба Му за вечни времена. ВК: Искам да се върна малко назад, преди 1957 г. Бях слушал за някакви допълнителни разправии, недоразумения между Михаил Иванов и тукашното братство. ПГ: Михаил Иванов, който образува ядро от братството във Франция, когато изнася своите речи, притуря някои работи, които не са от Учителя и Учителят не ги е правил. Аз не знам имената на някои ръководители там от теософската организация. Той говорил там, пред братята във Франция, какво че от Агарта той имал карта, позволение пред човечеството на Земята, че да съществува братството му във Франция и изобщо където има наши братя, че сме имали специален паспорт ли, да го кажа, или специално разрешение. И в впоследствие брат Бертоли слушал тази негова сказка и му поставял въпроси: „Защо Вие притурихте, че Братството имало разрешение от Агарта със специална книжка, определена там от главния ръководител на Агарта?", не ги помня имената. Пък той казал: „Ти трябва да мълчиш. Тия работи няма да ги издаваш пред обществото!" И с това се разделиха. Брат Бертоли застава на страната на Учителя със скромните си средства и ограничен кръг братя и сестри там, а Михаил остава да говори вече не Словото на Учителя, ами да пречупва Словото на Учителя през своите уста, но никога да не им чете беседа от оригиналното Слово на Учителя. ВК: Вероятно се свързват думите на Учителя, казани на събора през 1922 година. ПГ: Да, и по този начин се тури една раздяла, така. Но братята, които дойдоха от Франция - професор Ломоние и много други, все видни, учени хора от Франция, през 1939 г., те останаха там да подпомагат Братството. Братята французи се отличиха с това, че пеят братските песни на български език във Франция и молитвите ги четат с българския текст, без да са преведени на френски. И така във франция остана братството да съществува в голям мащаб, но под ръководството на Михаил Иванов. ВК: Ама това е негово братство, щом не четат Словото на Учителя. Това е основното. С песните на Учителя и Паневритмията той си набира последователи.
  7. МИХАИЛ ИВАНОВ Във Франция действуваха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и французойката Стела Белман, една амбициозна и с голямо чувство за своето достойнство жена. Михаил Иванов е заминал за Париж през 1937 г. за световното изложение там. Впоследствие той решава да остане с проект да следва. Запознава се с тази Стела и успяват около себе си да образуват кръжок, в който Михаил изнасял беседи. Беседите му, според тези от приятелите, които са имали възможност да го чуят или прочетата, са били някаква смесица от западен и източен окултизъм и тук-таме някои идеи от беседите на Учителя. Михаил е мислил, както те са схванали, че формата, в която Учителят е давал своите беседи и лекции, не била подходяща, за да се представят пред крайно изисканият поглед на запада и е смятал, че чрез своите така подготвени беседи, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Становището обаче на Просветният съвет, беше правилно, че един такъв не само несигурен, но даже опасен метод за прокарването идеите на Учителя, който можеше да изопачи първоначалната им чистота, трябваше да се поправи и пренасочи. За това те искаха и търсеха връзка с Михаил, за да му се помогне и да се внесе струята на колективното сработване. Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по-тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж. Но без резултат. Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им близост. Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.* Скромен опит направих и аз. С Михаил някак само от далеч се знаехме. Бях разбрал, че приятелите в Париж имат желанието да изучават българския език, за да могат да четат беседите на Учителя в оригинал. Веднага заедно с Никола Нанков, който имаше връзки с Михаил, изпратихме няколко учебника до него за тази цел. Очаквах разбира се, че ще получа някакъв по-топъл и любезен отговор от него, което би създало *Виж „Изгревът", том III, стр. 211-214. повод за една по-оживена кореспонденция. Напразно обаче бяха моите очаквания. След много, много време се получи отворена картичка до Нанков, написана от Стела, която един вид минаваше за негова секретарка. В тази картичка се отбелязва само, че учебниците са получени. В отговор на писмата, които Просветният съвет беше изпратил до Михаил, по-късно се получило отговор от него, според както ми се предаде -Учителят, след като си заминал се вселил в него и затова той взима неговият външен вид, вид какъвто Учителят имаше. Коса дълга, брада, облеклото, една пълна имитация на Учителювият образ. Следователно заключава Михаил, Братството не е вече в България, а във Франция, в Париж, затова не приема никакво сътрудничество, нито с Просветният съвет, нито с когото и да било. В 1956 г. Михаил изпраща в София на Изгрева, секретарката си Стела Белман и нейният брат. Те поискват от Братския съвет да им се даде писмо според, което да се приеме, че те са единствените представители на Братството на Запад и че само те имат правото да издават беседите на чужди езици. Братският съвет отказва правото им на такъв монопол. Братството ги е посрещало много добре, като поема всички разноски по техният престой. Накрая натоварват Антов и Коста Стефанов, който по това време е вече член на финансовият съвет и счетоводител на Братството, на мястото на Жечо, да ги заведат на разходка и на море във Варна. Навсякъде те били топло и приветливо посрещнати от приятелите. Вторият център във Франция се образува от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо травай". Участниците на тази група, хора просветени, не можаха да попаднат под влиянието на Михаил. Инициативата за образуването на тази група взима една рускиня на име „Фаетас", която идва на Изгрева и със жар слуша и приема идеите на Учителя. Отива в Париж и създава тази група. Задачите на групата е била да превежда и издава беседите на Учителя от български на френски. Те са успели да преведат много беседи, но навярно не са имали необходимите средства за да ги издадат. Образува се и трета група в Париж, която се възглавяваше от брат Бертоли. Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия -занаятчия - мозайкаджия. В контраст с Михаил Иванов, той не търсеше онези импозантни пози, а напротив под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на учението. Там той издаваше, малко по тираж и обем, списание, написано на циклостил. Често идваше в София, но нито един път не пожела да поиска нашето съдействие, както за своята работа в Париж така и за обогатяване и разнообразяване съдържанието на списанието му с някои наши работи, които смятахме, че биха били интересни за хората около него в Париж. Един път, когато се срещнах с него и аз му предложих, нещо да му дам за неговото списание, но той не отговори, не прие. Така усилията на Просветният съвет и на отделните наши братя да се създаде една по-тясна връзка между София и Париж не успяха.
  8. ДА НЯМАШ НИЩО ОБЩО С НЕГО Веднъж Учителят казал на сестра Савка: „Рекох, кажете на учителката Наталия Чакова да дойде при мен." Сестра Савка отива при сестра Наталия и предава поръчението на Учителя. Наталия, без да знае защо я вика Учителят, се разплакала и започнала да повтаря едно и също: „Ама аз нямам нищо общо с него, ама аз нямам нищо общо с него!" Сестра Савка се учудила много на поведението на Наталия, и когато Наталия се явила при Учителя, пак продължила да плаче и да повтаря същото: „Ама, Учителю, аз нямам нищо общо с него!" Учителят отговорил: „Аз знам, че ти нямаш нищо общо с него, но все пак искам да те предупредя, никога да нямаш нищо общо с него!" В случая ставало въпрос за Лулчев. Учителят продължил: „Аз имам един враг на небето, който работи чрез Лулчев, Михаил Иванов, Ст... и още двама. Всичко пет. Но те не са виновни за това, виновни са дотолкова, доколкото допускат този дух да работи чрез тях."
  9. МИХАИЛ ИВАНОВ Няколко думи и за Михаил Иванов. Във Франция той е създал голямо братство, на което се е провъзгласил като велик миров учител и има седалище в града Прежус на Средиземно море, Бон Фен както и в Париж на Севър. Всъщност той има много последователи от различни страни във Швейцария, в Белгия, в Англия и в Америка. Никога не съм почувствала никаква необходимост да го търся и всъщност аз никога не го посетих и никога не съм го срещала. Достатъчно ми беше да гледам тези негови дебели издания, подвързани хубаво и навсякъде с неговия образ. Страшно много ме възмущаваше обстоятелството, че всъщност той е взел, помъчил се е да вземе образа на Учителя, с тази брада, с косите, с белите дрехи и навсякъде поставил своя образ в книгите. В тези книги, които той е издал, всъщност той използва много от материалите на Учителя и други разни работи и поставя абсолютно навсякъде своето име. В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов. Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в тялото на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие. Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път. Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят. Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: "А, Михаил! Вие знаете ли от къде идва? Той идва от България и всъщност Неговия Учител е в България. Търсете Истината в България". Тя се усмихна и беше доволна, че й казах тези неща. Втори път ми се случи в метрото. Пак една така млада жена отвори книга, чете. Аз гледам пак от книгата от Михаил. И на нея същото казах. Казвам: "Много хубаво, това е много хубаво Учение и много хубави идеи, но трябва да търсите Истината, да търсите Извора. А Извора се намира в България и това Слово е дадено чрез Учителя Петър Дънов". Тя клати с глава и беше много доволна и щастлива, че й казах всичките тези неща. Извънредно много са ми разказвали за Михаил Иванов двете сестри Ярмила Менцлова и Ана Бертоли, които работеха тука в Париж. И всъщност когато сестра Ярмила Менцлова беше атакувана и ударена в главата, в момента когато тя приготвяше издание на Паневритмията и работата беше почти завършена, тя беше атакувана, ударена в главата и отиде в болница и след два месеца си замина. И когато отидох да я посетя в болницата, тя на мене лично ми каза, че това всъщност беше една атака, която идва от страна на Михаил. Защото Михаил, както и неговите последователи се занимаваха с черни магии и всъщност тя така смяташе, че беше атакувана по линия на Михаил. И по-късно тя си замина и не можа съвсем да свърши работата си по изданието на тази Паневритмия, особено за корекцията на Паневритмията. Много работи съм чувала от сестра Ана Бертоли за този Михаил и не само от нея, но и от други французи, които идваха при Ана Бертоли. Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя. Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов. Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност. Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше. Но най-страшното е, че там във Франция неговите последователи, както и всички негови последователи от цял свят му викат "Учителю", а за Учителя Петър Дънов викат "Господин Петър Дънов". И всъщност това е много страшно и непоправимо, което той е извършил, с което е прославил своето си име в ущърб на името на нашия скромен Учител, който беше всъщност Истинския Пратеник от Небето. Всеки 2000 години идва един Пратеник от Небето и то не могат да съществуват по едно и също време двама Учители. Преди 2000 години беше Христа - Синът Божий, сега след 2000 години и в края на тази епоха, в началото на новата епоха на Водолея дойде Учителят Петър Дънов. Всъщност чрез Него се изяви Духът Беинса Дуно или чрез Него се изяви всъщност Отец-Бащата. Случвало ми се е да срещам някои негови последователи (на Михаил) в лагерите по Паневритмия, които сме правили в Алпите и никога не съм влизала в спор с тях. Всъщност съм забелязала, че те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго и той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил посвещение Омраам не знам какъв си Михаил Иванов и всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да и върне имота, но той никога не и върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя,когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България. Още научавам, че той има и много последователи в България. В действителност този български народ много има да страда ако не разбере функцията, за която слезе при него Великия Миров Учител Беинса Дуно и предаде Словото Божие на българска реч и работи между този народ. И задачата на българския народ е да приеме това Учение и да го предаде на другите народи. А след като се повлиява от тези фалшиви учители, които са се провъзгласили, както Михаил, за "миров учител на великото всемирно бяло братство", това показва, че и те всъщност търсят фалша и търсят лъжата в духовния си път. Те не трябва да се поддават на агитацията на последователите на Михаил Иванов от целия свят, от различните страни и да следват пътя на Михаил и да издават книгите му в България. И да знаете, че голяма част от тях са богати хора. Те дори могат да ви купят, могат да ви обещаят, да ви отворят банки, собствени ваши банки в Швейцария или някъде другаде по света, само и само да влезете в примката, да можете да пропагандирате идеите на техния учител Михаил Иванов и да станете последовател на това негово лъжеучение. На голям изпит бихте попаднали чрез техните представители, защото те почти всички са богати хора. Имат разкошни коли и лятно време се събират в този център Бон Фен на Средиземно море и прекарват там в особени ритуали. Всъщност те могат да ви предложат много хубави подаръци, и пари, и банки, само и само да можете да станете техни последователи, т.е. последователи на Михаил Иванов. Лято на 1996 г. Една група българи отидоха и посетиха това имение Бон Фен на групата на Михаил. Мога да кажа, че по повод на това и аз с моя съпруг Християн отидохме до Средиземно море, за да можем да се видим специално с българите и специално с моята племенница,която присъстваше в групата, за да се видим. Идеята на българите не беше лоша и специално на председателя на групата Благи Жеков. Идеята беше да се направи връзка между двете братства. Но моя въпрос е какви са тези две братства? Искам да кажа, ако тези хора на Михаил са готови да признаят действително Истината и Великия Учител Беинса Дуно, аз съм съгласна. Но трябва да знаете, че те са фанатизирани и че за тях Великият Учител е Михаил Иванов. Точно обратното, те гледат да привлекат българите в тяхното общество. А в тяхното общество там са, там е нещо като църква, всъщност като секта. Имат си ритуали, имат си режими, всичко, през целия ден е извършва по определени ритуали и няма никаква свобода. Пълно е с хора от различни страни с техните разкошни коли, защото какво вече казах това, са богати хора. И когато ние отидохме там, ние нямахме право дори да припарим, да влезем в имението. Българската група беше вътре. Ние отивахме само до приемната, т.е. отварят се грамадните врати, през които идват колите и се влиза до приемната където има голям, широк двор и паркинг където си оставят колите. А след това има една бариера след приемната, до която бариера никой не може да припари. Трябва да имаш специална карта, специално разрешение, за да можеш да минеш. Картите се плащат. Всеки плаща членски внос. Всъщност ние с мъжът ми бяхме много често в приемната без да можем да преминем бариерата. Почти всеки ден отивахме и така можахме да се видим с българите. На всичките тези българи аз казвах, че аз нямам нужда да се срещам с хората на Михаил и че всъщност има един единствен Учител, който слезе на тази земя да даде Словото Божие, че това е Великия Дух Беинса Дуно. Двама Учители няма. И всичкото това го казвах на българите. На всички го повтарях. Имаше някои от тях, които ми казваха, че трябвало да се направи мост между двете братства. Какъв мост ще се прави между двете братства не мога да разбера каква е тяхната идея за мост и какви са тия две братства? След като Великото Всемирно Бяло Братство е едно единствено и всъщност то принадлежи към Вътрешната Школа и ние всички знаем какви велики светли същества са представители на това Велико Бяло Братство. Ние не можем дори да припарим до тях с нашите нисши вибрации и с нашето ниво, с нивото, до което ние сме достигнали, ние можем да се наречем само кандидат-ученици на тази Школа, за която Учителят дойде да ни приготвя. Всъщност това, което е създал Михаил, то няма нищо общо с Школата на Учителя, а още повече, пък абсолютно нищо общо с Неговата Велика Вътрешна Школа. Имението Бон Фен е огромно. Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил. Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център. Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета". Темпото на песните от Учителя е променено и е много по-бързо. И няма дух, за който Учителят говори в своето музикално творчество. Разбира се хората знаеха за Петър Дънов. Но за Михаил казваха Учителят, а за Него казваха "Господин Петър Дънов". А пък българите, които бяха там казваха Учителят за нашият Учител Беинса Дуно и казваха "Михаил Иванов" за другия. Нали смешна работа. Те са чували за Петър Дънов и затова като ги попитхме от кого е Паневритмията, нарочно зададохме този въпрос, жената ми отговори, тя е написана от Петър Дънов. Също така и за песните е означено, че са от Петър Дънов. Така, че Михаил Иванов тука не може да скрие Истината и е принуден да напише поне името на Петър Дънов. Когато българите там са отишли са им дали по една малка книжка подарък още първия ден и са ги настанили в техния хубав хотел. В тази книжка отпред е дадена кратка биография на Учителя Петър Дънов, а отзад е написана кратка биография на учителя Михаил Иванов. И в тази малка книжка той споменал, че е ученик на Учителя Петър Дънов от България и дава известни биографични данни за Него и за себе си. Всъщност това е може би една от единствените книги където споменава нещо за Учителя Петър Дънов, която в първите години е била издадена от Михаил, като той е казвал, че неговият Учител е в България и е Петър Дънов. Но по-късно той престава дори да Му споменава името и се провъзгласява за миров учител на великото всемирно бяло братство и украсява титлата си с тези велики, големи символи, които бил получил като посвещение в Индия. Всъщност защо бяха раздадени тези книжки на българската група? С това да може да маскират тяхната си дейност и да се види, че те все пак знаят за Петър Дънов и че са в течение и че Михаил Иванов един вид е уважавал своя си Учител Петър Дънов. Искам да кажа, че поставих въпроса на българската група защо в България не се издават беседите на Учителя, а са започнали да издават книгите на Михаил Иванов? Отговорът беше, че се издавали беседите на Учителя, а че групата на Михаил Иванов започнали да издават своето творчество, защото си имали издателство. В крайна сметка на българската група им стана неудобно, че ние никога не можем да влезем в имението с моя съпруг и издействаха от ръководителя на групата, на последователите на Михаил една специална покана, за да можем и ние да влезем, с печат, с подпис. И така по този начин ние можахме да влезем и да разгледаме, за да мога да ви опиша какво всъщност има в този център на Бон Фен. И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата. Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов. Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов. Но съзрете всички тези идеи са от Учителя, както беше и на Изгрева на времето. Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на духовно посвещение. А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги. И всичките тези книги са от Михаил Иванов с неговото могъщо име, с неговия огромен бял портрет. Но орловите очи не лъжат и веднага като се вгледаш в тях можеш да разбереш разликата между истинския Учител и този провъзгласил се учител Михаил Иванов. Най-голяма е залата където се изнасят беседите, лекциите на Михаил Иванов, като всичко е по часове и става с магнетофонна касетка и обикновено по две беседи и много добре е украсена тази зала. Предполагам както е било на съборите в Търново, от където Михаил е взел пример, тъй като има и Пентаграма, има и триъгълника цветен, всичко е много красиво, а триъгълника като символ на Бялото Братство. И това много хубаво пиано не напразно е с бял цвят. Всичко е по определени ритуали, в определено време, в определени часове и за обед е предвиден само половин час. Обяда трае само половин час, като след изслушването на беседите и някъде към 2 и 1/2 - 3 часа, и ако не успееш да се нахраниш за половин час, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всички е под охрана. Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи. Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение. Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа. И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм. Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна. Само тези, които са имотни могат да отиват. Лятно време там се събират най-малко по хиляда души от различни страни, богати хора. Можах да видя Истината каква е, за да може да свидетелствам и след като се върнах от този център Бон Фен написах писмо на Учителя, в което всичко Му изясних както сега тука на вас изяснявам нещата. Пък Учителят да разреши въпроса за Истината така, както Той разбира, съгласно Космическия закон. Дори и бях нападната от една българска еврейка, която живее в Париж и с която се срещнахме в този център. Всъщност тя искаше да се скрие, че отива там, тъй като тя по едно и също време цени и уважава Учителя Петър Дънов и в същото време и Михаил Иванов. Но случайно се срещнахме извън имението, някъде на шосето, покрай имението и ние се спряхме, за да се поздравим с нея и тя каза, че можела да издейства от шефа, от главния шеф на имението да влезем и ние там. Аз й обясних, че ние не се нуждаем от това, че ние не сме дошли, за да влизаме и участваме в този център и че просто сме дошли, за да се видим с българската група. И всъщност й казах, че Михаил Иванов не го третираме като учител, тъй като по едно и също време на земята няма, не идват двама Велики Учители. Всеки 2000 години слиза по един Велик Учител, който да даде Словото Божие. В случая това беше Беинса Дуно, а не Михаил Иванов. Тя много се ядоса и разтревожи от тези мои думи и просто изпадна в криза и започна да трепери, да крещи и всъщност с голяма бързина влезе в имението, което беше недалеко и там след това ние си продължихме пътя. Но там тя продължила да крещи и викала: "Къде е председателя, къде е шефа на българската група? И после казала: "Вие познавате ли тази Величка, познавате ли я? Срещнах я, тя дошла тука да прави революции!" Благи Жеков я успокоил и след това по девойките ми предадоха да не говоря нищо и да не се бъркам в тези работи, в тяхната група. Всъщност аз нищо не съм й говорила в центъра. Това беше извън центъра и всъщност аз не обичам да правя революции, това не са моите прийоми, но действително моето присъствие там, край този център и то без да участвам в тяхната дейност и един вид като свидетел и заявявайки, че аз държа на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно. Тя действително беше една велика революция за българите, които някои от тях се дори подмамиха и подкупиха и които не бяха много силни в своята си вяра по въпроса за Великия Учител. Дори някои от тези българи, нови българи, които не са много в течение с Учителя Петър Дънов, дори са си правили и записки там в залата като са слушали беседите на Михаил Иванов. До там стигна българския народ, до един такъв Велик резил. Всъщност Словото Божие се изля на български език, в свещена България, от Великия Дух Беинса Дуно, като представител на Божествения свят и на Бога.
  10. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ДУ И И АРЛЕТ ГОБО Жан-Луи и съпругата му Арлет Гобо познаваха много добре Михаил. Всъщност те са го виждали, но само един, единствен път. Никога не са имали така едно вътрешно желание да го видят. Един, единствен път са го видели и то е било достатъчно, за да се отвратят един вид и вече повече не са пожелали да имат някакъв контакт с него. По вътрешен път те останаха винаги верни на истинския Учител Петър Дънов и не желаеха да имат никакъв контакт с групата на Михаил Иванов. Но се случваше на тези курсове в Алпите, понякога идваха и някои от хората на Михаил Иванов и Жан-Луи никога не им оспорваше. Оставяше ги свободни и всъщност и аз забелязах, че те са крайно фанатизирани и че за тях, в тяхното съзнание, Великия Учител и Ръководител, това е Михаил Иванов. Но сме били винаги много толерантни, както Жан-Луи, така също и аз. Та те са ми разказвали как са се срещнали с Михаил Иванов. Веднъж са имали определена среща с него в неговото имение Бон Фен на Средиземно море. Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи. Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя. Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец. Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа. Всъщност ако българите не желаят да купуват книгата "Изгревът" и да четат примерите на братя и сестри с Учителя, то тези французи получиха всичките томове и без да знаят български ги прелистват, за да могат да участват във вибрациите на всичко, което братята и сестрите разказват и е свързано с Учителя и те по вътрешен път се стараят да възприемат нещо от този Велик Живот на Учителя с Неговите ученици. Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет. Семейство Гобо, както и всички други, които отиват на тези лагери в Алпите, извънредно много се интересуват от примерите на различни братя и сестри с Учителя. Има още една двойка французи, извънредно много предани на Учителя - Мишел Моние и неговата съпруга Люс Моние. Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж. По-късно те отидоха да живеят в южна Франция и с тях отново се срещнахме на тези курсове, които семейство Гобо организират в Алпите. За Мишел, в неговото съзнание образът на Учителя е абсолютно ясен. За него няма никакво съмнение, че всъщност с идването на Учителя Петър Дънов Беинса Дуно на тази земя се реализираха думите на Христос, че аз ще ви изпратя Духът на Истината, който ще ви научи. И всъщност според Библията напълно в тяхното съзнание намериха разрешението на въпроса, че Великият Пратеник на Небето отново дойде и то в България и предаде Божественото Учение на българска реч. На мене това ми е интересно, че те имат будно съзнание и че по вътрешен път са открили Мисията на Учителя и Истината за Учителя. Те също всъщност не се интересуват от делото на Михаил Иванов и нямат нищо общо с тази група. За Франция всъщност тази група минава като една секта. С всичко това искам да покажа, че и във Франция има действително французи, които знаят Истината за Учителя Петър Дънов и които по вътрешен път успяват да влизат в Неговата аура и да участват във Вътрешната Школа на Учителя. И всъщност по този начин те са се домогнали до Истината. Една част от французите всъщност са били в тази група на Михаил Иванов и са се запознали с тези идеи, по-късно са се отказали от това общество и са намерили всъщност истинския Учител Петър Дънов - Беинса Дуно. Аз лично познавах такива французи и срещнах такива французи. Тука вече се вижда и положителната роля на Михаил Иванов и агитацията, която той прави за себе си и която всъщност за по-будните души се превръща в това, че те намират истинския път. Всъщност и сега продължават тези курсове по Паневритмия в Алпите. А в Париж пък се събираме в неделен ден по няколко души и играем Паневритмията в същия този парк, в който Анна Бертоли ни беше завела. В действителност не сме вече много хора, но по дух сме много, макар че иначе не сме много. Затова и тази сестра, българска еврейка там в Бон Фен между другото, когато говореше така остро на мене, между другото каза, че всъщност се завиждало, че тук в Бон Фен, на Средиземно море в Центъра на Михаил идвали по хиляди хора и лятно време до хиляда души се събирали, а там в този парк край Париж сме били само няколко души, които сме играели Паневритмията. Ето до къде се стигна по положението за истината. Само няколко души, които познават Учителя и хиляди, които са свързани с Михаил. Не сме много на брой и с магнетофона играем Паневритмията. Така се разнасят вибрациите на Паневритмията над Париж.
  11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА Фрежюс, 7.8.1996 г. Здравей Вергилий, Много се зарадвах, че получих 5-ти том на Изгрева, подписани лично от тебе и Марийка! Бог да ви благослови за великата работа, която вършите. Моите приятели от Алпите, Гобо, желаят да имат и 5-те тома. Изпращат ти 200 франка, ако стигнат за книгите + разноските по пощата и много благодарят! Те не знаят български, но Жан-Луи учи. Благодаря ви много за вниманието ви! Ти, Вергилий, си като остър трън, който се впива в тези българи, които са некоректни и които спъват тази прогресивна работа по издаването на спомените на нашите стари приятели! Те отгоре ще ти помагат, защото горе светлината е много по-голяма. Ето вече няколко дни сме в Фрежюс и сега ти пиша от плажа на морето. Обещах да ти пиша за моите впечатления от Бон Фен. Тук моят крак не е никога стъпил, сега за 1-ви път и то заради българите, които са тук, най-ве-че за моята племенница Надежда, дъщерята на рождения ми брат Любомир. Ние пристигнахме тук с 3-ма млади французи-синът и дъщерята на Гобо плюс един техен приятел. Отидохме веднага на Бон Фен. Това са огромни терени, градини, много добре уредени и с високи огради - така че и птиче рядко прелита. Заприлича ни на "концентрационен лагер". Има пазачи, отпред паркинг и "приемна". След това следва бариера, която води навътре в имението, където ние и до днес не успяхме да припарим. Аз и не желая. Колите бяха най-малко 100 и от разни националности. Младо момиче в "приемната" беше много мило и добро и взе да телефонира и търси Надежда. Членовете на тази секта си имат карти, с които влизат. Чакайки дълго време, заговорих с една германка, която говореше френски. Тя ми разказваше с екстаз за "хубавите и незабравими дни, прекарани с техния учител!" Спомена ми за Паневритмия. Аз я запитах нарочно: "От кого е тази Паневритмия?" Тя ми отговори: "От Петър Дънов". Та те наричат Михаил "учител" и смятат, че той е шефа на Голямото Бяло Всемирно Братство. А истинският Учител, те наричат Петър Дънов. Знаят за Него, но не знам какво. Те уважават техния си учител. Имат огромни терени и насреща, всичко е оградено, и огромно издателство "Просвета". Викат си брат и сестра и вдигат си дясната ръка за поздрав. Изглеждат мили и добри, но екзалтирани и фанатизирани. Всеки следобед отиваме към 3-4 часа и взимаме двете музикантки Надежда и Елена, за да ги заведем на плажа. Това сменя техния тежък ритъм в Бон Фен. Чакаме на приемната и те идват. Така успяхме да видим една част от българите, които са 16. Повечето не познавам, млади, нови хора. Имаше и няколко познати - няма да спомена имената им. Беше и Марта Периклиева, която живее недалече от Бон Фен. Изглежда, че тя играе някаква роля преди всичко за преводите. Отдавна знаех, че тя е с Михаил. Но тя познава и Учителя. Разбрах, че не е лесно на българската група, защото тук авторитетът е Михаил. Французите тук казвали: "Нашият Учител и Петър Дънов", а ръководителят на българската група, казвал: "Нашият Учител и Михаил". Смешно, нали? Значи, все пак българите имат съзнанието за Учителя, но правят компромиси. Поканени са, платен им е пътят, хранят ги, гледат ги, грижат се за тях. За сметка на това те трябва да се подчинят и да затварят очите си на бързия ритъм на песните на Учителя където липсва "духът" и на бързото темпо на Паневритмията. На обеди, преди да се хранят, трябва да слушат 1-2 беседи от Михаил, като им се превежда. Всичко се следи в това "Гестапо" и те не могат да си подремнат, слушайки беседите на Михаил. Има и песни. Хранят се много бързо и после младите момичета ги боли стомахът, макар че успяват едва да изядат салата си, за другото ядене няма време за тях. Казва се "молитва", която е различна от нашата и обедът свършва. Кой ял, кой не успял да яде. Полека-лека нашите музиканти се опитват да променят ритъма на техните музиканти и хора. Много не ги слушат, защото явно те искат да се наложат за всичко. Но има малък прогрес, че някои от техните музиканти, казвали: "Гледайте как българите свирят народните ритми - така е правилно!" Защото за тези чужденци е много труден българския ритъм и не могат да го свирят и пеят. Една от българските преводачки ми каза: "Че е време да се сродят двете братства". Познавам я и зная, че подкрепя Михаил. Другата българка ми каза: "Прочети, моля те, какво е написал Михаил за Учителя, с какво уважение говори за Него - и ще разбереш. Че нали и за Нашия Учител се говореха разни неща - за лудите дъновисти, които се кланяли на Слънцето". И още ми каза: "Ето аз като слушах беседите на Михаил, промених ли се? Ти намираш ли ме променена?" Заговорих с българския шеф на групата. Попитах го защо се издават книгите на Михаил в България. Отговорът беше, че братството на Михаил си имали своя печатница и сами си издавали, каквото си желаят. Попитах го: "А защо не се издават беседите на УЧителя, а издавате книгите на Михаил?" Отговори ми: "Издаваме и беседите на Учителя". Казах му още, че никой няма право да ги променя и коригира. Той ми обясни още, че те искат да направят мост между двете братства. Отговорих му, че тук е "гнездо". Казах му още, дали Учителят ще е съгласен за това, което правят. Той ми отговори, че досега всичко добре се било нареждало - значи Учителят е съгласен. Въпреки всичко, те говорили с най-важния шеф на групата на Михаил и днес ще преминем с мъжа ми Християн през бариерата, за да чуем репетицията, която двете девойки подготвят, за концерта, който ще се състои в събота. А ние си тръгваме в други ден. Какво е моето мнение, Вергилий! Аз съм с истинския Учител, който слезе от Духовния свят, за да предаде Словото на Бога. За мене няма никакъв втори Учител! Ако Христос беше възлюбления Син на Бога, Учителят беше Бащата - Отец, в който се изяви с пълна Сила и власт, Духът на Истината. При Михаил, в бон Фен царува Духът на Лъжата. Но тези хора са много добри и ентусиазирани и ако можем да им покажем къде е Истинският Извор, ще бъде много добре. Така те ще имат право на избор! Защото до края на този век ще има много лъжеучители. Напълно съм убедена, че някои от тях ще намерят Истината и ще напуснат Михаил. Познавам вече много французи, които чрез Михаил са намерили Истинския Учител и са напуснали тази "организация" където има карти, задължителен членски внос, където няма никаква свобода, всичко се следи и управлява. Може би това е наложителното при това посещение на българите тук, да посочат верния извор, пък всеки да прави каквото си ще. Защото хората на Михаил са навсякъде по света. Той е свършил една огромна работа и колко хубаво щеше да бъде, ако тази прекрасна работа беше за Слава на Учителя и Делото Божие! Още на приемната има неговия огромен портрет, с кражбата му на брадата, косата и белите дрехи на Учителя! Но очите му са други! Липсва Духът и това се вижда ясно. Не зная дали тези българи ще изпълнят с чест мисията си да представят тук в Бон Фен Истинския Учител, а и дали ще ги чуят? Но все пак тяхното посещение е добро, заради смута, който евентуално те ще внесат с присъствието си тук, за разликата в ритъма и други неща, и някои от тези благородни хора ще си зададат въпроса. Почти всички тук са много богати хора. Това е засега, ако има още нещо да пиша, след като влезем днес зад бариерата, пак ще ти пиша! Доскоро! Днес, 8.08.1996 г. ще ти пиша още малко. Вчера, за първи и последен път, преминахме през "вратата на Рая". Ръководителят на българската група Благовест Жеков беше издействал специална покана с печат, подпис и ние с мъжа ми, преминахме през бариерата. Вътре има разкошни градини, цветя, зеленчуци, плодни дървета, лозе и др. Само тук градината е 10 декара. Има луксозен хотел, в който живеят българите. Приятно е, чисто. Има голяма книжарница, където се продават книгите на Михаил - навсякъде е неговия образ, с откраднатата брада, коса и бели дрехи като Учителя. Само погледът не лъже - не е този топъл и лъчист поглед на нашия мил Учител. На всяка книга дългото име и титли на Михаил, много по-могъщо от скромното име на Любимия ни Учител. Вътре в тези книги няма и дума за Учителя, а всичко е използвано от него. Продават още и разни кристали, картички и други неща. Има огромна зала с маси и столове, където се хранят, слушат беседите на Михаил, пеят, има и бяло пиано. Отпред на огромните стени има Пентаграм, триъгълници, картини на дъгата и др. много хубави табла. Има и уредба за слушане на музиката. Има и разни малки зали с пиана, където се преподаваха уроци на малки деца. Има и хор 120 души. Надежда и Елена ни свириха програмата от музика на Учителя, която ще изнесат на концерта в събота. Ние си заминаваме утре. Още като пристигнали в хотела си, българите намерили малки книжки, издадени на български език. Отпред с портрета на Учителя, а отзад на Михаил. Вътре има кратка биография на Учителя, както и на Михаил, как той бил намерил Учителя и как през 1937 г. Учителят го изпратил във Франция. Вътре, един вид, той изказва своята почит и уважение към Учителя. Не прочетох всичко, само отпред малко. Тук царува "Духът на Лъжата" и е време да се покаже на тези хора кой е истинският Учител и кой е Михаил! Иначе те са много мили и добри хора! А дали Учителят е съгласен? Ще видим. Но Той всичко ще трансформира и ще превърне злото в добро. Сърдечни поздрави. Подпис: Величка
  12. РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ Много често в тихи и спокойни часове размишлявам върху думите на Учителя, които са дълбоко врязани в моята памет. Питам се и в този момент, защо Учителят толкова много настояваше да пея в продължение на моето следване в Академията. Имаше дни когато Той не ме приемаше, защото знаеше, че аз не пея, а свиря или съм участница в концерти-рецитали организирани от моята професорка по драма и дикция, г-жа Стойнова. Учителят е предвиждал, че моят глас е всъщност единственият ми капитал с който ще мога да привлека вниманието на Руската комисия и да получа разрешение да напусна България като певица с големи възможности, нуждаеща се от европейска шлифовка. Защо Учителят ме изпрати при Михаил? Не за да му помагам, нито да спасявам ученикът на Беинса Дуно, нито да спасявам хората изпаднали под негово влияние. Нито бях изпратена от Учителя да разрушавам неговата работа или да се женя за него, както Михаил публично ме обвиняваше. Учителят ме изпрати в Париж сама да развържа една дълготрайна лоша карма и сама да науча един важен урок. Законът на свободата е велик закон. В свободата можех да прогледна и да различа, кой работи за Цялото и кой работи за свои лични интереси. Да, сама да различавам зад хубавите и интелигентни фрази какви мотиви се крият. Ето кардиналния въпрос, който бе зададен преди две хиляди години от учениците на Христа. Той отговори: „Много учители ще дойдат в мое име, но истинските учители ще познаете според техните дела." Излишно е да се каже, че делата на Михаил не отговарят на един истински Учител. Моята вечна благодарност към нашия Учител, Спасител и Освободител, към Божественият градинар - БЕИНСА ДУНО. Нека Неговото Име свети вечно в Славата на Бога. 24 Октомври 1997 година
  13. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ Една ранна сутрин ставам да се приготвя да отида в Париж. Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача". Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди. „Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила. Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа. „Аз не се бъркам в работата на Михаила". Почна да се смрачава. Разделих се с Ярмила. Исках по-скоро да се прибера в моята стая на Север. Но там бях пресрещната от шофьора на Михаил, който ме отведе в една друга къща на Михаил. Влизам в стаята, виждайки Михаил моето възмущение да злоупотребява, просто да използва Паневритмията по този начин извиках. Той ми зашлеви един шамар. Аз си отидох. Следващата неделя отивам на неговата сказка. След завършване на сказката излезнах вън. Скоро и Михаил дойде при мене със самочувствие на голям учител. Аз обаче имах чувството, как Михаил умело хваща чудно хубавите души в своите мрежи. Обърнах се към Михаила и казвам: „Ти можеш да бъдеш за мене каквото искаш, но никога мой Учител. Аз имам своя Учител! Моля Бога, моята душа никога да не те срещне". Разгневен Михаил си обърна гърба и си отиде. Аз бях вече освободена! Край на кармата! На следващата неделя Михаил говори един час против мене на своите съмишленици. Създаде една атмосфера толкова нагорещена, че те бяха готови да ме разкъсат. Всички излизат навън. Аз бях веднага заобиколена от сестра Бояджиева, Мария Христова и брат Бертоли. „Виола, каза сестра Бояджиева, тичай вземи си твоите неща, аз те чакам тук с колата. Няма да оставаш тук повече." Набързо прибрах моите работи, грабнах куфара си и потеглихме за Сан-Пуле, къщата в която живееха братята Янкови, Буков, Любомир Йорданов и Елена - певица. Всички тези талантливи български младежи бяха издържани материално от сестра Бояджиева и брат Басан. Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж. Тук бях заета с 40 души французи, които искрено се интересуваха от учението на Учителя. След известно време се разчу между нашите братя и сестри, че Михаил е арестуван, съден и изпратен в затвора. Аз в това време даже на бях чела френските вестници. Наскоро получих моята виза за Съединените Щати. Напуснах Париж. Годината бе 1949. До тук е първата част от историята на бавно покълващото семе, посято в градината на Беинса Дуно.
  14. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ Един ден Михаил идва и ми подаде една книжка да прочета, отнасяща се за един „голям Учител" от Калифорния. Михаил го е поканил вече и този „велик Учител" скоро ще пристигне. За този случай Михаил иска да сложи върху входната врата на салона му едно голямо бяло платно с надпис: „Бялото Братство представено от двамата духовни учители /Михаил и този от Калифорния/. След като прочетох книгата, върнах я с думите: „Този човек е един фалшив духовен Учител, ти нямаш право да замесваш името на Бялото Братство с този мошеник". Разбира се, аз нито чух, нито видях големите приготовления за големия гост, нито разбрах, но чух, че той си е заминал ядосан обратно за Калифорния. По това време никой не ме посещаваше от неговите последователи. Аз бях напълно изолирана. Имах много свободно време. Взех френски и български речници /аз знам доста френски, бях ученичка във френския пансион в София/ и книгите на Михаил, исках сама да разбера защо Учителят захвърли на пода книгата на Михаил. Михаил използва учението на Учителя и го представя като негово лично учение на един съвременен културен френски език и по един интересен, интелектуален начин разисква философски проблеми, без никъде да споменава, че той е бил в Школата на Петър Дънов. С една дума Михаил плагиатства. Питам Михаил защо пише така, той откровено ми каза, че иска неговото име да бъде записано в историята на човечеството като голям учител.
  15. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА След близо месец от смешни и трагични случки, пристигнах в Женева. Брат ми бе изпратил там пари за моята издръжка. В Женева се срещнах за първи път със сестра Бояджиева, жената на фабриканта за „Копринени чорапи - Кабо". Със сестра Бояджиева прекарахме един месец в един изключително вегетариански дом в Швейцарските планини. В края на месец септември аз отпътувах до Париж с една двойка от последователите на Михаил. В Париж бях посрещната от шофьора на Михаил, който още летува някъде в Южна Франция. Шофьорът ме отведе в къщата на Михаил в Север - извън Париж. След няколко дни Михаил се завърна. До това време обаче, аз имах възможност да разгледам наоколо, но никъде не забелязах портрети или беседи от Учителя. Останах много учудена. При една от неговите сказки Михаил ме накара да изпея „Фир-Фюр-Фен". Почувствувах в гласа му едно желание да ме изложи. Но за негово разочарование имах голям успех. Много сестри от неговото движение искаха да взимат уроци по пеене от мене. Но през следващите дни никой от тях не дойде. Те ме избягваха. Шахматната игра с Михаил се започна. Бях повикана да отида при техния „Висш Съвет". Влезнах в една полутъмна стая с насядали наоколо възрастни мъже, които ме попитаха какво смятам да правя тук. Отговорих, че нямам никакви намерения да правя нещо. Те ми казаха, че би било добре да направя един оркестър. Атмосферата бе толкова тежка, потискаща, че аз отказах и бързо напуснах стаята. След близо една седмица гостуване в къщата на Михаил, той ми каза, че наблизо има една негова последователка, която дава стая под наем. Аз там отидох да живея. Докато бях гостенка на Михаил, аз никога не видях Стела там, нито по-кьсно, или на неговите сказки. Аз нея не я познавам. Обаче преди да напусна къщата на Михаил, веднага след нашия обяд, Михаил ми каза да го почакам в една стаичка в която никога не бях влизала.
  16. НАПИСАНОТО С ЧЕРНО МАСТИЛО След известно време получавам писмо от Михаил, веднага го занесох на Учителя. Той го погледна и рече: „Написано с черно мастило". Не можах да разбера какво Учителят иска да каже и си отидох още повече смутена. Измина дълго време получавам една книга написана на френски от Михаил. Отивам пак при Учителя и му я поднесох. Учителят взе книгата и я захвърли на пода. Останах изумена, но не посмях да питам или кажа нещо. Целунах Му ръката и си отидох. Разчу се, че Михаил има близка сътрудница, французойка - Стела, която е негова доверена помощница. Неговите писма до мене се получаваха рядко. Започнах да мисля, че съм вече освободена от Михаил. Даже се сгодих за един адвокат, който познавах от детинство.
  17. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА Моето дълбоко желание да посетя лично Учителя не ме напускаше. Избрах Михаил като Негов най-добър ученик да ме заведе при Него. Един прекрасен ден, през пролетта Михаил и аз отидохме при Учителя. Влезнахме в една малка стая, Неговата приемна и седнахме на двата стола срещу Учителя. Учителят беше официално облечен с бял костюм, бял шал около врата Му, от който се спущаше една златна верижка с един малък диамант. Неговите бели коси, падащи към раменете обгръщаха и предаваха мекота на Неговото сериозно, класическо лица от което лъхаше мир, благородство и благост. Докато гледах изненадана тази Негова духовна красота една необятна обич ме изпълни и една широка усмивка се разля по цялото ми лице, пречейки ми да промълвя една дума. Така безмълвна стоях до края на нашето посещение от двадесет минути. Разговорът се водеше само между Учителя и Михаил. Учителят само един път отправи Своя поглед към мене. Неговият поглед бе изпълнен с милост, чистота и благост. Този ден бе изключителен за мене. Благословен ден! В този ден аз имах една рядко, чисто духовна опитност /откровение/ да почувствам присъствието на Божествения Дух в Учителя. След тази визита моята връзка с Михаил продължи. Аз му вярвах безусловно на всичко, което той казва, че е най-добрия ученик и най-близък до Учителя. Също вярвах на неговите уверения, че аз съм „единствената, определена от съдбата" душа. Обаче, една нощ сънувам, че Михаил има и друга „единствена душа". Аз бях запомнила ясно нейната фигура и чертите на лицето и. Отивам в неделя на беседа и какво да видя, Михаил придружава тази същата сестра, която видях на сън. Изпитах ужас! Как може най-добрият ученик на Учителя да лъже? Горчиви съмнения ме обзеха - как е възможно? Какъв е този Учител, какво е това учение? Търся отговор, но съм в отчайващо недоумение. Започнах да боледувам. Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач. Учителят само каза: „Рекох, ела това лято на Рила." Разбира се, че аз заминах през юни с братята и сестри за Рила. Там аз разреших за себе си въпроса, че нито Учителят, нито учението са отговорни за недъзите на своите ученици. Това разрешение ме отчасти успокои. Но сега ясно изпъкна моето трагично състояние на раздвоение именно личните чувства на обич към Михаил са в разрез с моя ум, който ми казва, че тази връзка с Михаил не е разумна, и че трябва да се прекъсне. Нови страдания, нови плачове на безсилие. Михаил продължаваше да придружава заедно с Богомил Малджиев двете сестри Аламанчеви, които ме гледаха не много сестрински и даже чух, че са ме нарекли хитрата лисица, която иска да отнеме Михаил от Милка Аламанчева. Нови плачове на обида. Отивам при Учителя да се изплача, а Той след като ме изслуша отсече: „Рекох, ще стоиш с Михаила". Така в раздвоение продължих да виждам Михаила. Така изминаха месеци. Един ден Михаил дойде да каже сбогом, заминава за Париж. Каза ми, че Учителят го изпраща, като негов най-добър ученик да разпространи учението във Франция. Аз останах много учудена и в пълно неведение. Но повярвах което той ми каза. Михаил замина и аз продължих моето следване в Академията и същевременно посещавах неделните беседи. Учителят ми разреши, като Негова ученичка да посещавам и беседите в сряда и петък, и отивах от време на време лично при Учителя.
  18. „СРОДНАТА ДУША" ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА Като студентка по музика, аз не изпущах нито един концерт, уреден от „Кремона", музикална къща, която канеше най-прочутите музиканти и артисти от чужбина да концертират в София. На всеки концерт, аз бях обезпокоена от фиксираните погледи на един мъж средна възраст, с прошарени коси, тъмна кожа и заострен нос. За да избегна неговите погледи, аз трябваше да сменям местата си. /Това бе лесно, аз бях винаги правостояща/. Но дали със закъснение, той винаги успяваше да ме изнамери. Каква бе моята изненада да го видя в салона на неделните беседи на г-н Дънов. След някоя друга неделя, той дойде при мене да се представи - Михаил Иванов. Тъй като той бе от братството, аз имах вече доверие да приказвам с него. Наистина той беше интересен, говореше увлекателно с голямо знание относно всички циркулиращи, в това време духовни течения. А не пропускаше да подчертае, че е добре запознат с учението на Учителя Дънов, и че той е негов най-добър и най-близък ученик. Аз го слушах унесено, забравила за моите първоначални неприятни чувства, които изпитвах от неговите фиксирани погледи. До толкова се увлякох, че даже го поканих да ни посети у дома, добавяйки че майка ми много обича да разисква на различни философски теми. Михаил нерядко оставаше при нас на вечеря, придружена с оживени разговори. Така полека аз се сближих с него. Той ме убеждаваше, че нашата обич датира от много пререждания, даже ми донеси романа „Занони" да илюстрира подобна платонична любов. Михаил като Занони води чист живот необходим за неговите духовни стремежи - не е позволявал физическа близост, някоя целувка, да не се говори за женитба. Неговата обич към мене е като към душа, определена от „съдбата", аз съм неговата единствена сродна душа. Разбира се, аз всичко това го взех за вярно и си позволих да се влюбя в него напълно. Ден и нощ му изпращах най-чисти мисли и чувства и благословения с любов.
  19. МИХАИЛ ИВАНОВ В: Друг въпрос. Какво сте чували и какво знаете вие за "Льо метър Михаил" в онази епоха? Веска: Аз когато съм го виждала този човек ми е правил впечатление на един лицемер, за жалост може би не съм права. Математик, мисля, че математика или философия е завършил той, но на Изгрева се славеше като голям астролог, даже много от нашите приятели казваха, че той правеше и наистина много верни хороскопи. С голямо самочувствие, самомнение. Сега 1937 г. ми се струва той заминава за Франция под нечие давление, но не по препоръка на Учителя. Сам си заминава за Франция като считал, че там може би той има връзка са албигойското някогашно, клон на богомилството, и започва да работи. От начало нашите братя са считали, че той ще отиде както брат Пампоров направи. Отиде Пампоров в северните страни, поднесе Словото, обаче без да се нарича учител и ръководител. Той казва: "Аз ви споделям, нося ви това, което съм получил от Учителя". Този обаче отива там и започва да изнася лекции по свой маниер, като казва, че французите не са в състояние да изтърпят една лекция на Учителя както е дадена така цялостно. Може ли един народ, който интелектуално толкоз много е задълбавал и такива големи умове е дал, да не е способен една лекция да прослуша от начало до край, да му се измори мозъка. Питам ви аз това нещо. Както и да е, започва да гради лекциите така по свой маниер, главно знам, че с астрология той ги увлича, като в някакъв специален случай на някаква жена предсказал. Видял в хороскопа на детето, което ще дойде, ми се струва, че е забавил неговото идване, за да не се случи онова, което хороскопа предрича. Нещо такова ми е разказвано. И така той успява нали, да улови хората в тая мрежа като голям астролог и може би хората там държат на сензациите. Той улавя тая тяхна страна, обкръжава се обаче с магнати, финансови магнати, които щедро дават за неговата школа. И доколкото си спомням, срещайки една чужденка, беше на гости у мои близки, и стана въпрос за Михаил, тя каза: "Да, да, ние сме били в Севър, в това имение, което се проявява Михаил, там е неговата ложа, неговата школа. Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение. Значи успял е да им се наложи там. По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви. Даже имало заради него скубане на коси между жените. Това е било едното. Другото, някакво момиче си извадило очите заради него. Знаете ли го това нещо? В: Чувал съм. Веска: Чувал сте, да. Е, да. Както и да е. След това обаче нещо, което брат Боев тука му писа, да не се увлича в някакъв си Маха Чухан, йога индийски, голям мошеник, който увлича Михаил в някаква си парична афера. Не мога да ви кажа конкретно как стоят нещата, заради което Михаил е арестуван. Колко време, това не мога да ви кажа, тогава брат Боев му пише писмо. А той му пише едно едва ли не насмешливо писмо, преди да стане нещастието с него в затвора, едно насмешливо писмо: "Какво е Учителят, който сега го няма. Какво сте вие, които сте решили така да ме съветвате". Тон, тон. Аз го четох писмото даже. И сега той продължава своята работа там. Е, научил ги е да пеят песните на Учителя на български, та да намерим и положителното да кажем, все пак има нещо положително. И една, която му е секретарка сега, той я кръстил Благост, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука. Той набира светски хора тука в България, които могат така да го тачат по светски. Казаха ми, че пуснал си е брада да имитира Учителя, просто дегизирал се е като Учителя. Едно овъншнено отношение към Учителя, напълно овъншнено. Горкия, минава по един път страшен. В: Казаха, че си е заминал на 25.XII.1986 г. Веска: Така ли? В: Да, да. Веска: А-а, това не съм научила. В: Ha 25.XII.1986 г. от няколко места чух. Веска: Аха, възможно е. В: Но той е възрастен. Веска: Той е 80 и нещо, но беше болен. И неговия брат, значи неговия брат посещаваше някои мои близки. Аха-а, значи си е заминал. Ами да. Той в Калифорния имал, той навсякъде, в Калифорния има братства, на няколко места в Америка е създал братства. Сега, може това да стане причина хората да потърсят оригиналното Слово на Учителя, нали. Ние не знаем пътищата, ние само можем да констатираме фактите, но да съдим, нямаме никакво право.
  20. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ В: В онези години не беше ли хрумнало някому да се запише изпълнението на песните на Учителя? Правиха ли запис? Д: През време на войната в 1939 г. войната не беше почнала тука дойде Манджо, един французин, син на директора на Комеди франсез, един много симпатичен, с една апаратура. Някаква експедиция щяла да заминава за Африка и са му казали и той взел тази апаратура и записа тогава, но на меки плочи. Нямаше магнетофон още. И Манджо записа, а някои снимки гдето ги имаше тука се вижда отвънка пред салона пеят пред микрофон, това са записи на Манджо. Той записа, даже една сутрин, прекара микрофона и записа даже две минути как говори Учителят утринно Слово. Търсихме го записа в Париж. Дали го е намерил Митко Костов не знам. Не можа. Манджо е починал и ние нямаме записа. Единственото, което записа бе две минути от утринното Слово на една беседа. През лятото когато се върнахме от езерата, последните дни на август или началото на септември 1939 г. Така. Там се записаха и песни. Катя пя. Там Кирил Икономов беше направил някои работи с хора, които се записаха и записа той как пеят Братството по време на беседа. Няколко плочи. Всичко това нещо може един ден да излезе. Следователно, аз като бях в Париж, доколкото имах приятели търсех чрез тях. Не можах да намеря нищо. Манджо починал и няма никаква следа. В А Костов? Д: Той е в Америка сега някъде. В: Той прави ли опит да потърси? Д: Дали е намерил или не аз понеже не можах да открия нещата. Аз питах, кой е търсил друг преди мене и ми казаха за Костов. Дали е намерил, не знам. Ако е намерил, най-малко щеше да каже на Ерна, щеше да каже на някои наши приятели, щяхме да научим за това нещо. В: Да не би да ги е взел Михаил Иванов? Д: Не. Михаил е прост човек, той няма култура. Той затуй там всичко обича при французите. Той не признава ни култура, ни политика, нито българската традиция. Това неговото е събирано така, понеже не може да говори, от тук чете, от там чете, после го пускат на магнетофон пред хората. Аз трябва да поема отговорност и да кажа една тъжна истина. Но ще го кажа. Учителят е казал за Михаил Иванов и за Кръстю Христов, че един милион години да минат те пак няма да могат да го разберат. Това изказване на Учителя се знае от всички съвременници на Школата. Сега ние какво ще се занимаваме с него, но гдето ми каза леля Ванга един път: "Всичко каквото става на Изгрева е изпит". Щом нашите хора така лесно се лъжат и подменят един Учител с друг. Например навремето слушат в салона Учителя и след това встрани от поляната слушат да им говори Лулчев. Ето сега един Михаил. Ама той бил приличал на Учителя. Защо трябва да прилича също? Аз мога 20 актьора в София да ги направя още по-хубаво да приличат на Учителя. И понеже ще имат по-голяма култура, ще свършат повече работа, отколкото Михаил. Това е една обидна мръсотия, която много ме боли и най-много ме заболя когато Славчо Печеников се върна от Париж, след като се срещна с Михаил Иванов. Ние Славчо го изпратихме от тука със свещените мисли, а той се върна с брошурите на Михаил, за да ни кара да ги четем. Представяте ли си? Четири часа говорих с него, разболях се. Цяла нощ не можах да спя. Усетих предателство. Та той му обещал там да направят някакво издателство и пр. и Славчо се вижда веднага като издател, понеже навремето бе издател и собственик на "Безсмъртни мисли". Веднага се предаде. И прави й чест тогава, дъщеря му се възмути от него, на Боряна, прави й чест. Боряна разбра, че баща й каквото прави го прави от личен интерес, това е търговия и няма никаква идея в тая работа. А целта на Михаил беше да го признае софийското братство. Това беше главната му цел - да го признае не като ученик, а като учител. Бил казал, че за Бялото Братство имало не знам си колко златни лева. Той казал, че щом не ме приемат, значи тези златни лева той ще ги вземе. Моля ти се. Въобще не е за разправяне, право да ти кажа. Не ми е удобно и не желая да говоря... Въпросът към Истината и за Бога и за Истината е личен въпрос за всяка една душа. Нека всеки да си разрешава въпроса. Изпитание, изкушение... Или си имал едно дълбоко разбиране какво значи Учителя или ще го търсиш на кого прилича. И на когото прилича ще тътриш подир него. Това на нищо не прилича. Тъжно е, че се намериха корени в софийското братство. А мога да ти кажа, че софийското братство беше най-костеливия орех. Най-много неприятности идваха от София, по всички братства е имало същото. Това беше един конгломерат, но като един голям педагог Учителят прибра цялото това нещо. Не беше лесно. Въобще Школата в България Учителят така я проведе, така постепенно те тия хора да ги вдигне от амвона - първо те бяха църковници, да ги запрати чак на Мусала, да ги качи всички онези представители на стари култури. Новото поколение бяха по-готови, по-лесно влизаха. Имаше преди мене и други неща. Преди мене имало един музикант, Дързев се казвал. Много добър музикант. Но рано починал. И на един спиритически сеанс той се обръща към мене: "Брат Грива, като че ли се познаваме". Аз питах Учителя за него, та между другото ми каза за тях: "Тези, които са в Школата имат затруднение, че хората от рода ми, кръвната връзка не ги пуска и те преживяват много тежко и някой път си заминават". И затуй беше Учителят много доволен когато баща ми дойде на Изгрева при мене и той остави писмо даже за мене, че ме оставя на Учителя и прие Учителя. Защото имаше една реакция в нашето семейство.Толкова пари се хвърлиха - по пет хиляди лева всеки месец пет години и в края на краищата Катя се връща с едно музикално образование и зарязва всичко и това е. Това не може да не смути едни родители, особено когато отстрани гледат хората и какви приказки приказват. Когато нашият баща дойде на Изгрева и за него какво бе казал Учителят: "Е, ей какъв славянски дух широк". В: Значи за кого говори? Д: За баща ми. Като Го видя и беше той на беседа и Учителят го приема, разговаря и тати извади нещо и той пусна в кутията за лепта за Господа. Но аз бях вече на Изгрева и тогава той пише едно писмо на Учителя от Пловдив. "Аз съм командвал полкове, но моят син не може да го командвате. Сега за пръв път видях той се подчини на един авторитет. Аз ще го подкрепям колкото мога материално, Вий го подкрепяйте духовно." От това писмо Учителят беше много доволен. И тогава Той ми обясни за Дързев. На Дързев неговите родители са били много против да бъде с Братството. Значи той е бил в Школата и ги е издържал техните отрицателни мисли и значи става някакво разкъсване, става някакво раздвоение, започва от това да боледува и от туберкулоза почива той. Много добър музикант е бил. Тук има някакви неща, които са някакви закони ли, но хората не знаят тия неща. Затуй се чуди някой човек защо страда. Няма нормалния ход за развитие. Друго е едни роднини да го оставят. Едни католици например, когато не върви на един род и едно дете страда го оставят на църквата, дават го със съзнание да служи като откуп пред Бога, а ние понеже не сме религиозни нищо не сме готови да дадем за духовното, за Божественото. На Учителя Му завидяха, че имал, какво е имал, бе? Един път Учителят ме покани на чай. Един вятър свири в тая горница, знаеш ли какво нещо бе? Фучи, от всички страни прозорци и долу една приемна, където ще ти замръзнат краката ако постоиш един час. Живееше най-скромно, защото българинът е голям завистник. Дойде българинът на Изгрева като случаен посетител, не слуша Словото на Учителя, а се оглежда да види дали тия тук са богати, дали тук има келепир. А Учителят клозет нямаше и ходеше ей чак къде, мивка нямаше горе, не искаше да Му се прави. Защо не искаше? Защото ние не бяхме готови да Му го дадем от сърце. Той едно време каза да вземат там мястото отзад зад Салона гдето направиха после една кебапчийница. Каза, но не го послушаха, а имаха пари. Та цяла нощ там се чуваха пияни гласове, пиянски песни зад гърба на Учителя. А дима от цялата скара горе отиваше в горницата. А Стоименов така ходеше после с наведена глава за безобразието, което се получи. Кой е виновен? Всички сме виновни. Не можем да оцениш Божественото, което бе в Учителя. Ние нямаме някаква традиция. Ти не гледай възрожденците. То е било една вълна бе, то се изсипва тогава тази Божествена вълна. Нямаме такива хора и понеже не е духовен тоя народ, не е религиозен, няма духовна нагласа, макар че е имало тука стари богомили. Но в народа, в братствата гдето са били някога богомили, там като отидеш, там е друго нещо. Ако си ходил там в Айтос и т.н. Тия с червените пояси като се съберат тука. При един събор на Изгрева са дошли на едно място гдето е до гората, гдето е била къщата на Иван Антонов. Събират се тия стари братя с ямурлуците, с червените пояси на молитва утринна и пристига полицията конна, приближават се и офицерите с извадени саби и войниците с наденати щикове на пушките. А те започват молитва с 91.псалм "Който живее под покрива на Всевишнаго, ще прибивае под сянката на Всемогъщаго." Молят се тези хора в Дух. Тресе се земята. Дух и Сила е това. И онези си отиват обратно. Не ги погледнали дори. Ето, вижда ли каква духовност е имало тогава. Те случайни не бяха тука. В Школата бяхме едни не ти е работа: един конгломерат, хора различни, чужди. Ние можехме да бъдем в братството, в Неговата аура. Когато Той си отиде, Той каза: "Събирайте се на малки хармонични групи". Ние сега помежду си не можем да общуваме много. По-рано всички бяхме наедно, слети чрез Духът и Словото. Сега Духът се оттегли, няма го вече онзи, който да ни обедини. Остана Словото, но него никой не чете. А Духът на Учителя е в Словото Му. Там е и Силата на Духа. Но не се чете. Чувствам, че няма какво да си кажем. После, където се събрахме на групи си помогнахме много, споделяхме преживявания, подкрепяхме се духом. В: Какъв беше социалния състав през време на братството? Какви бяха тези хора? В селата, в провинцията? Д: Виж какво, най-различни. Ще видиш един Рогев, който си откача тука шпагата и я турга на розите. В: Кой е този? Д: Рогев, този, който написа прабългарския календар и отвори очите на българите. В: Рогев офицер ли е бил? Д: Морски офицер. Ще видиш тук също един полковник Бошков, който като тръгна от къщи казал: "Да си взема ли пистолета, защото минавам през гората" и като влиза на беседа Учителят се обръща и казва: "Когато тръгваш към Господа не си взимай пистолета". Тук ще видиш и работници като Игнат, като други, мозайкаджии, дърводелци. Бертоли донесе тука италианската модерната мозайка и изкуствените мрамори, много хора си изкарваха хляба покрай него. Имаше също чиновници, учители много, студенти нали. Това, което беше в един град, може би тук на Изгрева нямаме някакъв голям диапазон, някаква аристокрация да кажем, някакви милионери. Тук таме някои хора забогатяха, но те трябваше, но те не можаха да разберат, че на тях богатството им се даде според мене, за да помогнат на делото с парите си при отпечатването на беседите на Учителя. Но не го сториха. И след това си загубиха парите и богатството, когато дойдоха комунистите и национализираха банки, взеха парите на богатите. Останаха бедни. Изчезнаха парите, но с тях не свършиха нищо за делото на Учителя. Например, ако сега дойдеше Учителят, то властта няма да му позволи. Но това съзнание, което имаме сега, нашето отношение щеше да бъде съвсем друго, ние бяхме едни безвъздушни. Ние мислим, че Учителят така както е с нас, че ще бъде винаги. Когато Той си замина останахме като потресени. Смятахме, че Той ще ни води вечно. Че ако трябва да отиде някъде, то Той ще отиде и веднага утре ще се върне. Всичко така остави. Един ден ми каза: "Аз не се грижа за Учението. То ако е Божествено, то ще успее!" Та ние имаме пример. Ето едно време Христос нито е имал стенографи, нито машинопис, нито "Гутенберг"-печат, всички знаеха навремето и сега какво е говорил. Ето Христа създаде християнството, култура, предпази Европа от източните религии. Щяха да ни закопаят, ни култура щяхме да създадем, нито нищо, а чужди духове щяха да се разпореждат.
  21. ЯСНОВИДКАТА ВАНГА И МИХАИЛ ИВАНОВ Аз съм от Петрич. А ясновидката Ванга е също от Петрич. Нея я познава цяла България. Що народ се извървя при нея. Сега за нея има написани много книги. Но аз също знам много неща, защото ние бяхме много близки и аз бях при нея нещо като „придворен човек". Нейният дом беше отворен за мене. И тя винаги ми казваше: „Идвай по-често при мене, понеже твоето присъствие ми дава възможност да гледам по-ясно са хората." Ама това не е хвалба. То си има причина. След заминаването на Учителя, тя по духовен начин прави връзка с Него. Учителят я пращал да идва при нас в братския кръжок. Тя дойде само два пъти. Първия път дойде в сряда и ми вика: „А бре Крумчо, кой е тоя човек под бора?" А нашият салон, където се събираше братския кръжок беше заобиколен от борове. Ние гледаме, но нищо не можем да видим. Ванга си вижда по нейния начин. Тя е сляпа отвън, но има вътрешно зрение и вижда. Втори път идва в петък. Тя пак се обръща към боровете и вика: „Кой си ти бре там, дето си застанал до бора?" А той й казва, че името му е Кармен. Умрял преди 250 години и сега отивал и посещавал такива духовни центрове, за да му се даде възможност да се прероди, т.е. да еволюира. Това ми каза Ванга за него. Аз пък от Учителя съм срещал, че крайния предел за прераждане е 250 години. Това е крайната точка и от там имат възможност пак да идват да се прераждат. Ама могат да ги изпратят в животно, могат да ги изпратят в растение или да те пуснат да се прероди като човек. А Учителят казва, че сега се прави карцер за такива души, които не искат да се поправят и ги слагат в безконечен затвор. Та това, което го каза Ванга беше вярно, защото и Учителят бе говорил за тия неща. Повече Ванга не дойде при нас. Тя имаше връзка с Учителя по духовен път. Отивам веднъж при Ванга и тя ми казва: „Круме, да знаеш, вчера се срещнах с Учителя и Той ми каза: „Ванге, не съм доволен от тебе, защото не ти е чиста къщата!" Пита ме какво значи това? Аз зная, но си мълча. Не искам да я обидя. При нея дойде една сестра. Казваше се Гуца: „Гледай мари, Гуце, що ли ми е лошо у тая къща, че не била чиста? Мед да сипеш, по нея с език можеш да го оближеш и пак меда чист ще бъде." А Гуца й вика; „Не е за къщата ти у тая дето спиш, ама за другата къща, дето е вътре у тебе. Защото духовно не си чиста." Какво може да каже Ванга. Мълчи и навела глава. Как да се изчисти отвътре? Що народ идва при нея и всеки я пита за умрели и за живи, вика този, вика онзи и всеки си оставя мръсотията у нея. Тя ги изчисти, а онези си оставят боклука у нея. Е, как няма да й бъде мръсна вътрешната къща? Ама това аз го разбирам. Но как да й го кажа? Аз съм „придворен" при нея и тя ще ми се разсърди. Един ден ми казва: „Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: „Ванге не съм доволен от тебе. Ще ти вземем и това зрение дето го имаш." Значи, първото зрение, дето го е имала и дето си гледала до 18 години е било външното зрение. После ослепя и външното зрение й се замени с вътрешно зрение. Да ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение. Преди да изгуби духовното си зрение аз често бях при нея. Приятелите често ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа носех тези бучки на Ванга, тя ги взимаше и ги гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: „Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате такъв Велик Учител, оставил ви е толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен." Иначе признава Учителя за Велик Учител. Веднъж преди години тя ми каза: „Круме, сега благословията се дига от София и отива във Варна, Бургаско и още на други места!" но не каза точно къде. Та вече 20 години аз ги търся тези места и обикалям от место на място, но никъде не съм видял и съм срещнал такова място или пък някого, където благословението да се е изсипало. Отива брат Продан при Ванга. Но той нямал записан ден и нямало надежда да влезне при нея. Но тя го извикала и той влезнал при нея без да казва кой е и какъв е. А тя направо му вика: „Е-e, Учението на Петър Дънов е щала." Така този Миров Учител от Франция дойде да пита една гледачка още колко ще живее на земята и искаше тя да му каже тайната как да живее вечно. После аз тръгнах по София от брат на брат и разказах всичко. Онези, които го познаваха по времето на Учителя и му бяха сърбали попарата казаха: „Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега. Но другите не го знаят и се подвеждат." И аз тръгнах по цяла България и на всички разказвам тази случка вече над десет години. Но ме среща един брат и ми каза, да го разкажа както е, че да го напишем, за да се знае, кога Михаил е идвал в България и кога е ругал Учителя по най-долен начин. Написахме го, за да се знае. Който вярва да вярва. Който не вярва ще опита какво значи лунгур, по нашенски. А това е най-мръсната и най-долната дума, която може да се каже за един човек. По-долна дума по нашия край няма. Ето това е лунгур - скитник, безделник, непрокопсаник.
  22. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ В: Какво представляваше Стела Белмен? А: А, скоро умря, тя беше секретарка на Михаил. В: Вие казахте, че била много амбициозна. А: А, те се намериха с Михаил Иванов, гдето казват българите тенджерата си намери похлупака. В: Фактически Михаил може да дължи на нея много. А: Ами сигурно. Тя му е помогнала много от началото, но узнах много работи отрицателни за нея, хора, които са работили най-близо до нея. Аз веднага не вярвам нали, но после като го чух от две-три места, тя магии правеше там във Франция. И си служат още сега има някакъв британец, правят такива маски, наподобяват на човека, на който искат да правят магии, правят маски от восък също и върху него правят магията. Тя това е правила тези магии, те са видели как лично ги правят върху тия ученици на Михаил. Просто като марионетки ги е карал да правят каквото е желаела. В: Вие казахте, че първите французи, които дойдоха бяха през 1938 г. Кои дойдоха? А: Ами първо 1938 г. трябва да е било един художник Греев, после един друг и една сестра възрастна, която така много вдъхновена, тя е виждах като се разхождаше по поляната казваше точно така си въобразявах, че е тука. После 1939 г. дойде доста голяма група - 20 души. Има снимки. В: Да, аз съм виждал снимките. Кой ги доведе? И чия беше идеята? А: Ами те бяха станали вече Михаилови ученици. Да. Те между тях имаше една Сабсай, една зъболекарка, зъболе-карка Сабсай, после тази, която прие всъщност в дома си Михаил. Карден се казваше. И други едни, които имаше, също една, която чрез Мантовани тъй се запозна с Учението. Той всъщност Михаил в началото работеше така в съдружие, може да се каже говореше за Учителя. Но после, след като стана туй нещо, вече като излезе от затвора там вече се бе променил съвсем. В: Той коя година влезе в затвора? А: В затвора, това нещо трябва да е станало 1947 г. Щото баща ми отиде 1947 г. и точно тогава стана туй нещо, беше дошъл във Франция, после отиде в Италия и като е бил в Италия стана всичко това. И хвърли Михаил пък, хвърли вината, че баща ми е виновен. А като стана всичко това баща ми беше в Италия. Въобще нямаше връзка. В: Друг един въпрос. Защо се развалиха отношенията на французите на Михаил и тука в България? А: Французите на кой, на Михаил? В: Да. А: Ами след туй нещо, което стана. След като е станало туй нещо, като е бил в затвора, той вече се определи като учител, нали. По-голям от Учителя Дънов даже. Понякога са ми носили някои работи българите. Имаше една Мери, майката на Белина Драндарова. Тя отначало си въобразяваше, че ще отиде при Михаил. „Аз ще предавам български на учениците..." Отишла там при него, а той взел да говори: „Ах, вие си въобразявате Учителя Дънов кой е. Той се самоубил". Сега пък казват, че я предизвикал сам смъртта си, а тогава просто Михаил казал, че той се самоубил. „И такъв страхливец е Дънов и затуй сега го отлъчват от Бялото Братство. Мен са ме сложили вместо него." Това си е разказвал просто. Такива работи. Даже на Йоанна Стратева, тя самата ми е казвала, на нея е говорил такива неща. „Ах, вие си мислите за вашият Учител. Аз така мисля, че той нищо не знае. И той нищо не знае, тука да видите какви са духовни групи". В: Анжела Младенова, на Мария Младенова дъщерята, която на времето беше ходила при него, той също казал: „А, Дънов се уплашил от комунистите, избяга от тях, самоуби се". А: Но той въобще Учителят е казал много неща за него. Имаше един Михаил Иванов и Кръстю Христов нали бяха приятели на времето и си приличаха много и Учителят за тях е казал: „Те след хиляда години няма да знаят кой съм бил". Той, Михаил счита Учителя за обикновен човек, знае някои работи, това е, нищо друго. Той сега пък, по-голям стана от Христа, нарече се Мировият Учител. В: Исках друго да ви питам. Ами имало един французин Манджо, който правил запис на беседи на Учителя. Сега разказваше ми Елена Андреева, че на времето Манджо тука отишъл с групата французи, направил запис на беседа на Учителя. Какво знаете за това? А: Това бяха първите магнетофони, понеже работеше там в телевизията, беше донесъл един уред и наистина е записал, но за тази плоча, аз сама съм го питала и той не знае какво е станало с нея. Той каза, че се е счупила, че накрая и той си беше загубил малко ума така. Каза, може би е при Михаил да е, може не знам в коя библиотека и т.н. въобще нищо не се знае за тая плоча. В: Значи вие лично сте го питали. А: Да, питала съм го,защото и тука са ме питали. Лично той нищо положително не можа да ми каже. Може би каза да е счупена, все таки, може и да е при Михаил. В: Нищо повече. А: Нищо. А пък някои песни той беше зарегистрирал, записал как се пеят в салона едногласово преди беседа. Може би да се намира в някаква си библиотека за песни и етнографски музей, да. Беше ми казал улицата във Франция, в Париж, но не ми остана ни-когаш време да проверя. В: Този въпрос изобщо не е проверен. А: Не. Каза ми даже за улица ли, но не си спомняше. Въобще беше така напоследък, така беше малко, забравяше, болен беше. Краката му като помня беше с екземи, с вени. Продължаваше той, въобще той се беше откъснал съвсем от Михаил. В: Значи ние изпуснахме, не можем да намерим и ние също направен запис на говора на Учителя. Тук не е правен запис. А: Не е правен. Той е първия и колкото можа да ми каже, сигурно е при Михаил, но счупена била грамофонната плоча. И щом е счупена какво може да се търси. В: Аз имам, ама аз съм млад спрямо вашата възраст, аз имам изискване към вас, след това отиване в Париж, да огледате всички неща, защото вие имате една много голяма работа. Трябва да напишете всички тия неща, които в момента говорим и правим един опит, една репетиция. А това означава, да донесете по едно копие от всичко, което имате там, да донесете на брат Бертоли тетрадките, които има да донесете тази кореспонденция от всички ония неща, които имате, така както казахте преди малко черно на бяло и да почне да се напише или тука, или там, но трябва да има и документация. Това за какво ми е необходимо ли? За това поколение не е необходимо, за следващото не е необходимо, но за следващото столетие ще бъде необходимо. А: Той баща ми хе-е-е тефтерчета, тефтерчета, изгорих ги, какво да правя, нямаше къде да ги сложа. В: Той е единствения човек, който в момента е живял в тази епоха, знае как са нещата и в Италия, и във Франция и най-добре знае нещата и който трябваше да ги напише. Друг няма. Другото е лъжа. Не виждате ли! А: Всичко е лъжа. В: После, недейте забравя, че ние ще имаме много проблеми с Михаил след време, след 20, 30, 40, 50 години. И вие сте длъжни да донесете тая цялата документация, която имате за лъжата, че е лъжа, тя ще си стои тука. Утре ние няма с какво да се противопоставим. А: Елена Андреева и Борис Николов знаят, че е лъжа, че Учителят не го е пратил. А после има и нещо друго, името му Омораам. Изпращаха ми, не изпратиха ми пак едно като малка книжка където той разправя, че е бил в Индия и там пред Хималаите там имало някакви си мантри и туй и там чрез мисълта, там големия йога Бабаджи влязъл във връзка с него и го поканил и го намерил и веднага учител го произвел, дал му името Омраам. Сега в Лос Анжелес, в Ню Йорк по право имаме един брат Феликс, който той е влязъл във връзка чрез малкото списание „Житно зърно", как тъй стана и той да се запознае с Учението, Феликс е от френски произход, но от 50 години живее в Америка. Някой си негов приятел му занесъл един куфар с разни духовни книги и в тях едно от нашите малки „Житни зърна" и това му направило впечатление. И веднага пише на баща ми и влезли във връзка и иска да печати нещо от Учителя и така стана, че той е пръв, който е напечатал „Учителят говори" на английски език, между които са и спомените на Милка Периклиева и някои малки такива чрез преводи на Вера Гюлгелиева. В: A-а, чрез него става издаването спомените на Милка Периклиева. А: Да, и някои други малки беседи „Новото човечество" и кои бяха други не си спомням. Сега Михаил отишъл в Лос Анжелес, Лос Анжелес и Холивуд са един град, нали, само че не знам дали в Лос Анжелес или в Холивуд е държал сказка Михаил. Отишъл там, има и там ученици. Поканили го и този Феликс, този гдето е напечатил книгите. Отива да го слуша. Там се запознал с еди друг българин, който е принадлежал също към една друга духовна група във връзка с тия йоги в Индия. След сказката са отишли да посетят Михаил и там говорили и го запитали дали наистина е бил в Индия. Михаил е потвърдил. От там този Феликс като е отишъл във Франция, отишъл да го посети там в Бон Фен. Като му казал: „Аз ви познавам". Михаил казал: „Е, толкоз хора минават, не мога да си спомня". Българинът от Лос Анжелис попитал дали наистина е бил в Индия и се е срещал с тоя йога. А той принадлежал на тая група гдето били във връзка с тия йоги и писали веднага писмо, да проверят, дали наистина такъв човек е бил. И те му отговорили, че никога не са виждали такъв човек. Не е вярно, че се е срещнал. Аз това писмо го имам, черно на бяло, за което ми пише тоя Феликс за Михаил и в заключение пише: „Както лъже, че е изпратен от Учителя, така лъже, че е срещнал Бабаджи и че му е дал това име Омраам, а всъщност всичко е лъжа". А както тази книга гдето излезна, половин френски, половин английски, за да докаже, че той е наистина тоя голям пратеник, ще го познаете по трите начални букви. Първото е Михаил е вярно, Втората А. Той вместо Иванов си е прибавил едно А - Айванов и третото е Омраам, което също си го прибавил. А всичко върху лъжа е. В: Сега ние още през времето на Школата тука, през времето на Учителя по отношение на него има издадена беседа „Беседи и упътвания" от 1922 г. А: Да, да, знам. В: После друго, има един разговор между трима ученика и Учителя, който аз го имам документиран и т.н. по отношение изявлението на Учителя за него и е напълно ясно тука. Но понеже той отиде там, работи при друга система, при други условия и много хора се подлъгаха и тръгнаха след лъжата. А: Да, но все таки едно нещо трябва да бъдем също искрени, че е взел най-много от Учителя, разбира се има песните, Паневритмитяа, там не може да ги даде като свои. Вече се знае. Но от Учителя чете много малко, но взел примери някакви, някои упражнения също. От Учителя всичко взе, дава го от свое име нали. Не само от Учителя, но от всички други окултни Школи е взел. И от Розенкройцерите, и от антропософи, от всякъде си взел нещо и се го дава от свое име. Даже една от антропософите, една която превежда беседите на Щайнер от немски на френски, тя сама ми се е оплаквала, казва: „Взел цели беседи от Щайнер и ги дава като свои". В: Като е плагиат. А: Както с Учението на Учителя, но тъй като взима пък е взел най-хубавото от всички учения, разбира се привлича хора. Не дава лошо. Не ги учи на лошо, трябва да сме справедливи тука, нали. В: Да, има една опитност на един от нашите приятели, той си замина, и веднъж той пита Учителя какво ще каже за Михаил? Учителят му дава това обяснение: „Давам ти следната картина. Вървят двама индуси, след тях водят цяла свита, вървят, бият тъпани, вият зурли и свирки. И когато минава цялата свита, на гърбовете им пише, реклама за сапун. Ето това е Михаил - реклама за сапун". Та тази работа ми е ясна, нали. По този въпрос нещата са ясни. А: Да, това е всъщност. Някои да се интересуват, някой да знаят, да питат къде е неговия Учител, да търсят извора, да дойдат до Словото на Учителя Дънов. Все така както казват на лошо не ги е научил. Няма нищо отрицателно, лошо, това което е държал, но това само гдето ги дава като плагиатство - от свое име. В: А знаете ли всички какво означава: те използват това движение на Паневритмията, което е в Невидимия свят, използват силовото поле, за да си вършат своята работа. Фактически той използва Паневритмията, пеенето на песните, създава се едно силово поле, което го използва за съвсем други работи. Там е цялата работа. А: Това е как да кажа амбиции и името им да се разнася. В: То си е негово творение, каквото прави то си е негова работа. А: Негова работа, разбира се. В: И ние, които сме съвременници на тази епоха, ние имаме изискване към вас, може би вие вече ще прецените как да го дадете, как да го направите, но трябва да бъде документирано за истината и за лъжата. А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с поезията си Михаил. А Паша ми каза: „Ами Учителя го изпъди от тука, защото правеше нередни неща". Аз имах един хубав документ да се покаже, че все пак как си служи, че имаше една сила в него. Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост. Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били студенти, както тя и той и са живели при този Русев -банкера. Беше им дал по една стая. Сега на времето тя обичаше един италианец. Михаил влиза в стаята и иска да я прегърне, въобще любов да кара с нея и тя го отблъснала. Тя нали беше една енергична така, като го блъснала силно и сега не си спомням какво й казал, някакъв я проклел, де да знам, но все таки тя изведнъж пада на леглото като вцепенена, нито може да мърда, нито да говори. В същото време при Учителя е един брат от провинцията, дошъл и си разказва там своите си опитности или пък трудности, но забелязал като че ли Учителят не го слуша, че се е втренчил някъде далече и изведнъж се зачудил като го запитал Учителя: „Знаете ли къде живее Олга Славчева?" Той казал: „Знам, Учителю". „Идете, идете веднага." Той отива, тропа, никой не отговаря, не било затворено вътре, влиза, вижда Олга просната на леглото като вцепенена. Нито мърда, нито говори. Изведнъж той пада на колене и започва да се моли, ама така силно да се моли и тя казва лека-полека, лека-полека започнала да се раздвижва така. Тая опитност тя ми я описа. В: Вие знаете ли Учителят на нея говори още в 1922/23 г. във връзка с това и казва на Олга Славчева да не гледа два вълка как се бият за нея, т.е. Михаил и Кръстю. Учителят казва: „Който победи, и в единия, и в другия случай ще я изяде някой вълк, а да бяга". А: Тя, Олга не е случайна, тя на времето си обичаше един италианец. Тя защо ми писа туй не знам, но аз сбърках, че изгорих писмото. В: То е хубаво. Вие сега познавате много приятели, които си заминаха и знаете много техни опитности. Може ли да ги възстановите. А: А имам тези опитности на Паша. Тя ги беше писала специално за мене в „Златната тетрадка", но като стана тоя обиск през 1957 г. взеха и това. След туй написа друг, но вече по-малко, нали. В: Аз съм чувал за тая „Златна тетрадка", била е такава с позлатени корици и с написани нейни опитности. А: Е, да, но те са, тя специално за мене беше писала, за да мога да ги напечатам. После с Гена са написали някои спомен, по-малко, разбира се. В: Значи вие във вашето „Житно зърно", вие от време на време слагате и някои от тези опитности. А: Всеки път слагаме. Всеки път, даже съм чувала от някои абонати, първо това четат. А има, сигурно Савка има много хубави опитности, но къде са, щото тя е била винаги около Учителя. В: Жалко, че тя никакви опитности не написа. А: Написала е, сигурно е разказала. Елена ми е казвала, че има такова нещо, но под друго име. Ще отида да я видя, да видя кой ги има. Не пише Савка, но едно друго име. В: Тези опитности, няма тя много опитности, но има една опитност, която тя е написала, когато е бил верния ученик в тялото на Учителя. А: А да, това го знам как и по какъв начин се противопоставили през 1922 г. на свещениците. А: Аз съм слушала ама така не си спомням подробности, но интересни са за там, в Търново или където е трябвало да държи сказка Учителя. Там свещениците искаха да противодействат. Още от сутринта Учителят казал да бъдат наредени всички като триъгълник с връх към града. В: Как ги наредил? А: На триъгълник. Като отиват към града отиват в триъгълник. В: Да, тези имат много интересни опитности, но не се записват. А: Така си вървели от лозето до града. В: Това нещо не съм го чувал досега. Значи атакуват свещениците в бойна колона с триъгълник с връх обърнат към тях. А: Туй като шествие е било.
  23. ЗА СВЕТЦИТЕ НЯМА ХРАНА По онова време, когато съборите ставаха в Търново, то идваха приятели от цяла България. Ние прихождахме в лозята, където имаше една колиба. Между посетителите бяха и двамата - Михаил Иванов и Кръстю Христов. Те се държаха малко настрана и заемаха позиция на някакви помазани светци. Не работеха нищо, затваряха очи като фарисеите и се правеха пред другите, че все медитират. Деляха се от групата, хранеха се настрана, не се хранеха на общата трапеза, но идваха редовно и вземаха храна от общата кухня. Един ден Учителят ме извика и каза: „Докато Михаил и Кръстю не дойдат да се хранят с нас няма да им давате храна от общия казан". Аз застанах да управлявам казана и да раздавам с черпак храната и когато те идват с канчетата за храна аз им отказах. „За вас няма храна". Сестрите протестираха, но аз устоях това и казах, че това е нареждане на Учителя. На следващият ден те пак дойдоха с канчетата за храна, но аз застанах категорично и казах: „Докато не поискате прошка от Учителя и не дойдете на общата трапеза, няма храна за вас тук". Някоя от сестрите, които се бяха увлекли по тях, понеже те им се представяха като ясновидци, започнаха да протестират защо вземам такава фронтова позиция. Но аз мълчах, нали Учителя е зад мен. Учителят ме извика и ми каза: „Те служат на Черната ложа". След някой и друг ден на пълна изолация, те отидоха при Учителя горе в стаята да Му се извинят. Тогава аз им казах: „По случай вашето смирение и извинение днес ще наготвя специално ядене". От този момент те започнаха да се хранят на общата трапеза. Тогава Учителят ми каза: „Победихме!"
  24. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ В:= Вергилий Кръстев А:= Анина Бертоли Аз забравих, че имаше една група от тези ученици на Михаил, когато стана делото с Михаил там, че някои работи е вършил неморални може тъй да се каже, за които е бил обвинен и някои от неговите ученици се разделиха между които имаше една Людмила, една полякиня по произход. В: Те се разделиха понеже се разочароваха от него? А: Е, да разбира се, след като е бил в затвора. То се пишеше и във вестниците цяла година почти на първа страница, за магьосника Михаил и още за неморалните му действия, въобще групата му се разпръсна. През туй време Ярмила Менцлова беше там. Тя им преподаваше Паневритмията. Тя е била при Михаил когато станаха тия неща и тя разказа много подробности. И всичко това е било вярно, което се беше писало по вестниците. В: И тя какво разказваше, Ярмила? А: Какво да ви кажа, не искам подробности, но карали млади момичета да играят голи Паневритмия и между които избирал най-хубавата, уж да ги просвещава. И след туй избирал Михаил най-хубавата, за да я просвети още повече в леглото си. И тя сега Ярмила ми разказа, че полицията като узнала туй нещо, а в полицията имало също млади момичета, които работят като агентки, изпратили една от тях там да види дали наистина има такова нещо. Тя хубава сигурно е била и тя е влязла в тая група там на посветени и най-много просветени. Тя си сложила някоя дума в бележка и чрез други са я дали на свръзката. Тя изхвърлила бележката през прозореца. Прави се клопка от полицията. В момента хващат ги там, гдето се казва на местопрестъплението. В: Значи това, което сме чували тук в София всичко е истина, не е лъжа. А: Всичко е истина, въпреки, че казват, че то е лъжа, но Ярмила няма да лъже, нали? Плюс, аз срещнах случайно така една българка, която е била приятелка с тези адвокатите, които са го съдили и казва: „За съжаление всичко е вярно. Но истерични жени просто милиони ни плащат, за да го изкараме невинен." Той бяха го осъдили четири години, но седя две години в затвора и десет години имаше забрана да се връща в Париж. Той си създаде пак там група в южна Франция и там изплува Бон фен. В: А, той образува тази група там понеже му е забранено да пребивава в Париж. А; След туй се върна в Париж и на секретаря каза, че са били лъжи, че това не е вярно. В: Той бил получил документ, че всичко било лъжа. А: Ами лъжа. Всичко около него бе лъжа, защото лъжата си я носеше в себе си. Около него лъжи излизаха, както че навсякъде се представя, че Учителя Дънов го е изпратил. Че Учителят предвидил, че в България няма да има условия въобще за учението и го изпратил нарочно той да разпространява учението. Това не е вярно. Той си е отишъл по свое начинание и все таки, гдето казва Невидимия свят, всичко ще превърне накрая на добро. Сега между неговите ученици има малко хора, които знаят, че е бил ученик на Учителя Петър Дънов. Други нищо не знаят. Има много книги неговите преведени на всички езици и изпратени на всички страни. Променя си името от Михаил Иванов и сега неговото име все таки е Омраам Микаел Айванхов. В: Аз знам, че той след заминаването на Учителя, 1947/48 г. се провъзгласява за Всемиров Учител. А: По-голям дори от Учителя. Даже излезна една книга напоследък половината на френски, половината на английски, която прочетох, но с разни такива индуски имена, че в някои манастири, в Тибет имало тайни такива предсказания, че през време на Кали Юга щял да дойде някой си е-е-е най-велик Дух, който най-най-високо е седял и който ще бъде от индуско произхождение, но ще се роди в странство и ще бъде задължен да стане Миров Учител. Сега дали наистина има такива предсказания намерени в този манастир, защото има много лъжи около него. В: Първо официално представяше ли се там за Всемиров Учител, че той е Всемиров Учител на йогите? А: Ами то е Учител на неговото братство и на универсалното бело братство. Той се наричаше Le Maitre de la grande Fraternite Blanche universelle. Така той сега минава. Затуй ние сложихме заглавие „Новото учение" на нашето списание, за да не бъде същото. Даже напоследък имах една позната, българка, която получава списанието и която едновременно предаваше Паневритмия и йога и между нейните ученици също имало такива ученици на Михаил, тъй които са го хвалели като нещо голямо, с големи познания учител и тя сама поискала да провери. Отишла в Бон фен с мъжът си и поискала среща с Михаил. В начало така не я приели. Казали: „А, трябва да поседите тука поне петнадесет дена, че тогава". Тя казала: „Ние сме за един ден. Ако искате приемете ни, ако не тръгваме си". Накрая ги приел на разговор. Казва: „Той е един такъв, пълен с омраза към нас, българите, повече не го приемаме". Едно говорил против Ярмила, против мене най-много говорил и между другото каза: „Ама знаете ли той е съвсем полудял". Знаете ли какво е казал? Казал й: „Аз съм по-голям и от Христа". Напоследък наистина успеха му го побърка. А: Сега се носят слухове, че Учителят го е пращал в Париж да му продължи учението. Говорих с Елена Андреева и тя ми каза, че Учителят направо го изпъдил от тук, понеже той е ухажвал младите сестри, гледал им е на ръце, галил им ръцете, прегръщал ги, после им правил хороскопи и им ги разглеждал и давал обяснения в стаята му на леглото. Учителят затова му бе казал пред всички: „Идете във Франция и Англия да вършите тия работи". Той го е пъдил, за да не му пречи тук. И затова му съдействувал да се махне от България. А пък сестра Амелия Надзор ми разказа за една случка още в 1922 г. Тя е била в Търново на събора. Преди събора Михаил Иванов и Кръстю Христос са на вилата в лозето. Разпространили вестта, че са преродените Св. Кирил и Методий. Тя също се подлъгала както и останалите и им повярвали. Съобщили на всички, че ще се молят и постят. Затворили се в една стая. Минали три дни - изобщо не излизат навън. И тя ги съжалила, сложила в две чинии ядене, хляб и плодове и решила да им занесе. Тропа на вратата, никой не се обажда. Втори, трети път тропа. А пък те забравили да заключат в този час вратата. Влиза тя в стаята и какво да види. От стаята има друга врата към север която води към едно килерче, където се пази храната за събора. Те си заврели главите в този килер и с ръце лапат ли лапат. Тя като видяла това от изненада изпуснала таблата на земята. Чуло се трясък. Онези втрещено я гледали и нищо не могли да кажат. Излиза тя навън и разказва на всички. Всички виждат лъжите. Учителят нарочно е оставил да се развият нещата до там където всички да видят лъжата. И сега с Михаил ще стане същото. Ще дойде време, когато всички ще видят лъжата. Но още не е дошло това време. А всеки, който влизаше в неговото братство, задават му се въпроси, прави се специален картон с отговори, взимат се 2 снимки - едната за картона, а друга се слага в специален албум. Така той има снимки на всички ученици, за да ги намагнитизира с неговото учение. А това е работа на Черната ложа. Имаше такива книги. Върху магия има всякакви книги. Но си служеше с тия методи. Аз помня като отидох във Франция седем години след туй не съм идвала в България. Първата година като дойдох беше края на август и Методи Константинов веднага ме завежда на Рила, веднага построява палатка. Там бяха останали само Борис Николов, Мика (Мария Тодорова) и брат Боев беше и Методи и веднага ме разпитват за Михаил. Все за Михаил питат какво е станало. Той в туй време беше още в затвора. Нищо не знаех, но може би под впечатление на това сънувам през нощта ама толкоз ясно, все едно, че съм го сънувала вчера. Даже сега не си спомням сънищата. Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам. Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни. Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата. Но тъй, все едно, че ме няма. Втори, трети, четвърти - все негри. Най-после седмия, в него вече се стреснах и се изплаших, с един нос така като орлов, от очите му червени пламъци излизат. Без да се обръща, казва: „Не работим зад Михаил" и излезе от другата врата. Сутринта разказвам това на Борис и Боев, а Боев каза: „А, това за тебе беше откровение, не е сън". И така е, те работят за него, като имаш някоя слабост казва, той те хваща там. А той понеже беше Много амбициозен, щестлавен и алчен за пари, затова работи с тези методи на Черната ложа. В: Да, това е пророческо видение. Сега аз съм слушал, че има доста той последователи в Канада, Африка, Европа. А: Има, има, навсякъде има последователи. Разбира се, защото не им дава нищо лошо, взима най-хубавото от Учителя и други учения. Лошо не ги учи на лошо, разбира се, затуй има последователи. В: Значи на мен ми е чудно, че при него има две неща. Първо, че той досега не е превел нито една беседа, не е издал нищо от Учителя. А: Е, не, нищо. В:Това е най-интересното. А: А той искаше да сложи ръка на всички беседи от Учителя. В 1957 г. идва Стела Белмен, не знам дали знаете това. И тя тогава просто раздвои братството. Щото може би сте чули, че Антов един ден е бил Боев, бил го по главата. Защо? Защото Стела искаше брат Боев да пише официално писмо, че Учителят е изпратил Михаил във Франция. А Боев отказа разбира се. И тогава Антов би един физически слаб човек както ви казах. А за Стела тя си служеше с други методи, просто като хипнотизира Антов да иска Боев и той, Боев да пише. И тъй като Боев отказа, взе, че го удря с бастун по главата. И искаше повече от туй, просто братството да даде на Михаил всички права върху издаването на беседите. Добре, че не направиха. Той щеше просто да сложи ръка. Нито ние, нито който и да е нямаше да има право да превежда. А той сам нямаше да превежда. Боев изяде боя, но спаси Словото на Учителя от една голяма кражба.
  25. ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ В= Вергилий Кръстев И= Веско Искрев В: Да ни кажете нещо за френската група. И: Чул съм да казват, имаше там професори, художници. В: От французите? И: Да. Един се изрази така: „Когато бяхме студенти ние бяхме идеалисти, като влязохме в живота станахме материалисти, сега когато намерихме Учителя отново сме идеалисти". Едно хубаво сравнение, нали? В: Да. И: Или както казват - да си на 20 години пък да не си комунист, загубен човек си. Ама да си на 30 години и да си комунист, пак си загубен. В: Пак си загубен. Така. А за Михаил Иванов? И: Михаил Иванов имам с него преживелица. В: Каква преживелица? И: Ами той беше един особен така, със особено самочувствие. На Мусала бяхме и хижата не можеше да ни побере. Голяма част от нашите хора спяха на открито. Аз бях също така се проспал на открито и призори пристига една група и до мен на няколко крачки ляга един със сетре. Няма палто, няма раница, цел се натъпка и зъзне. Аз ставам и му мятам моето одеало върху него и под одеалото един глас се чува: „Бог да те благослови!" Това беше Михаил Иванов. Във Франция когато той замина една красива ломчанка-художничка ми писа едно писмо, страшно писмо против Изгрева. Михаил какво очи имал, какви в астрала имали деца, побъркала се жената. В: От него? И: Не знам от какво е. В: Ама тя от Франция пише. И: Да, и ми пише писмо и за Изгрева пише толкова лошо. Тя ме познаваше в Лом, ама аз не съм я занимавал на духовна почва. Симпатизираше, идваше така на книжарницата. Не съм се задълбочил в нея, но като получих това писмо писах на Михаил, да внимава какво прави, защото разрушава Изгрева. Не е приятно такова нещо. Е, такива отношения съм имал с две случки с Михаил. В: А след като си замина Учителят? Защо се развалиха отношенията между Михаил и нашите приятели тук в София? Вие не сте в течение? И: Говорил съм на брат Боян какво писмо съм получил от Михаил, щото нали да се помогне на тая работа. Но какво е самият Михаил, как е работил там във Франция - това е друга работа. Знам, че Бертоли също така замина за Франция ама не са се споразумели. Сега, Михаил е много хитър, Бертоли вярно е ученик, брат, но за мен италианците няма да се освободят от своето суеверие. Те си остават с чудото, със суеверието. Какво е религията днеска. Те не са разбрали християнството. Бертоли бе един голям майстор-мозайкаджия, верующ, брат, обаче аз с него на духовна тема не мога да говоря. Италианска черта, ограничени са. Така са построени. Суеверието вътре все си остава у тях, една следа е оставило. Не забравяйте едно нещо, италианците не са имали своя култура, те не са имали нищо свое, освен римляните с изключение на военното си насилие. Всичко друго са се кичили с чужд блясък, това на ертрурите. Всичко е етруско. След Тецит те не са могли да дадат историк равен на неговия ранг, дори когато стават християнски народ, по времето на Константин Велики. Това е V. век вече. Те си остават със старата суеверна вяра. Искам да допълня още едно нещо, даже и при Ренесанса Рим копира етруски образци. Всичко е етруско. Рим, вечният град е основан от Ромола, който е етруски, но отцепен от тях и латенизиран. Това изнася един германски археолог, професор, който десет години изследва етруската история на самото място в Италия с помощта на италиански свои колеги. В: А етрусите от къде са дошли? А те от къде са дошли? И: Това е много загадъчна и интересна работа, защото нашия Раковски е гениален. Раковски казва: „Пелазгите станали ертрури, ертрурите лирийци и македонци, а македонците - българи". Значи българите се свързват с етрус-кото начало. Това е една много заплетена работа, обаче много интересна. В: Да. И: И криво разбрана. Ще говорим друг път за нея.
×