Търсене във форума

102. МИХАИЛ ИВАНОВ Във Франция действуваха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и французойката Стела Белман, една амбициозна и с голямо чувство за своето достойнство жена. Михаил Иванов е заминал за Париж през 1937 г. за световното изложение там. Впоследствие той решава да остане с проект да следва. Запознава се с тази Стела и успяват около себе си да образуват кръжок, в който Михаил изнасял беседи. Беседите му, според тези от приятелите, които са имали възможност да го чуят или прочетат, са били някаква смесица от западен и източен окултизъм и тук-таме някои идеи от беседите на Учителя. Михаил е мислил, както те са схванали, че формата, в която Учителят е давал своите беседи и лекции, не била подходяща, за да се представят пред крайно изисканият поглед на запада и е смятал, че чрез своите така подготвени беседи, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Становището обаче на Просветният съвет, беше правилно, че един такъв не само несигурен, но даже опасен метод за прокарването идеите на Учителя, който можеше да изопачи първоначалната им чистота, трябваше да се поправи и пренасочи. За това те искаха и търсеха връзка с Михаил, за да му се помогне и да се внесе струята на колективното сработване. Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектантска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по- тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж. Но без резултат. Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им близост. Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.* Скромен опит направих и аз. С Михаил някак само от далеч се знаехме. Бях разбрал, че приятелите в Париж имат желанието да изучават българския език, за да могат да четат беседите на Учителя в оригинал. Веднага заедно с Никола Нанков, който имаше връзки с Михаил, изпратихме няколко учебника до него за тази цел. Очаквах разбира се, че ще получа някакъв по-топъл и любезен отговор от него, което би създало повод за една по-оживена кореспонденция. Напразно обаче бяха моите очаквания. След много, много време се получи отворена картичка до Нанков, написана от Стела, която един вид минаваше за негова секретарка. В тази картичка се отбелязва само, че учебниците са получени. В отговор на писмата, които Просветният съвет беше изпратил до Михаил, по-късно се получило отговор от него, според както ми се предаде - Учителят, след като си заминал се вселил в него и затова той взима неговият външен вид, вид какъвто Учителят имаше. Коса дълга, брада, облеклото, една пълна имитация на Учителювият образ. Следователно заключава Михаил, Братството не е вече в България, а във Франция, в Париж, затова не приема никакво сътрудничество, нито с Просветният съвет, нито с когото и да било. В 1956 г. Михаил изпраща в София на Изгрева, секретарката си Стела Белман и нейният брат. Те поискват от Братския съвет да им се даде писмо според, което да се приеме, че те са единствените представители на Братството на Запад и че само те имат правото да издават беседите на чужди езици. Братският съвет отказва правото им на такъв монопол. Братството ги е посрещало много добре, като поема всички разноски по техният престой. Накрая натоварват Антов и Коста Стефанов, който по това време е вече член на финансовият съвет и счетоводител на Братството, на мястото на Жечо, да ги заведат на разходка и на море във Варна. Навсякъде те били топло и приветливо посрещнати от приятелите. Вторият център във Франция се образува от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо травай". Участниците на тази група, хора просветени, не можаха да попаднат под влиянието на Михаил. Инициативата за образуването на тази група взима една рускиня на име „Фаетас", която идва на Изгрева и със жар слуша и приема идеите на Учителя. Отива в Париж и създава тази група. Задачите на групата е била да превежда и издава беседите на Учителя от български на френски. Те са успели да преведат много беседи, но навярно не са имали необходимите средства за да ги издадат. Образува се и трета група в Париж, която се възглавяваше от брат Бертоли. Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия - занаятчия - мозайкаджия. В контраст с Михаил Иванов, той не търсеше онези импозантни пози, а напротив под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на учението. Там той издаваше, малко по тираж и обем, списание, написано на циклостил. Често идваше в София, но нито един път не пожела да поиска нашето съдействие, както за своята работа в Париж така и за обогатяване и разнообразяване съдържанието на списанието му с някои наши работи, които смятахме, че биха били интересни за хората около него в Париж. Един път, когато се срещнах с него и аз му предложих, нещо да му дам за неговото списание, но той не отговори, не прие. Така усилията на Просветният съвет и на отделните наши братя да се създаде една по-тясна връзка между София и Париж не успяха.

110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА На Изгрева имаше и много забавни истории, но те се оказваха за едни забавни, но за други бяха цяло изпитание, а за онези, които им се случваха бяха изпити, за да се изпитат учениците. Така веднъж Методи Константинов среща един от своите стари познайници, с които винаги е имал борби и разправии. А това е бил Михаил Иванов. И така нашият Методи вижда своят познат и съперник с променена външност и променена глава. Предния ден е бил с кестенява коса, леко изрусена, а днес е вече с черна коса. Попитал го е как и по какъв начин е станало това претворяване и тази промяна с него. Михаил му отговорил гордо и пренебрежително: „С магически формули и магическа операция за една нощ". Методи не можел да проумее та нима вече окултното знание, което е било само на теория и сега тук на Изгрева някой пръв го е осъществил и то е именно този негов съперник. Значи той е вече много напреднал и не само това, но си служи с окултни формули и разполага със сила и мощ за такива невероятни човешки претворяване от един вид в друг. По онова време се разправяха какви ли не фантазии за окултистите от изтока, за онези от запада и като че ли всички искаха да прикачат към себе се някоя от случките описани в „1001 нощ". Ето тук учениците посещаваха Школата, имаха формули от Словото на Учителя, но никога такова нещо досега не беше се случвало - за една нощ от кестеняв да станеш на черноок с черна коса. Какво означава това? Значи някои са така напреднали, а други са отпаднали. Целият развълнувал и разтреперан от такива мисли Методи се затичва и на бегом запъхтян пристига и разправя целия случай. Учителят спокойно го поглежда и казва: „Методи, чуй ме: няколко гроша и черна боя за коса". Методи чува, слуша и изведнъж разбира измамата на един обикновен бояджия, който боядисва, пребоядисва нещата около себе си и в себе си и от един цвят преминава в друг. Методи се навежда да целува не само десницата на Учителя, че го освобождава от такова изкушение, но се свлича до земята и целува обувките му. Учителят го хваща за ръка и го повежда до прозореца и му показва навън раззеленилата се трева и гора. Посочва му: „За да оцвети и разлисти дърветата природата си служи с Божествени методи, а те са най-обикновени и от прости, по-прости, но са живи, защото живота минава през тях". Методи си тръгва и подскача от радост. Пресреща онзи с черната коса и го пита: „Ти защо ме излъга?" А онзи му се подиграва: „Ами толкова ли си глупав, че може да повярваш на такава измислица?" И от тук започнаха измислиците на Михаил Иванов, но понеже ние го познавахме с годините той не можеше да ни заблуди и излъже, но отиде във Франция, минаха години и неговите измислици там попаднаха на почва и сега идват и ни разправят неговите измислици. А те не знаят, че това са измислици, които струват само пет гроша и нищо повече. Но пет гроша за тях, но не и за нас. Имаше един брат Савов, който вървеше непрекъснато след Учителя обличаше се като него, пусна си брада, мустаци и имитираше образа на Учителя и движенията му. Ходеше по провинцията и се представяше и минаваше за Учителя Дънов пред онези, които не го познаваха и по този начин разваляше образа на Учителя, защото винаги когато има имитация тя понякога е много грозна. По-късно Михаил Иванов във Франция също направи същото - пусна си коса, мустаци, отиде при специален фризьор та го претвори и той бе предрешен в образа на Учителя. После си направи снимки, изпрати ни ги, за да се убедим всички, че вече той е Учител понеже прилича на него и затова от там от Париж се обяви за Миров Учител на Бялото Братство. А за чашите наивници тук на Изгрева той бе им писал писмо, че за да се претвори в образа на Учителя всеки ден е медитирал по няколко часа и то в разстояние на петнадесет години. Та се оказа също, че това е работа на един Фризьор за пет гроша и то за петнадесет минути. Така че думите на Учителя отново се претвориха в една обикновена смешна история. Тези два случая с предрешаването на самозванци в образа на Учителя разказвам затова, че винаги Злото ще поеме форма близка и сходна с Доброто, за да го изопачи и злепостави в очите на невежите. Та тук работеше същият закон, по който се движеше Злото в тези разказани два случая. По-късно Любомир Лулчев също развихри своя дейност, привлече последователи и той се обяви за учител на онези, които го заобикаляха. А Учителят веднъж ме предупреди да се пазя от Лулчев понеже той работи с черните сили. И аз затова се пазех, странях от него и едновременно странях от онези, с които той контактуваше, защото той създаде една голяма група от последователи. Беше обидно, всички сме на Изгрева, играем общо Паневритмия, после се нареждаме да целуваме ръка на Учителя и накрая Лулчев се отделя в дъното на градината и около него се съберат една солидна група от десет-петнадесет човека. Той им обяснява, разказва какво искал да каже Учителя в своята беседа. Така че черните сили работеха и тук на Изгрева при нозете на Учителя по онзи закон „Разделяй и владей". По-късно Учителят изобличи Лулчев пред всички в салона на една беседа и тази беседа стенографките я записаха, но после я редактираха, загладиха, изхвърлиха името на Лулчев, така че да не може да се разбере за кого става дума. А това беше упрека на Учителя срещу Лулчев, че той беше предавал на цар Борис онова, което Учителят му е казал да предаде и го е предавал от името на Учителя с думи, които той не е казал. Той го изобличи пред всички, а Лулчев пред цялото време стоя прав и нищо не каза. Всички сме седнали на столовете и през време на цялата беседа Лулчев стоя прав така както някой път в училище учителят изправи някой ученик да стои прав като наказание за неговото непослушание. Бяхме на екскурзия на Симеоново и бяхме се качили на една от ливадите в подножието на Витоша. Седнахме до Учителя няколко души. До мен седна Лулчев и го виждам, че току-така ме поглежда лекичко от време на време. После компанията се разтури и аз трябваше да слизам в града по-рано, защото работех. Изведнъж Савка-стенографката ме извика и ми каза, че Учителят ме вика при себе си. Отидох при него, а той ме загледа, огледа ме и ми заръча: „В никакъв случай да не слизаш с Лулчев сама в града". „Добре, Учителю". И така направих, че слезнах сама в града. Опасен човек беше той и Учителят ни пазеше от него стига ние да бяхме послушни към думите му. Много пъти при различни положения Учителят излизаше пред Лулчев и ме опазваше от неговите попълзновения. Той налиташе на млади жени и напълно успешно имаше сили, с които работеше и малцина му се опънаха. Шега нямаше с него. И взимане-даване с него не биваше да става, защото от теб нищо нямаше след това да остане. Такъв беше и такъв си остана. Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя. Искал да го види понеже досега е само слушал за него и чел негови беседи, но понеже бил беден нямал пари, за да си купи билет за влака. Много пъти поднасял молитви към небето да се нареди някакси, че да отиде в София и да целуне ръка на Учителя. Случило се така, че неговият комшия имал дете, което се разболяло тежко. Преглеждали го лекари, лекували го, но казали му, че за това дете лек няма и трябва да се подготвят за най-лошото, детето скоро щяло да почине. Чул това нашият брат и споменал пред своят богат съсед, че в София неговият Учител ще може да му помогне, но трябва да се заведе детето до там. Нашият приятел казал: „Ти знаеш аз съм беден и нямам толкова пари за път, за да те придружа и да те представя". Съседът отговорил: „Аз ще платя всички пътни разноски". Съгласили се да пътуват и определили денят. По онова време имаше един Александър Кръстников, който бе издал една книга, в която бе класирал по групи различните духовни хора в България и в Европа, а себе си беше поставил на най-високото място, а пък Учителя Дънов поставил по-долу от себе си. Много пъти нашият брат се питал кой е по-голям учител - Кръстников или Дънов. Тогава той си рекъл: „Ще взема тази книга на Кръстников и ако Дънов е наистина Учител то аз като държа книгата в ръката си и той ще ми я поиска и ще отвори точно на мястото, където пише за него и ще го прочете. Чак тогава ще разбера дали Дънов е наистина Учител. Това е било съкровеното желание на този брат, искал да намери истинският учител. Тръгнали от Хасково и пристигнали в двора на ул. „Опълченска" 66. Като влезнали там видяли много хора, които чакали своят ред. Погледали и си рекли: „Ама толкова много народ кога ли ще се вредиме и ние, та да дойде нашият ред". Едва що изрекли това и ето Учителят се показал на вратата и изрекъл: „Сега приятелите от Хасково могат да дойдат при мене". А те били най-отзад, направо стояли като втрещени и едвам тръгнали от смущение и влезнали при Учителя. Учителят погледнал болното дете и препоръчал и дал съвети на бащата какво да направи и му казал, че ако изпълни съветите му детето ще оздравее. Говорил сериозно на богатия съсед, онзи кимал с глава и всичко запомнил и след това се обръща към нашия брат и смеейки се към него, го запитал: „А ти какво искаш от мене?" След това посегнал с ръка, взел му книгата, която държал ръката си, отворил точно на страницата, на която е пишело за Учителя, прочел го на глас, засмял се и му върнал книгата. Казал му: „Е, разбра ли сега къде е Истината, кой е Учителя и кой стои начело?" Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: „Духът на Истината е този, който стои най-отгоре, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело „Сила и живот" и му казал: „Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека". Така двамата се връщат в Хасково, единият със съветите на Учителя, а пък другият - бедният съсед с книга в ръка, която е трябвало да проучи и да види как и от къде идва Духът на Истината. След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълги години четял и прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Накрая богатия съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал отново. Казал му: „Сега разбрах кой е Учителя Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка. Аз съм пред Учителя. „Сега ако си посадила един орех и ако дойде някой и ти каже: „Я го извади да видим каква му е ядката", ти да го не буташ. Ти го остави в земята, той ще си поникне. Туй, което Господ ти е дал ще го пазиш свято. Когато се срещнеш с някого няма да преминаваш Божествената дистанция между него и себе си и няма да променяш отношенията си и няма да се сближаваш повече. Като срещнеш някого първо се запитай, какво Господ иска да те научи чрез него, после се запитай какво иска Господ ти да му предадеш. Ще се учиш от всички хора. Ако той е умен сам ще ти предаде урока, ако не е умен - ти ще го извлечеш сама от неговата опитност. Физическата близост аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси. Те се допират, но не могат да се видят от вътре. После има друга фаза, когато всеки се скрива в кожуха си и се стреми вътрешно да схваща приятеля си. Това се казва религиозност, А най-хубаво е когато хвърлят кожусите си. Тогава се идва до онези естествени положения на истинската духовна близост. А Божествената близост може да се създаде само чрез Словото, Докато човек се пречисти ще премине през много страдания. Трябва кръв да потече от човека докато дойде до оная истинска чистота, да се дойде до абсолютната чистота това е област на Духът Божий."