Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Петко Гумнеров'.

Открити 3 резултата

  1. 20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО Аз бях на събора през 1922 година. За там мога да Ви разкажа следното. През 1922 година за пръв път отидохме на братски събор. Тъй като толстоистите имаха конгрес в Търново преди нашия събор, преди 19 август, а се ползваха със 75 % намаление по железниците, всички наши братя от провинцията използваха това разрешение за конгреса и се снабдиха с евтини билети за влака. Събрахме се ние в Търново и изкарахме първо вегетарианския конгрес. Там аз видях много идеалисти. Особено Йордан Ковачев, адвокат от Стара Загора, такава прочувствена и смислена реч изнесе в читалището във Велико Търново, че всички съборяни и конгресисти останаха поразени. Имаше и един поп, на Симеон Арнаудов баща му. Той беше свещеник в църквата „Света Богородица" в Арбанаси и ни покани да отидем при него. Ние отидохме 30 души от братята и ни постлаха рогозки в двора на манастиря. Изнесоха манастирски постелки и завивки и ни завиха на двора. Две нощи спахме в църквата в Арбанаси. Обаче свещеникът първо изнесе такава реч за вегетарианството, че всичките се зачудиха как така свещеник може да говори против курбаните, против отчитането молитви за умрели и особено против коленето на курбани при умирането на някого. Така, много хубав и смислен ни се видя вегетарианският събор и след това започна пък нашият събор. Братството си имаше градина на Севлиевското шосе и в тази градина имаше братска колиба. То „колиба" я думаха, но всъщност бе двуетажна къща. И хубаво лозе имаше освен градината и понеже бяхме много, около 500 или 1000 души, то бяха наели наоколо у съседите градини и бяха направили там палатки в един голям район - цял лагер за съборяните. Бяха ни казали предварително, че на 19 август всички, облечени в бяло, ще отидем в читалището, където Учителят пред гражданите ще изнесе първата Си беседа. Бяхме взели разрешение от военното министерство за събора и бяха изпратили една дружина или рота да ни пазят - улиците бяха заградени от двете страни с войници, да ни пазят. Тъй като поповете бяха обявили с обявления, разлепени по улиците из града, че ще има диспут между търновския владика и Петър Дънов и учениците Му, гражданите се бяха натрупали, както по 1 май тука, в София на манифестациите. Бяха се натрупали, обаче войниците пазеха да не влиза никой вътре в платното на шосето. И ние така, по четирима в колона, преминахме и отидохме и напълнихме салона. Учителят не вървеше с нас, Той отиде отделно. Не сме Го видели даже защото ние вървяхме така кротко, спокойно. Когато отивахме надолу, мълчешката отивахме. И като влезнахме, ние заехме първия етаж, а поповете от околията бяха напълнили горе балконите на читалището. Имахме един брат на име Стойчев, добър хиромант, чиновник беше в Народната банка в София и беше отворен, интелигентен човек. Той излезе най-напред и говори: „Какво искате от тези хора, погледнете ги всичките в лицата! Те са хора, които месо не ядат, вино, ракия не употребяват. Вегетарианци. С карти и хазарт не се занимават, и с дребни работи не се занимават. Това са хора, които се хранят само с плодове и се молят на Бога, искат да живеят братски живот. И затуй бъдете тъй внимателни и изслушайте сказката, която ще изнесе нашият Учител Петър Дънов." След това братският хор, ръководен от Симеон Симеонов, изпя песните „Зора се чудна зазорява", „Братство, единство", „Излязъл е сеяч да сее" и „Росна капко". Като изпяхме тези песни, Учителят излезе на катедрата. И като излезе, владиката стана-той беше седнал най-отпред, пред завесата-и каза: „Ние искаме диспут!" Тъй, ама фелдфебелът, който беше пратен вътре в самата зала на читалището, стана и каза: „Да си седнеш там, защото като дойда, ще те изхвърля като парцал! И няма да се обаждаш и да пресичаш оратора!" И Учителят започна вече Своята сказка. Тя беше озаглавена „Новият живот". „Вие искате диспут. Диспута може да го произведем така: дванадесетте владици да се облекат, ще вземем един автобус, ще слезем в Боровец. Оттам ще тръгнем през Ситняково, през Саръ-гьол нагоре по течението на Марица и ще отидем при Маричините езера. Оттам ще тръгнем за връх Мусала и ще си приказваме тогава за новите идеи, изкачвайки се по южния склон на Мусала. Така че, на високо място може да се разрешат някои въпроси от висш духовен характер. Аз ви давам известни семена, посадете ги, полейте ги и вижте: като пораснат, ако ви дадат добри плодове, значи учението е добро. Пък ако не ви дадат никакви плодове, отхвърлете го. Но преди да сте го опитали, нямате право да отричате неговото достойнство" и т. н. „Ето, и една 75-годишна сестра (тя беше Попова) дойде с нас на Маричините езера, изкачи се откъм юг на връх Мусала и слезе долу, без да се разболее. Защо? - продължи Учителят. - Защото спазваме известни правила на природата. Студена вода не пием, пием гореща вода. Ще кажете, че е чудно - да отидеш на планината при ония потоци чиста, бистра вода и да пиеш гореща вода. Обаче ние пием гореща вода, спазваме известни правила и се върнахме в София без нито един да заболее и кашлица никой не хвана. И така, има известни правила и закони в природата, като ги спазваш, можеш да живееш и да се ползваш от тях." Така завърши Учителят. И като завърши, пак владиката каза: „Диспут!" Но ние бяхме се уговорили, щом свърши беседата, да започнем да пеем песента „Братство, единство ние искаме". (Пеню Ганев пее песента.) И така излязохме всички, а отстрани имаше шпалир от войници, които не позволяваха на поповете да направят някакво безумие, и си отидохме горе, на братската градина. И като отидохме горе, владиката взел бинокъл, понеже имахме охрана, пък от шосето към братската градина, където беше нашият лагер, не пущаха чужд човек да влезе. И владиката отзад шосето с бинокъл наблюдаваше какво правим ние вътре. Учителят седна на беседа - там, на братската градина, имаше орех, с наклон на юг, с трева обраснала, насядаха всичките и Учителят започна да говори беседата и там даде за пръв път песента „Фир-Фюр-фен", с движение. Първо се маха с ръката и се пее „Фир-Фюр-фен". (Пеню Ганев пее.) Най-напред с дясната ръка отпред и встрани, после - с лявата отпред и встрани. След това - с двете ръце. И каза: „Тази песен е с мощна сила. Ако я изпеете със съзнание, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса. Ще излезем, когато носят някое носило за гробищата. Ще кажем: „Сложете мъртвеца на земята" и ще изпеем „Фир-Фюр-фен". И той ще възкръсне." Такава сила има тази песен „Фир-Фюн-фен". И всички 1000 души я изпяха с движения. След това Учителят даде други песни. Пеехме. И започна да прави така като че кошер пчела се рои. Правеше така: (Пеню Ганев пее „а-а-а-а!" и се образуваше едно бръмчене. И владиката отдалеч наблюдаваше и се чудеше какво е това нещо, какъв е този звук. ВК: Учителят, нарочно дава упражнение. ПГ: Става същото като че се рои пчелен кошер. След това следва посещението на Горницата. В Горницата влизахме двама по двама. И отваряхме Библията, като отивахме горе, да видим какво ще ни се падне. Прочитахме стиха, който се е паднал, и го записвахме. Носехме си тетрадки. И наблюдавахме картината, която беше в Горницата. Тя беше образ на бъдещия човек на Шестата раса. Тази картина представляваше един образ, но не е като на Учителя, а картина с нарисувани наоколо ангелчета. Беше една светла картина, много голяма - образът на бъдещия човек, а отстрана имаше и Пентограма, цветна. Горницата представляваше свято място, където душите обещаваха пред Бога, че през цялата година ще служат на Бога, ще си служат със Словото Божие и ще четат това, което им се даде като бъдеща работа през годината. Значи, това бе място, където душите обещаваха да служат на Бога. Това бе като храм. То беше най-горе на вилата, Горница се казваше, някаква стая. За Горницата си спомням една случка. Брат Петко Гумнеров (той беше хазяинът на Учителя) закачил някоя сестра и тя се оплакала на другите. Заради това всичките наши братя от управителния съвет на Братството решават да го изключат от Братството. И никой не иска да влезе с него в Горницата, защото е вече оплют така. А Учителят, като вижда, че той е останал сам, казва: „Аз ще вляза с тебе!" Петко Гумнеров се изкачва с Учителя и си записва какво му се е паднало и т. н. И всички останаха като залени с вряла вода - от управителния съвет на братството, де, големите Синедриони. И видяха как Учителят подава ръка, а не да го изпъди. Учителят живееше толкова време в неговия дом, а тогава са се държали и беседите там, до 1922 година. И сега, заради една негова грешка да го афореса, и да го изпъди от Братството... ВК: Значи в Горницата се събират да четат по някой стих и работят върху него цяла година. А на Вас какъв стих се падна? ПГ: Записвал съм си, но не го помня. ВК: По-нататък? ПГ: И така, аз останах 10 дни. След като много братя и сестри се разотидоха. Най-тържественото беше, когато изпращахме братята от различните градове на провинцията да си отиват. Симеон Симеонов пееше с висок глас с цигулката: „Братство, единство ние искаме..." Наоколо лозята кънтяха. И ги изпращахме към града и отиваха на гарата да си вземат влака и да се разотидат. Аз останах един от най-последните и знам, като дойде един селянин, който поднесе една кокоша плешка на Учителя. Човекът не знаеше, че Учителят не яде месо. Загърнал я в една кърпа, дойде, разви я и я подава на Учителя. Като гледаха наоколо братята и сестрите, се погнусиха. Как така ще даде на Учителя такова нещо?! Пък Учителят я взема и каза: „Рекох, турете я у кухнята там" - и благодари на селянина, че му поднесъл плешката. Пък Той няма да я яде, Учителят, но от душата, която я носи, я взе. И каза: „Турете я, рекох, в кухнята." ВК: А следващата година, 1924, на събора ходихте ли? ПГ: Пак отидох.
  2. 11. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Произведоха ни ветеринарни младши подофицери и ни дадоха по десет дни домашен отпуск. Влакът, заминаващ за България, бе препълнен с отпускари. Вагоните бяха препълнени. По нямане на места, багажниците горе, вместо багаж, бяха запълнени с войници отпускари, които бяха легнали там. Между вагоните и отвън по вагоните се бяха накачили войници. От Скопие до Ниш аз пътувах в клозета на вагона. Като слязох в София, запитах къде се намира книжарницата на Димитър Голов. А Димитър Голов се беше поминал и в книжарницата продавачката бе дъщеря му, която бе гимназиална ученичка. Дадох й списъка на всички теософски книги, които търсех, да ми ги даде да си ги купя. Приготви момичето книгите и ги платих. Попитах я да ми покаже къде се намира ул. „Опълченска" 66. Девойката излезе от книжарницата и ми показа посоката, за да намеря улицата. Намерих ул. „Опълченска" 66, къщата, в която живееше Учителят. Позвъних, излезе хазяинът на Учителя, Петко Гумнеров, и ме въведе в двора. Даде ми стол да седна, до маса, която бе на двора, пред прозореца, където Учителят живееше. Отиде и съобщи на Учителя, че Го чакам. Той веднага дойде. Запита ме откъде ида, кои са ми дали адреса Му. Първото ми впечатление от вида на Учителя бе дълбоко, силно. Обясних Му, че са ме напътили братята Боян Боев, Георги Куртев и Стамат Тодоров. Пакетът с току-що закупените теософски книги стоеше върху масата. Учителят ме запита какви книги съм си купил. Казах му, че съм ги купил сега и не ги зная заглавията им. Учителят започна да ги изрежда и аз потвърждавах, една по една-наред, както бяха наредени в пакета. „И най-отгоре, си си купил книгата „Френология". - Аз се зачудих, че пакетът бе опакован добре и никаква книга не се виждаше от опаковката - не можеше да се прочете заглавието й. А Учителят ги прочете една по една и най-отгоре ми каза, че е „Френологията". Обърна ми внимание, че Учителят вижда и зад преградата на опаковката - това се казва ясновидство. Погледнах си часовника, защото влакът за Варна скоро щеше да потегля, а аз с варненския влак ще пътувам до град Попово. Учителят стана и отиде в горницата. Върна се и ми подаде книгата Първа серия „Сила и живот", като добави следното: „Вземете тези беседи, четете ги и ги проучавайте и мислете върху прочетеното." Целунах Му ръка и се сбогувах. Пътувайки за гарата, аз размишлявах върху това как се срещнах с Учителя и какво впечатление ми направи Той. ВК: Брат Боев и Георги Куртев бяха ли Ви разправяли за Учителя? ПГ: Бяха ми разправяли. ВК: Надълго и широко? ПГ: Стамат също. ВК: Какви неща бяха Ви разправяли за Него? ПГ: Че Той е Божи пратеник. След това, че Той има възможност да вижда миналото, настоящето и бъдещето на човека, че е най-добрият познавач на света върху книгите на Свещеното Писание и че е един, който не изявява своята същност, но тя се изявява чрез Словото, което държеше на народа. Така ми говореха за Учителя, за да ми обяснят, понеже аз вече бях чел окултна литература и бях много задълбочен, особено като прочетох "Древната мъдрост". Тя толкоз ми хареса, че ми обясни много въпроси от живота и си казах: колко това знание би било полезно, ако хората го знаят! Обаче то оставаше скрито, защото се казва „окултна литература". ВК: А разказваха ли Ви някакви случки с Учителя по това време от нашите приятели? Става въпрос за брат Стамат и за брат Боев, защото тогава Учителят е дал 91-ви псалом. Давал ли го е тогава и на Вас? ПГ: Виж какво, аз тогава нямах познание върху Словото на Учителя, за да им задавам въпроси и да ми обясняват. Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература. Тогава теософията беше на първо място, която се откриваше на учения свят. Около 1901 г. започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа. Опитите, които прави той в Париж, в Лондон, в разните градове на Франция с прочути медиуми, обърнаха вниманието на целия свят, че няма смърт. И спиритизмът в това време беше като едно ново нещо в света. Чрез опитите, които изнасяше Фламарион, в неговите протоколи се виждаше, че човекът е безсмъртно същество. ВК: Значи, първата дейност на Боян Боев и Георги Куртев - целят да събудят интерес към знанието за окултизма. Защото ние нямаме данни за дейността на Боев и на Куртев през времето на техните ранни години в Братството. Затова задавам тези въпроси. ПГ: Да, да, да. ВК: И по-нататък? Сега, какво впечатление Ви направи Учителят, когато Вие за пръв път отивате при Него? Те бяха Ви дали адреса и т. н.? Обикновено първата среща е много интересна. ПГ: То беше така: Той слезна, така, от горницата. Имаше и маса пред прозореца в градината, дето държи сказки, там, имаше маса и ми зададе тези въпроси: откъде ида, кой съм, какво съм, кой ме е пратил, откъде съм вземал адреса и т. н. Като Му обясних, Той каза: „Какво си си купил тука?" А пък те бяха загънати. И аз Му обясних, че това са теософска литература. „Ами кои книги точно?" Рекох: „Сега ги взех и не ги помня." И Учителят ги за изрежда: 1., 2., 3., 4., до 20., по списъка, и най отгоре: „О, купил си си и френология!" А пък всичко беше загънато така, че не се виждаше какво има вътре. А аз бях чел вече за ясновидство. И разбрах вече, че Учителят е ясновидец. Да. И нататък, аз вече си погледнах часовника, щото гледах да не изпусна варненския влак, и Той забеляза: „Значи ще пътуваш?" Рекох: „Да, ще пътувам за Попово по варненската линия." И Той каза: „Постой малко тука" и отиде горе и взема едно томче от току-що в нея година излязлата първа серия „Сила и живот", - „И, рекох, четете и размишлявайте върху прочетеното!" ВК: Това е един изключителен метод, който Учителят е дал. ПГ: Да. Препоръча например там, че ще чета цял куп теософски книги, а всъщност знаеше, че ме интересуваха беседите - тоест Словото Божие.
  3. 3. ПИСМА ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ София, 1 септември 1912 Любезни брате, По поръка на Учителя, съобщавам Ви, че редът, по който ще стават моленията през идната година е следният: Засега на първа ръка се определят идущите 5 петъци: 7, 14, 21, 28 септември и 5 окт. 1912 г. В първия петък, 7 септември, ще се молим за ония членове от веригата, които са от София, Бургас, Търново; във втория, 14 септември (Кръстовден), ще се молим за ония от Русе, Варна, Шумен; третия, 21 септември - за ония от Айтос, Ямбол, Сливен; четвъртия. 28 септември - за ония от Казанлък, Панагюрище, Пловдив и петия, 5 октомври - за ония от Стара Загора, с. Кръвеник и с. Беброво. След 5 октомври ще последва нова разпоредба. Моленията ще се ограничат изключително за членовете на веригата, участвующи на събора, като в молитвата се споменават и имената им. Това споменаване на имената е задължително да стане еднаж през петъчния ден и то или сутринта между 4 и 7 или денем между 11 и 12. или же вечерта към 10 часа. Задължително е още през трите тия времена в петъка (сутрин между 4 и 7, денем между 11 и 12 и вечер към 10 часа) да насочваме по за 2-3 минути мислите си нагоре за членовете от веригата. Молението ще става: за да възрасти Бог Своето Дело, което Той е посадил. За вселяване на Божествената любов между братята и сестрите във веригата, на които да се даде живот и здраве. Господ да просвети умовете им, да обнови сърцата им, да укрепи душите им, да им даде сила да вършат делото Му. да задоволи Бог всичките им нужди, да ги избави от дълговете и греховете им. След като споменем това, да пожелаем и всичко онуй, от себе си, което Духът ще ни даде. И всякой, когато се моли, първом ще разтваря поканата, която е получил за събора и ще прегледа инициалите в нея, понеже там се намират емблемите на Този, Който ръководи делото. Гореизложеното ще имате само за себе си и ще го пазите в тайна. Ако някой от вашия кръжок иска да се подвизава и се адресира до Вас. то на такъв ще препоръчате всекипетъчно четиво по една глава от Евангелията, начиная от 1- ва глава от Матея, плюс ограничено хранене в петък - малко хляб сух с маслинки и чай, или вместо чая топла вода със захар. Нищо повече. За получаване настоящето моля известете ни на адрес: ул. „Опълченска'' 66, София. С братски поздрав, Петко Ив. Гумнеров София, 10 септември 1912 Любезни брат Тошев. По поръка на Учителя, приключена тук. изпраща Ви се поканата, която Ви е обещана от Него и за която настоявате в писмото си. С тази покана ще си служите в точност тъй. както е изложено ясно и подробно в препоръчаното писмо, което Ви изпратихме. С братски поздрав Петко Ив. Гумнеров София, 7 октомври 1912 Любезни г. Тошев. Учителя, за Когото питате, е тук от август насам. И по негова поръка съобщавам Ви, че всичките наряди, които досега се изпълняваха в петъка, занапред, начиная от 13 октомври, ще се изпълняват в събота. И това ще следва 5 съботи, които като се свършат, ще се вземат неделните дни, тоже за пет седмици. Като се свършат и неделните дни ще се започнат пак петъците, съботите и така нататък, докато изкараме нашата година до август 1913 г. Сега, като се казва по-горе, "всичките наряди", разбира се с това всичко: и пост, и молитви, и лицата, за които по очеред ще се молим. Всичко ще става тъй, както е ставало досега в петъка. Поздрав от Учителя, нас, дядо Тихчев и всички единомислящи. „Господ царува, да се радва земята."Амин. С поздрав, Петко Ив. Гумнеров София, 19 август 1913 г. Любезни братко, Настъпилите събития налагат работа на верующите. И затова, по разпореждане чрез Учителя, за следующите три святи недели, а именно 25 август, 1 и 8 септември т.г. се определя изпълнението на следния ред: Първата свята неделя. 25 август т.г. от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 часа подир обяд, верующите членове на веригата и други приближени до нея от местния кръжок ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат както да четат шестях псалома по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116, 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на избраните - Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество. Окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи Боже наш, това заради великото Си Име, с Което Си знаен през всичките векове. Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, от пред лицето Си; ние ще Те славословим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката Си ръка. Стори това заради Господа Нашего Исуса Христа, чрез което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме. Амин." (Тази молитва могат да си препишат само мъжете, които ще вземат участие в изпълнението наряда: а жените - верующи и участници, ако такива има около Вас, нека си я научат наизуст, без да я преписват.) Във втората и третата свята неделя - 1 и 8 септември т.г. ще се изпълни същото, само с тая разлика, че послеобедното уединение за размишление няма да става от 3 до 4 часа, а ще става от 10 до 11 часа нощя. Размишлението и молението ще бъде за подобрение работите на България за в полза на делото Господне. Уединението всякой ще прави в дома си или гдето намери за сгодно да се уедини, само че това уединение няма да се прави нито сам, нито всички, а или само по двама, или само по трима. Не бива нито по-малко от двама, нито повече от трима. Горното разпореждане се отнася само за мъжете верующи. То не бива да се съобщава на жените, защото към тях не се отнася. На жените верующи от веригата и приближени до нея от местния ви кръжок, ако такива имате в Севлиево или Кръвеник, да се каже само, че те през същите три святи недели трябва да ходят в православната църква сутрин от 7 до 9 часа, през които часове ще се молят тоже за подобрение работите на България, за в полза на делото Господне. А вечерта от 10 до 11 часа (нощя) в същите неделни дни, ще прекарват в уединение по домовете си, прави, в молитва пред Господа пак за работите на България за в полза на делото Господне. На обяд и в трите святи недели няма да се яде. Ядене ще има само сутрин между 7 и 8 часа и вечерта тоже между 7 и 8 часа и то лека храна. Това се отнася за всички. С братски поздрав до всинца ви Петко Ив. Гумнеров София, 15 октомври 1918 Любезни г. Тошев. Едва вчера получих писмото ти заедно с труда на твоята психика. Знаеш какво искаш и право гледаш, добре мериш, обаче „що мисли мишка, котка развали." „Презряха хората пътека тясна, що извежда в блажен земен рай", но пък „реши съвета Божи последен път да възвести високо в света" и то чрез „мъничка група свясна, която стои вярна до край". Аз съм много доволен, че ти неуморно боравиш в каузални култури. Изпратеният труд те изявява. И добре струваш, защото разсадника е голям, сезонът наближил и работниците са необходими. Говори, пиши, живей! И извънземните великани ще ти се притичат в помощ и подкрепа. Новини - като се видим. П. Ив. Гумнеров
×