Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'безсмъртие'.

Открити 3 резултата

  1. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ Този Аркан има числото 200 и буквата Р. Картината представлява едно духовно същество, стоящо в облаците, което свири с тръба. А на земята от гробовете излизат умрелите с вдигнати ръце. Мъж, жена и дете, символ на човешката троичност се издигат от гроба. Те представляват човечеството, което окончателно е обърнало гръб на гробовете. Хората приветстват с ръце тръбния звук, възвещаващ началото на Новата епоха - Епохата на безсмъртието, когато мъртвите ще възкръснат от гробовете. Не ще има вече смърт, болести, войни и неспрадевдливости. Този Аркан показва пробуждането на човешката душа в гроба на тялото под импулса на Божествения Дух, който е символизиран в случая от ангела с тръбата. Тази картина произлиза от деветнадесета, от цялостния живот. След като човек придобие цялостния живот, той идва до безсмъртието. Този Аркан представя края на Пътя на Изида от Книгата на Хермес. Когато ученикът достигне до тази фаза в своето развитие, той може да погледне самото си развитие: след като се е поучил от Свещените писания, е получил обещание, че Вратите на невидимия свят ще се открият за него - в картина втора и пета; след това е бил претеглен от безпристрастния Съдия и е познал Истината - картина осма, от което придобива смелост и магически сили и му се дава власт над силите на Злото, показано в картина единадесета. След като ученикът е минал от раждане в раждане, показано в картина четиринадесета, и накрая няма нужда вече от учене, т.е. от земния живот и се освобождава от принудителното връщане в земно тяло, той се отдава на Божественото и се слива с Него, което е показано в картина седемнадесета; придобива безсмъртие, показано в картина двадесета. Това, което е обещано на ученика в началото на Пътя, той го е достигнал. Вратите на невидимия свят са отворени за него, позволено му е да погледне зад Завесата. Пътят на Изида започва от втори Аркан, минава през пети, осми, единадесети, четиринадесети, седемнадесети и двадесети Аркан. Значи Пътят на Изида минава през седем Аркана, т.е. има седем стъпала. Численият израз на всички Аркани показват връзката, която съществува между тях. Така имаме следната вътрешна стойност: числото 2 е равно на 1+2=3, което е число на Духа. Числото 5 има следната вътрешна стойност: сборът на числата е равен на 15, равно на 6; а от числото 6 получаваме 21, равно на 3. Числото 8 има следната вътрешна стойност: сборът на цифрите е равен на 36, което е равно на 9 - Арканът пилигрим, а 9 е производно на 3. Числото 11 има вътрешна стойност: сборът на цифрите е 66, което е равно на 12, равно на 3. Числото 14 има вътрешна стойност: сборът на цифрите е 105, равно на 15, равно на 6, равно на 21, равно на 3. Числото 17 има вътрешна стойност: 153, равно на 9, което е производно на 3. Числото 20 има вътрешна стойност 210, равно на 3. Вижда се, че Арканите 2, 5, 11, 14 и 20 се привеждат към 3, а двата Аркана 8 и 17 се привеждат към 9. т.е. към Аркан 11, който има за краен резултат 3 - числото на Духа. Освен това се вижда, че за числото 2, приведено направо минава към числото 3, а за Аркан 5 то минава през 15, равно на 6, равно на 21 - несправедливост, двата пътя, Посвещение. За Аркан 11 привеждането минава през 12 - изпитание и жертва; за Аркан 14, както и за Аркан 5 и за Аркан 20 минава през числото 21. Аркан 8 - Истината и Аркан 9 - Пилигримът ни казват: познаването на Истината ни прави пилигрими или Истината е, че ние в този свят сме странници - Аркан 11 - магически сили. След като премине изпитанията - Аркан 12. ученикът влиза в стръмния път на Посвещението. Аркан 14, след избора на пътя, води към същия стръмен път, към Посвещението. Това трябва да знае ученикът в Пътя на Изида. Когато ученикът е достигнал във фазата, отбелязана в 20 Аркан, той се запознава с творческите йерархии. Първо той се среща със съществата от Първата йерархия, които са ръководители и настойници на отделните човешки души, за да ги ръководят през дългото им странстване от прераждане към прераждане. Те светят, пазят, обичат и служат. След това се среща със съществата от Втората йерархия, които са ръководители на съдбините на народите. Както духовете от Първата йерархия водят хората стъпка по стъпка, възпитават ги и им дават да жънат това, което са посели, те пазят Книгата на индивидуалната карма, така правят и духовете от Втората йерархия по отношение на народите. Те ръководят кармата на народите. След това се среща с духовете от Третата йерархия, които ръководят епохите в човешкото развитие. Тези три йерархии се занимават с ръководството както на отделния човек, така и на народите и на цялото човечество. А по-висшите йерархии имат отношение вече кьм космичното строителство и са толкова високо издигнати, че ученикът в тази фаза не може да влезе във връзка с тях. В Божествения свят този Аркан означава съденето на съвестите във Великия ден на духовно пробуждане. В умствения свят - разкриването на Духа. Във физическия свят - неочаквано издигане. В хороскопа този Аркан казва: Не заспивай, не задрямвай нито в мързел, нито в забрава. Ти имаш да изпълняваш мисия. Провидението ще ти я разкрие. Бъди готов, когато те повикат,да изпълниш мисията си. Това е предсказание за пълна промяна на положението, било за добро, било за зло. То е дошло от събитие, случка, развръзка, което разсича, разпръсва нерешителността в бъдеще.
  2. 13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА Картината представя един скелет, косящ глави в едно поле, от което стърчат на всички страни ръце и крака на хора, като същевременно косата върши делото си. Това е емблема на разрушението и на постоянното възраждане на съществата в течение на времето. Затова този Аркан е наречен още безсмъртие чрез видоизменение, смърт и възраждане, видоизменение на силите. Тринадесетият Аркан е петата картина от великия Път на Озирис. Тя е като картина седма, също един преход. Тя води ученика от един свят в друг. Седмият Аркан ни показва Божеството, Което, след като Се е проявило, както е показано в предходните картини, изпълнило световните планове чрез сътворяването и продължаването на човешкия род, а също така и чрез удовлетворяване на небесните тела и звездите, картините от седма до тринадесета ни показват съдбата на човека, неговото развитие, неговите изпитания и най-после неговата смърт, т.е. неговото преминаване от един свят в друг. Дотук вече ученикът е разбрал и опитал, че се състои от две части — преходно, материално, което е разрушимо и вечното, което е неразрушимо. Сегашната част се връща обратно в земята, а другата, вечната, нерушимата отива в непознатите за смъртните светове, но познати на ученика, достигнал тази фаза на развитие. Смъртта значи не край, а само един преход. Грубата материална част се превръща на прах, а вечната част се превръща в безплътен дух. Прави впечатление, че тринадесетият Аркан, Смъртта, идва след дванадесетия план, който е наречен обесеният или изпитанието и това не е случайно, а показва вътрешна връзка мужду тези два Аркана, защото след изпитанието често в живота идва Смъртта. Понякога изпитанието може да бъде много тежко и настъпва смърт. Но изпитанието може да бъде блестящо издържано и ученикът да премине в по-висш курс на обучение и да се стигне до по-високо Посвещение. Не винаги ученикът вижда още в този живот плодовете на своите страдания. Много често това се вижда в едно следващо прераждане. Също така има връзка между тринадесети Аркан и десети Аркан - Колелото на Живота, понеже Животът ражда Смъртта, а Смъртта ражда Живота. Този Аркан ни показва, че ученикът, когато минава през фазата, означаваща този Аркан, изучава Тайните на Смъртта. Той, под ръководството на своя ръководител, присъства на смъртта на някой умиращ, да види как умира човек. След това той посещава гробищата, където наблюдава царството на смъртта. Там той вижда как много духове стоят около гробовете, не могат да се отделят от телата си. Това са духовете, които са били привързани само към физическия живот, без да проявяват някакъв интерес към духовен живот. Също тук той може да види тела, които не се разлагат, а запазват вида си, като че са живи. Това са духове, изключително привързани към материалния живот и тяхното силно желание към плътски живот ги задържа към тялото. Нощно време, когато хората спят, изсмукват кръв от техните тела и я пренасят в свойте тела. Това са духове-вампири. В Божествения свят представя сътворението и преобразяването. В умствения свят - въздигането на ума. Във физическия свят - смъртта. В хороскопа този Аркан казва на човека: Издигни, възвиси своя ум над земните неща, защото скръбта по твоите нереализирани надежди заплашва да съкрати твоите дни. Ако не се издигнеш над земните неща. твоите амбиции ще бъдат покосени като трева на полето. Разлагането на твоето тяло ще стане по-скоро, отколкото очакваш, ако не вървиш в Пътя на Духа. Но не се страхувай, защото Смъртта е преминаване към по-висш живот за онзи, който върви в Пътя на Духа. Тя е страшна за този, който е привързан към материалното. Доброволното освобождаване от инстинктите на материята чрез свободното присъединяване към законите на Духа създава новия човек и той влиза в Пътя на Безсмъртието.
  3. 7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА Преди да следвам право, аз бях основен учител (с държавен изпит) шест години в село Кръвеник, Севлиевско. (1.09.1907-31.08.1913 г.). Мой ученик беше и Никола Нанков, който и чрез мен се свърза с Учителя. На 25 март 1911 г. в град Севлиево на конференцията на Севлиевското околийско дружество, се състоя импровизиран диспут между мен и гимназиалния учител в града, Михаил Димитров (по-късно стана председател на Академията на науките - БАН) на тема: „Безсмъртен ли е човек?" По това време между основните учители в околията имаше неколцина, които държаха връзка с мен и четяха окултна литература. Един от тях беше Христо Поппетров, който владееше стенография и си държа бележки от този диспут. И изпрати дописка в издавания по онова време вестник „Обновление" в град Казанлък, в който се поместваха и много преводи от френската й английска окултна литература. Тя е напечатана в брой 24, година първа - от 21 април 1911 г. Ето част от нея: „На 24 март 1911 година бе изнесен реферат от учителя при севлиевската гимназия Петър Монев на тема: „Монизмът на Ернест Хекел". Като прочете реферата, Стефан Тошев взе думата. Председателят го предупреди да бъде кратък, поради напредналото време и защото поради няколкодневната работа на конференцията, всички се чувствуват изморени. Тошев разкритикува в едри щрихи материалистическия мироглед на Хекеля. Той се спря главно на методите и средствата за изследване същността на човешкото съзнание от материалистическата наука и от експерименталния спиритуализъм. На 23 март предиобед бе изнесен друг реферат, на който Тошев не присъстваше. Той беше от педагогическо естество. Преди да закрие събранието, председателят заяви, че гимназиалният учител Михаил Димитров кани в същия ден в 2 часа следобед Стефан Тошев да диспутират пред конференцията по въпроса „Безсмъртен ли е човек?" и запита: „Тука ли е Стефан Тошев и приема ли диспута?" Няколко учители станахме и заявихме, че Тошев отсъствува, но сме сигурни, че той ще приеме диспута и се задължаваме да го посетим веднага в дома му и да му съобщим за направеното му предложение. Тошев ни каза: „Точно в 2 часа да сте в залата и заявете, че аз приемам диспута - защото аз може малко да позакъснея. Няма да обядвам и сядам да се готвя." Заявихме на председателя, че Тошев ще се яви на диспута. След малко Тошев влезе в залата. Голямо оживление настъпи между присъствуващите, защото всички разбраха, че има да чуят интересни неща. По споразумение между Димитрова и Тошева пръв започна да говори Тошев. Той говори малко повече от час. Извини се, че за този диспут му е съобщено едва преди един час, затова не е имал време да се подготви изчерпателно. В едночасовото си говорене и четене няколко изложения из областта на експерименталния спиритуализъм: опити на спиритически сеанси, на които духът Кати Кинг се е материализирал и е бил фотографиран; опитите на френския учен Дюрвил, който е успял чрез хипнотизъм да излъчи човешкото съзнание из физическото тяло и как този фантом е дал доказателства, че се проявява извън тялото си. За кратко тези неща ги изоставям. Със свойствените му красноречие и ясност на стила, Тошев посочи фалшивата основа, на която е стъпила съвременната материалистическа наука, която иска с петтях сетива да обясни и открие всичките прояви във Вселената и живота. Тошев посочи имена на видни учени от нашето съвремие, почитани като светила от официалната наука: Херберт Спенсер, Дюбоа Раймонд, Хексли и други, които, опирайки се на петтях чувства и анализата, като метод за изследване, са дошли до агностицизма, като заявяват, че петтях категории (начала), на които могат да се разложат всички неща из областта на научните изследвания: времето, пространството, материята, силата (или движението) и съзнанието, са абсолютно недостижими за човешкия ум. Умът не може да ги откаже, нито да ги обясни. Тошев каза, че има друга една наука, нова наистина, различна от съвременната официална наука, която разполага с методи и средства за изследване, които са я довели не до агностицизма, но до гностицизма, до знанието. Но понеже публиката се интересуваше повече да чуе доказателства, факти и методи на изследване в полза на реалността на съзнанието, независимо от тялото (даже един учител стана и подкани Тошева към това), Тошев говори и чете неща повече в това направление, като процитира доста имена на известни учени от Европа и Англия, които са правили и правят много опити, чрез които принципите на спиритуализма са научно подкрепени. Още в началото Тошев каза, че според окултната наука, съществуват три експериментални метода, чрез които се установява безсмъртието на човека: 1. Спиритическите сеанси - извикване на духовете на умрели хора, които дават доказателства за своята индивидуалност; материализация на духове и тяхното фотографиране. 2. Раздвояване на живи хора - излъчване на съзнанието из тялото, което остава вън от тялото в своите ефирни проводници - тела, което ясновидците виждат и се занимават с него. Тъй излъчено, съзнанието дава доказателства за своята реалност и 3. Методът на саморазвитието, с цел да се развие у човека астралното виждане и чуване (астралното ухо и око), при постигане на което човек непосредствено ще се убеди в реалността на съзнанието, независимо от тялото. Че в света днес съществуват много ясновидци, с различна степен на съвършенство. Тошев говори и чете много в подкрепа на тези три метода. Той говори и за друг един метод на изследване и убеждаване, че човек е безсмъртен - за събиране и анализиране на големи количества преживявания и виждане из областта на невидимото. И се спря на преведената на български книга „Тайнственото" от известния френски астроном Камил фламарион. Той каза, че скоро на български е преведено съчинението на руския професор А. Н. Аксаков „Научните основи на спиритизма". И в общи изрази Тошев обясни защо тази книга е истинско научно съчинение. Тошев засегна въпроса и за четене на човешките мисли и за телепатията и спомена за опитите на професор Кирк и на професор Леман в тази област. Той се изказа накратко и за лъчеизпускането от човешкото тяло, за което барон фон Райхенбах говори в своето съчинение „Опити"; което нещо е било изследвано с особен спектроскоп и от англичанина д- р Джон Хаклер и се оказало, че всеки човек бил обкръжен с особено сияние, цветовете на което били в зависимост от нравственото и умственото му състояние. По-после, парижкият д-р Барадкж потвърди твърденията и на двамата. Тошев се спря на опитите, които са правили в областта на спиритизма двамата англичани, капацитети в областта на физиката и известни със своити открития Уйлям Крукс и Оливър Лодж. А също, че на техни сеанси се явявали материализирани духове, които те са фотографирали. Тошев процитира от стр. 14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека. Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в общение с нас, когато се представи за това благоприятен случай. Съществува една растяща маса от доказателства, които ни убеждават в продължаването на живота на човека след смъртта и разлагането тялото и мозъка. В това аз ни най-малко не се съмнявам." След Тошев говори Михаил Димитров. Той говори по-малко от един час. За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни. След като свърши Димитров, Тошев поиска да му са даде наново думата, за да направи някои допълнения. Някои се противопоставиха, защото Тошев говорил повече от Димитрова. Но по желание на болшинството, разреши му се да говори още десет минути. През това време той изложи какво е мнението на големия немски философ Емануил Кант за ясновидството на шведския учен Сведенборг, въз основа на положителни доказателства за ясновидството му. Каза и няколко мисли за тъй наречената „сравнителна религия" във връзка с произхода на религията и прочете изложения за фотографиране на материализирания дух Кати Кинг. Накрая спомена за издадената на френски книга „Вечните Истини" от духа на Виктор Юго - изложението на която е написано на няколко спиритически сеанса от пишущ медиум." /п/ Хр. Поппетров, учител.
×