Търсене във форума

26. БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ Сега ще ви разкажа един случай, който ми е разказван, как Учителят, с един брат се срещнали на Витоша с един непознат човек. Еднъж привечер Учителят видял брат Боев и му казал: „Бояне, искаш ли утре да отидем не екскурзия?" - „Да, Учителю." - „Тогава ела в три часа през нощта." И същата нощ призори, точно втри часа, брат Боев чакал вече пред стълбите на Учителя на Изгрева. Учителят слязъл в уречения час и минута и двамата поели пътя за Витоша с фенер. Тогава за Витоша се отивало през Драгалевци. Това било преди 1930 година, тогава, когато се правел водопроводът. Когато били вече над манастира при Драгалевци, взело да се разсъмва. Минали малката рекичка, поели завоя нагоре, по голямата стръмнина, която местните хора наричат „вади душа", пък Учителят я нарича „бери душа". Когато вече били минали стръмнината, слънцето още не било изгряло, срещу тях отгоре се задал човек с много интелигентна физиономия, облечен в нови каракачански дрехи. Когато се изравнил с тях, той се спрял и им задал три въпроса: „Имате ли огън?" Отговорил му Учителят: „Имаме." - „Имате ли хляб?" - „Имаме." - „Имате ли вода?" - „Имаме." След това непознатият поел пътя към Драгалевци, но преди още да се разделят, те го попитали: „А вие къде отивате?" -„За Самоков", отговорил непознатият. А пък посоката е тъкмо към София, не е за Самоков. Те поели пътя нагоре, но само след няколко секунди брат Боев се обърнал, за да види още веднъж този непознат човек. Непознатият бил изчезнал. Само след няколко секунди - нямало е време да се закрива зад дървета и пр. „Затова те доведох тук, за да те срещна с един от напредналите братя", казал Учителят. Огънят, това е Духът; хлябът, това е Словото; водата, това е животът. Това ми разказа брат Нестор Илиев през 1963 година на бивака на Витоша. Брат Гръблев, при една среща с него ми разказа следната случка: „Пътувах по шосето през едно поле сам. Времето бе приятно, лек ветрец повяваше. Дали е от това, че край шосето пасяха стада и само от време на време долиташе до слуха ми техният звън, хлопките на стадата, вървях си аз спокойно, без да подозирам каквато и да е опасност. Но тъй, както вървях, изведнъж изскача пред мене едно голямо куче от канавката и се изправи срещу мене. Изненадата беше голяма. Нямах време нито за молитва, нито за формула. Кучето с целия си ръст беше пред мене. Дойде ми на ум само да кажа: „Бог да те благослови!" Казах го това много пъти: „Бог да те благослови, Бог да те благослови ..." И продължавах да вървя нататък и все го благославях. Кучето остана право и скимтеше, през цялото време скимтеше. Просто то вече се измъчва и вече не може да стои право на крака, обаче аз, като се отделих повече от 20-30 крачки настрана, престанах да го благославям, кучето стъпи на крака и се върна с подвита опашка като гузно и виновно. Замина нататък към неизвестност. Това ми разказа брат Гръблев. Ще ви разкажа сега една случка под заглавието „От всичко се учете!" Един брат от Изгрева се връщал от града и пътува за Изгрева. По пътя настига други приятели, които разговаряли по някои въпроси. Тоя разговор обаче не му харесал, нямало нищо духовно в този разговор. Ето защо на следния ден той отива при Учителя и му разказал всичко, което бил чул от приятелите, които се разговарят, като се надявал, че Учителят ще застане на негова страна, но не излязло тъй. Учителят в отговор му казал: „Рекох, от всичко се учете." Това ми разказа брат Илия Узунов. Как бях излекуван. Това ми разказа брат Нестор Илиев: „От няколко месеца чувствах тяжест в областта на сърцето. Ходих при лекари, при един, при втори, при трети, но всеки ми казваше различно, а полза за мене - никаква. Това ме накара най-после да потърся помощта на Учителя. Срещнах се с него и му казах болката си, тогава той ми каза: „През месец май ще излагаш гърба си на слънце, сутрин от 8 до 9 часа." Бях свободен и ходех всеки ден на игрище „Юнак", сега го наричат „Левски" и излагах гърба си на слънце по препоръката на Учителя и оздравях. Това е, братя, моята опитност." Разказал брат Нестор на Изгрева. Друг един брат ми разказа как бил спасен, когато бил на фронта на едно опасно място. „По време на европейската война бях като войник на Бяло море. Току-що пристигнахме и заехме позиции. И веднага наредиха постовете, като на три поста поставяха по пет войника. Мене ме определиха за първия пост. Тъкмо отивам да заемам поста, който ми определиха, ето че в този момент пристига ротният ми командир и ми вика по име: „Сербезов, къде отиваш?" - „На първи пост, господин капитан." - „Не, ти няма да отидеш там, а ще отидеш на втори пост", като веднага посочи друг човек, който да отиде на моето място на първи пост. Привечер неприятелят беше открил огън и нищо не останало от целия първи пост. Само един човек се беше спасил, който беше отишъл по естествени нужди настрани, не бил на поста в момента. Чак тогава разбрах защо провидението чрез моя ротен командир ме беше извело настрани. Трябваше да бъда спасен, защото трябва да приема учението на Учителя и да стана негов ученик." Разказал Михаил Сербезов от село Изворище, Бургаско.