Търсене във форума

3. Естеството на болестите Д-р Иван Жеков. Естеството на болестите. Библиотека за природолечение № 2, стр. 2. «Коренът, изворът, алфата и омегата на общото здравие на народа е единствен: в начина, и то колкото се може по-просто и естествено, живение. Без това всичката медицинска наука и хигиена е само едно дело на закръпки.» Д-р Бахман Ако коренът, изворът на човешкото здравие зависи от начина на живението, и то колкото се може по-просто и естествено, то това говори, че едничката причина на всичките наши болки е, именно, неразумната система на хранението, освен начина на днешния модерен живот и тогава, естествено, можем да заключим, че и болестта не може да бъде освен само една. Така имаме единството на болестите, защото една е само причината. И действително, как се поражда болестта? Тя се заражда вследствие на едно хранение, противно на природата, прекалено много, крайно и още - вследствие на живота в затворени места, гдето съвършено недостатъчно се диша в една атмосфера повече или по-малко развалена. От своя страна пък организмът, поставен така зле да се храни и диша, е заставен да извършва още повече недостатъчни и ненормални храносмилания, а, следователно, на мъчни и непълни физиологически отделяния и извержения. Тогава става това, че много утайки и храни, несмлени или неотделяни на свое време чрез естествените отделителни органи, се разлагат и наедно с други отровни вещества, причинени от остатъците на умрели клетки, от отровни газове, които се вдишват постоянно, се депозират най-първо в сановата на корема. Те тука не остават без- дейни, а влизат веднага в процеса на ферментацията, разширяват се и клонят да се простират до краищата на тялото, а следователно - по шията и главата. Във време на тяхното прониквание, ако намерят някой слаб орган, неспособен да се съпротиви, те тука се спират и образуват депозити, които разяждат клетъчните влакна. И така, ясно е, че от разните направления, които вземат тия вещества и зависимо количеството им в разните части или органи на тялото, в които са утаени, произлизат всички ония разнообразни болести, на които академическата медицина даде разни имена, които са симптоми за упадъка на организма, които са разни болезни проявления на едничка болест, разнообразни в техния вид, зависимо предразположението, наследствено или придобито, на болния и които произлизат от една и единствена осезаема причина. Следователно, болестта е само една, която се заражда в един организъм, натоварен с разложени материи, които проникват в месото, кръвта, тъканите на тялото и дават изглед на едно цяло, завършено, но, обаче, неизвестно какво за ония хора, наречени тлъсти, а всъщност подути, които глупаво се считат за образец на здрави. Те са всъщност напълнени тела с разложени материи и, зависимо обстоятелствата, са податливи на последующи разложения. О, колко и колко хора биха съзрели мръсотиите, които в себе си хвърлят, облечени във фрак и завити в копринени дрехи, ако можеше да се направи в техния организъм едно проницателно прониквание! Истината е, че не могат да се допущат различни една на друга болести, а има само една болест, която произхожда от една-едничка причина, която се проявява просто под разни явления и симптоми. Ето как разбира и обяснява натуризмът произхода на болестите, бащата на които е Хипократ, който съветва, като предпазно лекуване, режимът на живота да е по природосъобразен начин, conniventer naturae vivere, и предписва на лекаря да се използува единствено физикотерапевтически коефициенти за подпомагание природната лечебна сила на човешкия организъм, vis medicatris naturae[1], отколкото да я задуши, както днес става с изкуствените и отровни лекарства и който, именно, основа едно лечение, колкото опростотворено, толкова и разумно. Към натуралистическата доктрина на Хипократа в разни времена се присъединиха просветени умове. Аз ще цитирам мненията само на някои от тях, за да се види ясно, както е вече известно на всички истински учени, колко е забележително решителното влияние на диетичния режим върху здравия организъм, а най-вече - върху болния организъм. Lahman в своя ценен трактат за Disemia-Ta показва до очевидност колко влияе на нормалната и ненормална кръв, било наследствена, било придобита, режимът на хранението. Най-авторитетният лекар на Франция - Sabourin, като говори за белодробната туберкулоза, казва: «само с подбужданието на хранителните ферменти, които подхождат на устройството на субекта и на състоянието на неговите храносмилателни органи, достига се до премахванието на голяма част от кръвохраченията на охтичевите.» A Grancher е по-изразителен, като казва: «Стомахът за туберкулозния е лаборатория за излекуването му.» И великият Michelet, който е един апостол и ясновидец, преди години пишеше: «Човек иска да е силен, но избира зле, като преувеличава усилващите средства. Той пие, яде неограничено много. Всички негови болезни идват от храносмилателните органи.» Voltaire предупреждава с мотото: «Regime vaut mieux que medicine», т. е. «Повече струва режимът, отколкото лекарството.» Ценните трудове на проф. Tose Castro и на Д-р Mentunis и на много други просветени хигиенисти и трофолози доказват по неопровержим начин, че не може да има здравие без едно физиологично хране- ние и че само това има даже силата да лекува най-тежки болести. Д-р Carton, председател на «французкото натуристическо дружество», един от по-даровитите живи клиници, в своя трактат «туберкулозата поради артритизъм», казва: «Терапевтическите случаи показват, че предписванието на един туберкулозен артикулерен една дажба, различна в качество и количество, според степента на интосикацията му, достатъчна, разбира се, на неговия храносмилателен баланс и на неговата стомашна функционална способност, означава безусловно един принос в подобрението на неговия причинен артритизъм и в същото време и на неговите последующи туберкулозни поражения и, разбира се, е едно излекувание, ако единият или другият от тия два болезни фактора не е турил организма му вън от борбата, а когато, напротив, една силна дажба, както се казва, добавка или пресищание, която надминава неговата нужда за храна и неговата стомашна сила да я трансформира, ще остане винаги несмляна, ще го отрови с продуктите на несъвършения метаболизъм и ще влоши в същото време неговия артритизъм и неговата туберкулозна компликация.» Това, което става, именно, с окайвания днес метод силната храна или преяждането. И затова натурализмът не признава месото като храна за човека, защото то е носител на токсини, както възбудителните напитки, които изкуствено или насилствено причиняват апетит, а счита вегетарианския режим за природосъобразен и здравословен. Молим нашите познати за материална и морална помощ за печатанието на БИБЛИОТЕКА, която ще струва 10 броя 15 лева. ------------------------------ [1] vis medicatris naturae (лат.) - целебната сила на природата, (бел. М. И.)

V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Иван Жеков - натурист В. «Братство», бр. 228/ 6.XI.1938 г. Колона на лекаря Всичките функции на животната икономия, казва д-р Дюрвил, зависят от две сили, които упражняват своето действие в противоположна една на друга смисъл и направление: от една страна, една сила положителна, пластична, творческа, организаторска и съхранителска на живота, от друга страна, една отрицателна, дезорганизаторска и разрушителна. Когато те действуват еднакво по всичките части на организма, равновесието е пълно, съвършено и ние се радваме на здравето си. Но, ако силата съхранителка превишава, а оная, която унищожава, намалява, то органическите функции се извършват с превишена дейност. И напротив, ако силата, която разстройва, превишава, а другата намалява или остава стационарна, то същата дейност отслабва и в двата случая равновесието се прекъсва, като по този начин идва болестта. Един организъм заболява, когато има превишена енергия, жизненост, възбуда и извършва своите функции с крайна активност или когато отсъствува енергията, жизнеността и възбудата. Очевидно е, че между тия два случая няма един среден и всичките човешки немощи могат да се класифицират в две категории: 1. Възпалителни поражения или възбуди, характеризирани с крайна енергия и с преувеличени органически функции; 2. Безжизнени поражения или паралитични, характеризирани с унищожението или намалението на органическите функции. Що значи «Лекуване» «Лекуване!» Всички претендират да лекуват: лекува и предпазва лекарят със своите лекарства, серуми, ваксини, отрови и инжекции, лекува «невежият» със своите отвари, сокове и др., лекува магьосникът или шарлатанинът с благословии и муски, лекува калугерът със своите заклинания и молитви, лекува гадателката, и даже пречи или предпазва и предвижда злините чрез каба- лата и магията. Всички «лекуват»! В действителност лекуване е нещо друго, по- деликатно... При все това, въпреки тая практика, человечеството стои окаяно, немощно морално и физически, по причина именно на много системи на лекувания и поради тежкото невежество на ония, които вярват, че е възможно да се радваме на здравия и душевен мир, ако се насилват елементарните правила на рационалната хигиена, диететика, умереност - въздържание, и на моралните добродетели. Но да видим сега в какво се състои лекуването. Тая дума се употребява за действието възстановяване изобщо равновесието на органическите функции, и обратното - за лекуването и предпазването или поддържането на дейността на отделни части за запазването нормалното равновесие на органическите функции и дейността на органите и на клетките. Двата процеса: както лекуването, така и предпазването, може рационално да извърши само природата - «natura sanat morbos»[1], - когато разумно е подпомогната от човека с прибягване до рационални агенти, способни за постигането на тия две крайности. Въобще, оная, която лекува, що може сама да възстанови или, изобщо, да запази равновесието на органическите функции и бди за запазването целостта на здравето и на органите, е природата. Претенцията - употребата на химически средства, отрови, серуми, ваксини, инжекции, билки, лекарства и др. от страна на някого, който има такава капризна претенция, предполага чудната задача да иска да насили природата или да замести естествените й закони. О, глупаво създание, клето човече! Природните закони не са създадени за приспособяването им към човека - дълг е на човека той да се приспособи към тях, защото иначе го очаква мизерно загиване. Така че, ако искаме да запазим здравето си, да продължим живота си и да се държим далеко от болести, страдания, не трябва да живеем в хармония с тях. 2. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Иван Жеков - натурист В. «Братство, бр. 229/ 20.XI.1938 г. Колона на лекаря Индивидуалният характер В човешката патология не съществува такова тежко, сложно и мъчно обновяване и възстановяване, както това на нервната клетка, която е дегенерирала, още повече, когато тая дегенерация има за причина наследствения алкохолизъм, сифилис, туберкулоза и др., както и нервното изтощение, причинено от полови злоупотребления и от латентни хронически интоксикации, причинени от злоупотребата с тютюна или от злоупотребата с лекарства и инжекции, а особено чрез живака, арсеника, серуми, ваксини и др. Индивидуалното състояние, което днес най-много се среща, е нервозно- то, електричното и хипердинамичното. А темпераментът на нормалния тип не трябва да е нито електричен, нито магнетичен, защото двете тия крайности са анормалности, а трябва да е електрично-магнетичен. Нервозният тип във всяко отношение е един анормален тип, клетъчно дегенериран. Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живението - двата анормални. Токсините на месните храни*, силните приправки, солта, възбудните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействуват само като огнища на антифизиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят, повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичният темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен - един акумулатор в пълно развитие на мощ, но «захранен» изключително със съпротивна сила. Той постоянно произвежда и консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичният темперамент представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен, апатичен - един «дефектен акумулатор по начало», поради липса на мощ, сила, динамизъм. Причината е упадъкът на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психо-физиологически анормалности. Електро-магнетичният темперамент представлява типът, който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалният тип, уравновесен или «свръхполяризиран». Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителен смисъл, било в отрицателен смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля, на дисциплината на характера, на собствената физическа, морална, умствена и духовна култура. Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата «хранене и темперамент». Ако нервозният, хипердинамичният тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправените, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтинът, медът, житните храни, вегетарианският хляб[3] и др. Ако типът със студен темперамент или магнетичният усвои един режим на хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. 3. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Ив. Жеков - натурист В. «Братство», бр. 230/ 4.XII.1938 г. Колона на лекаря Разлика в мощност В предшествующите параграфи, като изложихме за нервния и магнетичния темперамент, ние употребихме изразите: «пълен с мощ, сила» и «липса на мощ». Да видим сега коя е причината на тая разлика, или «разликата на мощност». Електротехниците казват: «разлика на мощността», «напрежение» или «електрически натиск», разликата на електрическата повърхност, що съществува между положителния полюс (+) и негативния полюс (-). Причината, която произвежда тая разлика на мощност, се казва «електродвигателна сила» на електрически елемент. Обаче не е същото, ако се употреби възкиселена вода или солена вода, а това се разбира много добре, защото химическото действие не е едно и също в тия два случая. В това действително има една пълна аналогия по отношение на хранителните материали, които се употребяват като производители на енергия, възстановяване и запазване на човешкото тяло. Обаче има още едно друго нещо. Понеже всичките човешки открития са предмет на законите на еволюцията и прогреса, то електрохимията реализира един голям напредък в материята и ония рудиментарни генератори на електрическото течение не се употребяват почти никак, по причина на многото жива отсечка на цинка от страна на сярната киселина. Днес се предпочитат други електрически елементи, като елементът на Лекланше, който нищо не консумира. И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбудното, нетърпимо и антифизиологично, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма. Тука виждаме още, че натуризмът осъществи забележителен прогрес в полза на подобрението и запазването на здравето и живота на човешката личност. При това виждаме, че единствената наука, която не направи прогрес, е оная, която се казва «медицинска наука», защото нейните изследвания и изучавания, немалко и нейните терапевтически изследвания, като серуми, ваксини, отрови, специалитети и др. ясно ни доказват, че нейните най-видни представители съхраняват едно детинско и погрешно схващание върху истинската етиология на болестите, така също едно лъжливо, невярно схващане за здравето, за природния имунитет и за лечебната сила в човешкия организъм. --------------------------------------------- [1] (лат.) «Природата изцелява болестта» - част от сентенция на Хипократ: «Natura sanat, medicus curat morbos» - «Лекарят лекува, но природата изцелява болестта.» (бел. М. И.) [2] Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др. Това месо е пълно с нежелателни материали, токсини и отрови. Една храна, която е само за грабливи животни, без която те не биха живели, а не за човека, (бел. а.) [3] Под думата вегетариански хляб не разбираме тоя чер виенски хляб, като кал, който за съжаление е пробил път в нашия живот и причинява неизразимо много разстройства в стомаха на болните и здравите, а този хляб, който е приготвен от брашно със своите си трици, безразлично от кое да е жито. (бел. а.)