Търсене във форума

116. ДЕНЯТ 19 АВГУСТ - НАЧАЛО НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ Един от най-светлите, пълен със смисъл и съдържание ден на годината е денят 19 август. На този ден Слънцето е пред прага на зодиакалното съзвездие Дева. Това съзвездие мъдреците от дълбока древност са го почитали най-много. Великият посветен И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС, този който поднесе на човешкия род в древността науката за звездният мир Астрономията и Астрологията, от всичките дванадесет съзвездия на зодиакалният пояс, даде на това съзвездие най-красивият и привлекателен образ, образа на Девицата - Дева. За да отбележи великото съдържание и красота на това съзвездие Саабей взема образа на онова, най-великото, което живота създаде на нашата планета Девата, изразяваща чистотата, нежността, топлотата и грижата за всяка жива твар по лицето на Земята. В дадената от него карта на дванадесетте съзвездия от Зодиакалният пояс, той изрази това съзвездие като красива девойка с крила на рамената, държаща в ръцете си узрял житен клас. Красотата на девойката с меките топли черти на лицето си символизира чистотата, нежността и топлотата, които тя носи със себе си. Крилата върху раменете на девойката - това изразява, че тя може с този житен клас, който държи в ръцете си, да бъде навсякъде и на всички в помощ, за да задоволи техните нужди. Звездите, слънцата и въобще всички небесни форми, които се намират в това съзвездие в никакъв случай и при най-голямото въображение, не могат да създадат някаква представа за каквато и да било човешка фигура. Струпаните там слънца видими с просто око на брой 95 начело с най-ярката от тях Спика - звезда от първа величина, със синкаво-бяла светлина, дават образа на някакъв разкривен многоъгълник. Но погледнато това съзвездие от друго гледище, по-задълбочено, ние наистина ще открием онова дълбоко прозрение, което е имал Саабей, за да му даде този разкрасен образ на Девицата с крила държаща в ръцете си узрял житен клас. Наистина, ако вземем под внимание, онова, което Астрономията ни дава ще се натъкнем на богатото съдържание, което има в това съзвездие на слънца, освен тези, които можем да видим с просто око. Има такива интересни със своя променлив блясък, други пък двойни и най-после, там има една галактика, която издава светлина сто милиона пъти по-силна от светлината на нашето слънце. Един по- задълбочен поглед на всичко това, ще ни покаже смисъла на образа, който е дал Саабей за това съзвездие. Ако започнем от най-ниското стъпало да разгледаме света пред нас, ние не може да не забележим една велика закономерност, която цари в основата на всичко, което има пред нас. КРИСТАЛИТЕ - ако ние нарушим формата на един кристал, то той поставен в средата и условията, при които е създаден, ще възобнови строго определената си форма. Това ясно говори, че зад видимата форма на този кристал имаме нещо друго неосезаемо за нашите очи, което създава и поддържа формата му. Това нещо, без да определяме от какво естество е то, древните са го нарекли етерен двойник. Такъв двойник имат и растенията, и животните, и човека, а също и всяко небесно тяло. Този двойник определя физическият образ, а също качествата и способностите, които този образ носи. Дванадесетте зодиакални съзвездия, тези могъщи групировки на слънца, казва Саабей, създадоха двойниците на дванадесетте планети в слънчевото семейство. Всяко едно зодиакално съзвездие създаде двойника на една планета от това семейство, като качествата, които има зодиакалното съзвездие ги предаде на двойника на планетата, а оттам и на самата планета, като определи нейният размер, скорост на движението и вида на орбитата, наклона на оста по отношение на тази орбита, отразителната й способност и всички други качества, които планетата има. От тези качества, ние можем да вадим заключение за влиянието, което тази планета носи за живота и човека на нашата Земя. Съзвездието Дева даде двойника на планетата Меркурий, казва Саабей. Тази Галактика в Дева със своите сто милиона пъти по-силна светлина от тази на слънцето, предаде на планетата Меркурий възможността му да даде на човека, най- великото, което може да се създаде в него, орган на мисълта. Мозъкът, който може да мисли, силата и качествата на човешката мисъл. Защото според дадената от Учителя стълбица на реалността, светлината е сгъстена мисъл, това може да се каже още, че първото проявление на мисълта е светлината. Там, където имаме светлина, имаме мисъл. Светлината е проявление на мисълта. И казва още Учителят: „Когато говорим за интелигентността на човека, ще знаете, че тя се определя от Меркурий". Човешката мисъл е един инструмент, който е създал най-големите ценности на човешкият род - красивите идеи, които създават топлотата в отношенията между хората и правят живота прекрасен и желан, изкуствата със своето разнообразие, които внасят този чар в живота, науката носеща всички улеснения на този живот и с това даде най-голям тласък по пътя на човешката еволюция. Но същият този ум, същият този прекрасен инструмент, често става проводник на тъмните сили в природата, на едно черно слънце закътано там нейде в това съзвездие и с това докарва най-големите злини и разрушения, които са спъвали човека и пътя към прогреса на човешкото общество. Когато човешкият ум се ползува от възможностите, от въздействието на тази галактика, която дава сто милиона пъти по-силна светлина от тази на Слънцето, той твори и създава казаните ценности и с това улеснява своята и на обществото еволюция. Ето защо днес, деня 19 август, намирайки се пред входа на това велико и благодатно съзвездие Дева, нека всички приемем да даваме път само на светлината от тази галактика. Създаденият от Дева чрез Меркурий мозък да дава път само на светлината. Денят 19 август в древния Рим се очаквал с най-голяма трепет и се е празнувал много тържествено като празник на Любовта, първото проявление на която е мисълта. Ето защо Учителя не случайно е избрал този ден като начало на Братските събори, срещи на голям общ подем. Един от най-ярките страници на неговото дело. (Следващите думи са написани ръкописно от Николай Дойнов): Днес на 25 февруари 1978 г. подарих на Д-р Вергилий Кръстев от София моята работа по Историята на Изгрева където Учителя Петър Дънов изяви своята най-интензивна дейност в Слово, Музика, Пластика и Разговори. Това написах като живущ и жив Свидетел в тесен контакт със Самия Учител. Този труд бе написа в продължение на седем години от 1970 до 1977 г. Подпис: Николай Дойнов. Псевдоним: И-Саабей-Бен-Аадес. _____________________________________________________________ * Под заглавието в оригинала (машинописен текст) има ръкописен текст от автора: На Вергилий от Николай.