Търсене във форума

13. СЪДБАТА НА СВЕТА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА ГОСПОДЕН Ние сме насядали на трапезните маси в дома Темелков в село Мърчаево и обядваме. Учителят е седнал в средата на масата, а до Него са насядали обикновено тези братя и сестри, които току-що са дошли пеш от София, и разговарят. Над масите се беше разпростряла сянката на орехите, така че засенчваше само половината от тях. Беше дошла една група от София - те обикновено пътуваха с автобус до Владая и оттам се придвижваха пеша. А когато нямаше превозно средство, се преминаваше и пешком от София до Мърчаево. В тази група бе дошъл и брат Кирил Икономов - този, под чиято редакция излезнаха първите песнарки и в тях бяха отпечатани песните на Учителя през 1938 година и 1942 година. Като привършихме обяда, Учителят стана, като преди това бе казана обща молитва, и преди да се насочи към стаята Си, каза: „Пеню и Владо да дойдат горе в стаята ми!" Всички ни изгледаха, но помислиха, че сме викани, за да ни даде Учителят някоя работа за хамали, защото ние бяхме яки, силни и обикновено, когато Братството бе събрано, ние вършехме онази тежка работа, без която не може да съществува нито един лагер и братско общежитие. Качихме се с Владо горе на терасата. Владо бе руснак, избягал от руската болшевишка революция и сега в Мърчаево си изкарваше хляба с каменоделство -професия, която упражняваше и брат Темелко, в чийто дом пребиваваше Учителят. Почукахме на вратата на малката стаичка, чухме гласа на Учителя и влезнахме при Него. Той седеше на стола. Протегна ръка, взе Библията от малката масичка и я отвори, за нас наглед съвсем произволно, на някаква страница. Ние бяхме свикнали на този метод на Учителя - като ни говореше в беседите, че когато не знаем как да разрешим някакъв проблем, да се помолим и да отворим произволно Библията и там ще намерим отговора, който търсим, защото Библията е книга на изминалото човечество със срещата му с Господния Дух. Учителят отвори страницата и прочете: „Исая, глава 66": „Така говори Господ: Небето Ми е престол и Земята - подножие на нозете Ми. Кой е домът, който искате да съградите за Мене? И кое е мястото на успокоението Ми? Защото ръката Ми е направила всичко това и е станало всичко това" - говори Господ." После спря, погледна ни - ние стояхме прави и не знаехме още какво Учителят иска да каже с този цитат от Библията. „И ида да събера всичките народи и езици и те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях." (Исая, гл. 66, ст. 18). Учителят продължи да чете извадки: „И ще ги изпроводя в народите... и ще проповядват Славата Ми между народите и ще доведат всичките ви братя от всичките народи принос Господу, в чист съсъд в дома Господен." (Исая, гл. 66, ст. 19, 20). Учителят спря да чете и каза: „Исай тук вече вижда бъдещата раса, а не това, което е сега." След кратка пауза продължи: „Защото, както новите Небеса и новата Земя, която Аз ще направя, ще пребъдват пред Мене, говори Господ, така ще пребъдва семето и името ви." (Исая, гл. 66, ст. 22). Учителят отново спря, погледна ни и се усмихна. Разбра, че още не можем да схванем за какво става дума. Погледна Владо и рече: „Владо, подай ми атласа!" А лично Владо Му бе подарил само преди една седмица географски атлас на света. Това било внезапно хрумване на Владо - като ходил в София, решил да купи нещо и да го подари на Учителя. А това беше времето на бомбардировките, всички магазини бяха затворени, евакуирани и пазарите бяха празни, но Владо случайно зърнал да се продава един нов атлас на една сергия от извадени книги на книжар, чиято книжарница била разрушена от бомбите. Ето, сега Учителят държеше в ръцете Си този атлас, разтвори го, почна да го разглежда, после извади лупата и започна да търси нещо по картата. Ние стоим настрана и не смеем да се приближим, защото знаем - ако има нещо, което трябва да ни се покаже, ще ни бъде показано. Пред Учителя душите ни изпитваха свещен трепет и това се предаваше на цялото ни естество - това се отнасяше за онези, за които Учителят бе въплъщение на Господния и Божия Дух. Учителят гледа, гледа и накрая попита Владо: „Владо, ела тук и виж: Хималаите влизат ли в руска територия?" Владо пристъпи към Учителя и огледа атласа, а с него се приближих и аз. В България Владо беше каменоделец, но в Русия е бил военен, завършил е военно училище, има военен чин и разбира и знае да чете по карта, особено по географски атлас. За него това е играчка. Той се наведе, огледа и проследи ивицата от Хималаите, която показваше пръстът на Учителя, и каза: „Влизат, влизат, Учителю! Северната част на Хималаите е в руска територия!" Учителят остана доволен от отговора му. „В бъдеще тук ще има условия да се развива Бялото Братство и да работите за Бялото Братство!" Показалецът на дясната ръка на Учителя сочеше определен участък от Хималаите, който бе в руска територия. Ние стояхме като прехласнати от това откровение, което се изрече от Учителя и се определи като такова. В ушите ни зазвучаха думите, прочетени преди минути лично от Учителя от Библията, от главата на Исая, където Господният Дух повеляваше да бъдем изпратени и изпроводени между народите да проповядваме Славата Му, т. е. Словото Му пред новите Небеса и новата Земя на идното човечество. Вече разбрахме защо Учителят ни прочете тази глава от Исая и разбрахме какво означаваше купеният от руснака Владо атлас и защо бяхме извикани лично двамата. Трябваше да има един представител на този народ, в който бе дошел Учителят, и един представител на онзи народ, където Бялото Братство в следващата епоха ще се прехвърли и да бъдат „принос Господу, в чист съсъд в дома Господен". Това не бе пророчество, нито бе видение, а това бе пръстът Господен, който определи явно, в плът и чрез Божествения Дух, Който се изявяваше чрез Учителя, бъдещия Дом Господен на идното човечество. А ние бяхме призвани с Владо да свидетелствуваме за това. И го засвидетелствуваме пред Бога и пред вас за поука и познание за идните поколения, да се знае кога Бог е посетил Своите люде по земята българска и е говорил чрез българска реч Божието Слово. Още не сме се опомнили от туй изживяване от присъствието на Божието предопределение на Бялото Братство, и до ушите ни долитат звуци на цигулка. Постепенно те долитат до нас по-отчетливо и ние слушаме мелодия от Учителя, която долу, на трапезната маса, се изпълнява от Кирил Икономов, пред събралите се приятели. Заслушваме се и дочуваме, че това е една разработка от Кирил Икономов на песента: „Вехади". Кирил Икономов беше изпълнявал тази своя разработка няколко пъти в салона пред Учителя. Дори Мария Златева я беше научила и тя също няколко пъти я бе изпълнила в салона пред приятелите и Учителя. Тогава Учителят бе ги слушал и нищо не бе казал за тези разработки. Но сега, като се умълчахме и тримата след това преживяване горе в малката стаичка и се заслушахме как Кирил долу свири разработката на песента „Вехади", изведнъж Учителят скочи от леглото Си и така нервно и ядосано започна да кръстосва в стаята Си - а тя беше една малка стаичка, има свободна пътечка едва три метра. Учителят се разхожда насам-натам и маха нервно с ръка: „Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка!" Не бях виждал досега Учителят да бъде така афектирай и ядосан в Себе Си. Аз проговорвам: „Учителю, да отида и да му кажа да не я свири!" Учителят се спря и каза: „Не му казвай!" Учителят стоеше пред мене ужасно ядосан и аз се чудех какво да правя. Нали Учителят ми каза: „Не му казвай!", и аз не му казвам. И Кирил си изсвири цялата разработка от край до край. След този невероятен обрат на нашето посещение в стаичката на Учителя, ние стояхме като истукани, не смеем нито да шавнем, нито да мръднем. След малко Учителят каза: „Можете да си вървите." Целунахме Му ръка и излезнахме от стаята, но вече го нямаше предишното, от преди минути, извисяване на духа - сега бяхме под впечатлението на разработката на „Вехади", бяхме се умълчали, унили и малко изплашени от онова, което чухме от устата на Учителя. След като Братството и Учителят се прибра на Изгрева и изминаха много години, веднъж при мен у дома дойде Петър Камбуров, който носеше една нова цигулка, направена в Казанлък, и искаше да ми я покаже. От дума на дума, аз разказах пред него цялата случка, разиграла се с песента „Вехади" в Мърчаево, в стаичката на Учителя. Петър Камбуров беше зет на Кирил Икономов - неговата рождена сестра Таня се бе оженила за Кирил. Той ме изслуша внимателно. „Брей, защо не си ми казал това по-рано, бе, Пеню?" Аз мълча. След това той стана и отиде при Кирил Икономов и му разказа целия случай така, както го бе чул от мене. На другата сутрин тръгвам аз към спирката на трамвая и срещам там, на червената полянка, Кирил Икономов и той ми казва: „Пеню, я ми кажи какво ти каза тогава Учителят и какво си казал на Петър Камбуров!" И аз му разказах всичко от игла до конец. Той слушаше и мълчеше. Аз свърших разказа си. Той отново мълчи и нищо не казва. И после потегли към Мария Златева, да я предупреди да не свири повече тази разработка. Беше ми повярвал и така запази и Мария Златева. Аз повече не съм го питал как се развиха нещата, защото не ми е работа. Защото още помнех как Учителят се афектира, като чу тогава тази разработка, защото тогава каза, че някои свещени песни „няма да ги разработвате, няма да ги изменяте, няма да им притуряте, а ще са такива, каквито съм ги дал!" Имаше такъв случай, че дошла една сестра и преработила молитвите на Учителя от единствено число в множествено число, защото смятала, че молитвите се казват колективно, значи трябва да бъдат в множествено число. Отишла при Учителя и Му ги занесла, да види дали Учителят ще ги хареса и дали ще я похвали. А Той й казва: „Няма да променяте думите на молитвите, както съм ги казал. Както съм ги казал - така ще ги казвате. Може да не бъдат верни по вашата граматика. Ще ги казвате така, както са записани и както съм ги казал!" Затуй, има някои свещени песни на Учителя, като „Вехади", в които не трябва да се правят опити за промяна. Аз бях свидетел как Учителят с болка каза какво има да се случи на Кирил Икономов за тази разработка. И действително му се случи лошо: получи удар и лежа неподвижно на легло много години, че измъчи и жена си, и себе си, и двете си деца. Измъчи всички - дори и нас, които бяхме отстрани и не участвувахме привидно в страданията му, защото как да си обясниш, че ето, Учителят на Любовта говори за Космичната Обич и Мировата Любов, а се случват такива неща на учениците в Школата Му. След време намерих една извадка от Словото Му, където се казва: „Бог не наказва, но законът наказва, окултният закон, който е престъпен - той наказва." Ето ти нова мъка за мен - в тези години четях и разсъждавах върху знанията, които Учителят ни бе дал за окултните песни. Тогава се убедих в това. Четох и лекцията, където е дадена песента „Вехади" - 28-ма школна лекция на Общия окултен клас IV година, държана на 17.IV.1925 година, София, под заглавие „Успоредните линии" * . Търсих там разрешението на задачата. Човек трябва да има една основна идея в ума си: да изпълни Волята на Бога, чрез служение и посвещение на живота си! __________________________________________________________________ *Печатница Д. М. Златев, Русе, 1927 год. За песента „Вехади" вж. и на стр. 54 - 57 от същата лекция. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

2. БЯЛОТО БРАТСТВО Съществува, развива се и пръска виделина повече от половин век всред българския народ. Подобно на Богомилството, и Бялото Братство е основано върху масивните основи на Християнското учение. Бедно на догми, но богато на идейно съдържание. Бялото Братство е извикано на живот в началото на века от д-р Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно). Това свободно духовно движение в предвоенните години има вече десетки хиляди последователи в България и стотици в западните страни, предимно във Франция. Да се даде характеристика на едно ново духовно движение в няколко реда е задача сложна и тежка. Въпреки това обаче нека щриховаме накратко това забележително явление от Балканския духовен ландшафт. Членовете на Бялото Братство са групирани в отделни братства (по-големи или по-малки, съобразно селището, където живеят). Участниците в тези основни единици - братствата - се събират в салоните си, където след прочит от Библията се чете беседа от Учителя. Пеят се духовни песни и се произнасят молитви. Събранията се провеждат обикновено от ръководителя на групата, без особен ритуал и външни форми. Всичко протича естествено, семпло, чистосърдечно. Пищността на ритуала е заменена с богатството на тихата дълбока простота. Освен тези събрания, братствата уреждат общи трапези, музикални вечери, екскурзии всред природата. Важно място в живота на Белите братя заемат музикалните утринни упражнения - Паневритмията. Това са пластични гимнастически упражнения, изпълнявани под съпровод на специална за целта музика в ранните часове на изгряващото слънце. Особената музика, ритмичността и символичността на движението в обстановката на ранната ведрина и починалата нервна система, всичко това благоприятствува за едно мощно дълбоко колкото духовно, толкова и физическо въздействие. Чиста храна за тялото, чисти мисли за ума, благородни чувства и възвишени прояви - това са основните стремления на братствените членове. Природосъобразен живот и природосъобразни методи. Но мнозина не могат да се освободят от формалистично, от доктринерно разсъждение, и запитват: „Какво точно характеризира, отличава това движение от множеството подобни? Не е ли бил достатъчен един Миров Учител, един само Божествен Пратеник? Защо трябваше да се явят сред нас Христос и Буда, и Зороастър, и Хермес, и Мойсей, и Сведенборг, и Щайнер и др.?" Както всяка биологическа възраст на човека има своите специфични нужди, така и духовната, културната, интелектуалната възраст на индивида, на обществата, на народите, на расите имат своите особени потребности, необходими за да се подтиква растежа, за да не спира развитието. В известни народи и при известни случаи е трябвало да се стимулира културата на сърцето. В други е било необходимо да се усвоят определени знания. В трети случаи земните кумири е трябвало да се заменят с по-високи идеали, за да се запази и поддържа възходящата тенденция в траекторията на общото духовно развитие... Това са само общи бележки. Да се подлагат плановете на Провидението на вивисекция в човешките лаборатории е работа сложна, непосилна за нас, та даже и понякога комична. Духовната цялост, вътрешното единство на съвременния високоцивилизован човек по общата преценка на философи, психолози и медици е застрашена. Кои фактори са в състояние да възстановят необходимата вътрешна монолитност на човека от 20-я век? Страданията или възвишената любов? Втората алтернатива е основната и първа тема в Словата на Беинса Дуно, в идейната концепция на Бялото Братство. Всеки опит за постигане по-високо стъпало в духовния път на личността, на колектива, трябва да се предхожда от основно почистване всички кътчета на душата от застоялите и загнили остатъци на миналото. За тази цел Учителят Беинса Дуно дава оригинални и лесно приложими методи. Друга особеност в делото на Беинса Дуно е оглъбяването и разширяването на Христовата доктрина, освобождаването на Християнското учение от догматизма и историческите наслойки и неговото осъвременяване. Кой може да се наеме с такава отговорна, смела и велика задача, освен израсналият до тези висоти, дошлият с такава мисия по Висша повеля? Учителят на Бялото Братство, д-р Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) е роден в България на 12.07.1864 г. Бащата е православен свещеник. В Америка (Харвард) следва теология и медицина. Години наред се занимава с обширни френологически изследвания сред българския народ. Към 1910 г. основава свободното духовно общество Бяло Братство. До последните дни на живота си (27.12.1944 г.) Беинса Дуно държи беседи. Голяма част от тях са напечатани по стенографските бележки и обемат стотици томове - изключителен за историята на духовните движения богат книжовен фонд. А. Орлов (Псевдоним на Димитър Кочев) София, 1968 г.