Търсене във форума

23. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ СЪБЕВ Вергилий Кръстев: Искам да ви запитам за вашето творчество. „Пред прага на загадъчното", това са вашите опитности. Георги Събев: Правил съм обиколки из цяла България и съм записвал опитностите на приятелите. Разказвал съм им, както и те са ми разказвали и съм ги записвал. Това са спомени в три-четири тетрадки, но тия тетрадки са разпръснати и не знам дали мога да ги събера на едно място. В. К.: Аз съм срещал тетрадка, в която вие сте ги номерирали опитностите. Г. С.: Отначало беше така, но после взех да ги преписвам наново за по-чисто и да ги подреждам, тогава вече изпуснах номерата. Аз съм писал в четири тетрадки, но ги нямам налице. Те са раздадени. Това е по първата част. По втората, „Очите на Събка" - разкази. Това представляват 20-30 разказа из живота. Трябваше някак да ви прочете или пък да ви разкажа някои работи. Това са мои разкази общо из живота, мои разкази. „Мисли и афоризми", ето ги тука има към този сборник. „Стихотворни пътеписи", това са из служебния ми живот, когато работих в ДЗИ-то, работих в Министерството на труда, тогава сме ходили на обиколка из България и съм записвал какво сме преживели, дадено във форма не на разказ, ами като пълен пътепис. До Варна сме ходили, до Панагюрище, Балчик и т.н. „Колонията в Мъглиж" в 1947 година и 1948 година, благодарение на брат Георги Тахчиев, гимназиален учител през ваканцията, използваше времето да събере децата на нашите приятели от братството, момчета, момичета, като почнеш от второ отделение до по-големите. Там ги занимаваше, бяха, как да кажа, там живееха, там се хранеха, там свиреха, пееха, занимаваха се, подготовляваше ги като хора, бъдещи членове на братството. Децата на братството в Мъглиж. Описание на този живот, който още в Търново бе даден по форма. Аз мисля, че носех един екземпляр за тебе, но го нямам тука. То е в такава корица, портокалова. Значи няма я. Другото беше: „Биографични бележки за Георги Куртев", „История на братската градина в Айтос" . Това е тази книга, която е при тебе, това е. Един ден, ако имаме възможност, да го размножиме, ще имаш един екземпляр от него. По- нататък имаме „История на чешмата-паметник в Тополица". В Тополица Братството направи през 1929 година една чешма в полукръг с 12-те зодиакални знаци от астрологията, които са дадени в голяма форма, Овен, Близнаци, Рак, Лъв и т.н. Всички тези знаци са дадени. Аз съм описал тази чешма как е направена и т.н. Но тази чешма в миналите години я развалиха и сега остана една обикновена чешма. По-нататък, „Четиво за забавни размишления". Това са разни случки, които съм описал в сборниците, отделно съм ги разказал на някои хора и съм ги записал така, отделни случки, събрани в един по-малък формат, по-малък от сборниците. „Плодове от моята градина", там пък съм турил разкази, басни, мисли, афоризми, всичко съм събрал в един сборник, да не се загуби и съм го озаглавил „Плодове от моята градина". А „Бисери на размишлението", също мисли и други от Учителя и други мисли, върху които съм мислил върху тях и съм ги подредил така като поезия. „Сборни стихове", това е мое лично творчество вече, част от което сега в момента притежавам. „100 гатанки", басни - около 30 басни имам тука, поеми, но най- хубавата поема е за „Василии Врач". Друга поема имам за Жана Д'Арк, друга имам за Джордано Бруно, за Галилей, за д-р Петър Берон, имам една поема за Злото, тука мисля, че има един екземпляр от нея. „Полезни съвети", имаш един екземпляр то тях. „Методи и правила", това са неща от беседите, от които може да се ползва ученикът. Преписал съм ги така, те са в голям формат. Доста правила са, но не мога да кажа сега колко са на брой. Те трябва да се размножават, за да могат приятелите да ги ползват. Те са много полезни. „Вътрешните закони в природата", извлечени от беседите. Някъде като чета беседата, виждам нещо забележително като закон, което съм си отбелязал и съм го отпечатал. Тук можем да прочетем, за да имаш впечатление за тях. „Изпити на ученика", едно от тях, например, представлява разказа за Жеда, един престолонаследник, как искал да се посвети при един посветен като отива, искал да се посвети в духовен живот, пък ръководителят не го приема, защото смята, че не е узрял още за този живот. Събрал съм няколко такива случаи, това са изпити, на които ученикът бива подложен. Например, един от изпитите на Жеда бил: Тогава са имала такива хареми. И той, като престолонаследник, си има свой харем. Една от неговите жени от харема му изневерява и той веднага я изгонва, а старецът през пространството наблюдава тази работа и после, когато той се явява при него да кандидатства за ученик, той му казва. Той отначало дълго време мълчи и най-после казва: „Ти изгони еди-коя си жена, която прегреши, ти се раздели с приятеля си еди-кой си, изгони еди-кого си". И казва му ред случаи и той разбрал, че действително е сбъркал и се връща. Тя е дълга работа да ви разказвам сега. Час и половина трябва да приказваме. Няма що. И тогава той се връща наново в живота, баща му в туй време се разболява и той поема властта. Обаче неговите близки хора, които са го придружавали, когато отива със своята свита, оставя я на края на вековната гора, и сам отива да се представи. Но свитата видяла къде отива. И разпространили мълва за него между царедворците и в двореца, и между народа, че той се покаял при някакъв старец - отшелник, станал ученик, иска да разруши старата религия и да въведе нова религия. Затова подготвят бунт. Начело на бунта е неговият брат. Та това се разказва в него разказ, което е дълга работа. Това са тези „Изпити на ученика". „Източни приказки" - това са приказки, арабски и персийски и др. Една има за гърбавия роб. Разказал ми я е Борис Николов, аз съм я записал, как се молили турците за дъжд и пр. и пр. В. К.: Един въпрос: Човек може ли да притежава по едно копие от всички тези неща? Г. С.: Някога да, но аз не мога да обещая дали ще мога да го направя. Ако някой иска да преписва, мога да му дам, обаче дали ще мога да ги преписвам ... Щото сега искам да препиша неща, които не са записани, пък тези неща да ги размножавам, това е задача на друг човек. В. К.: Правилно. Имам друг един въпрос. Сега тука имате първата част, аз преглеждах някои неща, които ми попаднаха. Имате втората част, имате третата част. Може ли някой да препише това нещо, да се плати, да вземе да го препише? Г. С.: Аз казах, че не мога да се ангажирам. В. К.: На тоя етап не може. Г. С.: Не мога да се ангажирам да ги препиша. Ако вие намерите човек, който да ги препише, може да ви ги дам, и после да ми ги върнете. Ама сега не мога да ги намеря, да ги подредя, да видя кое е първо, кое второ, щото някои неща съм преразказал и като минало време, съм ги преразказал втори път, та някои неща се повтарят, а нямам възможност да ги сверя. Това е една голяма работа, но ако мога да ги намеря. В. К.: Например, за такъв ангажимент мога да поема. Аз мога да поема предложението ви, че вие да ги съберете всичките, които в тетрадките са номерирани, първите тетрадки, да намеря човек, който ще ги препише като му заплатя. Г. С.: Тези тетрадки, гдето са номерирани, то беше едно време и аз от тях почти вече нямам, от номерираните. Раздавал съм ги и не съм си оставил. В. К.: Сега втората част, защото те са първа част и втора част от номерираните. Какво представляваше първата част, спомняте ли си? Г. С.: Ами те са от 1 до 200 ли, първа част. От там на сетне втора част, после и трета част. Дали към 400-500 не бяха. Те не са разпределени, те са от различен характер, ами само по номера. Защото в една голяма книга не могат да се издадат, да се съберат. От такива съображения са разделени на първа и втора част. В. К.: Аз, например, бих могъл да поема ангажимента да дам на лице да ги препише и то ще ги даде в четири екземпляра, да кажем, и бих могъл да ви върна пак оригиналите с един екземпляр и другите три екземпляра да ги сложим на три различни места. И това ще бъде един по-стар етап.