Търсене във форума

23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО) Искам да кажа няколко думи за един мой близък (сега покойник). Думата ми е за бившия търновски адвокат (а не помощник-адвокат) Стефан Цонев, който е станал адвокат, без да е свършил по правните науки. След освобождението на България болшинството адвокати у нас бяха такива. Друг търновски адвокат - Анастас Бойнов (наш брат), също практик-адвокат, веднъж ми разправяше следното: „Като почнаха да се установяват за адвокати в Търново млади хора, свършили по правните науки из Европа и в пледоариите си в съда почнаха да употребяват изрази като тези: „Делото следва да се прекрати, защото апелативната жалба не е подадена в срок. А в гражданския процес правото пасува пред формата. Представените с жалбата доказателства, макар че са решающи за процеса, са без всякакво значение." Аз си изписах от Русия юридически книги, защото на български нямаше такива, и по цяла нощ ги четях. И тогава ми окапа косата. Въпросният адвокат Стефан Цонев, като слушал няколко беседи от Учителя, убедил се в правотата на Словото му. Това е било през 1910 или 1911 г. И се отдава с всичката си душа на това Учение. Наскоро той счел своето ново верую за несъвместимо с адвокатската професия и я напуща. Не след много време той започва да обикаля села и градове и да проповядва: „Живата вяра в Бога и Исуса Христа и за подвизаване в свят живот." (Той беше вдовец.) Вследствие на тази негова ревност и преданост духът му се пробужда и той добива дар слово: проповядваше, без предварително да се готви за своята проповед. Проповядваше чрез Духа. Той идваше и в Севлиево и е квартирувал в дома ми на няколко пъти. (Също са квартирували в моя дом пътуващите наши братя-проповедници, като дядо Петър Тихчев, Петко Епитропов и др.) Той беше цял изтъкан от любов. И поради голямата му ревност за Делото Божие и преданост към свещенния път, той доби дарбата на говорящ медиум. Мнозина се трогваха, че техните близки им говорят чрез него и дават доказателства за своята самоличност. През 1919 г., като живеех в Русе, аз наредих до библейския магазин в София, да изпратят до мене един сандък Библии и Новия Завет и изпратих пари на Стефан Цонев да ми дойде на гости. Казах му, че тези Библии и Евангелия му ги подарявам, да ги разпродава из треновете и по градове и села, където той отива на проповед и от добитите пари да пътува и се поддържа. Една заран аз и другарката ми го помолихме да направим молитва трима и да видим кой от нашите заминали отвъд близки ще ни се яви и какво ще ни каже. Явиха се доста такива, а също и светли духове. По едно време аз тихо му казах, че желая да прекратим, защото е време да отивам на работа. И той почна да чете една кратка молитва, с която обикновено той завършваше. Но още в началото, като беше почнал молитвата, той е прекъсна и проговори: „Хей, дядо Стефане (той нямаше и 65 години, но всички му викахме „дядо" - от уважение и защото имаше брада и мустаци), аз откога си чакам реда!" Оказа се (аз казах: „Дай възможност на този дух да се изкаже"), че е духът на бабата по майка на съпругата ми - хаджи Величка Хинова. Говори ни много любовно и ни поръча да поздравим дъщеря й Радка, майката на другарката ми, когато й пишем. Като пътуваше из Русенски окръг, с пълна чанта Библии и Евангелия, той практикуваше: проповядзаше из треновете и мнозина се събираха около него да го слушат. Той говореше, че на Бога са угодни не формалните християни, а тия, които му служат в „Дух и Истина" и живеят според Учението на Исуса Христа. Един интелигентен безверник в един от треновете му казва: „Ти като проповядваш за Христа, знаеш ли, че Той е учил който има две дрехи, да даде едната на този, който няма. (М.Б.: В Еванг. Лука 3:11 четем, че Йоан Кръстител е проповядвал за това и пр.). Ти имаш пълна чанта с Библии и Евангелия, дай ми една Библия, дай и на другите от тези, които те слушат." Стефан Цонев му подава една Библия с думите: „Подарявам ти я! Дано Господ да те просвети чрез това Слово Божие - да се покаеш и да заживееш нов живот, според Учението на Господа Христа." Стефан Цонев попитал присъствуващите: „Има ли и други да желаят да им подаря от Словото Божие?" Обадил се един сериозен човек: „От облеклото ти разбираме, че ти си беден човек, не желаем да ни подариш, а ще си купим от тебе." И Стефан Цонев продължил да прогласява великото Учение на Христа. Наближавала една гара, гдето щял да слезе човекът, на когото подарил Библията. Той се обръща към Стефан Цонев и му казва: „Вземи си обратно Библията, аз се пошегувах с тебе." Но той му отговорил: „Ти може да си се шегувал, но аз не се шегувах; аз ти я подарих искрено и с най-добри намерения." Човекът му казал: „Вземи си обратно Библията, защото аз ще слеза на тази гара. Аз не желая да чета книга като Библията, аз чета други книги." Чак тогава Стефан Цонев си взел обратно Библията. Един ден през 1918 г. отидох от Русе в Търново по служба. Там потърсих и намерих Стефан Цонев. Между сестрите в Търново имахме една сестра вдовица - Мария Кочемитова (покойният й съпруг бил офицер). Както аз, тъй и другарката ми много я обичахме, защото беше дълбоко вярваща и предана на Делото Божие. Тя имаше деца. Пожелах и я посетихме в дома й със Стефан Цонев. След кратък разговор, трима застанахме на молитва. Изпяхме с радост благодарствени и хвалебни песни на Бога и Христа. Стефан Цонев бе посетен от един от небесните ангели, който чрез Стефан Цонев ни държа едно пламенно и изрядно слово. Макар че Стефан Цонев беше добър говорящ медиум, когато духовете говореха чрез него, той биваше в пълно съзнание и слушаше това, което се говореше чрез него. (Така говореха по това време и русенските ни братя Никола Ватев, ръководителят на кръжока и Ахил Ванидов.) Аз съм слушал говорящи медиуми, чрез които говорят не само наши покойници, но и светли духове - някои от апостолите на Исуса Христа и др. Но медиумът, когато говореше, биваше в пълен транс. (Такъв медиум беше брат Минко Костакев от Търново.) И след събуждането на медиума той не помнеше нищо от това, което е говорел. По едно време, около 1923 г. Стефан Цонев ми каза, че Духът му забранил да пътува с трен или с кола (той беше много здрав) и когато се почувствал уморен, да се отбива в най-близкото село, там да преспи и да проповядва и на другия ден пеша да продължи пътя си. Той беше много скромен с детско чистосърдечие и пълен с братска любов, затова се ползуваше със симпатии в нашите среди. По-горе споменах имената на братята Никола Ватев и Ахил Ванидов. Желая да кажа нещо за духовните дарби на тези наши братя. Веднъж в Русе разправих на съпрузите Дафинка и д-р Любен Доганови за брат Ванидов - че той е дълбоко вярващ и добър наш брат и че той е добър говорящ медиум и чрез него се проявяват светли небесни духове. Това беше през 1918 г. - през първата световна война. Те ми казаха: „Вероятно той ще си дойде в отпуск. Понеже си близък с него, ако обичаш, нареди да имаме един сеанс с него в съвсем тесен кръг." И така стана. Ванидов си дойде от фронта в отпуск и аз го поканих да дойде в квартирата ми и да имаме един сеанс с него - само аз, другарката ми, сестра ми Стефанка и Дафинка и Доганов. Проявиха се чрез Ванидов само светли небесни същества и накрая сам Господ Исус Христос ни говори. Той каза по няколко думи на всекиго от нас присъствуващите поотделно. И накрая Той се обърна към сестрата Дафинка и й каза няколко прочувствени израза в свръзка с религиозните сказки, които тя от време на време държеше било в най-големия обществен салон в Русе или в протестантската църква - тя беше християнка от евангелска принадлежност. Няма да кажа нищо от това, което ни говори Исус Христос или другите духове в този сеанс, защото считам това от интимно естество. След свършването на сеанса Дафинка каза: „Ни най-малко не се съмнявам, че тази вечер се удостоихме сам Господ Христос да ни посети и да ни говори. Това е ставало в тесен кръг в много от древните християнски общества наскоро след Неговото възнесение. Той е обещал пред апостолите си, че Той ще бъде непрекъснато със своите верни и предани последователи до второто Негово пришествие." По-горе споменах името и на брат Никола Ватев. И той беше говорящ медиум от категорията на брат Ахил Ванидов. Когато духовете говореха чрез него и той биваше в пълно съзнание. Но преди това и той е говорил в транс, като брат Минко Костакев. На една от братските вечери на 22 март (празника на пролетта) бяхме седнали с него при масата един до друг. Към края на вечерята се изредиха чрез него и ни говориха неколцина от нашите заминали отвъд сестри и братя. Пръв говори любезния наш брат дядо Петър Тихчев. Той в турско време е бил православен свещеник. След освобождението на България той хвърля расото и става протестантски проповедник. След завръщането на Учителя Дънов от Америка той приема напълно неговото Учение: за прераждането, за кармата, за Царството Божие, за окултния строеж на човека и пр. - напуща службата си като протестантски проповедник, става приближен на Учителя и обикаляше нашите кръжоци из България с проповеди от името на Учителя. През 1919 г. Учителят беше разпратил до ръководителите на кръжоците един наряд: да се четат молитви и пр. от сестрите и братята и то събрани отделно - по трима души. По това време чрез моето слово наши съмишленици в Русе бяха и окръжният прокурор Коста Петров и окръжният следовател Маждраков. Този наряд трябваше да се изпълнява за няколко дни рано сутрин - един час преди да се съмне. Аз, Никола Ватев и Коста Петров бяхме една от тройките. В края на 1913 г. Учителят беше дал наряд, който да се изпълнява от по двама души, било сестри или братя и то вечер късно. Този наряд го изпълнявах аз с брат Илия Стойчев в неговата квартира в София. По това време брат Илия Стойчев минаваше за първенец между сестрите и братята от нашето общество, като сериозен брат и най-добър теоретик на Учението на Учителя, а също и като най-добър хиромант в нашите среди. По това време той беше директор на дружество „Сингер" (за шевни машини) в София. А след известно време стана директор на една банка. От години преди това той получаваше френски окултни списания, а също си бяха доставили окултна литература на френски и братята д- р Христо Дуков и Захари Желев от Казанлък, с които аз бях в много близки приятелски връзки. Тези наши трима братя отдавна не са между нас на земята. А също и брат Никола Ватев. Нарочно ги споменавам тук, да почетем паметта им, като едни от най-ревностните ученици на Учителя. Дуков и Желев редактираха и издаваха в Казанлък братския ни вестник „Обновление". Мнозина от нашите заминали отвъд братя са ми се обаждали. Между тях са: Захари Желев, Никола Ватев, Никола Камбуров от Казанлък, Рудолф Земан (технически директор на тъкачни фабрики, когото аз свързах с Учителя) и др. като Лазар Котев, Стефан Цонев-Компанчето, сестра Савка Керемедчиева и пр. На последната дължа благодарност, че ни освободи от едно важно за семейството ни недоумение, обади ми се и ясновидката Параскева Енчева от Търново.

21. ЛИЧНИ ОПИТНОСТИ И ДАРБИ Аз всякога съм бил и досега съм човек със здрава нервна система и с дисциплиниран, логичен и широк ум. И всякога гледам на всички мои и чужди прояви критически. Прекланям се, пред експерименталния метод на науката. Всички прояви на дарби - мои и чужди, ги изследвам добре и ги приемам критически. Дарбите ми датират от 1913 г. и постепенно са се разширявали и разнообразявали. Тези ми способности са се проявявали първо като ясновидство. Освен на Учителя и брат Боян Боев (с когото бяхме много близки), с други не съм споделял нищо за това дълги години. По-после съм загатвал отчасти на някои мои съвсем близки. Имал съм интересни пророчески сънища и прояви на други дарби. Това го казвам, за слава Божия и да прославя името на Господа Исуса Христа. Нека читателят си прочете в Послание към Римляните 8:26. Тази опитност съм я имал твърде много пъти. Това ходатайство на Духа при молитвата на духовния ученик, е от голямо значение. То е една привилегия. Ясновидството е една от духовните дарби, за които говори апостол Павел в 1 Коринт. 14:1 и 12:7-11. В духовния живот има закони, както има закони и във физическия живот. От небесния свят всичко знаят и се интересуват твърде много за живота на „учениците от свещения път." Те ги познават много добре и всякога са готови да им помогнат. Обаче, това не изключва „изпитите на ученика". Напротив, тези, които ръководят развитието на духовните ученици, съблюдавайки строгите правила за растежа им, твърде често ги подлагат на духовни изпити. И колкото духовният ученик повече напредва, расте в духовно отношение, те му дават все по-мъчни и по-мъчни изпити. Обаче, докато той държи своите изпити, той се намира под тяхно наблюдение, насърчение и подпомагане. И във връзка с напреженията, които учениците проявяват при тези свои изпити, те се удостояват и с някои от духовните дарби. Малко ли е, например, ученикът да получи дабрата интуиция - да почне от време на време да слуша ръководството на Духа в себе си, особено при важни моменти в живота си. Аз съм имал от много години досега и твърде много случаи от ясновиждане: Някои във време на молитва, а някои - само когато имам вътрешен душевен мир. Но само една малка част от тях съм записал. А и това, което имам записано, е твърде много. Например, дава ми се да виждам сцени от миналото; живота на възвишени човешки души във висшите полета на отвъдния свят, присъствието на дошлите при мене небесни същества. При разговор с брат Боев, той ме помоли да му разкажа за някои нови мои опитности. И ми каза, че е чел две мои писма, които съм писал до мой близък в София, как ще се развият някои предстоящи събития. И че каквото съм писал, така е станало. Същата сутрин, когато през нощта органи на властта иззеха литературата от складовете на Братството и домовете ни, синът ми е занесъл на брат Боев и Борис Николов мое писмо, което е получил предния ден, с което съобщавах, че от Горе са ми казали, че властта възнамерява да изземе литературата ни. Но, не ми се каза кога.