261. КАК ДОБРОТО ОТВАРЯ ПЪТЯ
„Блага дума и сторено добро и желязна врата отваря"
Народна мъдрост
Брат Добри Ганев от град Айтос ми разказа следната своя опитност: Бях повикан запас в Сливен. Понеже съм шивач, постъпих в шивалнята. Трудността за мен в казармата беше въпросът за яденето, понеже съм вегетарианец. Цели петнадесет дни ядох само хляб и чесън, което не ми беше лесно, но устоях. Един ден, към обяд, след като бяхме привършили работата си, дойде при нас един офицер и помоли някой да му изглади брича. Отговорникът на шивалнята му отказа, понеже вече бяхме запразднили. Аз обаче му казах да го остави и ще му го изгладя. Изчистих го, изгладих го и му го занесох, но понеже той спеше, оставих му го и си излязох. На следния ден дойде в шивалнята и попита кой му е занесъл брича. Казах му, че съм аз. Тогава той ме повика настрани и ми каза: „Имаш ли нужда от нещо?" Аз му казах, че съм вегетарианец и че вече 15 дни гладувам. Той ме прати в артелната да си взема суха храна, като сирене, кашкавал, маслини за няколко дни. „И след като ги свършиш, пак ела, не искам да гладуваш, както си гладувал досега." От този ден артелната бе отворена за мен. Не само това, но и всяка неделя ми подписваше билета за градски отпуск. Сърцето му се отвори за мен, но и аз никога не злоупотребих с това доверие. Направената услуга, която другите отказаха, ми отвори пътя за по-лека служба.
Разказал: Д. Ганев, 1962 г. - Бургас.