Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'дом'.

Открити 2 резултата

  1. 4.Неръкотворният дом на обичта Татко дълбоко въздъхна и притвори очи. Невидима светлина като че ли осени челото му в полумрака. Из целия път на връщане си мислех: защо Бог не чу горещата им молитва? Защо нейните сълзи останаха невидени? Защо неговата новородила се вяра остана неподкрепена? Когато запалихме лампата в нашата приветлива къщичка - в подножието на Голямата Планина, Той прочете в погледа ми измъчващия ме въпрос. - Защо Бог не ни чу ли? Та нима Тя не е при мен всякога - и даже повече оттогава? За обичта, дете мое, няма време и пространство. Наистина, аз нямах по-красив дом, в който да я приема, от моята душа - и затова сега Тя там обитава... Нямах по-красиви градини, обкичени с хиляди цветя, от тия на моето сърце - затова тя винаги сега пребъдва там... Не разбрах твърде добре това, което Той ми каза, но замълчах и се замислих за Нея... Татко седна до масата и се зачете в разтворената книга. Да, той винаги четеше или пишеше приказки - приказки, които хората обичаха да четат тъй много, защото бяха песъчинки, които неговото сърце беше обърнало в бисери...
  2. Ани

    2. АВРАМОВ ДОМ

    2. АВРАМОВ ДОМ Г.П.: И така значи, аз дойдох при тях и станах като техен, съвсем като техен човек. Дойдох при Паша, при Аня и при Надя тука, в София. Тъй че каквото ви казвам, това е само така. Аз може да съм пропуснала много неща, но туй, което ви го казвам, е тъй. В.К.: Значи вие свързахте вече вашия път с тях. Г.П.: При тях аз заварих като техен близък Иван Андонов. Той беше от някои от тези западни наши градчета, юго-западни градчета. В.К.: Той е отнякъде от Радомирско нататък. Г.П.: А така, някъде нататък е бил Иван, пак такъв бездомник, скитник младеж. Попада у братовчедките, у Дора ли, у Петя ли на Пашини, у братовчедките й и какво да го правим? Те не могат, нали, да го махнат, те не работят и кой ще го издържа този Иван, та отива той при Пашини и им помага да купува едно-друго, за в къщи нещо каквото може да прави, хем някак става и той техен. Та аз него го заварих, но тогава той не живееше у тях. Зная го само като много близък, като техен човек, но той тогава не живееше у тях. Обаче той е един от учениците им. Другите ученици са Жечо Панайотов, Олга Славчева, Колю Каишев, Мария Аркадиева, Андрейчо Никифоров, Боянчо, не му знам фамилията (Златарев), Юлиана Гарчева, Румен Гарчев и Анина Бертоли. Обаче с това не се изчерпват техните ученици, защото аз всичките не си спомням. Аз се ожених, отделих се и по-нататък аз не знам кои са били при тях. Зная само, че когато живееха на Изгрева, всички деца на Изгрева вземаха уроци от тях, от Аня и от Паша. В.К.: За тия лица, които споменахте, аз съм слушал, че те са били без гимназиално образование, завършили са като частни ученици. Г.П.: Без гимназиално образование и искат работа, но не ги приемат никъде. Взимаха уроци при тях по всички предмети. Не само това, двете, едната по езиците, а Паша вземаше математика и естествените науки. От начало, от първо отделение започват, разбирате ли? От първо отделение до гимназия и се явяват на изпит в съответните учебни заведения. Те не са получавали някакви хвърчащи документи. Сега аз искам да ви запозная с някои от тези хора. Един от тях, даже ще ви пратя при него. Това е Андрейчо Никифоров. Андрейчо е дете на разведени родители. И не знам как, защо, коя е причината, заболява зле от скъсяване на мускулите и остана на легло. Решителен, много умен и решава да претърпи една много сложна операция. Двете му бедрени кости са скъсени, да може мускулите да станат подходящи за ръста му. Сега е добре, ходи с патерици. Паша го започва, но Вие ще отидете при него да чуете как, защото аз не мога всичко да ви кажа. Обаче, когато се каже името „леля Паша", за него това е светотатство, благоволение е. Благоволение е леля Паша. Той вече се ожени, има си дете, работи и понеже е много умен, а пък нашите наредби тука някак не са взели под внимание ей тези особени случаи, иска да следва, ама не може да отиде в университета. Казват му, дай документ, че работиш някъде и тогава като такъв работник може да се явяваш като... В.К.: Задочник. Г.П.: Да, задочно. Ама той не може да отиде на работа. Защото не може да ходи. Той и сега не ходи, сега ходи с кола. И най-после отива при министъра на просветата и казва - така и така и по изключение му дават право да следва. Сега е инженер по радио и телевизия. Направи си къща, работи много добре, но по-добре е вие от него да вземете сведения. Олга Славчева, пак е самотно същество, пак така блуждающо, няма квартира, няма работа. Колю Каишев, пак такъв от Смолян, ама не от Райково, не от Смолян, но от коя беше съставна част на града. Това е Колю Каишев. Беше много интересно как Паша му предава химия. Пък художник, умее да рисува. Приели го тука в рисувателното училище, но няма кой да го издържа. Пък горкият хич не му спореше в учението, познавам го много добре, много близки бяхме. Когато Паша му предава урок по химия, той на другия път ще й покаже нарисувана цялата система, ама идеално нарисувана, с колбата там, с всичко. Обаче какво става в тази колба, не знае, не се знае. Тъй и не успя да свърши. Колю, Мария е сестра му, Мария Аркадиева. И тя не можа да свърши. Боянчо свърши, Юлиана Гарчева. Юлиана Гарчева и Румен Гарчев са техни съседи през булеварда. Аз не знам как са се запознали, а Румен май че, бащата Гарчев, май че е бил ученик на Паша, на Аня. Не знам как, но бяха близки. И те започват да учат пиано, предава им Аня, по другите дисциплини, каквато нужда имат - Паша и накрая им подариха пианото. Така се свърши с Гарчеви. В.К.: Кой на кого подари пианото? Г.П.: Аня подари пианото на Гарчеви. В.К.: И това всичко се прави безвъзмездно. Г.П.: Безвъзмездно, без пари. Юлиана завърши математика и сега е преподавател в Княжево, в института за усъвършенствуване на учителите по математика и се ожени за доцент, той вече сигурно е професор, не знам точно по какво. Румен стана юрист като баща си. Анина, както ние я наричаме Анина, тя е Анна Бертоли. Бертоли е първият човек, който у нас разви изкуствения мрамор - мозайката. Той имаше цяла група работници и т.н. Но много го интересуваше Учението и издаването на литература в този дух. Знам, че работеше с Толев. Там нещо му не провървя, Толев май че не излезе много човек, както и да е, но работата закъса на Бертоли. И майката, жената на Бертоли, вика на Анина: „Ожени се за Стоянчо, един от работниците. Баща ти вече не може да те издържа." Тя ревна, как ще се жени за Стоянчо? „Ако щеш ожени се, как така, тъй става!" Пашини разбират и я вземат при себе си. На храна и на квартира. И тя свърши биология, сега е във Франция, в Париж. Идва често, много сме близки, но така тя израстна. И за тези хора тия три сестри са божества. Сега, казах ви, че Надя беше необходима. Защо? Защото в къщи имаше обществена трапезария. Какво значи обществена трапезария? Аня беше учителка, ей тука на ул. „Оборище", май че беше пета прогимназия на времето. А след това я преместиха в квартал „Хаджи Димитър". В „Хаджи Димитър" имаше много бедняци и на някои децата бяха приети в училищната трапезария, но не всички бедни деца се вместиха там и тогава Аня ги кани в къщи. И в къщи се открива трапезария за тези бедни деца. Надя готви. Ще ви кажа после за една личност интересна, казва се Димитър Христов. Той ми е разказвал после, когато вече дълго време живях при него. Казва ми как Надя отваря прозореца, защото сготвила повече. Отваря прозореца на кухнята, тя беше на партера и кой как мине: „Днеска яли ли сте? Гладен ли сте, заповядайте! Има хубаво ядене при мен!" На минаващите. И много хора се отбиват да си хапнат от тяхното ядене. Ето, това бяха те. В.К.: Такова нещо сега, в тая епоха не може да стане! Г.П.: Сега дойде купонна система. Те са живи. И трите се събират и питат се: „Сега какво ще правим?" И Паша казва: „По стария начин. Каквото имаме, на масата. Който дойде - колкото има." И така караха до края. Имаха много квартиранти. Те бяха бамбъшка квартиранти, само аз единствена плащах 1000 лева на месец тогава. У тях, 1000 лева на месец, това беше единственото, което получаваха от квартиранти. Другите бяха все такива блуждающи хора. В.К.: Вие казахте за Христов, щяхте да се спрете. Г.П.: За Христов много ще ви говоря. То ще бъде най-после. Те имаха къща Пашини. казах ви преди малко, направена върху мястото на генерал Заимов, с техни пари. В.К.: С парите на Паша. Г.П.: На Пашини парите. Къщата беше разделена вертикално със семейство Заимови. В.К.: Като близнаци. Г.П.: Те имаха източното крило. Имаха горе две стаи, долу стая, кухня, баня. И какво правиха Заимови, какво струваха, как го въртяха, най- после се оказа, че те са бездомници. Та на бърза ръка трябваше да се правят заеми, да се направи каквото и да е къщурче, там при Юзината, на Симеоново. Това беше тяхната собственост, от където никой не можеше да ги изпъди. А тука сега Заимови взеха горната стая, понеже много хубава беше, те искаха слънце и изгрев. Ана Заимова беше една капризна жена. В.К.: Това е съпругата. Г.П.: На генерал Заимов. Една капризна жена. Един ден, когато говоря с Владимир Заимов, той беше уволнен наскоро, каза ми: „Е, че какво ми дадоха, пари колкото за едно палто на Ана." Можеш си представи какво иска една жена на един генерал - скъпо и прескъпо кожено палто от сибирски лисици. Така южната стая я взе Ана Заимова. И те останаха горе с една стая. По стълбите се катериш за една стая и най-отгоре таван, ама не е изграден, в смисъл не е измазан, нито е преграден както трябва. Те пък даваха и под наем. Заимови даваха и под наем, Обаче какво отношение имаха към квартирантите не знам, но резултатът беше лош. И оставят хората на улицата и Пашини ги прибират бе, там горе на това таванче, горе, гдето е ветровито, прибират ги, защото са на улицата. Сега после какво става, знам, тя беше една майка с дете, тази квартирантка. Май че се ожени тя, не съм много сигурна, защото аз вече се отделих и ги напуснах. Тогава пък се засили Колю Каишев в тази горе къщичка. В.К.: На Юзината? Г.П.: Не бе, не в къщата, в тази половинка. Тази половинка на ул. „Карл Шведски". В нея живя Райна Дечева, една учителка, пак така без квартира. Ама пари не се вземат от никого. Дума да не става. В нея живя една Хаджиева от разтурено семейство. Мъжът й беше май скитник, в такъв смисъл, като мъж и пък нея обвиняваше, че третото им дете не е негово. И я изпъди. И те я прибраха. То става последователно това вече и даже ги заселват долу в самата къща, защото те са на Юзината и на Изгрева. Заселват ги в къщата. В.К.: Те през туй време са на Юзината и Изгрева. Г.П.: На Изгрева, да. В.К.: И един след друг квартиранти. Г.П.: Един след друг квартиранти. Сега за Христов да ви кажа. Христов е учител в квартал „Хаджи Димитър" при Аня, обаче страда от косопад и от нерви. Той е син на поборник. В.К.: Поборник от какво? Г.П.: На Шипка. Дядото убиват там, баща му раняват в гърдите. От това той получава туберкулоза, но живя 96 години. Бащата на Христов обаче заразява всичките си деца и те измират. Остава Христов и една сестра. Ония умират последователно. Христов не смей да се жени, защото знае какво го чака. Непрекъснато се държеше така, за гърдите и потърси помощ. Значи окапа му косата и потърсва помощ при Учителя. Всъщност Аня му казва: „Чувай бе, аз ще ти кажа кой може да ти помогне, пък то си е твоя работа, ако искаш ползвай Му съветите, ако искаш не ги ползвай." И тъй Христов остава у тях. Той след бомбардировките пък, той ремонтира къщата. Щото врати, прозорци и т.н., хоросанът окапал и стана с тях много близък. Помина се Надя. Не мога точно да ви кажа в коя година, но ще е някъде към 1946 година. (Забележка на редактора: Умира на 4 август 1946 година.) Не мога да ви кажа, защото в туй време аз бях на Гьозекен, бях на, как се казва сега? В.К.: Специализация. Г.П.: Не, бях на почивка. Бях на море. Как го кръстиха бе Гьозекен? А, как не го знаете? В.К.: Не го знам. Гьозекен не го зная. Г.П.: То беше старото название. В.К.: На Черно море, така ли? Г.П.: На Черно море. В.К.: Някъде долу към Мичурин? Към Бургас или нагоре? Както и да е, няма значение. Г.П.: Аз бях тогава на почивка, Надя се е поминала, не помня точно датата. Аня се помина 1962 година, на 17 декември. А Паша - след 10 години, през 1972 година, 12 февруари.
×