Търсене във форума

2. Жената и нейната задача в живота На жената й е дадена от природата най-хубавият дял от живота и завидната роля - да бъде носителка и израз на това, което прави живота прекрасен и му дава смисъл. А жената не разбра тази своя задача и поиска да стане като мъжа. И заедно с това, тя измени на онзи велик основен принцип - Любовта. Тя започна да подражава на мъжа както в неговото облекло, така и в неговите постъпки и дела. С това тя помисли, че е придобила желаната от нея свобода и че е станала равна на мъжа. А тя отдавна е равна, още от времето, когато природата е създала двата принципа в живота - положителен и отрицателен, защото за проявата на живота са необходими колкото единият, толкова и другият. Природата даде на мъжа да бъде израз на мъдростта, а жената - на любовта. И сега, когато тя извоюва и външните права, както от самото начало на битието е имала вътрешните, тя трябва да се стреми не да подражава на мъжа и не да иска да стане като него, а да стане истинска изразителка на принципа, който е вложен в нейната душа. И тогава тя ще схване, че е равна и неделима част от онова цяло, което съставляват мъжът vi жената. Че, за да се развие правилен и хармоничен живот, тя не трябва да иска да има правата и възможностите на мъжа, а да развие в себе си онези качества, които най-много биха способствували да бъде верен изразител на великия принцип, даден й от пред- вечни времена. Защото, ако тя продължава да се стреми да прилича на мъжа, то тогава наистина в нея ще станат промени както в нейната душа, така и в нейната натура и тя ще престане да бъде жена. Тогава жената ще постигне своята мечта, но никак няма да бъде щастлива, защото тя ще изгуби това, което прави живота красив и смислен - Любовта. Тя не би имала любовта на мъжа, любовта, която превръща дните й в музика и нощите - във вълшебство. Ще загуби и дружбата на мъжа, защото той не може да обича жена, която прилича толкова много на мъж, както и жената за нищо на света не би могла да обича мъж, който се облича в женски рокли и прилича на жена. С всичко това не искам да кажа, че жената не трябва да се ползва от удобството на мъжкото облекло в планината, но когато това мъжко облекло, начин на живеене и принципи станат неин всекидневен живот, тогава тя наистина ще види, че искайки да постигне някакво желано щастие, тя се е отдалечила тъкмо тогава най-много. Време е жената да осъзнае своята задача в живота и правилно да поеме своя дял от работата, определена й от природата - Любовта. Тогава тя наистина ще бъде весталката на мира и служителката на любовта. Нейното присъствие ще носи красота и мир. Нейната ръка ще излекува разтворените рани на човечеството и със своето мляко ще закърми синове, изпълнени с любов, които ще внесат мир между народите. Тогава жената ще разбере, че най-красив дял природата е дала ней - стъпките й да носят мир, а усмивката й - красота и радост в живота. 1.II.1946 г. На тебе, когото обичам и ще обичам през всичките векове. Тази вечер е една година... а не е ли странно, че не е имало миг, когато да съм те чувствувала далече. Ти бе близко, много близко до мене - в моята душа, в моето сърце. Наистина понякога безумен копнеж ме обхващаше да те видя и жалех и плачех тогава... Но това, че не те виждах, не значеше, че не те чувствувах. Понякога се чувствувам страшно сама, защото ти си близко, но аз не те виждам, стаята е празна... а мен ми се иска да влезеш както някога при мене и да не съм така страшно сама... Защото аз знам, чети си, както и Бог е, но аз искам да дойдеш при мене, да ми говориш, да чуя гласа ти и да разбера думите ти... 8.IV. 1979 г. Колко години оттогава? Много. А ето, снощи те сънувах. Бяхме в някаква стая. Аз станах и ти казах, че искам да говоря с тебе - да сме наясно по някои въпроси. Мисля, че влезнахме в друга стая. Никак не помня как се намерих в прегръдките ти. Ти ме притисна плътно до себе си, а аз ти казах: - Ето, толкова години... аз зная за всичките ти... и въпреки това... аз не се промених към тебе. Ти ме притисна по-плътно до себе си и рече: - Съпруго моя. В същият момент си спомних, че ти очакваш някоя си Катя от друг град, на която си обещал да си съпруг. Аз ти казах това и ти рече: - Е, да Тогава аз те оставих, отдръпнах се от тебе и си рекох: «Е, така не може!»

4. За политическите права на жената В. «Братство», бр. 69, 14. X. 1933 г. Този, който иска - няма. И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото. Днес жената иска права. Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И, ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та, какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя - когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не навън, а навътре в себе си - в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата, тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото, ако самите политически права можеха да помогнат за уреждането на една страна-то мъжете, които ги имат вече, те биха отдавна оправили света. А виждаме, че не права, а нещо друго липсва на хората - нещо по-съществено от самите права - Човещина, Обич помежду им - разбиране. И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно да насочи своята енергия в тая насока - да помогне да се събуди Човешкото у човека - Обичта към ближния, да знае, че това, което би искал да направят нему, може би и другите искат да бъде направено на тях. И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно - на народите. Невена Неделчева