Търсене във форума

14. ЖИВИЯТ ГОСПОД Обичах да ходя на концерти. Макар че Изгревът беше отдалечен от града аз не изпусках почти нито един концерт. Винаги се намираше някой да ме придружава, но имаше и случай, когато си отивах сам-самичка. Какво пък толкова имаше за умуване, та нали Учителят лично бе дал много задачи на учениците сами да ходят през нощта на планината Витоша, за да укрепва тяхната воля в безстрашие. Нали имахме една формула: „Без страх, без тъмнина - в Любовта безгранична!" Освен това бях чела и знаех, че ако човек държи съзнанието си будно и държи непрекъснато връзка с небето, то нищо лошо няма да му се случи. Та нали бяхме ученици и онова, което се преподаваше, трябва и да се прилага, защото само онова, което е приложено, е истинско знание. С тези разсъждения аз спокойно отидох в града сама на концерт. След като свърши, поех сама пешком. Вървях по ул. „Раковски", а после по ул. Граф Игнатиев" и стигнах до игрище „Юнак" напълно спокойна, макар че беше се стъмнило, но имаше още минувачи по улиците и уличните лампи осветяваха що-годе пътя ми. Но ето трябваше да поема пътя нагоре покрай Борисовата градина, а това бе Драгалевското шосе, потънало в тъмнина и неизвестност. Преди да тръгна се помолих и непрекъснато бях съсредоточена в молитва и вървях нагоре. След малко усетих, че съм заобиколена от плеяда светли същества, които ме охраняват и отварят пътя ми отгоре и аз вървя в шпалир от светлина. Ни за минутка не преставам да се моля и така пристигам на Изгрева в едно необикновено състояние на духа. За пръв път изпитвах такова преживяване и смятах, че бях изпълнила достойно задачата си и че съм била възнаградена за това с необичайното присъствие на светлите същества. Ето, вече съм на Изгрева и преминавам през двора пред салона. Точно в този момент Учителят се показва на балкона от неговата стаичка, поглежда ме, аз се спирам, и отгоре чувам неговия глас: „Сестра, друг път не закъснявайте толкова, защото с това заангажирате небето да ви пази!" Аз за миг съм смутена, но още съм под чудесното преживяване по пътя и извиквам: „Учителю, да знаете, придружаваха ме плеяда светли същества!" - „Знам, сестра, но друг път ако ходите и трябва да закъснявате, събирайте се по няколко души и така се завръщайте. Защото сега ангажирате небето да ви пази, а тези същества си имат друга работа в този момент и нарушавате техния план. А планът на Небето е друг!" Аз лекичко се прибрах, а Учителят затвори вратата на балкона. Изгревът спеше, само аз не спях. За мен това бе двойно откровение: един път от небето, и втори път от Учителя. Дълго време таих в себе си тази опитност. Накрая реших да я споделя и с другите. Отначало ахнаха всички, но впоследствие чух тълкувания, че аз съм била лекомислена и със своето лекомислие съм затруднила работата на Небето и Учителя. За мен това бе откровение на Мировия Учител и това се крепеше на окултни закони, дадени в Словото на Учителя, които ние с нашето човешко съзнание трудно можем да обхванем. Но да преживееш всичко това и да видиш как действа законът е едно истинско знание. И понеже опитността на един ученик е опитност на цялата школа, затова аз се осмелявам да ви я предам. А как ще използвате тази опитност и този закон, оставам да прецените сами. Ето законът: Човек не може да успее в каквато и да е работа, ако няма съдействието на невидимия свят. Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила. Затуй трябва да бъде свързан с Бога. Това нещо аз го проверих. Но научих и нещо друго: никога не изкушавай напразно живия Господ! * * * Над леглото си Верка бе окачила няколко листчета, изписани с печатни букви мисли от Учителя Дънов. „Всичко, което е добро, мога да приема. Всичко, което е добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво добро, няма сила, която може да ми противодействува. Всичко мога да направя чрез живия Господ на любовта. Който е създал всичко в света." „Господи, Ти всичко можеш. Твоят Дух. Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога." „Господи, да възрасте онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание мира. С Бога, Който живее в мен, всичко мога. Заради Тебе, Господи, което нося в моята душа от вечността, аз ще се уча и ще ти служа."