Търсене във форума

2. Жената и нейната задача в живота На жената й е дадена от природата най-хубавият дял от живота и завидната роля - да бъде носителка и израз на това, което прави живота прекрасен и му дава смисъл. А жената не разбра тази своя задача и поиска да стане като мъжа. И заедно с това, тя измени на онзи велик основен принцип - Любовта. Тя започна да подражава на мъжа както в неговото облекло, така и в неговите постъпки и дела. С това тя помисли, че е придобила желаната от нея свобода и че е станала равна на мъжа. А тя отдавна е равна, още от времето, когато природата е създала двата принципа в живота - положителен и отрицателен, защото за проявата на живота са необходими колкото единият, толкова и другият. Природата даде на мъжа да бъде израз на мъдростта, а жената - на любовта. И сега, когато тя извоюва и външните права, както от самото начало на битието е имала вътрешните, тя трябва да се стреми не да подражава на мъжа и не да иска да стане като него, а да стане истинска изразителка на принципа, който е вложен в нейната душа. И тогава тя ще схване, че е равна и неделима част от онова цяло, което съставляват мъжът vi жената. Че, за да се развие правилен и хармоничен живот, тя не трябва да иска да има правата и възможностите на мъжа, а да развие в себе си онези качества, които най-много биха способствували да бъде верен изразител на великия принцип, даден й от пред- вечни времена. Защото, ако тя продължава да се стреми да прилича на мъжа, то тогава наистина в нея ще станат промени както в нейната душа, така и в нейната натура и тя ще престане да бъде жена. Тогава жената ще постигне своята мечта, но никак няма да бъде щастлива, защото тя ще изгуби това, което прави живота красив и смислен - Любовта. Тя не би имала любовта на мъжа, любовта, която превръща дните й в музика и нощите - във вълшебство. Ще загуби и дружбата на мъжа, защото той не може да обича жена, която прилича толкова много на мъж, както и жената за нищо на света не би могла да обича мъж, който се облича в женски рокли и прилича на жена. С всичко това не искам да кажа, че жената не трябва да се ползва от удобството на мъжкото облекло в планината, но когато това мъжко облекло, начин на живеене и принципи станат неин всекидневен живот, тогава тя наистина ще види, че искайки да постигне някакво желано щастие, тя се е отдалечила тъкмо тогава най-много. Време е жената да осъзнае своята задача в живота и правилно да поеме своя дял от работата, определена й от природата - Любовта. Тогава тя наистина ще бъде весталката на мира и служителката на любовта. Нейното присъствие ще носи красота и мир. Нейната ръка ще излекува разтворените рани на човечеството и със своето мляко ще закърми синове, изпълнени с любов, които ще внесат мир между народите. Тогава жената ще разбере, че най-красив дял природата е дала ней - стъпките й да носят мир, а усмивката й - красота и радост в живота. 1.II.1946 г. На тебе, когото обичам и ще обичам през всичките векове. Тази вечер е една година... а не е ли странно, че не е имало миг, когато да съм те чувствувала далече. Ти бе близко, много близко до мене - в моята душа, в моето сърце. Наистина понякога безумен копнеж ме обхващаше да те видя и жалех и плачех тогава... Но това, че не те виждах, не значеше, че не те чувствувах. Понякога се чувствувам страшно сама, защото ти си близко, но аз не те виждам, стаята е празна... а мен ми се иска да влезеш както някога при мене и да не съм така страшно сама... Защото аз знам, чети си, както и Бог е, но аз искам да дойдеш при мене, да ми говориш, да чуя гласа ти и да разбера думите ти... 8.IV. 1979 г. Колко години оттогава? Много. А ето, снощи те сънувах. Бяхме в някаква стая. Аз станах и ти казах, че искам да говоря с тебе - да сме наясно по някои въпроси. Мисля, че влезнахме в друга стая. Никак не помня как се намерих в прегръдките ти. Ти ме притисна плътно до себе си, а аз ти казах: - Ето, толкова години... аз зная за всичките ти... и въпреки това... аз не се промених към тебе. Ти ме притисна по-плътно до себе си и рече: - Съпруго моя. В същият момент си спомних, че ти очакваш някоя си Катя от друг град, на която си обещал да си съпруг. Аз ти казах това и ти рече: - Е, да Тогава аз те оставих, отдръпнах се от тебе и си рекох: «Е, така не може!»

6. Съотношенията в живота Аз ги гледах, но в гърдите ми имаше някаква неясна горчива болка. Отдалеч групата бе тъй хубава. Би била прекрасна художествена картина... И всеки човек не е ли такава художествена картина? Гледаш го отдалеч, окото ти се възхищава, добиваш илюзия като че ли е някаква реалност - но когато се приближиш, виждаш платно, нацапано с бои. И ако искаш да ти харесва картината, трябва да я гледаш отдалеч... И хората - също... Песента спря. Настана слабо раздвижване и всичко утихна. Постоях малко. Разбрах. Учителят говореше. Станах, приближих се тихо и седнах накрая. Извадих бележника си и записвах думите Му... «Между всички явления в света - говореше Той, - както и в природата, съществува известен паралел, известно съотношение. Дали хората забелязват това съотношение, то е друг въпрос, но съществува такова съотношение. В зависимост от това съотношение, сегашният живот на хората е резултат на тяхното минало, а бъдещият живот ще се яви като резултат на настоящия. Пред очите на светията, който е завършил своето развитие, всички страдания, мъчнотии и противоречия, които преживяват хората, са ясни като бял ден...» Аз вдигнах глава и погледът ми срещна тоя на Учителя. Лека усмивка трепна на устните Му и Той, гледайки ме, заговори отново, без видима връзка с това, което бе говорил вече. «А някои мислят хората за художествени картини...и донякъде така е, но не са всички. Има хора, които приличат на извори. Красив е изворът, гледан отдалеч, но е много по-красив, гледан отблизко, когато той струи все по-нови, бистри, кристални струи»... О! Майко моя, аз бях поразен, изумен и същевременно възхитен. Той отговаряше на последната моя мисъл, която мислех преди да отида да седна и да Го слушам. Кажи ми, обясни ми, как да разбера тая странност в съвпаденията на всичко това? Стоях изтръпнал, а същевременно като че ли думите на Учителя се преобръщаха в жив извор в душата ми, който струеше светлина и радост.

25. ПРАВИЛА ЗА ЖИВОТА Никога не излизай вън от границите на възможното. Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно. Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано, от где знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствувай против истината. Никога и никъде не се колебай в добродетелта. От човек двуличен се пази. От твърдоглав, упорит, горделив и тщеславен стой настрана. Първите си впечатления, първите съвети на твоя ангел хранител пази. Това, което ти кажеш за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си не се дели. Не принуждавай душата си в това, което й е в началото противно. Не работи против собствената природа на твоя дух, защото ще пострадаш. Вълк овца да направиш, не се труди, защото е вън от границите на твоята възможност. Овца в устата на вълк не давай. Не изменявай убежденията си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за Любов, питай го какво иска - дали кожуха ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще се завлечат. Правило в живота си дръж, че всеки, който се старае да се оправдава, е виноват, защото правият в сърцето си няма нужда от подобна защита. Всеки, който се маже знай, че иска да те подкопае, а всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай че иска да те възсяда. Всеки, който се дига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвети не давай. На хитър услуга не прави, а на зъл - дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават такива, каквито са си. Зло в добро не можеш да го преобърнеш, но може да го заместиш, затова в борбата си с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си, в добродетелта стой, тя ще ти е щит неразрушим, в нейната крепост винаги ще си защитен. София, 2 февруари 1917година, 12 и половина часа сутринта. Забележка на редактора: Дадено от Учителя на Паша Теодорова. * Нищо не отлагай! В чужди работи не се бъркай! На хорските думи внимание не обръщай! Работете доброволно каквото ви попадне. Не избирайте работите си, не определяйте положението си! Не се връзвайте. Бъдете свободни, както Бог ви е направил. Робството е от човека, свободата - от Бога. Леността е от човека, работата - от Бога. Всеки ден извършвай по едно добро дело, всеки ден казвай някому по една блага дума! Къщата без човека, човекът без душата и душата без Господа. - Благостта е противовес на това. Щом си послушен, ще бъдеш мъдър. Щом си внимателен, ще си и разсъдлив. Търпението е активната страна на човека. То показва, че човек работи. Един християнин трябва да се подвизава, за да изпълни главно три заповеди: 1. Да освети името Божие. - То значи: така да живее, щото да не дава причина да се хули името Божие. 2. Да доведе Неговото Царство. - То значи: да има такъв ред и порядък в себе си, щото всеки, който види, да поревне. 3. Да изпълни Неговата воля. - То значи: Да работи с Бога заедно, да бъде всякога послушен на Бога. Онзи, който гладува за Бога, даже горчивите неща му са сладки. За да ходи човек из добър път, не трябва да дава лоши обещания, защото ще го спънат. Пазете се от духа на фарисейщината. Не тъжете, когато Господ е с вас. Не се трудете да примирявате Истината със света и с църквата. Когато ви викат да направите едно добре , не го отлагайте, но го направете начаса. Доброто се възвещава от род в род, а всяка погрешка се изкупува чрез покаяние. Непостижимите желания са подобни на безплодни дървета. Силата на живота е в неговото приношение. Ако искаме да побеждаваме страха, гнева, страстта и духовната гордост, трябва гнева да преобръщаме в деятелност, страха - в благоразумие, страстта - във воля, а духовната гордост - в проява на живота, т.е. да живеем както подобава, да намерим истинския смисъл в живота или да я превърнем в стремеж. Хубавите мисли привличат и добрата храна за нас от пространството. Флуидите изтичат от ръцете и краката. Ако искате да се запазите от флуидите на някого, кръстосвайте краката си или метнете десния над левия и сключете ръцете си. Когато даваш обещание, не го казвай никъде, защото щом си го казал, 99 % може да не го изпълниш. Животът е в послушанието. На умни хора акъл не давай. На силни - мост не ставай. За хляб не се продавай. Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познание на Божествената Мъдрост. Те са мрачни облаци, които винаги държат небето мрачно за вас и не можете да виждате. Никога не се обезсърчавайте, защото няма в Отца нищо невъзможно. Щом ви се дава живота, съградете храма, не го осквернявайте с грехове. Изгубените ослици ще ви се намерят. Ако човек слуша какво говори света и низшите духове, никога няма да влезе в Царството Божие. За да се вразуми един човек, небето прилага три начина: наказание, мъчнотия и препятствие. Не бива да одумваме хората, защото като одумваме тях, одумваме техния създател. Истина и живот трябва да дойде в света, да приготвят човека, преди да дойде господаря в него да живее. Турете вашите нужди на последен план, защото закон е: Ако желаете на другите и то повече, най-напред вас ще удовлетворят. Затова не искай само за себе си, но искай за хората, защото онова, което бъде изпратено тям, ще дойде чрез тебе. Ако искате да познаете Бога, трябва предварително да Го обичате. Когато човек огорчава някого, не е важно толкова за човека, но е важно, че се огорчава онзи възвишен дух, който го ръководи; и когато говориш добре за някой човек, помагаш на ръководителя му. Не е външният изглед на нещата, на който хората трябва да обръщат внимание, а е вътрешното съдържание. Обикновеният живот и работата на коня не трябва да се смесва с вашия вътрешен живот. Конят не трябва да господарува на човека. Иначе, това е единствената причина, която спъва хората. Юздите на тоя кон ние трябва да държим. Това е желанието на Бога за нас. Не бива да даваме коня си под кирия, защото някой ще го осакати. Никога във вашия ум да се не заражда мисълта, че Бог не ме обича, че не се грижи за мен, че не Го познавам. Това е светотатство, грях. Ако Бог ви не обича, нямаше да ви прати на земята да работите. Ако казвате, че Бог не се грижи за вас, то значи, че Той не е всемъдър, всъщност Той ви е написал на дланта си и всякога сте пред очите Му. Като любите Бога, Той ще ви се открие, ще Го познаете. Не бързайте да бъдете учители, преди вие да се научите, защото тези, които научите, ще се върнат и ще ви бият. Ако искате да имате сила в света, най-напред станете господари на себе си и не бързайте да подчинявате хората на себе си. Ако станете господари на себе си, мнозина ще ви последват. На богатите трябва милосърдие, а на бедните - търпение. Ако вие имахте всичките потребности, нямаше да дойдете на земята. Не роптайте от условията, при които живеете. Когато ни предизвикват, трябва да мълчим. Трябва да знаете, че вие не можете да предадете на хората онова, което вие нямате в себе си. Един човек, който не люби своята душа, другите не могат да го любят. Затова аз бих ви казал: да обичате душата си с всичкото си сърце. Когато някой праведник греши, Господ го оставя на лошите духове, за да го поупражняват в пътя, в който е поставен. По видимому нещата са заплатени, но всъщност не са заплатени. Лошото се заражда най-напред в сърцето, после в ума и най-после се реализира във волята. Не бързайте да си давате съвет, да се учите, защото винаги ще се раздразнявате един друг. Стойте спокойни, даже и когато ви дялат. Да не мърдате, защото тогава архитектът работи, та ако мърдате, повече ще страдате. Архитектът знае как и колко пъти да сложи чука си. Ако Господ ви люби, радвайте се на това, защото сте във връзка с великия свят на духовете и тогава ще сте благодарни, че и на земята ви е добре. Вие трябва да се пазите, да не се сближавате много един до други, защото вземете например, щом две дървета се сближат много, изсъхват. За да вървят, трябва да съществува известна дистанция помежду им. Спрямо човеците, всякога трябва да даваш толкова, колкото взимаш. Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи, само че всяка на своето време, не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката в аванс. Не се насилвайте, защото с насилие и мъчение работа не се върши. Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото ако излеете чашата си, никой не ви е крив. Дойде ли ви една добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага, тя ще ви подигне. Ако вие разрушавате това, което Господ е създал, другите ще ви разрушат повече. Ако вие не любите вашия живот, как очаквате другите да го любят? Между източника и душата никога не трябва да се образува борба. От човешко гледище, живейте в бъдещето, а от чисто Божествено гледище живейте в настоящето! Когато слушате, че става кражба, злоупотребление, мълчете си, защото духовете са, които се оплакват. Ако запитате: Какво е нашето предназначение? - Когато правят операция някому, вие да държите ръцете и краката, за да му направят операцията благополучно. На нивата орало, на лозето - мотика, а на жетвата - сърп. В който час те намери господаря ти и те кара на работа, не се отказвай. Когато дойде някоя мисъл да те разстрои, когато се обезсърчите, кажете следния пропуск: „Господи, ти си казал, че там, дето са двама или трима събрани в твое име, там съм и аз." Ще видите как Господ ще влезе във вас, и ще ви научи да работите. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника, ако искате да намерите любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си; ако искате да имате вяра, проявете любовта си към другите. Победата е в търпението. Духът в знание, душата - в любов, а тялото - в красота. Не се хвалете, че сте обърнали този-онзи. Не си заповядвайте един на друг! Не сравнявай себе си със себе си, т.е. не сравнявай сегашните си пориви и стремления с миналите си пререждания. Не давайте никога от капитала си, т.е. от майката. Давайте от лихвата. Тези, които умират, отиват в чистилището; тези, които заминават - в рая, а тези, които са бракувани, чакат прераждане. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова. Грехът е сила в природата, която демагнетизирва атомите. Здравето отговаря на тялото, щастието - на душата, блаженството - на духа. Не отделяйте духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. Не се старайте да се представяте пред хората добри, защото именно те ще ви поставят на изпит и ще ви лапнат. Голям е рискът и изпитанието на този, който се опита да лапне и унищожи един добър човек. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. Когато се приближвате към хората, не трябва да бъдете активни, а трябва да се поставяте, както земята към слънцето. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и ще бъдете наказани. Веднъж благословен, човек не трябва да допуща други духове да довършват работата на Господа, който е дал по-рано своето благословение. Не давайте ухо на шепненията на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество. Не Го изкушавайте в безразсъдности. Где е Бог? - Не ти е необходимо да знаеш, где е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Вие търсите Господа на небето, но Той не е там; когато пъшкате и страдате, Той е във вас. Забележка на редактора: Тези правила са дадени от Учителя на Паша, която собственоръчно с почерка си ги е написала.

23. В ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА Размишления по случай 22 години от заминаването на нашия обичен Учител. Човекът на земята живее, расте и се движи в полюсите на живота. Той се пробужда в деня на живота и започва да се труди, да работи и да придобива богатства. Той и до днес още стои пред дървото за познаване на доброто и злото, опитва плодовете му и изучава закона на различаването. Така той постепенно навлиза в полюсите на живота и започва да различава доброто от злото, истината от лъжата, светлината от тъмнината, безкористието от користта, алтруизма от егоизма, любовта от безлюбието и т.н. Човекът на земята се пробужда в деня на живота, използува светлината на деня, работи и придобива, чертае пътя на своето движение, а когато влезе в нощта на живота, заспива, почива и обработва придобитото. Човек се ползува от всичко, каквото срещне на полюсите, смело пристъпва към всичко, обаче със страх пристъпва към един от полюсите - към последното място. От първото място не се страхува много, но последното място избягва съзнателно. Видяла красотата, смисъла и цената на последното място, казвам първо на себе си: Не се страхувай, човече. Последното място ще ти осигури истинско спокойствие, мир и тишина в бурния и хаотичен живот. Не мисли, че ще бъдеш сам. Последното място не е едно единствено. То представя дълга, безкрайна линия, която опасва земята в най-голямата й широчина. На тази линия има безброй места за ония, които доброволно заемат последното място. Тази линия се извива спиралообразно; горният й край води към северния полюс на живота - към Истината, а долният й край се извива към южния полюс на живота - към Доброто, към Добродетелта. Ония от последните места, които постепенно, правилно са вървели към северния полюс, т.е. към Истината, те придобиват външен мир и заемат едно от първите места на линията. Те говорят за външен мир и го прилагат, защото живеят в закона на Истината. Ония пък, които са от последните места, са научили уроците на последното място и вървят правилно към южния полюс на живота, отиват към Доброто, към Добродетелта и придобиват дълбок вътрешен мир в себе си. Стигнали северния полюс на живота и южния, и едните, и другите продължават да се движат пак по спиралната линия, като първите слизат в южния полюс, а вторите отиват в северния, сменят местата си, докато и едните, и другите трябва да овладеят законите на Истината и Добродетелта. Човекът на земята не обича последното място и го избягва. Той се срамува и страхува от него. Да седне на последно място, става му горчиво, обидно му е някак. Той не знае, че на последното място срамът го краси, превръща се в свян. Обидата се стопява, горчивината става сладка, а страхът се превръща в топло чувство поради завета, който го предпазва от бури и ветрове. Макар и на последно място, дето и да се обърне, той ще види Учителя около себе си, да свети и да осветява пътя и на последните. Той е образец и там, доброволно и съзнателно седнал на това място. Него да следваме. И ти, човече, като минаваш по този път доброволно и съзнателно, и ти ще светиш, макар и с по- слаба светлина. Ще светиш и ще се учиш на тази светлина. Помни, че не си сам. От последното място с придобит вътрешен мир, ти постепенно ще се качваш от стъпало на стъпало, със смирение и любов, докато стигнеш на онова първо място, определено вече само за тебе и за никой друг. И първите места са много, както и последните - никой не е сам. Такъв е пътят. Помни, че и последното място, съзнателно извоювано, се постига мъчно, както и първото. И там ще срещнеш Учителя, седнал на най-високото първо място, не по свое желание, но по желанието на всички ония, които Го познават от земята, както и от ония, които Го познават от небето и от високите светове. Ти, човече, седнал на твоето първо място, не се забравяй, помни, че и тук ще имаш нужда от Учителя. В заключение, казвам: Ние обичаме и ценим нашия Учител, чествуваме Неговите светли дни, защото е светлина в живота ни, защото носи в себе си онези добродетели, които определят Неговото място, и ние не се заблуждаваме, знаем къде да Го търсим и лесно Го намираме. Намерим ли Го, познаем ли Го, искаме завинаги да Му служим. На себе си казвам: Съжалявай, ако не знаеш да сядаш на последното място. Съжалявай, ако другите не те поставят на твоето първо място, което съзнателно и с любов си извоювала. На последното място ще се радваш на вътрешния си мир, а на първото място - на външния мир. Колкото и да говориш за мира, ако не си придобил вътрешен и външен мир, самата дума мир е мед, що звънти и кимвал, що дрънка. 14 декември, сряда, 1966 година.