Search the Community
Showing results for tags 'михаил стоицев'.
-
20. ЛЕТЯЩОТО КИЛИМЧЕ НАД ИЗГРЕВА Георги Събев: Д-р Михаил Стоицев, зъболекар е той. Михаил Стоицев разказва един път на моя дядо, Геогри Куртев, на градината, следната своя опитност: Един път се бяхме събрали много хора на езерата на летуване и Учителят каза: „Днеска ще отидем на екскурзия до Съзерцанието". То е на едно закътано място и много трудно се отива до него и туристи почти не минават оттам. То е най-чисто и най-хубавото езеро. Като отидеш там, се чувстваш като в църква, по време на молитва така. Много хубаво, мистично настроение дава. И като казал Учителят, че ще отидем на „Съзерцанието" след закуска, брат Стоицев решил да тръгне по-рано, защото върви бавно и едва се крепи. После из планината, там няма пътека. От камък на камък стъпваш, някои камък се мърда, някой не се мърда, всеки момент можеш да паднеш. Та той, за да съкрати така, тръгнал напред, преди да тръгнат другите, за да вземе малко преднина, да може да стигне навреме. Вървял така, но гледал само пред себе си. И катерил се, катерил се и гледа, че се е отклонил от пътеката. По едно време се покатерил на една скала и се огледал, видял, че отвсякъде е пропаст. Откъде се е покатерил на скалата, не може да разбере. Рекъл си: „Ами сега как ще сляза от това място, как се покатерих и сега как ще сляза? И взех да се моля: „Мили братя, само вие може да ми помогнете!" Докато се молех така и неусетно съм заспал. А пък преди да се помоля, гледам хе-е-е долу, по пътеката вървят върволица хора, един по един се точат мъже и жени, отиват по пътеката, но доста нагоре." А той се отделил на една скала. „И по едно време, когато се събудих, се видях на няколко крачки от пътеката и хората минават край мене и шлифера на ръката ми, нищо не съм загубил. Станах и тръгнах, Включих се в редицата и тръгнах с другите нагоре." Това разказал брат Стоицев на брат Куртев. А брат Куртев ми го разказа на мене. как „братята" му помогнали, когато бил на тая скала и отвсякъде е пропаст и от която не може да слезе по никакъв начин. Той беше вече в доста напреднала възраст, към 80 години по него време. Вергилий Кръстев: Най-вероятно са го приспали, поставили са го в безтегловност, пренесли го и са го поставили там. Друг начин има ли? Г. С.: По някакъв начин. Но най-важното е, че са го приспали. Те приспиват, съзнанието не участва и тогава го пренасят. За духовната сила граници няма. Има такива мощни духове, които могат цели параходи да преместят от място на място. И ако си чел Библията, на едно място има един такъв случай, един от апостолите пътува някъде и по едно време го настига една двуколка, някакъв царски човек пътува с тая двуколка и видял апостолът, че велможата чете Библията. Той се приближил до него и запитал: „Виждам, че четете Библията. Като четете, разбирате ли я? Добре ще бъде, ако някой може да ми я разтълкува. Ако може, качете се при мене." И го поканили тоя от апостолите, той се качил и започнал да му тълкува и му обяснявал, обяснявал, обяснявал му, дошло време и до Христа и апостолите и царският човек рекъл: „Какво ми пречи, ето вода има, минаваме река, ето вода има, какво ми пречи да се кръстя." Слязъл, кръстил се и заминал, а апостолът веднага изчезнал. Значи този. който го кръстил, който бил с него и цели часове и му разяснявал от пророк Исая в Библията, кръстил го и след туй веднага се трансформирал и изчезнал. Написано е, че Господният Дух го грабнал и го пренесъл на друго място и се е явил, да речем, на 200, 300 километра или 500 километра надалече, пренася си тялото, неща, които са като приказки с летящото килимче от 1001 нощ, но за окултната наука това нещо не е невъзможно. Може да звучи като приказка, но това е истина. Има мнозина такива случаи с Учителя и учениците му. На тази снимка това е Иван Белев. Знам, че английски знаеше. Това е професор Иван Белев. Бил е преподавател в Свободния университет, но понеже с директора бил на нож, той го уволнява. И той по-нататък, понеже бил в напреднала възраст, вече не търси държавна служба. И да не го запомниш, няма значение. Само ти го обяснявам, Бяха публикували една статия във вестник „Братство", не помня какво заглавие имаше. Брат Белев прочел статията и дойде да ми се обади, направи ми една бележка, че някои мисли съм ги разместил, не както са дадени в оригинала. И това ми направи забележка, си спомням. Добре е, каза, да се държи точно. Туй ми казваше. В. К.: Нещо да си спомняте, някоя друга случка? Г. С.. За сестра Милчева. Не знам, един път Учителят при нея ли е отишъл, тя ли го е подстригвала, кой го е подстригвал, и от подстригването останал кичур коса от Учителя, от брадата му и косата му и т.н. И тя е вземала и я събрала и я запазила. Идвал брат Челебиев. Може да не е от значение, но е интересно като случка. Тя му казала на брат Челебиев: „Ако искаш да имаш от косата на Учителя като талисман." И му дава едно снопче коса от Учителя. Тя била напоследък много болна и постоянно викала: „Учителю, Учителю, не мога, помогни ми! Помогни ми, Учителю! Учителю!" Това е в къщи. А Учителят е на Изгрева. Най-после Учителят й пратил хабер и рекъл: „Абе кажете на тая сестра да остави тоя телефон, не ме оставя да работя. Постоянно; Учителю, Учителю, Учителю!" Значи по телепатия. Той получава мисълта й и не може да работи от нея. А той трябва да работи, да приготвя беседата, Словото си. „Кажете на тази сестра, стига вече с този телефон!" Та има и невидими телефони. Ние знаем само този телефон, ама има и други телефони невидими. Най-напред има невидими телефони, пък после идва този. В. К.: Ставаше въпрос за кичура коса. Г. С.: Кичурът коса. Той, Челебиев, беше ми хазяин, той ми каза, притежавам, каза, туй, ама и аз тогава не обърнах внимание. Можеше да вземе човек нещо, то има своето влияние, Обаче мога да ви кажа друг един случай. Сестра Милева ми го разказваше. Веднъж бяхме на екскурзия. Носех едни резервни обувки. Кога погледнах, на Учителя краката мокри. Викам: „Учителю, нося едни резервни обувки, да ви ги дам да се преобуете!" Носех и чорапи, дадох му и тях, и той се преобу. Вземах неговите, мокрите и ги изсушихме. Като се върнахме, изу обувките и ми ги даде и аз вземах, че ги изстъргах, изчистих ги, измих ги и т.н, А то не трябвало да ги измива, трябвало да останат с това. Те били напоени с такава духовна енергия, която може да бъде много полезна. Ама аз не знаех, казва сестрата. Измих ги и после като научих, че колко много съм загубила, съжалявах много. Това ми разказа сестра Милева. Тя беше вече 90-годишна, когато ми разказваше това нещо. Един път - каза - направих баница, занесох на Учителя и той ми върна тавата, а вътре имало укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих аз на пиленцата или на другите животни, ама вземах и ги събрах в едно пликче и 10 години давах аз от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго някакво нещастие в семейството, там отидоха. Щом ги изяде, веднага му се оправят работите 10-20 години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах, ей така, колкото на пиленце да се даде." Значи каква сила има всяко нещо, което е минало през Учителя. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислиме. „Вие мислите, че това е Учителят, с брадата и мустаците. Това е автомобилът ми. Аз като изляза от автомобила, няма да имам брада и мустаци. Как ще ме познаете? Сега тук ме познавате по брадата, а инак как ще ме познаете?" Тъй казваше Учителят. То тази сестра, значи, с тези укрухи от баницата после вече на много хора е помогнала. А затова е, да се сети човек навреме, да го запази,