Търсене във форума

VI. ЗАЩО И КАК СЕ РАЗРУШИХА МОЛИТВЕНИТЕ ДОМОВЕ И САЛОНИТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 1. Молитвените домове от 1922 г. до 1944 г. построени в страната и в София имаха своя история. Те бяха построени с труда и парите на последователите на Учителя. Те задоволяваха потребностите им за контакт на душите. Опитваха се да се движат в същия порядък както в София, създавайки по места младежки клас, общ клас и четяха неделни беседи. Но това бяха опити, които впоследствие отпаднаха, защото нямаше толкова много хора. Днес аз притежавам списъците на всички градове и те са наброявали по 10-20 човека. Постепенно те остаряват и си заминават от този свят. А млади не идват. Ето това е най-важното. Отлитат като ято птици през есента. И повече не идват. Не идват нови поколения. 2. Молитвените домове, които трябваше да бъдат разрушени по времето на Учителя се разрушиха, но това бе работа на Черната ложа, но и със съдействието на общество, църква, държава до 1944 год. 3. От 1944 -1990 г. дойде комунистическата власт, която ограничи секти, църква и бе взела решение да създаде атеистична държава. И тя е създаде. Братството и последователите на Учителя измениха на Словото на Учителя, тръгнаха да създават организация и институция. И Учителят ги спря чрез Кесаря, т.е. чрез властта. А как стана това? Всичко това е описано в „Изгревът" и аз съм направил и извадил т.н. литературна справка, която съм приложил, за т.н. Братски съвет. Отклонението дойде оттам и Небето се намеси. Същото днес се повтаря, както по времето на Соломон. Започнаха да се кланят на чужди идоли и богове. И се разрушиха скиниите и салоните по същия окултен закон. Строго, последователно чрез Кесаря. Той имаше власт, сили и слуги за разрушението. 4. Там където е най-голямото Добро, до него съществува най-голямото Зло. Щом е дошъл Великият Учител, то Той дава Словото на Бога. Там където се излива Словото на Бога - то там е Изгревът. А където е Изгревът, там е Школата на Учителя. А където е Школата, то в нея присъствуват и Бялата и Черната ложа. Черната ложа има свой Учител и свои ученици, които изпълняват безпрекословно заповедите на Своя Учител. Бялата ложа има също Своя Учител, но Той работи по закона на Свободата и всеки влиза - излиза, работи или се отклонява по собствено желание. И така мнозина биват отклонявани и заблуждавани. Ето това е причината за разрушаване на Обществото на последователи на Учителя. Черната ложа се организира, а държавната власт я използва за свой инструмент и разруши Изгрева в София и салоните в страната по един и същи начин. 5. За салоните и Школата на Бялото Братство съм направил специална литературна справка и съм я приложил. Това всичко е описано в „Изгревът" и никому не е простено, ако не знае. Само знаещите могат да работят. Другите - не! 6. Небето и Разумният свят са взели мерки и няма да допуснат от Учението на Учителя да направят църкви и институция. Днес са направили от 1990 г. Братски съвет, организация, и искат да създадат институция, което е всъщност църква. Но нищо не върви. Чудят се защо, а не разбират, че Учителят не разрешава. Искат от Учението да направят Религия и да го поставят в рамки и канони както е в църквата. По този начин впримчват последователите на Учителя и искат да ги вкарат в кошарата на Религията. Но Небето няма да разреши. То ще внуши идеи на Кесаря и той ще издаде подходящи закони и ще възпрепятствува на този план на Черната ложа. Единствено Кесаря със своята власт може да се яви като изпълнител Волята на Учителя и да спре всичко. Досега по този начин е действувало Небето от 1945-1990 г. 7. Целта е да бъдат отклонени от Пътя на ученика и пътя на Школата. И това се изпълнява. Отклонението е тотално досега и връщане няма. С него върви опорочението. Чрез Духа на Опорочението измениха Словото на Учителя, песните му, Паневритмията. Измениха и промениха всичко. И днес никой не знае как са нещата. Затова се противодействува на „Изгревът" и го отхвърлят. Първото, което казват на онези, които се приближават до Словото на Учителя, е да не четат „Изгревът". С това ги заклеват. Това е тяхното първо заклеване. И сполучват. Нека да се отклоняват. Аз си вървя по моя път. Издадох оригиналното Слово.

110. УСТАВЪТ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО Една от много важните задачи на формираният вече Братски съвет, макар и при ТЪЙ настъпващите за нас тежки условия, беше да може някак да бъде узаконено нашето общество. Получаване правото му да се таксува като юридическа личност, с всички права и задължения, каквито всяко узаконено общество има. По това време, пред братята в Братския съвет, се явява един комунист - д-р Стефан Кадиев, отдавна влезнал в братските среди, добре познат на всички членове на съвета уж като предан съидейник и им заявява, че като близък приятел, на тогавашният председател на Комитета на верите, някой си Тагаров, ще може да уреди среща с Братският съвет с него, за да се уреди въпроса за нашето узаконение. Срещата се урежда и председателят на Комитета на верите приема любезно и прелюбезно членовете на Братския съвет. С това явно е искал да предразположи нашите приятели към пълно доверие, откровеност и най-вече да събуди и утвърди симпатиите на нашето общество към властта. Едно приспивно отношение към нас, за да може бавно, но сигурно, по-безболезнено и без сътресения да мине Гилотината, да бъдем ликвидирани. „Да-а, другари - любезно и прелюбезно, заявява Тагаров - всичко ще се нареди, но разбира се вие трябва да приготвите проекто-устав на вашето общество и да ми се донесе за да го прегледам". Разбира се приятелите, смятайки това за голям успех и виждайки целта едва ли не постигната, си отиват доволни и предоволни. Е какво е да се направи един проекто-устав. Какъвто и да бъде, в краен случай, с някои поправки и допълнения, все ще се приеме и ние ще бъдем узаконено общество. Вятър, през пролетта често духа един такъв омайващ ветрец наричат го фион. Братският съвет, вече разположен и ободрен в следващото си заседание, натоварва члена от съвета брат Симеон Симеонов, който както вече отбелязах работеше в Съдебната палата и следователно, близък до юридическите среди там. Той да изработи проекто-устав за нашето общество и го донесе в Съвета за разглеждане. Симеон, всякога изпълнителен и с умение човек, успява да приготви един добре посрещнат от останалите членове на Съвета проекто-устав. За съжаление не можах да намеря оригинала на този проект. Но както ми се каза, в него се отбелязва, че Братството ще се управлява от Висш братски съвет, който ще бъде съставен от всички ръководители на братските кръжоци в провинцията и в София. Този съвет ще има един вид законодателна и контролна функция. И ще има обикновен Братски съвет, със седалище в София, който ще има службата на изпълнителна власт. Проекто-устава изработен от брат Симеон е бил приет от Братския съвет много добре, без каквито и да било възражения и поправки. Единствената точка по която е станало разискване е бил въпроса: Членовете на обикновения Братски съвет да се избират за определен срок време, след който да се подменят с други, дошли чрез избор или те да бъдат пожизнени т.е. избраните веднъж като членове на съвета, да останат такива за през целият си живот. По този въпрос, само Борис Николов се е изказал, членовете на съвета да бъдат периодически сменяни, и на тяхно място поставени нови, дошли чрез избор от Висшия братски съвет. Всички останали са искали членовете на съвета да бъдат пожизнени. Приема се разбира се становището на болшинството да бъдат пожизнени. Така пригладеният и одобрен проекто-устав се занася при Тагаров, да го прегледа. След няколко дена той извиква членовете на Братския съвет и тържествено им съобщава, че устава е приемлив, добър, но остава само да бъде подписан от съответния министър - ЗА ДА ПОЛУЧ И ЗАКОННА СИЛА И ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО ДА БЪДЕ ВЕЧЕ ЮРИДИЧЕСКА ЛИЧНОСТ. Доволни и предоволни, приятелите от съвета, любезно се разделят и още по-любезно са изпратени от председателя на Комитета на верите - Тагаров. Започва безконечно разтакане на приятелите до този Комитет. Днес да се подпише устава от Министъра, утре. Минават дни, седмици, години и до днес, този устав остава неподписан, едно парче ненужна книга, навярно хвърлена в коша. Дават се разбира се отначало, какви ли не причини, а впоследствие и без обяснения. Остана спомена за неподписания устав.