Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'поглед'.

Открити 1 резултат

  1. 6. ПРОНИЗВАЩИЯТ ПОГЛЕД М.Г.: И след това се върнахме в Русе. Тона беше първото ми виждане. Един ден, беше 1931 или 1932 година. Да, тогава беше. Тогава се върнах аз. И след това един ден, неделен ден беше мисля, леля ме праща да целуна ръка на Учителя, вече да се запозная с Учителя, нали? Аз не искам да целуна ръка, защото казвам: „Това е селска работа." А Учителят чака горе, чака горе на стълбите и понеже той чу това нещо, а те ме бутат, братовчедка ми: „Иди ма, иди целуни ръка на Учителя." Най-после аз се качих и тогава Той каза, така ме прониза дълбоко някак-си с поглед, мен ми стана неудобно, помислих си кой знае какво. „Рекох, плитко дишате, сестра." А сега разбирам, че той може би е казал: „Загубена овца, пак ли се връщаш? Връщаш се..." Това, щото Учителят имаше един поглед, който гледаше през тебе. Така в дълбочина. Рядко съм срещала такива хора. Гледа те, а пък все едно тебе не гледа, а минава през тебе. Тогава така видях. По-късно един такъв поглед видях в Чомпи и в един йога, който идва там на Изгрева. В.К.: Кой беше този Чомпи? М.Г.: Чомпи беше един цигулар от Италия. Той идва да държи концерти на Учителя. Лично на Учителя. В.К.: Къде? М.Г.: Горе на Изгрева и после даваше концертите долу и много от музикантите - челисти, цигулари, които искаха, а нямаха възможност да платят за входен билет, идваха и слушаха отвън само - защото салонът препълнен, само и само да го чуят. Защото се даваше безплатно - той, Учителят. В.К.: Той колко пъти е идвал в България? М.Г.: Два пъти. В.К.: Кои години? Спомняте ли си? М.Г.: Трябва да беше 1940 или 1941 година. В.К.: Значи първом концерт на Изгрева. М.Г.: Дават концерти горе най-напред. Концерти горе най-напред, а после отиваше в „България" да дава. Зала „България" беше тогава най-големият салон. Там се даваха концерти. Но вторият път като дойде, беше семеен вече. И спомням си като излизаше от стаята на Учителя. Учителят беше дал портокал или нещо такова. И аз викам: „У, какъв хубав портокал й дал Учителят" - на нея де, на жена му. Мен това ми направи впечатление. Викам, гледай сега материалните неща... Тя беше много хубава, хубаво момиче така. Той много фин. Извънредно много фин, но така гледаше, като те погледне така, пронизва те. Виждаш като че през тебе някак-си гледа. Може би вижда нещо друго, нали? Много добър цигулар. Като него цигулар съм срещала в Букурещ на един концерт, по-късно когато ходих вече там, когато ходих по-често в Букурещ с моя братовчед и жена му - някакъв си поляк. Така свиреше - играчка му беше цигулката в ръката. Та това. А по-късно имаше един, с който Веса Несторова контактуваше. Някакъв, махараджа ли, как ги казват тези, гдето носят черна точка тука с тюрбани. В.К.: Индиец. М.Т.: Индиец, млад човек, много хубав човек. В.К.: Вие сте го виждали на снимка с Учителя, до Учителя. М.Т.: Да, млад човек. Веса нали английски знаеше, така с тях контактуваше. У, що приказки лоши по неин адрес бяха. Не бяха прави сестрите и братята, щото тя е умна, знае езици, нали, и се отнасяше много хубаво. После Учителят е който, нали, дава тези връзки и т.н. Той също така гледаше с такъв пронизващ поглед. Много хубав човек беше този човек. Много красив човек така. И Учителят за него каза: „Той има много хубаво ухо и много хубаво око" - за него. И действително, очите му бяха изваяни. Та моя братовчедка, някой пък ще ви покажа снимки, тая, гдето е в Хамбург. Тя е най-красивата между нас, с идеални очи. И тук искам, може би така прескачам някои неща. Когато дядо тръгна за Германия, тя отиде и каза: „Аз заминавам, Учителю, за Германия." Да специализира там за някакъв изкуствен нефт, обаче после тя се включи тука в Дома на техниката - „БИАТ" тогава се казваше. Те я използваха така доста много. Тя понеже знаеше немски, нали ние всички говорехме, ама аз забравих, като умряха родителите ми, а тя продължаваше с майка си езика и я пращаха по западните покрайнини, събираше работници, техници, инженери, та ги пращаше на западния фронт. Имаше си грехове от гледището на комунистите, нали, както и да е. Та тогава, когато вече окончателно заминаваше, отиде при Учителя да си вземе довиждане и Учителят каза: „Кой сега ще изпрати сестрата?" Тоя Константинов Методий, той много я харесваше. В къщи беше често у нас на гости. Този, как се казваше, Кирчо - лъвчето, не знам кой още я харесва. По линия на това, че тя германците харесва и Учителят й даде един грамаден шоколад. Ей-такъв, мен ми останаха очите у него - грамаден шоколад. И така, с едно много хубаво чувство към нея, много хубаво чувство към нея. Тогава тя покани моя братовчедка, за да отиде в Германия. Тя отиде. Тя се любеше с един електроинженер, който замина там да довършва и с нея заедно. И тя какво е работила, не знам. Нейна сестра също, която сега е в Италия - Ваня, също я нареди да замине за Германия и тя там нещо беше с тия, е, които са като пленници. Тя да пази пленници италианци. Нещо такова. Обаче тя се влюби в един там, който се оказал бръснар и устройва, доколкото аз знам, дали е вярна тая версия, не знам, бягство на този човек и бяга с него, и заминава за Италия и дълго време той не се оженва за нея, защото не я смята още за..., дали е агент някакъв де, защото той е комунист. По-късно се оженва и има две деца. Едната, която се ожени за вицепрезидента - Вицеконте, някакъв големец. Та мисълта ми е, че братовчедка ми устойваше това и дойде ред до мен. „Ако искаш, и ти можеш да заминеш", ми каза тя на мене. „Иди питай Учителя." Аз отивам при Учителя и ми направи много силно впечатление, че той ми каза: „Ами идете!" Тя беше във Виена още и казвам: „Как, Учителят знае, че съм комунистка, че съм била затворена в затвор, а ме праща при немците." А то е било, сега мисля, не тогава, сега мисля, защото майка ми е учила консерватория там. Вероятно с моя глас, така поставен по майчина линия, щяла съм да преуспея може би, нали? Но аз казах на братовчедка ми: „Ако ме пратиш на източния фронт, ще дойда! Иначе не!" - „Е. много искаш", вика тя. И тъй, аз не отидох, а на Учителя така ме беше малко яд, че си викам: „Нали знае, че съм комунистка, защо ме праща при фашистите?" Но аз тука, преди да стана комунистка, искам да кажа нещо
×