Search the Community
Showing results for tags 'покровителство'.
-
24. ПОКРОВИТЕЛСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ Г. С.: Това е било преди 40-50 години, към 1942-1943 година е било. Едно момче в Калафат, едно овчарче, 12-13 години било, нямо родено. Като не може да ходи на училище, не може друга работа да върши, направили го овчарче в планината Карпатите ли, къде беше, в Румъния. То пасяло овцете и всички го знаели като нямото овчарче, нямото овчарче. Обаче един ден го видяли, весели се, вика, кряка, пее и се чудят какво е станало. А пък то него ден проговорило и го питали как. А то рекло: „Ами един старец, моят ръководител, ми се яви и той ми каза, че вече ще говоря, че вече ще говоря и ще проповядвам, казва, за Бога. Каза ми и някои лекарства, как да лекувам някои болести." И така. Обаче това се разчува и след туй го викат, като смятат, че това е религиозна пропаганда. Отиват при него, искат да го арестуват и когато се качило в колата, моторът угасва. А той е бил в изправност, нали отива дотам. Като се качва, моторът угасва. Слиза от колата, запалват мотора, като се качи момчето в колата, моторът пак угасва. Така един път, два пъти, три пъти, моторът все угасва и се чудят защо. Най-после вземат да питат: „Защо така не може да се запали моторът? Пък то рекло: "Защото вие искате да ме арестувате, а пък моят ръководител не дава." - „Е, къде е той, твоят ръководител?" - „Ами тука е." - „Ами ние може ли да го видим?" - „Ами не знам. Аз го виждам, пък вие дали ще го видите?" - „Попитай го дали може да го видим и да го фотографираме." И то се изправило така и те го снели както е така момчето и в профил, и пред него бил един човек с дълга бяла брада, целият бял и във въздуха, бос. Тази снимка я бях пратил на приятелите от Варна да си я превадят, да си я преснемат и ми я върнаха след два месеца. Получих я в препоръчано писмо. Писмото, разкъсано с пръст, неразлепено и вътре протокол от пощата с думите: „Така го получихме от Варна." Сега туй момче пораства, оженило се и деца му се родили и един приятел, който ходил към Видин, успял да влезе в някаква връзка и даже аз притежавам снимка на семейството му. Вече казвали го Пиетро брат, по румънски. Сега ще ви разкажа за гражданина Протогеров и Учителя. Протогеров живееше в Княжево и се занимавал със спиритизъм, т.е. с извикване на духове. Той бил близък на Учителя, затова Учителят знаел за неговия спиритизъм. Ето защо той го съветвал да не си губи времето да се занимава със спиритизъм, но Протогеров все още продължавал да се занимава с извикване на духове. В дневника на Протогеров се намира следната бележка: „Днес получих бележка от г-н Дънов и отидох при него. Той, щом ме видя, ми заговори със строг тон: „Докога ще се занимаваш с твоя спиритизъм?" След няколко дена аз пак седнах на масата с молив в ръка, за да извикам духовете, но се унесох в дрямка и заспах. Като се събудих, видях молива на масата счупен на две, а нека не се забравя, че в стаята бях сам, кой бе счупил молива, как бе станало тава нещо, не знам." В. К.: Този Протогеров кой беше? Г. С.: Разказал Жоро Кьосев на Витоша, 1968 година. Аз не го познавам. Майката на брат Петър Пампоров хулела по адрес на Учителя, което обстоятелство огорчавало сина й. Но случило се тъй, че тя тежко заболява и се наложило да викат лекар, един, два и повече, но техните усилия нищо не помогнали. Тогава брат Петър отива в София, попитал Учителя за лекарство и той му казал как да я лекува. Братът се върнал при майка си в Смолян като й казал: „Майко, ходих в София при най-големия специалист, професор, който ми каза, че трябва да пиеш гореща вода и да се излагаш на слънце. Само тъй ще оздравееш." Тя повярвала, прилагала метода, даден от Учителя и оздравяла. Чак тогава той й казал кой е този най-голям професор. Защото най-голям професор и най-голям специалист е Учителят. И оттогава тя се обърнала с доверие и любов към Учителя и му благодарила за излекуването. Разказано ми е било през 1952 година от брат Пампоров. Значи трябва да мине чрез прилагането и чак тогава прилагането и отваря път към Словото и Учителя. Разказваше балдъзата ми. „Един път съпругът ми отиде на работа, без да ми остави пари за храна, а в къщи нямах нищо за ядене. Сутринта минах без закуска и ето че и обед вече минаваше, страшен глад ме измъчваше. Мъжът й я тормозел. Да търся пари в заем, не ми беше удобно. Като стоях тъй в един момент, извиках: „Боже, гладна съм!" И ето че един тих глас отвътре ми каза: „Излез на улицата." Послушах това вътрешно внушение, излязох и тръгнах надолу по главната улица, без да знам къде и защо. Но вървях и ето, насреща ми една приятелка. Усмихна се като ме видя от все сърце и ми извика по име. Покани ме на обяд: "И аз още не съм обядвала, ела ми на гости." Отидох при нея. Всичко й беше готово за обяд. Нахранихме се богато, поразговорихме се, след което й благодарих за оказаното гостоприемство и на Бога, който ме изведе на улицата, за да не гладувам цял ден." Разказала Дора Куртева, на жена ми сестра. Сега ще ви разкажа един случай за една сестра, която била болна от дезинтерия. Сестра Катя Грива, живееща на Изгрева, е болна от дезинтерия. Няколко сестри, които бяха около нея, вече се опасяваха дори за живота й, като казали на Учителя: „Учителю, сестра Катя е много болна, може и да умре."-„А, че какво като умре", казал Учителят. - „Но тя нищо не може да яде, Учителю, освен чай." - „Е, дайте й тогава ей това имам-баялдъ", готово сготвено, което някой го е занесъл на него. Болната изяла всичко, що Учителят й праща и тя наистина оздравяла, защото вярвала в Учителя, голямата й любов към Учителя й помогнала, а както знаем болните от дезинтерия не могат да ядат мазни работи. А тя тъкмо това изяла и оздравяла. Това ми разказа една от сестрите на Изгрева. Пример за телепатията. Един гражданин отива един път на Изгрева, да чуе една от беседите на Учителя, за да има представа за учението му. След като послушал малко, той нищо не разбрал от говореното, казал на ума си: „Шарлатанин." Учителят в същия миг се обръща към него и му казва така: „Аз не съм шарлатанин, аз уча хората как да живеят." Гражданинът бил поразен от това обстоятелство, че Учителят бил прочел мисълта му и веднага му бил отговорил. Той променил отношението си към Учителя. Това не помня кой ми го разказа. Телепатия от разстояние. Нашият мил и симпатичен брат Димитър Шишков, който беше артист, ми разказа следното: „Бяхме на турне с театъра в град Петрич. Един от приближените на директора на театъра го сварих в кръчмата, единственото място, където хората се събираха на отдих и той почна да се подиграва с Учителя, но аз му се заканих, като си стиснах ръката в юмрук и казах: „Докога ще се занимаваш с мене?" Той дойде в същия момент, боксира ме и ме събори на земята. Туй нещо веднага се занесе на директора и директорът веднага отложи турнето, без да даваме някакво представление. Колкото билети бяхме продали, върнахме парите на хората и веднага натоварихме всичко и се върнахме в София. Цяла нощ пътувахме. Сутринта бързам да отида на Изгрева, за да слушам беседата. Застанах в ъгъл до вратата, където брат Васил продаваше книгите и съм се заслушал. Щом влязох и се обърнах към Учителя, Учителят прекъсна беседата и направи същите движения, които направи оня, който ме боксира да ме събори. Туй може би е учудило хората, които слушаха. И тогава Учителят ми каза: „На ученика не е позволено да предизвиква!" Значи аз бях предизвикал, заканвах му се със свит юмрук. Смота ме като нищо и веднага ме събори на земята и стана скандал. Хората си казаха - „Артистите се сбиха в кръчмата." Какво впечатление ще направи на гражданите, когато те се бият на това място и затова директорът намери за разумно веднага да отложи турнето. Бай Васил продаваше беседи, които излизаха от печат, да ги продава на посетителите на беседи, които искат да си купят, да четат. Той продаваше и други братски издания от Севлиево. Имаше доста книги за продаване. Масичка имаше в ъгъла на салона, където се излагаха, само неделен ден в 10 часа се продаваха беседи и някои други издания. Това беше за външните хора, а нашите хора си получаваха беседите.