Търсене във форума

78. Протестанти и ученици В 11 часа сутринта отидох при палатката на Учителя да му подаря едно стихотворение за именния Муден. Той стоеше на полянката до палатката и държеше банан в ръце. Като ме видя, разчупи банана на две и ми даде половината, но аз отказах да го взема. "Той е за Вас, Учителю." Прочетох му стихотворението "Синът на зората"*. /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ Той внимателно ме изслуша, но аз Му казах: "Съжалявам, че само едно стихотворение Ви нося", на което Той отговори: "Това, което изглежда малко сега, може да донесе много плод в бъдеще". Тогава Той ми даде купа с узрели череши и ми говори цял час. Разказах му за живота си. Той се държеше така естествено и непринудено с мен. Шегуваше се, смееше се на някои неща. "Чудни са хората, тревожат се кой ще им обува обувките и връзва връзките на обувките на стари години! В Америка ти се научи да се обличаш, а сега ще се учиш да се храниш. Протестантите слагат фаровете си отвън, а учениците тук носят фаровете си отвътре, както автомобилите и сами си осветяват пътя. Решавай нещата, когато придобиеш пълно вътрешно спокойствие. Интуицията ти осветява пътя. Вярно те ръководи". В.К.: Сега, на стр. 78 сбирката "Пътища към Божественото", сега тази сбирка "Пътища към Божественото" имате ли я, напечатана ли е? Какво се съдържа в нея? Весела: Ами това са всичките ми, голям брой от стихотворенията, които съм писала от 1938 година до днес. В.К.: Те не са печатани? Весела: Не са печатани. Само на машина. В.К.: Да. Весела: "Пътища към Божественото", Учителят един ден ми каза: "Това, което сега пишете е "Пътища към Божественото". Така го нарече Учителя, и аз затова нарекох стихосбирката. Английската стихосбирка нарекох "Woman Eternal" ("Вечната жена"). В.К.: Да. Тя е превод на същите. Весела: Не, тя е съвсем други стихотворения.

16. Учителят и протестантите Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. T. 5. София, Библ. Житен клас, 1996, с. 531-532. Мария Тодорова Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбата за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото, където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки ст. нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим. Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител, той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там, при сестра си Мария, защото майка му, на име Добра е починала млада, на 30 години, и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Пенко Стамов е бил сполучлив, според спомените на съвременниците. Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов, където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. в с. Хадърджа, сега Николаевка. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения, като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско-турската война и дядо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. През 1878 г. той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г. Чрез евангелистите-методисти той отива да учи в Свищов, където той се записва в Богословски отдел с двегодишен курс през 1883 г. и завършва на 25 юли 1886 г. Тогава са завършили шест ученика. След завършването те правят официална снимка и ние днес я поднасяме на вашето внимание. На снимката са застанали прави отляво надясно: Христо П. Бъчваров и Петър К. Дънов, седнали са: Иван Димитров, Петър Василев, Банчо Тодоров и Иван Тодоров. По настояване на евангелистите-методисти той е бил назначен за учител в с. Хотанца, Русе и там престоява две години - 1886-87 г. и 1887-88 г. През август 1888 г. заминава на обучение в САЩ по линия на евангелистите- методисти и се завръща през 1895 г. След завръщането си от САЩ Петър Дънов отказва да бъде евангелист- проповедник, за което е бил упрекван от протестантите у нас. По-късно той се отделя от тях и започва самостоятелна дейност. Със своите съученици в евангелското училище в град Свищов, както и с онези, с които е следвал в САЩ има запазени изключително добри приятелски отношения. А спомените за него са повече от възторжени. Ето какво четем в списание "Български бранител", година X от 1939 г., с. 5: "За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният доктор Стефан Томов и други. Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в с. Хотанца, Русе, преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в гр. Свищов, можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев от книгата Свищов-принос за историята му. Свищов, 1929, с. 72-74 [Забележка на съставителя: В следващата точка цитираме част от статията му. Виж и Раздел III, точка 3.1.]