Търсене във форума

11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Следващата планета от Слънчевата система е планетата Сатурн. Нейният знак е един кръст, от долният край на конто се извива един полукръг надясно - С просто око тази планета се вижда като ярка жълта звезда. Нейната звездна величина се мени от плюс 1.4, каквато яркост имат почти най-светлите звезди. Тази яркост ние имаме, когато Земята се намира в права линия между Слънцето и планетите. А когато планетата се намира в тъй нареченото горно съединение в права линия - Земя, Слънце, Сатурн - тогава нейната яркост пада на минус 0.4, която е значително по-малка. Средните разстояния на планетата до Слънцето е 1426 милиона километра. Тази отдалеченост, това голямо разстояние дава една важна характерност на силите, които са станали причина за създаването й, а също на силите, в които тя е потопена и силовите импулси, които тя излъчва. Тази отдалеченост дава на силовите му импулси качествата, които има вече зрелият възрастен член от семейството, погълнат в големи грижи и задачи, имащи отношение към много сериозните проблеми на живота. Заедно с това, че тя от всички планети в слънчевата система има най-малка плътност 0.68 процента от тази на нашата вода, ни дава основание да приемем, че Сатурн има извънредно дебела въздушна обвивка. Атмосферата - този газов слой, който имат планетите - е плод на един дълъг и бавен процес, които става във веществата, през които те минават, в сложни взаимоотношения и промени, в който процес веществото приема все по-съвършен и по-съвършен вид, при които се отделя и водата като есенциален продукт на минералния свят и газове, които в своите дълги и бавни взаимоотношения добиват една сравнително устойчива група, годна да принесе своя принос във великата задача на природата, наречена живот. Този еволюционен процес е вечен, като създава условия за все по- съвършена проява на живота. Тази най-малка плътност, която планетата има от всички други планети на слънчевото семейство, ни налага да приемем, че въздушната му обвивка е най-голяма от тази на другите, а оттам и да заключим, че тя е най-старият член от това семейство. Веществото, проявено в твърдото му състояние има отношение към волята на човека, импулса за действие, подтика за проява. От качеството на веществото, от което е създадено човешкото тяло, можем да вадим заключение за съвършенството на изявяването им. Качеството на веществото, от което е създадена ръката на един художник, на музиканта, на хирурга, и всички творци на изящното, е нещо съвършено друго от ръката на човек, които няма отношение към такива прояви. Веществото в течно състояние има отношение към чувствата, към емоциите в човека. Емоционалният човек има повече течност в тялото си. Веществото във въздухообразно състояние има отношение към мисълта на човека. Човек, които добре мисли, диша дълбоко, спокойно, тихо и плавно. При планетата Сатурн, където видяхме, че има най-голяма въздушна маса, силовите му импулси имат отношение преди всичко към мисловия мир в човека. Оттук човек се явява вече като мислещо същество. Той търси вече да обясни за себе си явленията в света, търси техните причини и последствията, които те създават. Търси да проникне в загадките на природата, търси законите, които създават и движат онова, което е около него. Този именно подтик на търсене на знания, създава едно напрежение на ума, което способства за неговото развитие, засилване на мисълта и с това възможността за една все по-дълбока и по-дълбока проникновеност - качество, което е изключително важно, за да може човек да влезе в една нова фаза на своето развитие - фаза на изследовател - фаза на учение. Оттук човек става ученик. Ученик на една от двете школи в света. Бялата школа - школата на висши разумни същества, носители на живота, любовта и светлината, движението, обмяната и мъдростта. Школата на черното братство - носители на смъртта, омразата, тъмнината, покоя, разпадането и ограниченията. Ученичеството е един период на самостоятелно изследване, на търсене на истината. Ученикът трябва да напряга ума си, за да се докосне, за да стигне до идейния свят, света, където се твори и където всичко се създава. Без напрежение на мисълта, човешкият ум не може да стигне до идеите. Тъй както едно растение не би могло да се развие, ако не се напрегне да пробива почвата, било нагоре, за да пусне надземните си части, било надолу в самата почва, за да има корени. Учителят казва; „Мозък, който не се напряга и не издържа дадено напрежение, не е готов за Божествените идеи”. Един ден отивам при Учителя, показвам му ръката си и го питам да ми каже значението на една линия, която имах и значението, на която не знаех точно какво е? Учителят ме погледна и ми каза: „Ще гледаш хиляди ръце и ще изучаваш нейното значение”. Сегашните учени са установили по безспорен начин, че тези велики пратеници от Слънцето и звездния мир, тъй наречените космични лъчи, идвайки до нашата атмосфера, много от тях се поглъщат, влизат във взаимоотношение с елементите на въздуха и не достигат Земята. Логично е да се приеме, че колкото една планета има по-дебела въздушна обвивка, толкова по-малко космични лъчи по брой и вид ще стигнат до нея. По този начин между нея и великият звезден мир връзката е по-слаба. При Сатурн тази обмяна поражда най-дебелата му атмосферна обвивка й най- слаба от всички планети. Това дава особената характерност на импулсите му, които в човешкия мозък се изявяват като подтик към самота, уединеност, липса на желание за общуване, странене от обществото, близки, приятели, и една скритост във всяко отношение. В замяна на това, тези погълнати космични лъчи от атмосферата му я правят по-активна и с по-голяма стойност за живота. Оттам качеството на импулсите му да имат отношение преди всичко с мозъчната система в човека, която от четирите признати като основни системи в човешкото тяло, а именно: двигателна, дихателна, храносмилателна и нервна, отговарящи на четирите необходими условия за проява на живота на нашата планета - почва, топлина, влага и въздух. Мозъчната система има отношение към въздуха. Орбитата на Сатурн е елипса, значително разтеглена, което определя, че способностите, които силовите импулси създават и подхранват в човека, лесно могат да бъдат в служба и на доброто, и на злото. Екваториалната плоскост на планетата сключва с плоскостта на орбитата му един ъгъл от 27 градуса, малко повече от тази на нашата планета, който е 23,5 градуса. Това наклонение определя какво е отношението на импулсите му към Божествените подтици, с други думи този ъгъл определя какво съпротивление оказват те на Божественото - приема ли го безрезервно и като единственото, или ще провежда свои. В човешкия мозък това естество на импулсите се отразява като едно своенравие, една упоритост, една дебелоглавщина, което е в значителен размер. Своенравието отхвърля всякакви внушения, съвети, препоръки и приема само своето като меродавно. Мъчно се съгласува с когото и да било, това прави човека също крайно резервиран и мъчнодостъпен. Отразява се още и с една критичност към всичко, един значителен устрем да не се одобряват порядките и нещата и да се критикуват често пъти по един безогледен начин. Времето, което е необходимо на планетата, за да направи една обиколка около Слънцето, е 29 1/2 земни години, като се движи на своята орбита с една скорост от 9.64 километра в секунда. Тази сравнително малка скорост придава на импулсите му качество, което в човешкия мозък се отразява като една бавна асимилация, бавно приемане, бавно нагаждане към всички нива. Носи елементите на здрав консерватизъм, изключва бързите импулси към мислене, емоции и действие. Към всяко нещо се пристъпя бавно и поради добре развит мислов мир, задълбочено и по възможност всестранно обсъдено. Сатурн е втората по големина планета в слънчевата система с диаметър 120,500 километра, която носи елемента на голяма инерция. С други думи, мъчно се задвижва към мисъл, чувство и действие, но задвижи ли се веднъж, мъчно се спира. Тук можем да имаме случаите на мързеливи и инертни прояви. Около своята ос той се завърта за 10 часа и 14 минути. Скоростта на околоосното движение определя интензитета на живота, който има на дадена планета, колкото по-бързо се върти около своята ос небесното тяло, толкова по-бурно се развива живота там. Защото, както и един електромер, напрежението на електричното поле е, което определя скоростта на движението му, така и при една планета, която в случая не е нищо друго, освен един проводник, през който минава напрежение от електрично поле, което създава и нейното въртене, като образува около нея едно магнитно поле. Взаимоотношенията между тези полета са, които създават и нейното въртене. Тези именно силови полета са, които определят и интензитета на живота в нея. Това качество на планетата дава на силовите й импулси свойствата да събужда в човешкия мозък стремежа да поема отговорност й инициатива във всяка работа, макари след внимателно обмисляне. Поеме ли една работа като задача, изкарва я докрай. Само той може да носи и изведе на добър край, ако има и подкрепата на Юпитер, големите, тежки и отговорни задачи, защото в големите задачи мисълта е решителен фактор. Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи?”. Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли!” Отразителната способност на планетата - албедото - е 42 процента, което е значително и дава белега, че има отношение не само към себе си, но и към другите, едно чувство за справедливост е налице. Егоизмът е в значителна степен надраснат. Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му. Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата. По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-външния пръстен е 137000 километра, а самата му ширина е 16000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4800 километра. Средният пръстен е широк 26000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1600 километра. Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета. От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра. Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си. Съществуването на тези пръстени, тяхната форма и естество ни дава основание да правим заключение за някои характерности на силовите импулси на Сатурн. Произходът на това вещество, от което са съставени тези пръстени, ще трябва да приемем, че е от самата планета. Защото между другото, характерът на най-вътрешния пръстен със своята вътрешна рехава част може да ни даде основание да приемем, че един процес на отделяне вещество от самата планета продължава и сега. Следователно то е такова естество, което не се подчинява на закона на гравитацията. Че има такъв вид вещество, това се подкрепя и от вида на някои кометни опашки, където има опашки и по посока към Слънцето, и в обратна посока. Някои учени приемат, че антивеществото не се влияе от гравитацията. В естеството на веществото на тези пръстени имаме нещо, което не е сродно с онова на самата планета, за да се отделя от нея, а освен това в него липсва един основен елемент в природата - елемента на обединението. Всяко тяло, което имаме пред нас, освен своите химически елементи, има и един силов елемент, който обединява другите, за да образува тяло. Тази именно обединителна сила, която някои наричат любов, в тези пръстени я няма. От това ще трябва да заключим и за зловещото влияние, което те придават на импулсите на планетата. Всички качества, които силовите импулси на Сатурн имат, се озлочестяват от тези пръстени, и в много случаи това намира почва в човешкия мозък, като се проявяват отрицателните им страни. Страданията, трудностите, лишенията, самотата, беднотията, оскърбленията, през тях човек ще трябва да мине, за да дойде до живота на тази планета, в която като най-стар член на слънчевото семейство носи в себе си елементите на дълбоко разбиране законите в природата. Строгата геометрическа форма, която имат пръстените - обръчи с голяма ширина и незначителна дебелина - това ни довежда до извода, че силовите импулси на планетата са много мощни, с един строг и повелителен характер, точност, прецизност, изисканост и в най-малките неща. Всяка планета е едно живо същество и има прояви на такова. Храненето е основното качество на всяко живо същество, независимо в какъв вид и форма ще се прояви то. Храненето е процес на приемане. При този процес всякога имаме отделяне на отпадъчни елементи. При Сатурн отпадъчните елементи не се пръскат в пространството, откъдето се събират и формират комети, а се събират в тези пръстени. Оттук ще трябва да заключим, че на тази планета животът се развива в някаква изключителна оскъдица на основните му елементи - топлина, светлина, вода и разпадащо се вещество. Космичните лъчи, които са основните агенти на живота, по всяка вероятност трудно изпълняват своята задача. Ето защо, в силовите импулси на тази планета има дебело подчертано качество пестеливост, което качество в своя лош вариант са изразява като скъперничество, подтик за събиране какво ли не, най-често ненужни отпадъци. Установено е, че тези пръстени се въртят около планетата с различна скорост, която е между 16 и 20 километра в секунда, което потвърждава участието и активността им в силовите импулси на планетата. Сатурн има девет спътника; осем от тях се движат по направление, в каквото се движат всички планети и повечето от спътниците им, а деветия, наречен ФЕБ в обратна посока. Последователно, по отношение разстоянието им до Сатурн спътниците са: 1. МИМАС с диаметър 650 км. 2. ЕНЦЕЛАД с диаметър 800 км. 3. ТЕФИЯ с диаметър 1300 км. 4. ДИАНА с диаметър 1100 км. 5. РЕЯ с диаметър 1750 км. 6. ТИТАН с диаметър 4400 км. 7. ГИПЕРИОН с диаметър 500 км. 8. ЯПЕТ с диаметър 1700 км. 9. ФЕБ с диаметър 320 км. Това, че планетата има девет спътника и те с не особено големи скокове в своите размери, както това е при Юпитер, дава основание да се приеме, че грижата като елемент в импулсите му е на сравнително голяма висота, както на сила, така и по качество. Вярно е, че най-отдалеченият, но най-малък спътник ФЕБ се движи в обратна посока, което говори, че користта понякога намира място в качеството му грижа. Импулсите, които планетата Сатурн излъчва, за хората на нашата планета Земя имат отношение към мозъчните клетки, които се намират в горната предна част на челото. Ето защо хора, които реагират на тези импулси, имат добре развита горна челна част. Когато импулсите на тази планета вземат превес в даден човек, то това се отразява на цялата му външност и преди всичко на неговата глава. Човекът е слаб, с малко мускулатура, без тлъстини, с добре развита костна система, извънредно издръжлив и неуморим. Обикновено има по-тъмна кожа и коси. Главата се характеризира също с малко мускулатура, тънка и в някои случаи мека кожа. Челото в предната горна част добре развито, вежди дълги, тъмни, очи малко хлътнали и тъмни. Добре развити скули, нос дълъг, като при добрия случай, добре оформен, прав, с големи ноздри, без много мускули по тях. В лошия случай имаме пак дълъг нос, но малки ноздри, гърбът на носа е огънат навътре или навън, като човката на птица, понякога изкривен наляво или надясно. Устни тънки, дълги, добре оформени при добрият случай. Отворът на устата е голям. Брадата добре развита и широка, като при добрия случай с една вдлъбнатина под долната устна, а при лошия - от устната - линията е почти права или малко издута напред. Уши, обикновено малки, със слабо развита горна част. Външният ръб на ухото е всякога налице.* май 1966 г. Николай * Б.Р. Сякаш описваш външния вид на Николай Райнов.

8. САТУРН НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: Този именно подтик от планетата Сатурн на търсене знания, създава едно напрежение на ума, което способствува за неговото развитие, засилване на мисълта и с това възможността за една все по- дълбока и по-дълбока проникновеност - качество, което е изключително важно за да може човек да влезе в една нова фаза на своето развитие - фаза на изследовател, фаза на учение. Оттук човек става ученик. Ученик на една от двете школи в света: БЯЛАТА ШКОЛА - школата на висши разумни същества носители на живота, любовта и светлината, движението, обмяната и мъдростта. ШКОЛАТА НА ЧЕРНОТО БРАТСТВО - носители на смъртта, омразата, тъмнината, покоя, разпадането и ограниченията. Ученичеството е един период на самостоятелно изследване, на търсене на истината. Ученикът трябва да напряга умът си, за да се докосне, за да стигне до идейния свят, света където се твори и където всичко се създава. Без напрежение на мисълта, човешкия ум не може да стигне до идеите. Той както едно растение не би могло да се развие, ако не се напрегне да пробива почвата, било нагоре за да пусне надземните си части, било надолу в самата почва за да има корени. Учителят казва: „Мозъкът, който не се напряга и не издържа дадено напрежение, не е готов за Божествените идеи". Един ден, отивам при Учителя, показвам му ръката си и го питам да ми каже значението на една линия, която имах и значението, на която не знаех точно какво е. Учителят ме погледна и ми каза: „Ще гледаш хиляди ръце и ще изучаваш нейното значение". Това качество на планетата, дава на силовите импулси свойството да събужда в човешкия мозък стремежа да поема отговорност и инициатива във всяка работа, макар и след внимателно обмисляне. Поеме ли една работа като задача, изкарва я докрай. Само той може да поеме й изведе на добър край, ако има и подкрепата на Юпитер, големите, тежки и отговорни задачи, защото в големите задачи мисълта е решителен фактор. Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи?" Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли". ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Сега, тука се разглежда въпроса за Сатурн. Говорим за ума, за мозъка, обясняваш тези случаи за Втората световна война. Какво е твоето мнение, ти даваш тези два примера и разглеждаш планетата Сатурн? Н.Д.: От всички планети в слънчевата система Сатурн има най-дебела и плътна въздушна обвивка. Всички окултисти от древността са приемали, че въздухът отговаря на мисълта на човека. Следователно, ние ще приемем, че разумните същества, които живеят на Сатурн имат изключителна разумност. Защото има най-дебела въздушна обвивка, ето защо могат да разбират и проникват в най-дълбоките тайни на Битието. В.К.: Когато привеждаш случая с Втората световна война, когато си питал Учителя кой ще победи - „Който по добре мисли". Тогава какъв е бил аспекта на Сатурн по отношение на водещата се война от човечеството? Н.Д.: Аз не си спомням. И с този дял на астрологията, тъй наречената мондиална астрология, която се занимава със събитията на човешкия род отсега нататък смятам да се занимавам. В.К.: Ти не си проверявал. Н.Д.: Не съм проверявал. В.К.: Учителят прави връзка. Той казва: „Мозъкът, който не се напряга не издържа на голямо напрежение, не е готов за Божествените идеи". Значи един човек, който не е подготвен не може да възприема висши идеи. Н.Д.: Един човешки мозък, който не е влязъл, не се е влял в живота да се напряга, да търси истината естествено, че не може. В.К.: Тука споменахме за Бялата школа и за школата на Черното братство, които все пак те боравят с тази енергия. Н.Д.: Те боравят, те се напрягат, то не е нищо тъй. Установено е, по един безспорен начин, че черните слънца, които са седалище на тази демонична страна на необятния миров силов океан поглъщат, приемат всичко. Имат голямо напрежение в себе си, напрежение в тоз смисъл, че когато едно черно слънце прониква в слънчевата система, прониква и отива към най-красивата планета, планетата Фаетон и я разрушава. Поглъща всичко, те поглъщат и светлината. Като най-ярък изразител на черното слънце тук на нашата земя са змиите. Змиите поглъщат своите жертви и смилат абсолютно всичко и кости, и зъби, които са най-твърдото вещество, което е създадено от живите форми. В.К.: А онзи израз „Мъдри като змиите и незлобливи като гълъбите". Мъдри в какъв смисъл? Н.Д.: Мъдри, защото както приведох случая с Атлантида, Учителят каза: „Не можахме да проникнем в най- дълбоките помисли на злото", значи и там има голяма мъдрост. В.К.: Значи и едната и другата школа боравят със Сатурн. Н.Д.: Да, вярно е това. Сатурн действува в две диаметрално противоположни направления - много благородно, много добро, като дава мъдрост на човека, устойчивост най-важното, а другото е много зло, като дава разпадането, разрушението, смъртта. В.К.: В такъв случай ние обединихме тази тема, методите на едното братство, на едната школа и на другата школа. Н.Д.: Да. Те се обединили и двете, изучават и двете разумните същества на Сатурн, и двете школи, защото има различна разумност - едната и другата. В.К.: Тука, когато описваш човекът - сатурновият тип в края на тази поредица, отдолу има бележка на редактора, вероятно на Цанка я е направила, една забележка: „Сякаш описва външния вид на Николай Райнов". Н.Д.: Да. В.К.: Понеже ние говорихме за Николай Райнов, я го прочети за Сатурновия тип - човек. Н.Д.: Човекът е слаб с малка мускулатура, без тлъстини, с добре развита костна система, извънредно издръжлив и неуморим. Обикновено има по-тъмна кожа и коса. Главата се характеризира също с малко мускулатура, тънка и в някои случаи мека кожа. Челото в предната горна част добре развита, вежди дълги, тъмни, очи малко хлътнали и тъмни. Добре развити скули, нос дълъг, като при добрият случай, добре оформен, прав, с големи ноздри, без много мускули по тях. В лошия случай имаме пак дълъг нос, но малки ноздри, гърба на носа и огънат навътре или навън, като човката на птица, понякога изкривен наляво или надясно. Устни тънки, дълги, добре оформени при добрият случай. Отворът на устата е голям. Брадата добре развита и широка като при добрият случай с една вдлъбнатина под долната устна, а при лошият - от устната линията е почти права или малко издута напред. Уши обикновено малки със слабо развита горна част. Външният ръб на ухото е всякога на лице. В.К.: Николай Райнов какъв тип беше?. Н.Д.: Да, беше сатурнов тип, аз съм го виждал на една сказка. В.К.: Имаше ли такъв гърбав нос? Н.Д.: Е, подробности не си спомням, но беше така както го описвам.

10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Един от най-важните и сериозни етапи от развитието на човека по неговият еволюционен път е встъпването му в творческият импулс на природата. Влизайки в този път, той вече с право може да приеме, че е сътворен по образа и подобието на Бога. Защото великото начало не е нищо друго, освен едно непрекъснато движение, плод на което се явява творчеството. Влизайки човек в този път, той приема нови качества и способности, които дават своя подчертан израз и в неговият външен вид. Известно е от Анатомията, че най-много нервни окончания имаме по лицето и ръката. Оттам и възможността мислите, чувствата и подтиците, които се възбуждат в човешкия мозък при идването и реализирането на една идея, да намерят един осезаем за нашите очи израз във форма, размер и линии, върху ръцете и лицето на човека. И на друго място съм отбелязал казаното от мъдреците на древността, че силите, които са създали Слънчевата система са създали и човека. От тях силовите течения изхождащи от планетите Юпитер и Сатурн, слагат началото на творческият подтик в човека. Под тяхното въздействие, развитието на човека влиза в нов етап. Тези планетни влияния създават и оформят в човешкия мозък, онези центрове, които определят човека вече като творец. В човешкият мозък започват да прииждат ред идеи, които го тласкат и събуждат подтик за тяхното реализиране. А това раздвижва мисълта, чувствата и волята. Цялата тази дейност създава едно разширение на човешката глава и преди всичко на неговото чело, а също така и на ръцете. Всички хора, които умеят да ръководят, творят, поемат отговорността за успешният завършек на поставената задача, като намират и правилният път за реализирането нададената идея, имат преди всичко едно хармонично развито широко чело. На ръцете имаме същото явление. Оформят се широки ръце, без излишни мускули и тлъстини, с тънка кожа и ясно изразени кости по тях. Защо именно силовите течения от тези планети поставят човека в този висок стадии на неговото развитие? Юпитер със своите грамадни размери: могъщите процеси, които стават на него, плод на много силните електромагнитни сили, които има там и които му дават възможност да се завърта около своята ос най-бързо от всички планети от Слънчевото семейство, а също и да има едно топлинно излъчване, заради което Саабей и великите звездобройци на древността са го наричали „Малкото слънце". Всички тези елементи за всяко небесно тяло, определят размера, скоростта на еволюционният процес. А еволюционният процес е преди всичко процес на творчество. Но за да имаме един такъв процес в истинският смисъл на думата трябва знания, мъдрост - дълбоките познания на законите в природата и трябва също и мисъл и устои. Тези елементи идват от силовите течения на Сатурна. Защото самата планета по своето съдържание, по своята изява, това което тя е, като едно творение, определя и естеството на силите, които са я създали, и които изтичат от нея. Тази планета има от всички планети от Слънчевото семейство най- малко относително тегло равно на 0,68, което показва, че тя има най- дебела въздушна обвивка. Древните мъдреци, всякога са определяли, че има една много тясна връзка между въздуха - независимо какви елементи има той и мисълта. Затова, когато те са определяли въздействието на зодиакалните съзвездия и планетите върху Земята на нея, живота и по- специално върху човека, са ги делили на четири дяла: Огнени, земни, въздушни и водни, като тези наименования са само символични. Те само по форма определят естеството на силите, които изтичат от тях и въздействието им върху съответен дял от човешката природа. Попадащите под определението на „Въздушни" имат отношение към мисловният свят в човека - мисълта и дълбокото вглъбяване. Сатурн именно попада най- пълно и точно под категорията въздушен, защото има най-много, най- дебела обвивка. Друга една, ясно изразена характерност в него са неговите пръстени. Те са наредени в три пояса, като между най- вътрешният и средният имаме празно поле - процеп от 1600 километра широк, наречен процеп на Енке, а между вторият и третият имаме също празно пространство - процеп от 5000 километра, наречен процепа на Касини. В продължение на 300 години, откакто е могло да се наблюдава Сатурн с телескоп, в тези пръстени и процепи не са забелязани абсолютно никакви промени. И като се има предвид, че тези пръстени са съставени от частици, газове, прах и може би още кой знае какво / това е доказано по математичен път, че пръстените не са някакви цялостни непрекъснати дискове/. В своето въртене, при това бурно въртеливо движение не е станала ни най-малка промяна. Това учудва ученият свят. Такава чудовищна устойчивост на силите, които циркулират там, устойчивостта, която тези пръстени имат я придават и на човека, когато той бъде озарен от неговото влияние. В облагородените Сатурнови типове има нещо непоколебимо, устойчиво, крепко, несъкрушимо. На тях всякога може да се разчита за каквото и да било задача. Това явление в неговите пръстени определя човека и като такъв, да не прави никакви компромиси, отклонения, отстъпки от веднъж установените порядки и принципи. Освен това изпратената през 1978 година американска космическа станция „Войяджър I" към далечните планети на слънчевото семейство, постигна най-голяма близост до Сатурн през месец септември 1979 г. и направи снимки, както на самата планета така и на неговите пръстени. Трите пръстена, от които са наречени: Тетис, Енцеладис и Мимас. След като тази станция измина една разстояние от 22 милиарда километра, можа да мине край нея на едно разстояние от 124,000 километра. Планетата Сатурн е била най-голямата загадка на ученият свят от човешкия род всякога. Но сега с пускането на тази космическа станция край нея се донесоха още по-големи и необясними загадки. Експертите от изследователският център установяват, че планетата е обгърната от газова обвивка, която те определят като „Водородна" с дебелина от 100,000 километра. Знае се, че водорода е газ, който при запалване гори, свети. А светлината казват мъдреците е сгъстена мисъл, има отношение към мисълта. Изпратените от тази станция снимки показват още, че атмосферата на планетата е много богато оцветена. Наблюдават се и светли петна, които напомнят тези на Юпитер, между другото и червено петно, наподобяващо голямото червено петно на Юпитер. Центрове на голяма култура - казват мъдреците. Наблюдава се също и една трептяща в червено-оранжева светлина формация. Всичко това говори за крайно интензивни процеси, бурни вихри, които имаме на тази планета. Въздействието на Сатурн върху човека създава също и богат вътрешен плодоносен живот. Тази сонда откри също по време на своя полет към Сатурн още и интересни необясними с познатите ни закони от механиката, мистерии изразени в пръстените на тази планета. Фотосите разкриват, че там имаме два ексцентрични пръстена в широката, но много финна система от пръстени на Сатурн, докато всички други големи и малки пръстени около планетата са концентрични. Тази ексцентричност на двата пръстена на Сатурн имат подчертано въздействие във влиянието на тази планета върху човека. Те създават в него понякога подтика да изоставя общоприетите норми и порядки и да си създава нови, също тъй логични и обосновани, към които той строго се придържа. Последните снимки препратени от станцията за Сатурн, преди станцията да се отправи към дълбочините на космоса, поставиха учените в космичният център на Калифорния пред още нови загадки. Потокът от снимки и измерителни данни им донесоха също тъй непредполагаеми и теоретически необясними сведения относно пръстените на Сатурна. Тези пръстени при своята ротация около планетата се преплитат змиеобразно. Също тъй броят на пръстените, че е много по-голям отколкото се предполагаше въз основа на снимки направени от земни телескопи. Всъщност тези пръстени се състоят от стотици единични пръстени с различна големина. Изобщо, всичко което тази космична станция донесе, беше голяма изненада за учените, като се разбра по един категоричен начин, че там действуват странни и непознати сили. Един от светилата на Астрономията при този случай заявил: „Работата не е там, че познатите валидни закони тук не достигат, но и че човешките мозъци чисто и просто не са достатъчно умни да намерят обяснение на всички тези явления в тази планета". Така, въздействието на Сатурн върху човека, мозъчните центрове, които той е създал и оформил, намиращи се в горната част на челото ще донесат знания и най-вече мъдрост от изключително висока класа, необходими за един творчески процес от най-висока класа. Външният израз на това въздействие е едно издуване в горната част на челото, а на ръцете тънка кожа във външната страна на ръцете и ясно изразени възли на пръстите и костите. Въздействието на Юпитер и Сатурн, ще поставят човека да тръгне по пътя на едно интензивно творчество, което ще му донесе не само радостта, но придобиването на големите знания и мъдрости необходими за да премине човек в следващия етап от своето развитие, което дават планетите Уран и Нептун. Не напразно древните мъдрели са наричали Сатурн „Пазача на прага". Той така внимателно и прецизно обработва човека, такава мисъл и мъдрост му дава, че не оставя нищо, което да хвърля и най-малкото петно върху него. Когато млякото го бият и то е за да изкарат маслото от него. Когато човек страда, то е за да дойде знанието и мъдростта в него. Нещо голямо е радостта, велико нещо от един възвишен свят. От този свят идват и знанието и мъдростта. Защото човек, който мисли, винаги може да подобри живота си. Онзи, който по-добре мисли, по-добре успява. А когато човекът излезне от застоя и се освободи от мързела, Боговете му помагат. Наистина, когато в хороскопа на даден човек Юпитер и Сатурн са добре поставени, той всякога има добрият шанс и сигурният успех. Януари 1981 г.

9. САТУРН Сатурн, в нищо не вижда доброто. Сатурновите хора са сухи, храносмилателната им система е слаба, слабо развита, всякога имат развален стомах. Те имат силен Дух и критичен ум. Ако искате някой да ви намери грешките и да ти покаже правилният път, намери Сатурнов тип. Разсъдителният център, личните чувства, страха са чрезмерно развити у тях. Честолюбието, тщеславието, предпазливостта, са характерни за Сатурниянците, той прави човека разсъдлив, философ. Той всякога внася нещо отрицателно, във всичко, което вижда или ще му се случва да застава всякога на особено мнение. Човек не може да разреши едно противоречие, докато не разбере Сатурна. В него като принцип се крият причините на Доброто и Злото. Той носи в себе си висок морал, който произтича от вътрешен страх. Той не се подкупва със слава. Никой не може да го излъже. Сатурновите типове не са учтиви. У тях етикеция няма, те смятат, че всички са по-долу от тях. Да имаш доверието и благосклонността на Сатурна е изключение, щастливо съвпадение. Сатурновият тип не се убеждава лесно. В чувствата - обикне ли те веднъж, той издържа на Любовта си, за нея е готов на всички жертви. Сатурновият тип, от една страна отрича чувствата, а от друга ги търси. Единствената планета, към която Сатурн се отнася благосклонно е Венера. Когато Сатурн влияе с нисшите си енергии върху човека, то последният става отмъстителен, подозрителен, злъчен. Песимистичното състояние се дължи на Сатурн. Той е падналото величие, детронираният Бог. Онзи, който обича да разсъждава, да философствува и да прави философски заключения е Сатурнов тип. За глупавите хора, Сатурн е крайно разрушителен. Умен е той и с най-голяма опитност, не е лековерен, да вярва само на думи. Не е снизходителен към погрешките на хората, не се поддава на ничие влияние. Сатурн взема предохранителни мерки за да пази Венера от лоши влияния. Някои казват, че Сатурн оказвал лошо влияние на човека, обаче те не са проследили в какви случаи именно Сатурн влияе зле. Докато човек мисли, че сам може да урежда съдбата си, той всякога ще изпитва ударите на Сатурна. Като влезне човек със здрава кожа в ръцете на Сатурна, непременно ще излезне с одрана - безпощаден е той. Страхливите се намират под влиянието на Сатурна. Силите на Сатурна правят главата продълговата. Той прави хората добри началници на отделения, а също и умението в дребните занаяти. В човека Сатурн се проявява в костната система, кожата, ушите, черният дроб, усилва обонянието. От металите, оловото е под влиянието на Сатурна. Българите са под неговото влияние. Физическите качества на една планета, открита от астрономите дават ценни указания за нейното влияние. Сатурн е вторият по големина член на Слънчевото семейство, това определя и неговото голямо влияние върху живота и по-специално, този на Земята и човека върху нея. Екваториалният му диаметър е 119,000 километра, а полярният 107,000, което е една значителна разлика, която разбира се е плод на една интензивна ротация. Завърта се около оста си за 10 часа и 15 минути. Това изразява интензивният живот, който има на него и оттам интензивното му влияние преди всичко върху ума и затова, че Сатурн има много голяма атмосферна обвивка, защото при тези размери, изчислено относителното му тегло дава само 0,7, което е по-малко отколкото водата има. Това относително тегло е най-малкото от всички планети на Слънчевото семейство. Така, че всъщност той е много по-малък. Това го прави, затворен, необщителен, горд. „Гордостта предхожда падението" - казва Учителят, а Сатурн е падналият Бог. Плоскостта на екватора му и тази на орбитата сключва ъгъл от 26 градуса и 2 минути, който е по-голям от този на Земята, което показва, че годишните времена са със силни промени. Условията за живота са сериозни там, със силни, резки колебания. Такова е и неговото влияние. Главната особеност на Сатурна, това са неговите пръстени. Три концентрични. Те представляват, един неорганизиран свят, от отделни частици. Свят, в който обединителният елемент липсва. За по-ясно ще приведа една аналогия. В нашата атмосфера всякога има молекули на водата, но за да имаме дъжд, трябва първо да дойде една обединителна сила, която да групира тези молекули в групички и тогава получаваме облаци, трябва след това да дойде друга сила или може би същата само, че с по-голям интензитет, която да обедини отделните групички молекули в по-големи, за да образуват дъждовни капки. В пръстените на Сатурн, тези обединителни сили ги няма, които по липса на по-подходящ израз ние наричаме Любов, а любовта има безкрайно много форми на своето проявление. При тези пръстени тя липсва. Там цари един свят без Любов и оттам е и злокобното влияние на тази планета. Върху духовните хора, със своите добри влияние действуват планетите Уран, Нептун и Плутон. Ако Уран ви влияе, ще се усили вашето сърце. Платината има отношение към Уран. Нептун управлява пениалната жлеза. От анатомията ни е известно, че пениалната жлеза се намира в централната част, между двете хемисфери на главния мозък, в черепната кухина. Тази жлеза представлява, малко розово телце. Каква е функцията на тази жлеза, на това телце, каква роля играе тя в човешкият организъм, учените все още не са установили. Ролята й не е изяснена. Видни окултисти обаче казват, че тя е един орган, който в сегашният стадий на човешкото развитие е в своята начална фаза. Този орган, при своето пълно развитие ще даде възможност на човека да има едно по-съвършено виждане, за което няма прегради, или както най-често се казва, ще даде на човека ясновидството. От гледище на Астрологията, това нещо напълно се подкрепя и потвърждава. И наистина, когато в хороскопа на даден човек Нептун е в силна позиция и добре аспектиран с планетите и особено със Слънцето и Луната, дава добра интуиция на този човек, с други думи долавя истината по един вътрешен път или както най-често казваме, по пътя на досещането. У тези хора тази именно жлеза, ще трябва да приемем, че в своето развитие е стигнала до една по-добра форма. Когато тази жлеза, това телце, дойде до своето съвършено и пълно оформяне тогава ще приемем, че ще имаме един човек с ясновидски способности.