Търсене във форума

II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ЗЪБОЛЕКАР СТОИЦЕВ Сказки, държани на 8,9 и 10 март 1933 г. в салона на «Майчина грижа» в Пловдив, приходът от които бе в полза на сираците от войната. [1] Пловдив, 1933 г. Уважаеми слушатели, братя и сестри, Всички хора на земята по същество сме еднакви и равни пред Бога, защото сме частица от Него, частица от цялото. Обаче, според степента на нашето съзнание, едни проявяваме живота в една, други - в друга форма. Голяма част от хората, кои по-малко, кои повече, изучават и виждат в живота си доброто, виждат и знаят и злото; обаче, при проявлението си в живота, едни проявяват доброто само за себе си, егоистично, като искат другите да им правят все добро, а те се стремят да употребят за другите само злото. Такивато хора са представителите на Каиновото племе. Тяхната еволюция е бавна и опасна, въпреки че някои привидно изглеждат да са добре на земята, защото са богати, живеят при добри условия и придобиват слава и почести. Те не вярват в никакъв Бог, в никакъв Христос, или имат съвсем смътни понятия за Бога и Божественото. За тях няма какво да се говори. Друга част, които проучват също доброто и злото, гледат не само да задържат доброто за себе си, но да го проявяват и към другите. Това са Авеловите потомци. Тях можем да разделим на две: първо - нерелигиозни, които не вярват в никакъв Бог, но се стремят да живеят добре, да проявяват доброто и на другите; и второ - религиозни, които се стремят да живеят добре, правят добро на другите, но някои от тях в моменти правят и такива лоши неща, каквито не биха вършили и тези, които наричаме безбожници. Ние няма да цитираме неща от историята; няма да споменяме и личности, защото има кой да ги съди. Фактите са налице! Даже насилническите постъпки на болшевиците бледнеят пред туй, което са вършили някои религиозни хора. Защо? Защото са имали и имат тъмнота в съзнанието си. И понеже злото е временно и е рожба на тъмните сили, които човек проявява само на тази земя; а доброто е вечно и е на Бога, изразено в живота пак чрез човека, ние виждаме и трети вид хора - духовните, които коренно се различават от другите, защото проявяват само доброто. За техните качества ще чуете отчасти в края на сказката. За жалост обаче малцина от човешкия род са се издигнали до чистотата на духовните хора, въпреки великите уроци, които Бог ни дава от векове в книгата на природата. Ето защо, иде време, и дошло е, Духът Господен, Духът Христов да хлопа на сърцата на всички човеци, да се пробудят и да заживеят по-смислено, защото сегашният живот е изопачен, извратен и не хармонира с учението на Христа. Но кои схващат това? Само разумните хора. Иде време и дошло е, висшите същества от невидимия свят вече усилено да работят, да ни втълпяват една благородна мисъл, да се опомним и да заживеем по-смислено. Но кои усещат това? Пак само разумните хора. Иде време и дошло е, и духовните и чисти хора да пращат своите чисти и благородни мисли на всички човеци, да се стреснат и заживеят по-смислено. Но кой долавя това? Иде време и дошло е, духовните хора със слово и своя чист живот да упътват другите към същото. Но кой се вслушва? Обаче иде време и дошло е, всички тия, които вършат беззакония и зло на хората и са против волята Божия, да опитат всичко върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има правда, има възмездие в този свят. Тогава правдата на праведните ще просветне и всички хора ще заживеят в мир и любов. Сега отделни личности имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие, но то трябва да бъде общо за всички. Ние, хората на земята, имаме едно преимущество, че всички можем да се пробудим духовно към по-възвишен живот, ако се обърнем към Бога и държим връзка с Него, като избягваме всичко отрицателно в мисли, желания и постъпки в живота си. Различно става това духовно пробуждане. Едни се стряскат, като прочетат някоя книга на хора със силен характер. Други се сепват и замислят, като чуят някоя сказка, беседа, и сами дирят по-нататък. И най-после, трети се пробуждат, като се срещнат с някои духовно чисти люде и приказват с тях. Защо е това така? Защото Божествените заложби са в нашата душа; остава ние само да ги пробудим и да ги развиваме. Болшинството от хората имат условия да се пробудят духовно, ако схванат правилно що е религия, що е християнство и що е творчески духовен живот и ги приложат в живота. От тези 3 сказки, които ще чуете, ще схванете как трябва да се разбират тия 3 важни въпроса от духовно гледище. Тази материя обаче е дълбока, благородна, Божествена и не може да се изчерпи в 2-3 сказки. Затова всеки, който се интересува, нека дири и учи. Добри братя и сестри, Във всеки човек Бог живее, защото, както споменах, ние сме частица от Него. Всеки човек има и вяра, която той проявява в зависимост от своето съзнание. Ето защо ние виждаме, че в зависимост от вярата, едни проявяват живота като дихание, без да дадат възможност Бог да се прояви в тях във възвишени и благородни дела. Други, у които вярата е колеблива, нестабилна, вършат и добри неща, но повече отрицателни и с това спъват собственото си развитие. И трети - с една по-голяма светлина в съзнанието си, с една по-стабилна вяра, се стремят ла живеят по-добре, стремят се да правят добро, избягват лошите неща и по този начин дават възможност да се прояви Бог в тях и вън от тях чрез един по-възвишен живот. Всички добри неща, които се проявяват у едни по-малко, у други - повече, са плод не само на съзнанието, но и на религиозното чувство в човека, Тези пък, които нямат никаква религия, не вярват в никакъв Бог, а вършат добри и разумни неща, те вярват в доброто и затова го вършат. А това е красиво! Такъв човек стои по-високо и от един верующ, който парадира, че е такъв, а върши лоши дела. Всеки човек, който иска да тръгне или е тръгнал в духовния път, ако иска да постигне по-голямо духовно съвършенство, трябва да има светлина в своя ум и да знае, както вече казах: 1. що е религия и какво задължение имаме като хора към нея; 2. що е християнство и, ако сме наистина християни, какви задължения имаме към него; 3. що е творчески духовен живот и какво ни носи той, и 4. що е еволюция на човешката душа. Под думата «религия» ние разбираме онази връзка на човешката душа и човешкия дух с Бога, чрез която човек достига най-високото духовно съвършенство. Такова е определението за всяка религия от духовно гледище. Ето защо, ако ние можем да направим тази връзка с Бога, чрез съзерцание и молитва, ние имаме, като религиозни, още и други задължения: 1. Да проявим истината в живота, защото само с нея човек става свободен и може да се жертвува за една благородна идея. 2. Да проявим правдата, и то не само към другите, но главно към себе си. Защо? Защото ще дадем възможност нашите мисли да се движат по един правилен път, с което ще допуснем да стане не само една връзка, но най-после и сливане на духа с душата ни. Тези две качества - истина и правда, - проявени в живота, са най-ценните за морала на всеки човек. 3. Да проявим онази чиста любов към всеки човек, и то безразлично на каква висота и каква народност е той. Любов, в която няма примес на корист, интерес, ласкателство, слава и пр. Само с такава любов ние можем да градим доброто в себе си и да придобиваме духовни сили. Тук насилието е изключено. 4. Да проявим една разумност, една Божествена мъдрост, чрез която да подчиним нашите мисли, чувства и постъпки. Иначе ще проявим само една светска мъдрост, една хитрост. И ако истината и правдата са две сили, чрез приложението на които ние встъпваме в истински морален живот, то любовта и мъдростта са други две сили, два метода, чрез които ще можем да градим и да придобиваме духовни сили. И ако с любовта, която е най-хубавото условие, за да се прояви разумният живот, ние можем всичко да градим, то с мъдростта, която съдържа - включва всички Божествени форми, можем да достигнем върха на духовното съвършенство. Ето защо, ако ние проявим само чистата любов в живота си, ще можем да достигнем до Царството Божие, но само с мъдростта, върховното знание и владане на силите ще влезем в това царство. Така се изказва разумно по този въпрос един духовен мъдрец. 5. Да проявим в живота си с мъдрост добродетелите, чрез които ще се свържем с езика на минералите и с езика на растенията, животните, добрите хора, ангелите и Бога. Без тези 5 основни начала, ние нито сме религиозни, нито добри хора, към който и народ да принадлежим, към която и религия да се числим. Може някой да не е религиозен, каквито ги има, обаче, като човеци, ние трябва да имаме и да проявим тези пет добродетели. Това са основите на един нравствен, на един морален живот. А като основа за развиване на тия пет добродетели стои милосърдието в неговата широта и разумна форма. Всички злини и страдания се дължат именно на липса на вяра в Бога и на липса на тия добродетели. Дойдем ли обаче до думата «християнство», за което няма да се простирам в подробности, ще спомена, че да нарекат някого «християнин» и да носи туй име, е една привилегия за него. Защо? Защото, като оставим настрана името, той трябва да има, освен горните пет добродетели и абсолютна вяра: 1. че Христос е Бог, изпратен на земята от Бог-Отец, като второ лице, в човешка форма; 2. че Христос е изкупителната жертва за целия човешки род, а не само за християните, т. е. Той е Пътят, Истината и Животът за спасението на всяка човешка душа. Така говори Апостол Павел в 15 гл., Първо послание към Коринтяните; 3. че Неговото зачатие и рождение е станало по един Божествен начин; 4. че Неговите чудеса: изцеряване, възкресяване и пр., които Той е вършил, са досущ верни, защото и апостолите вършиха подобни чудеса, и 5. че Неговото възкресение, Неговото явяване на учениците Му след възкресението, Неговото възнесение, не са легенди, не са суеверия, а факти. Ако и ние живеем този чист живот, имаме любовта Му, знанието Му, и ние можем да добием тези сили, защото това са природни закони. Тайно за човека е само това, което не му е явно. А щом е явно, т. е., знае го и го притежава, то не е вече тайно! Както един фокусник и един факир чрез изкуствени упражнения могат да достигнат придобивки, някои от които не са заблуда, както е например свиването и разширението на едната и двете зеници на очите, ускорението на пулса от 70-72 на 140 и забавянето му от 70-72 на 40-42 (но въпреки това много учени и обикновени хора считат тези явления, пък и някои други сериозни прояви от духовно естество, все за заблуда и плод на човешки хитрости. Защо? Защото нямат духовна светлина), така, по същия този закон на постоянство, един духовен человек[2], чрез телесна и духовна чистота, прегърнал въздържанието и вегетарианството, може чрез своите чисти и възвишени мисли и чувства в живота си да придобие много възвишени сили и да ги употреби за доброто на другите, без те да подозират това. Такива издигнати хора с фокусничество не се занимават! Но малцина са тези, които знаят и вярват тези неща! Тъй че, силата на един такъв духовен человек се крие първо в неговата вяра в Бога и второ - в приложението на тия пет добродетели. Ако е християнин, ще се стреми не само да знае, но и да развива 9-те плода на Духа: любовта, радостта и мира, които са първата троица в човека; благостта, милосърдието и дълготърпението - втората троица, и вярата, кротостта и въздържанието - третата троица в него. И така, имаме 3 троици, които съставляват съвършенството на духовния человек. Силата на един такъв духовен человек се таи в неговите очи, в неговата мисъл. Той с един поглед, с една молитва, с една мисъл може да помогне на един болен, на един страдащ, отблизо и отдалеч. Такъв е в сила да върши много неща и за себе си, и за другите, и то все за добро. За такъв человек болестите са изключение, защото неговата чиста кръв е имунизирана и микробите нямат сила да се развият в нея. Неговият ум не само не отслабва, но се и засилва в зряла възраст. Такъв може да си замине от този свят с пълно съзнание; а когато завърши своята духовна еволюция на земята, да си отлети така мигновено, че физическото тяло да се разпръсне на своите съставни части и всяка да се слее в общия живот, откъдето е дошла. Не става ли подобно нещо с телата, горени в крематориите, гдето след един час остава само 150-200 грама пепел от тялото? Обаче, от духовно гледище, телата никога не бива да се горят! Но - на въпроса. Душата, духът и животът на един такъв духовно издигнат человек, като ефирни материи, отлитат и се вливат в Божествения свят. Нали затова състояние говори Апостол Павел. «Не всички ще умрат, а едни мигновено ще се изменят!» Това е истинският християнин. Ето защо, християнството включва в себе си не само горните пет добродетели, но и деветте плода на Духа, едни от които влизат в тия пет добродетели. От тях вярата в казаната форма и любовта са най-важните. Освен това, християнството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е. символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили. Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот. Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни! Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е. без владане известни природни тайни и сили, които са като ключове, не може да се влезе в царството Божие. Ето защо, чрез окултизма се изучават известни тайни, а чрез мистицизма се овладяват тия тайни. Мистикът е над всички! Затова и много голяма част и от религиозните хора имат смътни понятия за царството Божие и Вечния живот. Те вземат само буквалната му страна. Много от религиозните хора, нямайки пълната вяра и чистия живот и гледайки някои мистични неща, които не могат да разберат, таксуват ги: дяволски неща, източна философия и пр., и пр., а с това те спъват своята духовна еволюция. Те смятат, че са капацитети, които разбират Свещеното Писание. Те чакат да дойде Духът Господен в тях, но Той не ще дойде, докле се не дойде до пълната вяра с любовта, чистия живот и мистиката. Христос, Който е на земята, в сърцата на всички хора, като се прояви, ще иска отчет най-много от нас, християните, загдето сме могли гениално да извратим Неговото учение, и то до такава степен, че едни вярват в Свещеното Писание, но живота нямат; други вярват в Свещеното Писание това, което им харесва. Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свещеното Писание. Трети вярват в Божеството на Христа, но не вярват в Неговите чудеса. Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат. Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума. Пети вярват в някакъв отвлечен Бог и се задоволяват да проявяват живота си тъй, както си го разбират! И това са все благочестиви християни, било като учени, било като прости и пр. За съжаление, сега има такива и между новите богослови. За един християнин само един чист живот без пълна вяра е недостатъчно за духовно съвършенство. Такова е определението на Апостол Якова във 2-рата глава, ст. 14. и 15. от неговото послание. Той изисква пълна вяра с дела. Владането пък на мистиката, плод на вярата и живота, е върхът на духовното съвършенство. Всеки ще добие това съвършенство, и то с труд и усилие, но всеки на свой ред. Думите на Апостол Павла по този въпрос в 15. глава на Първото му послание към Коринтяните са много силни и верни. Ето защо, който има вярата, трябва да прояви и живота; а който има живота, да придобие и вярата. След това иде придобиване на мистицизма. Това е то пълното християнство! Ако се считаме честни хора, хора културни, благородни и учени, ние не бива да се водим сляпо по ума на този или онзи учен, или да вярваме като този или онзи философ, само защото единият бил учен, а другият - философ, когато виждаме ясно, че по една или друга причина, неговата вяра е извратена, когато констатираме положително, че поради лични отклонения, той разбира своеобразно петте основни добродетели в живота и отрича мистицизма. За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич Толстой. Той изнесе хубавата страна на живота; разтълкува от свое гледище много добри неща, особено 6-ата заповед - «Не убий» «Ненасилието» и за «Любовта». Той вярваше в Христа, но не вярваше абсолютно и не повярва за зачатието, рождението, чудесата, възкресението, явяването Му след възкресението на учениците Си, възнесението, а също и в чудесата, вършени от апостолите, както са изложени в Свещеното Писание. Според дядо Толстоя това било легенда, заблуда, фантазия и пр. на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка. Христовото учение обаче, с чудесата, вършени от Христа и апостолите, е вярно. И чудесата са много важни за всеки истински християнин! Блажен е, който разбере учението и притежава силите да го приложи. Поради това ние отдаваме нашите уважения, нашия поклон на великана Толстой. Но това, което той изнесе, не е пълното християнство, то е осакатено. Това е една третя на християнството! С такова разбиране може да се задоволи само един рационалист, един пантеист, един обикновен християнин или не-християнин, и то ако приложи живота на Толстоя, но не и един духовен человек! Ако един последовател на Толстоя като християнин парадира с Христовото име, а няма пълната вяра, че Христос е Богочеловекът и че Неговите чудеса са верни, макар той да има и живота, това е недостатъчно за пълно духовно съвършенство. Разбира се, един живот в рамките на Толстоевото разбиране е много по-висок, отколкото светския живот; но един живот с Толстоевото разбиране, придружено с пълната вяра в това, което Христос е говорил и вършил, за да го достигнем и ние, стои над Толстоевото учение. Ако Толстой, който изнесе много ценни и хубави неща за света със своя труд, беше поживял още, допълнеше своята вяра и добиеше и мистицизма, той щеше да бъде напълно духовен и съвършен. Ето защо, ние вярваме, че всички негови последователи християни ще се коригират с вярата, за да се доберат и до разбирането на мистичната страна на Христовото учение. Иначе, те ще спънат своята духовна еволюция, макар да са прегърнали и въздържание, и вегетарианство. А първите им хора ще носят и отговорност пред Христа, особено когато третират въпроси за чудесата и пр. в официални издания и ги отричат. С това те губят пред верующите християни, а особно пред духовните хора. Същевременно те подценяват и хубавото въздържание, и хубавото вегетарианство! Затова, нека ме прости самият Толстой, макар че си е заминал. Нека ме простят и всички братя и сестри толстоисти, които от сърце уважаваме! Ние изнасяме тази истина и тази изповед пред тях от любов към тях и от любов към Христа и Неговото учение, за да им помогнем. Според издигнати духовни хора, Толстой ще се прероди пак в Русия и ще продължи започнатото хубаво дело. Тогава той ще се коригира и с вярата, и мистицизма, и ще внесе истинско разбиране на Христовото учение. Ето защо руските властници трябва да дадат достъп на Христовото учение и да спрат насилието, ако искат да напредват. Един духовен закон, който Христос откри, гласи: както този, който съблазнява, така и този, който се съблазни, имат недостатъци. И затова казва: «Горко на съблазнителите!» Този израз е велик. И ако такива съблазнители са учени и повлекат безброй хора след себе си, тяхната отговорност е голяма! А и съблазни- телите, и съблазнените губят време в духовната си еволюция. Затова повтаряме: Христовото учение, християнството има три сили: пълна вяра, живот с любов съобразно вярата и мистика. Блажен е, който ги притежава! Но това са неща само за издигнатите хора! Всяка вариация е губене на време и отклонение от правилния път. Нещо повече. По закона на духовната еволюция, всяка човешка душа, от която и народност и да е, чрез прераждането ще мине през християнството, за да се издигне и да достигне окончателно своето съвършенство. Но и всяка християнска душа, ако не разбере тия духовни истини и не живее правилно, ще изгуби много, а може в някое прераждане да дойде и като езичник. Защо? Защото Христос е Пътят, Истината и Животът и само чрез Него е спасението на всяка човешка душа. Ето защо, като разумни хора, след като имаме една представа какво нещо е религия, какво нещо е християнство и какви задължения трябва да имаме като религиозни, а след това и като християни, трябва да проявим и творчески духовен живот, който е най-важният за всички ни. Това ще разгледаме следната вечер. В какво ще изразим този творчески духовен живот, за който говорихме? Първо - в разумност, второ - в поезия, трето - в музика. Разумността е свързана с ума. Това е първичната сила, първичната есенция, зад която стои човешкият дух, ръководен от Бога, Който е в нас и вън от нас, стига само да дадем достъп на Божественото. Поезията е свързана със сърцето. Под думата «сърце» разбираме вторичния принцип в нас, който носи живота, създава чувствата, а от тях - и поезията. Чистата любов и чистите, нежни чувства са израз на туй сърце. Третият принцип е музиката. Това е гласът на душата, свързана с волята. Това е воюващият войник в нас. И ако ние развием нашата воля като диаманта - чиста и твърда, и вършим само доброто, всичко ще върви като музика. Чистата и възвишена мисъл е над всичко. За да осмислим обаче живота и за да можем да го използуваме разумно, трябва ни положителна наука, положително знание, което да се базира на факти, фактите в живота, разбрани и поставени в известни съотношения, образуват закони. Законите, събрани върху основа - истината, образуват принципи, а принципите образуват човешката разумност. Значи, разумността в човека трябва да се прояви като факти, закони и принципи, или другояче казано - Божественото - принципът съдържа всички други по-низши прояви. Когато разберем и придобием тия качества, ние ще се доберем и до истинските методи за живота. В човек има една сила - това е неговият дух, който го кара към творчество и придобивки. Това е подтикът на първичната реалност в него, в човека. Отначало това не се съзнава и схваща от индивидуалното съзнание на човека, но по- после то се осъзнава. Дойде ли човек до това положение, у него става пробуждане на съзнанието в по-висша форма, или по-право, пробуждане на висшата разумност в него. Тогава именно човек дохожда в контакт с разумните сили в природата. Хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи в съгласие с живата природа, за да реализират правилно тия желания и стремежи. Защо това е тъй? - Защото тъмнината пречи на човешкото съзнание правилно да схваща нещата. Освен това, човек е и в зависимост от средата и материята, през които преминава съзнанието му. Затова ние виждаме, че между другите неща, човекът се е отклонил и от правилното хранене, коетое свързано с физическия свят. После, той е извратил своите чувства, нарушил е своето кръвообращение и дишане, които са свързани с духовния свят. И най-после, той е изгубил и своето свръхсъзнание, което е свързано с Божествения свят. За да бъде човек в истинската смисъл на думата здрав и телесно, и духовно, трябва да приведе първо в изправност храненето, дишането, чувствата, мислите и постъпките си. Без тази хармония няма правилен духовен живот. Человекът на новия живот трябва да се справи и с най-големите врагове - болестите и смъртта, което за обикновените хора е абсурд, а за духовните - цел за постижение. Ние трябва да даваме ход само на правилните и хармонични мисли и желания и да ги пращаме на всички хора. Само така ние ще достигнем духовното съвършенство и едновременно, като съзнаваме възвишените неща, ще ги виждаме и ще ги проверяваме. Така ние ще можем да владеем своята материя, ще отстраним болестите и най-после ще победим и смъртта, за да влезем във Вечния живот. Само при това състояние ще разберем и дълбокия смисъл на думите, казани от апостол Йоана, в 4. глава на неговото Първо послание: «Възлюблени, не вярвайте на всеки дух. Но изпитвайте духовете, дали са от Бога. А всеки дух, които изповядва, че Христос дойде в плът, е от Бога.» За да тръгнем по правилния път на духовното съвършенство и да достигнем до прави мисли, желания и действия, най-първо трябва да се новородим, т. е. да дадем възможност Христос да се роди в нашето сърце! А това значи да почнем да познаваме духовните истини не само с ума си, но и по интуиция - да чуваме вътрешния си глас и да се ръководим по него. За да постигнем това, нужно е: 1. Да освободим ума си от грижата за материални неща - къщи, ниви, богатства, сиромашия и пр. и пр., т. е. те да не ни бъдат кумир в мисълта. Защо? Защото ние не знаем деня и часа на нашия живот, а имоти, богатства и пр. не са наши, освен привидно. Поговорката: «Само Бог е на една висота» е много вярна. 2. Да обичаме всички хора и животни и да им не пакостим. 3. Да се откажем от своите лични извратени чувства и удоволствия, а с мисълта и волята да вършим само добро. При по-нататъшното усъвършенствуване, человек се освобождава от мисълта, че той е индивидуална отделна личност, че той е всичко, и почва да се чувствува, че е частица от общото. Само при това състояние и при това съзнание той влиза и в радостите, и в скърбите на другите хора. Достигнал до това положение, человекът се освобождава от съмнението, или ако го допусне за нещо, старае се да го разбули, да го изучи, да го провери, за да бъде положителен във вярата си. Достигнал и това, человекът се освобождава и от външните форми на религия, живот и пр., които не са същност на живота. Тогаз той защитава идеята, че Бог живее в него, и е готов с по-нататъшното си усъвършенствуване да създаде необходимите условия за идване на Духа в него. Стия качества человек строи възвишени.неща в себе си, без да знае - той вече се стреми за придобиване на свръхфизически сили, които употребява изключително за добро на себе си и на другите. При това съвършенство человек се стреми да слее своето «Аз» с Бога, първо в себе си. Как? Като даде възможност да се слее духът му с душата му. Страданията в живота на един такъв човек са вече едно благо, а радостите не го трогват. С една дума, той гледа спокойно на всичко като мъдрец и използува добрата страна на всичко. Образци на страданията са били: от Библията - Йов, Даниил при лъвовете, Седрах, Месах и Авденаго в пещта; от историята - Галилей, Иван Хус и други, а като венец над всички - нашият Спасител Христос. При такива изпитания и страдания человек се намира като на конец, висящ във въздуха, и нито е горе, нито долу. Тук съзнанието с волята са решаващи. Такъв человек, като победи, вижда и цени силата в себе си и страданията действително са вече едно благо за него. След това иде възкресението, което е един велик духовен закон, но за человек, който е готов да премине от този в друг живот в пълно съзнание. От това читателят ще разбере, че всеки, който живее в отрицания, не е добър човек, и далеч е от него придобиване на горните духовни качества. Всеки, който живее чист живот, но няма пълна вяра като християнин, не е пълен християнин. Следователно, който има пълна вяра, любов с чист духовен живот, той е истински християнин. А който има вярата, чистия живот с любовта и мистицизма, той е в пътя на върховното духовно съвършенство като християнин. Ето защо, от духовно гледище, напълно здрав и религиозен человек е този, на когото умът - мислите, и чувствата са чисти и волята е дошла до положение само доброто да върши. Значи, такъв е проявил и чистия живот. А духовно издигнат человек е този, който освен горните качества е придобил и мистицизма - да владее известни природни тайни, които да употреби изключително за доброто на другите. Това съвършенство ще се получи обаче само когато нашата вяра се развие от едно чувство в душата, като една сила в ума. Само тогава вярата и мисълта са творчески. Само така ние ще развием и нашето подсъзнание, а след това и нашето свръхсъзнание, за да достигнем и върха на духовното съвършенство. Този път, стръмен и труден, но благороден, е необходим за всеки човек, от каквато и нация да е. Той е необходим главно за нас, християните, ако искаме да се чувствуваме като братя и сестри, да бъдем щастливи и да разберем, че царството Божие може да го създадем и на земята. Тази пълна вяра, този чист морален живот, туй съвършенство проповядва и препоръчва Учителят на Всемирното Братство в България, г-н П. Дънов, на нас - неговите последователи, на целия български народ, на целия християнски свят и на цялото човечество, защото това е пълното Христово учение. Ето защо, истинският последовател на Всемирното Братство трябва да притежава тези знания, тази вяра и да прояви чистия живот, както се описа. • Иначе, без тези знания, вяра и чист живот, нито сме добри хора, нито добри религиозни хора, нито християни, макар и да знаем Свещеното Писание от кора до кора. Нека знаем, че всички мерки и методи, всички усилия, които се правят от Обществото на Народите, от царе и министри, от духовници и управници, от учени и интелигенция, от майки и бащи, ако те, а и всички хора не вървят по този свят път и не притежават горните качества, другото са палиативи, с които днес се гради, утре руши. Иде време, както спомнихме, и то дойде вече, всички тия, които вършат беззакония и зло на човеците и са против волята Божия, да опитат всяко зло върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има сила Божия, има правда в света. Тогава праведните ще просветнат, макар и със страдания, но ще заживеят всички в мир и любов. Сега отделни души, издигнати духовно, имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие. Но велико е, славно е да живеят братя и сестри, семейства и цели народи в единодушие, братство и любов! Ето защо, това знание, тази вяра, този чист, свят и морален живот, този мир, тази любов, туй щастие желая и аз на всички ви, та като дойде моментът праведните да просветнат, всички да се радваме. Понеже на някои места в сказката си споменах за прераждането, което е условие за еволюцията на човешката душа, ще кажа нещо и за него, защото много хора са в тъмнота по този въпрос, а други злоупотребяват с него. Мимохо- дом ще спомена и за закона на причините и последствията. А който иска обширни сведения, нека прочете книгите: «Прераждането» и «Карма». Прераждането, като подтик за еволюция на човешката душа, е един Божествен и природен закон, чрез който ние се усъвършенствуваме от живот в живот, след което да се сливаме с Бога, и то така чисти, каквито сме излезли. Само така ще разберем правилно стиха: «В царството Божие не се влиза нито с един грях.» Ето защо, според свободата, която Бог ни е дал и според нашето съзнание, ние, при едно разбиране на живота - изпълнение волята на Бога в доброто, - се приближаваме към Него; а при обратното схващане - че същността на живота се заключава в неизпълнение волята на Бога, - ние се отдалечаваме от Него. При първото положение ние градим еволюцията на нашия дух, душа и живот с доброто, а при второто ние образуваме инволюцията и забавянето на нашето усъвършенствуване. Някой ще попита: какво нещо е доброто? - От духовно гледище, това е съвкупността на споменатите пет добродетели - любовта, мъдростта, истината, правдата и проявлението на добродетелите в живота си в тяхната чистота и пълнота. Следователно, при второто положение - неизпълнение волята на Бога и отклонението от природните закони, ние инволираме и попадаме под нов закон - закона на възмездието, закона на причините и последствията, закона на карма- та, както го наричат индийците. Христос го изразява с думите: «Каквото посеете, това и ще жънете» и «Който вади нож, от нож умира». Според този закон на причините и възмездието, трябва стореното да го плащаме и в замяна пак да се усъвършенствуваме духовно, чрез превъплъщенията. Човекът е творец на съдбата си. И така е! Неговото настояще е плод и следствие на причините, вложени в него от миналото и работата му в настоящето; а неговото бъдеще е плод на настоящето, което е разработил. С изработения капитал в плюс и минус в миналото работим в настоящето, а с настоящето ще работим за в бъдеще. Затова при всяко прераждане ние носим всичко придобито в миналия си живот - и добродетели, и отрицателни качества. Този закон олицетворява абсолютната Божия правда. И макар голям процент да наследяваме от родителските качества, всеки има и свои, индивидуални такива. И те са съществените! Така се обяснява как при добри родители се праща един трън - една душа с лоши качества, за да се издига покрай добрите родители. И обратното: един трендафил - добра душа, се изпраща в паднали духовно родители, за да ги издигне духовно. Не са ли това факти в живота? - Да. По този път се раждат и гениите в света. Те не се създават от родителите. Законът е неумолим! Никой не може да се издигне, ако не носи заложби от миналото си и не ги разработи в настоящето, и никой не ще има нещо възвишено в бъдеще, ако не работи в настоящето. Нищо случайно няма! Ако хвърлим един поглед върху думите на Христа в Свещеното Писание: «Петре, тури ножа в ножницата си, защото който нож вади, от нож умира», ще открием велико нещо! Тук не се ли открива законът за възмездието? - Да. Нима този закон не е в ума на всеки едного от нас? Нима поговорката «каквото прави човек, ще намери», не е законът на възмездието? Не е мислимо някой да прави зло другиму и да го не опита върху себе си, та макар и в бъдещия си живот! Това не е само за отделния човек и за отделното семейство, а и за целия народ! Не е ли това една висша Божествена справедливост? Според нас не само представителите на Вселенските събори, но и всички духовници и проповедници, които се считат представители на Христа и тълкуватели на Неговото слово, са сторили голямо опущение, че не са могли да открият в Свещеното Писание тези велики истини и придобивки за човека - прераждането и възмездието, които са много важни, особено за християнина. Прераждането, макар засега да е отречено от официалната църква, поради решението на V-ия Вселенски събор в 553 г., което решение е взето с малко болшинство, все пак будните умове на Христовата църква, отците Ориген, Климент Александрийски и Тертулиан са вярвали и проповядвали прераждането. В прераждането са вярвали и много учени: Виктор Юго, Балзак, Парацелзий, Ша- тобриан, Фламарион, Лесинг и много други, както и много от съвременните хора на науката. Ето защо, духовенството и проповедниците трябва да се заинтересуват и да разберат тия два закона, които намираме в Свещеното Писание. Иначе сам Христос ще им каже: «Словото ми проповядвате, а Словото ми не вярвате.» Какво по-ясно за прераждането от това, което се казва от устата на самия Христос, в 11. и 17. глави, в Евангелието на Матея, за Йоан Кръстителя? Кой честен съдия, кой честен човек, освободил се от предразсъдъци и обществено мнение, ще откаже правилното тълкувание на тия Христови думи за прераждането? Но нека видим какво казва самият Христос в тия глави. Това, което се спомена в глава 11. от Матея, е било, когато Йоан Кръстител бе затворен в тъмницата от Ирода, а Исус в това време проповядваше на народа. Тогава Йоан Кръстител бе пратил учениците си да питат Исуса: «Ти ли си оня, който има да дойде, или другиго да очакваме?» А Исус им отговаря: «Идете съобщете на Йоана, което чуете и виждате: слепи прогледват, куци прохождат, мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестие. Блажен е оня, който не се съблазни в мене!» А на народа Исус говорй след това доста неща за Йоан Кръстителя, между които и това, че Йоан е повече от пророк, че той е оня, за когото е писано: «Ето, аз изпращам вестителя Си пред твоето лице, който ще устрои пътя ти пред тебе.» И още: «Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстителя, обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него.» А в стих 14. самият Исус казва: «Ако искате да го приемете, тоя (Йоан) е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша.» В глава 14. от Матея се говори как Йоан Кръстител е хвърлен в тъмницата и как е обезглавен по желанието на Иродиада - жената на Ирода, и нейната дъщеря Соломея. Учениците Иоанови, като погребали тялото Иоаново, отиват и съобщават това на Исуса. А Исус, като чул, че е обезглавен Йоан, натъжил се и се оттеглил на уединено място, но народът пак го последвал. В глава 17. от Матея ние виждаме най-силното, казано за Йоан Кръстителя, че той е Илия. Там се описва как Исус, Йоан богослов, Петър и Яков отиват на гората Тавор и ето, става чудото! Исус светва пред тях като слънце - дрехите Му станали бели като светлина. При Исуса се явяват Мойсей и Илия и се разговарят с Него. Като виждат тримата ученици тази картина, Петър наивно казва на Исуса да направят 3 шатри, та да останат в гората. Още като говорил Петър, ето, светъл облак ги засеня и чуват глас из облака: «Този е Моят възлюблен Син, Него слушайте!» Тогава тримата ученици паднали по очите си на земята и се уплашили. Исус ги побутва и им казва да станат, и те стават, но виждат" само Исуса. След това настъпва най-важният момент: при слизането от планината Исус им заръчва никому да не казват за туй видение, докле Син Человечески не възкръсне от мъртвите. Тогава учениците го питат: «Учителю, защо книжниците думат, че Илия първом ще дойде!» (глава 4-та от Малахия). А Исус им отговаря: «Наистина, Илия иде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошел и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Человеческият Син ще пострада от тях.» Тогава учениците разбрали, че им говори за Йоана Кръстителя. Защо каза това Исус? Защото бяха обезглавили вече Йоан Кръстителя - 14. глава от Матея. Интересно е и запитването на Христа от самите Му ученици за слепородения (глава 9-а от Йоана). «Учителю, той или родителите му са съгрешили, та се е родил сляп?» Това е било след изцеряването на слепия от Исуса. За разумния человек отговорът е ясен. Родителите могат да съгрешат, но той, слепороденият, как е възможно да е съгрешил, когато се ражда сляп? Следователно той е съгрешил в минал живот и се е родил сляп. Но Христос за този специален случай казва, че нито той, нито родителите му са съгрешили, а това е, за да се прояви славата Божия. Съвременното човечество един ден ще се изуми, когато узнае чрез окултната наука защо се раждат някои хора слепи, сакати и глухонеми. Още по-интересно е питането на учениците от самия Христос, в глава 16., стихове 13., 14. и 15. от Матея. Това е било в околността на Кесария Филипова. Христос пита учениците Си: «Според както казват хората, Человеческият Син, т.е. аз, кой съм?» А те рекоха: «Едни казват, че си Йоан Кръстител, други - Илия, а трети - Иеремия, или един от пророците.» - «Но според вас, кой съм аз?» Симон Петър отговори и рече: «Ти си Помазаникът, Син на правия Бог.» Исус му казва: «Блажен си, Симо- не (Петре), защото плът и кръв не ти е открила това, но Отец, Който е на небесата.» Е, добре, Христос, в Когото християнският свят вярва, че бил мъдър, че е Бог, вярва в чудесата Му, в думите Му (макар и не всички), как е възможно Той да е същевременно и анормален, та да задава такива глупави въпроси на учениците Си? Не! Има нещо неразбрано от страна на много християни! Ако у Христос, ако у учениците въпросът за прераждането не е бил като закон, Христос нямаше да задава този въпрос. Той недвусмислено пита за кого го считат, че е. Може ли да го считат за Йоан Кръстител, за Илия, за Йеремия, за един от пророците, ако той, Христос, като обикновен человек, не е съществувал и живял на земята, като такъв с горните имена, и сега иде да се прероди, та да го считат, че е един от тях? Здравият разум и логика не могат да отхвърлят това, не могат да отхвърлят прераждането, ако действително считаме, че Христос е бил умен, мъдър, силен и Бог. Друг е въпросът, че Христос действително не се е раждал и живял по-рано нито като Илия, нито като Йоан Кръстител, нито като Иеремия, нито като пророк. О, вие братя отци владици, свещеници, проповедници и интелигентни християни, стига сме спали като християни от 553 г., от V-ия Вселенски събор досега по този въпрос! Нека повярваме в думите на Христа! Нека оставим слабостта и недоверието на наши заминали братя, които са отхвърлили този въпрос! Сега всичко еволюира! На човешката мисъл е даден простор и свобода. Нека да се не вковаваме в закоравелите традиции, а да вникнем в тия думи на Христа, защото ще носим отговорност пред Него! Обезсилват ли се обаче думите на Христа, казани в 11. и в 17. глави на Матея за Йоана Кръстителя, че е Илия, чрез думите на Архангел Гавраил, когато последният говори на Захария, описани в глава 1. в Евангелието на Лука? - Абсолютно не. Архангел Гавраил, след като каза на Захария, че жена му Елисавета ще роди син и ще го нарекат Йоан, добави още, че той - Йоан, ще предиде с дух и сила Илийна, за да възвърне сърцата на бащите към децата. Е, добре, кой дух и коя сила Илийна ще дойдат в Йоан Кръстителя, ако не същият дух и сила Илийна? Ами нали физическото тяло се формира в утробата на майката, обаче духът, душата и животът са създадени преди това, но това за много хора е една мъгла в съзнанията им! Мислите ли, че ембриологията може да открие духовните тайни на зачатието? - Засега още не. Ами колко души от всички тук имат ясна представа какво нещо е да бъде обсебен един човек от един низш дух; да бъде вселен в него един висш дух? Ами откъде дойде човекът, като дух и душа и пр., и пр.? За да си отговори на тези въпроси, трябва човек да учи и да има опити. Обезсилват ли се също думите на Христа в 11-а и 17-а глава на Матея с изявлението на самия Йоан Кръстител, в 1 -ва гл. от Евангелието на Йоана, когато го попитаха фарисеите да им каже кой е като Йоан Кръстител? «Ти ли си помаза- никът?» Йоан отговаря: «Не съм.» - «Ти ли си Илия?» - «Не съм.» - «Пророк ли си?» - «Не съм.» - «Но що казваш за себе си?» Йоан отговаря: «Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: прав направете пътя за Господа!» Това изявление е давало и дава повод да се съмняват много християни, като смятат: Йоан Кръстител, който откри най-важното - видя как Духът Господен слизаше като гълъб върху главата на Исуса, когато Го кръщаваше, а също и чу гласа: «Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, той е, Който кръщава със Светия Дух, Той е и Божият Син» и се питат: защо Йоан да не каже за себе си, че е Илия? Не, братя и сестри, които нямат висша духовна светлина, няма да открият това. Преди всичко, Йоан Кръстител не беше постоянен ясновидец, макар да видя най-великото. Иначе той не щеше да праща своите ученици да питат Иисуса: «Ти ли си този, който има да дойде, или другиго да очакваме?», и то в последните дни от живота си! Главното е, че у Йоан Кръстителя не бе развито и свръхсъзнанието, с което човек не само ще види миналото си, но и бъдещето, и то не само на себе си, но и на други. Е, добре, как тогава искаме Йоан Кръстител да се види, че е Илия, и да го потвърди? Това е невъзможно. И всички, които не са развили своето подсъзнание и свръхсъзнание, не могат да видят своите прераждания и да знаят какво са били по-рано. Без тия качества, невъзможно е да се владат и известни тайни от човека. Ами, има и друго нещо важно за прераждането. Кой се е спрял да мисли безпристрастно върху 4-та глава от Малахия, стихове 4., 5. и 6., гдето се говори: «Помнете закона на слугата ми Мойсей, чрез когото заповядах в Хорив на целия Израил. Ето, аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен! И той ще обърне сърцата на бащите към чедата и на чедата - към бащите!» А Пророк Илия е живял като такъв 1050 години преди Христа, а пророк Малахия казва тези думи 397 години преди Христа! Преди две хиляди години, книжниците и фарисеите, а и целия еврейски народ да мислят: едни, че Христос е Илия, други - Иеремия, трети - някой от пророците; а и запитването им самият Йоан Кръстител да им каже дали е Илия или някой от пророците, говори, че те са вярвали в прераждането. И тяхното запитване е логично и на място. То води началото си от 4-та глава, от думите на Пророк Малахия. Който има ум, нека разумява! Последните думи на пророк Малахия не са ли идентични с тия, казани от Архангел Гавраил, когато говори на Захария? Ето защо, ние смело ще кажем на всеки християнин - учен или прост, духовник или проповедник, че без стремеж към истинско духовно съвършенство, без пълна вяра, каквато се описа, без чист духовен живот, в който да се проявят истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите в тяхната пълнота и чистота, няма царство Божие! Нека тия, които се облажават като верующи, знаят, че без горните качества ще научат къде е царството Божие, но не ще стигнат дотам. Тези пък, които живеят по-чист живот, но нямат пълна вяра, ще стигнат, но не ще ги пуснат вътре. А само тия, които имат пълната вяра, проявят чистия живот, развият мъдростта и получат силите чрез мистиката, ще влязат в царството Божие. Така гласи духовният закон! Ето защо, за да се разберат и схванат законът за прераждането и законът за възмездието, те трябва да се предшествуват в живота от петте качества: истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите, заедно с пълната вяра. Тези 2 закона само с ума не могат да се разберат! И ако има нещо най-велико, най-ценно, което Бог Отец, след създаването на 4-те царства, е вложил в човека, това е еволюцията на човешката душа чрез превъплътяването. Чрез това превъплътяване човек ще коригира своите отклонения и грехове; чрез него ще се усъвършенствува, за да се слее с Бога. Ако не е така, къде е тогава Божествената справедливост, та едни да се раждат с вродени престъпни наклонности, други - с възвишен морал, трети - сакати, тъпи, а други - като гении? Едни да се раждат в разкошни палати, други - в мизерия? Как ще си обясним главно въпроса за умиращите деца в първите години? Какво са съгрешили те? Нямат ли и те право да се радват на живота? И къде ще отидат тия сакати, тъпи, слабоумни хора след смъртта? А и тия малки невинни деца? Има ли милост, има ли справедливост от Бога, ако те се изхвърлят някъде в бездната? Нима и престъпниците, много от които по една случайност са извършили нещо и са наказани със смърт, трябва да са в ада? Няма ли за всички тия милост и коригиране? Нали Бог е Любов? Не, има! И само законът на превъплъщението ще даде възможност всяка човешка душа да се усъвършенствува, макар чрез страдания, за да си изплати отклоненията от пътя на живота. По същия път са се усъвършенствували и всички Велики учители на човечеството, които са създавали и основите на всички религии, глава на които е Христос. Всяка човешка душа рано-късно ще достигне това чрез прераждането. Само така ще се оправдаят думите на Апостол Павел, който казва: «Както чрез Адама човекът съгреши, така и всеки чрез Христа ще се спаси, но всеки на своя ред» - гл. 15., Първото послание към Коринтяните. Какво по-хубаво за нас, да ни остави Бог, чрез тази милост и справедливост, съвършено свободни да избираме който път желаем! Какво по-хубаво от това, да изберем и тръгнем по пътя на Христа, за да завършим без големи страдания своята еволюция? Ще спомним, че много от хората, поради тъмнота в съзнанието си по този въпрос, а и поради злорадство, говорят, че човек се бил прераждал: в куче, кон, магаре, змия, червей и пр., и пр. Не, това е лъжа, това е заблуда. Такивато със своето невежество не ще спрат и видоизменят един природен закон, нито ще накарат верующите и опиталите този закон да повярват в тяхното неверие. Човек нито се е родил, нито се ражда, нито ще се ражда от животни и в животни, както някои мислят, както и науката несигурно изнася, че човек се е родил от миниатюрно животно и по пътя на еволюцията е достигнал до сегашното си състояние на човек. Човек само е минал през живота на другите царства и е взел техните качества, а не и тяхната форма. Нима твърдата воля за доброто не е израз на минералното царство - на диаманта, който е израз и на Божията мъдрост? Нима твърдата воля за зло не е израз на въглена - тъмните сили? Нима безсилието на човека не е от растителното царство? Нима безлюбието и ред хищнически прояви на човека не са му подарък от грубите животни? Нито пък светът и человекът са създадени по буквалната смисъл на Библията, както схващат голяма част от религиозните хора. Велик и грандиозен е бил планът на Бога за създаването на космоса, на земята, а след това и на минералното, растителното, животинското, и най-после и человеческото царства. Само смиреният человек ще ги открие в самата Библия! Но това ще се разбере само от един человек на мистиката. Ученият човек, разбира се, има по-добри условия да открие това. Други питат наивно: «Ако има прераждане, защо не го помним?» Те са прави от свое гледище. Но те не проверяват фактите в живота, нито следят литературата, гдето се описват случаи на запомнено прераждане. А и не се запитват: ако нямаше кой да им каже, че са се родили на еди-кой час, еди-кой си ден, месец, година - ще знаят ли, ще помнят ли това свое раждане. И това е най-обикновеното нещо! Ние изнасяме само един случай на прераждане в България, взет така, както е изнесен във «Всемирна летопис» и в книжката «Що е окултизъм». Това се е случило в село Бесарбово, Русенско, и се изнася от бащата на детето, Рачо Г. Даскалов, секретар-бирник в същото село, ето как: «През 1904 г. имах 6 1/2-годишно момче на име Кольо. То бе започнало да ходи на училище в селото ни - Бесарбово, Русенско. Един ден, като играело с други 2-3 другарчета, в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне то много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И ето, от това ли бе, от друго ли бе, но зле заболя и на 4 декемврий 1904 г. се помина. През 1906 г. на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка. През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище. Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище?» Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище?» На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката?» - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана, взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче, и казала: «Ето я!» Един път, като разговаряхме съвсем задруги работи, Здравка заговори и като се обърна към майка си, каза й: «Мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, а аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше направил тате от пръчка и кърпичка.» При това тя показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко, казано от Здравка, е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Кольо, и то именно я пазеше от мухите с флагче. Чували бяхме за прераждане на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше; но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество.» Съобщава: Рачо Г. Даскалов Който има уши да слуша, нека слуша; който има ум да разбира, нека разбира! Но за да се дойде до състояние да се види, да се провери едно прераждане, първо човек трябва де се издигне до една пълна духовна чистота, външна и вътрешна, до една чистота на мисли, желания и постъпки, до едно пробуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието и най-после - да е достигнал положението на един първостепенен ясновидец, за да провери това. Иначе всяко искане е напразно, всяка критика е спъване на еволюцията. Вярно е, че някои деца, с по-висша духовна култура, като чисти и невинни, до 6-7-ата си годишна възраст, както се описа горният случай, виждат някои свои прераждания и сочат улица, дом, името си, гдето са били родени по-рано; но тази способност по-после губят поради отклонението в живота и някои отрицателни качества. Те обаче пак могат да я добият, ако развиват горните духовни качества. Тия пък, които допущат, че човек е произлязъл от животно, ще ги попитаме: защо един човек има хитростите на лисицата, друг-хищническите качества на вълка, на тигъра, трети - злобата на кучето и пр. и пр.? Логично следва, че разните хора са произлезли от разни животни и затова имат техните качества. Значи, Бог, Който е създал тъй разумно всички светове и всички царства, само човека не е могъл да създаде като. Себе си мъдър и силен. Вярно ли е това? Абсолютно не е вярно. Има една неразбрана философия у хората! Щом ние приемаме, че сме частица от Бога, логичното е, а и така е, че ние трябва да носим Неговите качества. И действително, в самото начало ние сме били с Неговите качества; но впоследствие, при последователните превъплъщения и отклонения от Божиите пътища, ние сме се изменили и сега трябва да се опомним, да се усъвършенствуваме, за да добием първоначалното. По този въпрос не ще говорим повече, защото всеки ще го разбере, когато се пробуди истински духовно. Знаем, че някои духовници, проповедници, религиозни, ще кажат: «Как? Аз...» Не, братко, едно ти не достига! Смири се и всичко ще откриеш в Свещеното Писание, но дири силата на Духа, а не само буквата! Ние ще спомним обаче хубавите плодове на тия 2 закона и нека всеки прави своите заключения. Според тези 2 закона, всеки човек, бил той езичник или християнин, трябва: 1. Да прояви абсолютна чистота в живота си - физическа и духовна, и да се усъвършенствува духовно още от рождението до смъртта. Това е абсолютно нужно главно за християнина. 2. Да избягва всички отрицателни неща в живота, които не само отклоняват човека от правилния духовен път и от Бога, но и затова, защото всичко отрицателно, сторено с дела, мисли и чувства, ще се плаща до конец. Това разбиране и възприемане не само не противоречи на думите: «повярвайте в Господа Исуса Христа, и всички грехове ще ви се простят», но напротив - по-разумното е да повярва всеки още от детинство, отколкото кога стане възрастен, през което време е вършил ред престъпления и тогава да се разкайва и повярва в Господа Исуса Христа. Ние виждаме, че и тия, които вярват, че са спасени, пак продължават стария си живот. Ето защо, щом искаме децата да бъдат чисти, трябва да имаме и чисти родители. Ние не си правим илюзия, че това ще стане веднага за всички. Защо? Защото различна е духовната еволюция на всеки едного. Но заживели хората още от детинство с мисълта да не грешат, защото ще плащат всеки грях със страдания; заживели от детинство със стремежа съзнателно да вършат доброто, за да се издигат духовно; те по-скоро ще достигнат върха на своята еволюция, по-скоро ще придобият върховните ценности за човека и ще се слеят с Вечния Живот. Това е ключ, това е тайна! Защо? Защото благодарение на него ние знаем със сигурност, че не бива да дирим първо външните богатства и тогава да станем духовни, че не ни е позволено да се колебаем на кръстопътя между богатството и духовното, докато изгубим и двете, а че трябва да заработим да бъдем вътрешно, духовно богати още от детинство. Така само ще придобием истински ценното богатство. Какво по-голямо богатство от това, да има човек един светъл ум, едно благородно сърце и силна воля, само за доброто? Какво по-голямо богатство от това, да има човек вяра в Бога и себе си още от детинство? Какво по-голямо богатство за човека от това, да придобие кротостта и смирението, да има един вътрешен мир, да е развил посочените добродетели, а трудът да бъде за него като свещен дълг? Мисли ли някой, че ще остане гладен с тия качества! Не! Ако има сега богати, които са разточители в живота, това се дължи на липсата на горните духовни богатства, на липсата на милосърдие и справедливост. И, ако има крайна мизерия, тя се дължи пак на липса на тия духовни богатства в хората. Разбира се, това не се отнася за всички! Има и социални неправди, които само по пътя на посочените и придобити добри качества ще могат да се премахнат. Ето защо, ако светът разбере добрите страни на тия два закона, той коренно би се изменил. Да вярвате, че сте спасени, това не е влизане в царството Божие. Следователно много по-разумно е за един християнин, който е живял 40-50 години и е вършил разни престъпления, прекарал и страдания, които са го докарали до разкаяние и пробуждане, да си е чист още от детинство, а ако сега почне да - живее, да е чист през всичкото време на живота си. Нима нямаме един типичен пример пак с Толстоя? Той в своята изповед казва, че когато се обърнал в духовния път на 55-годишна възраст, първите му разкаяния са били: да се откаже от чужди жени и да не мрази нито един от тия, които са по-долу от него. Тази доблест, тази искреност издигна Толстоя! Но нима това е нормално? Нима Бог това иска от нас като разумни същества! Бог наистина е доволен и на това, защото знае, че един път пробудил се, човек върви напред, той ще постигне всичко, ако не до края на един живот, то в идните превъплъщения. Не! Приемането теорията на прераждането не само не противоречи на Свещеното Писание, но е в полза на човека, особено на християнина. Освен това, тази теория е недвусмислена в Свещеното Писание. Тя не се изменя и от думите на Христа, казани на Никодима; не се изменя също и с думите на Архангел Гавраил, казани на Захария за раждането на Йоан Кръстителя, а също и с думите в Свещеното Писание: «една смърт и съд», стига да се знае последователността и мистичната страна на Свещеното Писание. Мисълта у някои, че като се приеме прераждането, много ще отлагат своето усъвършенствуване в идни превъплощения, е една заблуда, една крива мисъл. Ние не искаме, нито Бог иска такива верующи. Ние искаме, а и Бог иска верующи с поменатите качества, за да дойдат до съвършенство, та да видят и своите прераждания. Нима младите сега не казват: «Нека си поживеем и ние като вас - старите, па тогава ще започнем духовния живот», и все го започват, а не са го започнали още! Нима по-възрастните не казват: «Нека се поосигурим, да станем богати, па тогава е лесно да тръгнем в духовния път», и все се осигуряват, все стават богати, но нито са осигурени, нито са богати, нито са в духовния път! Нима старите не казват: «Ние остаряхме, ще умрем, защо ни е този духовен живот?» И това все се повтаря от две хиляди години и затова сме дошли до това положение. Нашият поклон пред всички чисти и честни хора, но такива са малко! Иде време тези чисти души да се групират, за да се заразят и другите от тях. Пред християнския свят е изпречена дилемата: или разкаяние, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на Бога, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и сливането им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания. Ние от сърце желаем първите придобивки, които могат да се изпълнят от всички, за да не дохождаме до последните. Не е важно даже, ако някой не вярва в закона за прераждането и възмездието. Ще му дойде часът и редът да повярва! Достатъчно е той да притежава другите описани качества, той е пак на прав път. Иначе ритането е ритане против законите на Бога и против самия Христос. Ако всеки от време на време прочита пророк Йона, 24. глава от Евангелието на Матея и Откровението Иоаново, ще види в кои времена сме. Добре е всеки, който иска да следи новата духовна вълна, да чете вестник «Братство» и «Житно зърно». Най-накрая ще спомня, че някои, като лъжат себе си и са в една духовна тъмнота по въпросите за чистия и разумен живот, а и по мистичната страна на Свещеното Писание, искат и нас да убедят, да ги повярваме, че сме заблудени в туй учение, още повече, че сме били и вегетарианци. А като чуят, че вярваме и в еволюцията на човешката душа, т. е. в прераждането, веднага се считат като ужилени от нещо и казват: «Това го няма в Свещеното Писание!» И като вземат да извъртат Христовите думи, че и те сами вярват в своето безверие на Свещеното Писание! И веднага дават заключение: «много добър човек», «отличен човек», «това е истински християнин», но се заблудил в туй учение. Щом вярва в прераждането - това е сатанинско учение, източна философия, сектантство и пр. Много, обаче, от тия приятели не знаят точно що значи сектант. Те считат, че всеки един, или всяко духовно движение, които не вярват досущ тъй, както е официалната религия, особено външните й форми, са сектанти. От Божествено гледище сектант е всеки, който не върши волята Божия и не прилага в живота си петте добродетели - истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелта. И всеки християнин е сектант, ако няма тия пет добродетели, плюс пълна вярата и чистия живот, както се описа. И всички ония последователи на Христовата църква - православни, католици, евангелисти, които нямат и не проявяват горните качества пред Христа, са сектанти. Това е самата истина! У хората на науката в света има една доблест - те откриват нови неща по пътя на опитите; но щом друг някой открие някоя нова истина по същия въпрос, почват нови изследвания, докле се доберат до новото и го възприемат. Значи, коригират се! В религиозните хора обаче има една опасност - те като приемат едно верую, едно разбиране, продължават със столетия и мислят, че те са в правия път и не искат да се коригират! Затова думите: «Нито те влизат в царството Божие, нито другите пущат», са много на място. Ние благодарим на всички, които искрено говорят и съзнават, че сме добри. Благодарим и на тия, които говорят противното. Ние затова сме тръгнали именно в този път, да станем добри, да проявим чистия живот и да бъдем истински християни. Затова у нас вярата в Христа в спомената форма, също и за живота, е непоколебима. Вярата пък за прераждането и възмездието у нас са като закон, като основа, и ние гледаме да използуваме положителната им страна. Новото духовно учение иска само заради една добра черта в един човек да го обикнем, защото и в него Бог живее, и да му помогнем както можем. А какво виждаме в света? Не, Христос скоро ще се прояви и ще иска отчет от всички хора, но най- много от християните. На много души Той ще каже: «Не ви познавам.» «Вие не вярвате в моите думи, в Свещеното Писание, нямате и живота!» Ето защо тия, които са готови и се пробудят да разберат тия два закона - прераждането и възмездието, те ще открият много нещо в Свещеното Писание. Затова ние уважаваме всеки едного, който е с истинска и непоколебима вяра и с чистия живот, проявен с петте добродетели. А всеки християнин и всеки друг, който освен тия качества е разбрал що е Христос, що е Миров Учител и познае кой е Той, когато идва на земята в човешка форма; а също е разбрал и що е еволюция на човешката душа, придобил е и мистицизма, той е по-горен и от първия. Такъв един е разбрал много нещо и е придобил бисерите на вътрешното богатство! Ние от сърце желаем придобивката на тия качества на всеки едного. 9 декемврий 1933 г. Пловдив, Зъболекар Стоицев ------------------------------------------------------------ [1] Тези три сказки са публикувани във вестник «Братство», издаван от Сава Калименов, като приложение към брой 112 от 16.I.1935 г. (година VI). Статията е с дата 9 декември 1934 г., гр. Пловдив. А на книжката е отбелязано, че е завършена през 1933 г. и отпечатана в гр. Пловдив през 1934 г. Това трябва да се смята за вярно. А в. «Братство» вероятно е препечатал тези 3 сказки, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Човек е този, които е още в спящо духовно състояние, а человек е този, който се е пробудил духовно и живее такъв живот. (бел. а.)

I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА? Сказка, четена на 4 октомврий 1931 г. в салона на кооперация «Напред» по случай окръжната вегетарианска сбирка в Пловдив. Пловдив, 1932.. Печатница «Хр. Г. Данов», Пловдив - № 134/1932 г., стр. 3-30. Добри братя и сестри, съидейници-вегетарианци и драги гости, Отрадно е явлението в целия свят, че при туй изопачено разбиране на живота, при този материалистически мироглед на хората, никнат и нови духовни идейни движения, за да заглушават злото и да подтикват и другите човеци към нещо ново, нещо по-възвишено. И радостното е, че начело на тези движения застават и учени, и интелигентни хора. Едно от тия идейни движения е и вегетарианството, или учението за безкръвното хранене. Появило се то на почва етична, строго научна, а у някои отделни личности - поради болести или злоупотреба с храни в по-млади възрасти, то, вегетарианството, ще се разраства и ще стане едно от най-мощните движения. Защо? Защото то е в полза: 1. на цветущото здраве, но не по външност, а по сила и издръжливост; 2. на силния ум и по-нежното сърце, придържащи се о строго моралните закони. Вън от това, то е пътят на светиите. Аз не засягам научната страна в полза на вегетарианството, нито духовната, за които трябва да се говори специално. Нека обаче тия, които се считат за морални, приложат въздържанието и вегетарианството, и те сами ще се убедят в горното. И помнете: рано-късно, всички духовни идейни движения трябва да прегърнат съзнателно не само въздържанието, но и вегетарианството. Защо? Защото без вегетарианството няма истинска духовна еволюция! Само с вегетарианството ще разберем великите думи на апостол Павел, в Първото послание към Коринтяните, глава 6., стих 12., гдето той казва: «Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза», и: «Всичко ми е позволено, но аз не ще допусна да бъда обладан от нищо». - Значи, когато човек се издигне на върха на духовната еволюция, позволява му се всичко, но той не ще го прави, защото няма полза и не ще се съблазни от нищо, защото знае отговорността. Ето защо, такъв ще върши само доброто. Но нека не си правим илюзия, че като сме вегетарианци, лесно ще станем и светии, и че в света няма добри хора. Напротив, има, даже и по-добри от нас. Въпросът е ние да надминем тия добри хора в добродетелите, а и те със своите добродетели да прегърнат и въздържанието, и вегетарианството. Иска се обаче съзнание, иска се наука и знание, иска се чистота, иска се воля за приложение, за да придобием току-що казаното и да се радваме и на резултати. Ето защо, задачата на всеки вегетарианец е трудна, но благородна, щом добие горното. Но-на въпроса. Добри братя и сестри, Желанието ни да живеем на земята е най-големият стремеж на човешката душа. Защо? С единствената цел, че ще я освободим от веригите чрез нашето духовно пробуждане и издигане. А защо? Пак с велика цел, че след като напуснем земята, душата да се напъти натам, откъдето се е откъснала. Това става с всеки едного от нас, безразлично дали сме учени или прости, богати или сиромаси, дали го съзнаваме или не. И този стремеж е от раждането на първия человек, след като е съгрешил, включително до нас и до днес. Затова, както един ученик в едно музикално училище трябва да прекара, да усвои и да приложи всички методи, за да бъде един отличен виртуоз, по същия начин и Бог е давал, дава и ще дава Своите методи, да придобием истинския живот, с цел да придобием и вечния живот и се слеем с Него. Ето защо е необходимо да познаваме Бога! Ето защо, без правилна идея за Бога няма и правилна духовна еволюция. Духовно издигнатите хора поддържат, че някога человекът е притежавал вечния живот, но го е изгубил и сега се стреми да поправи своята погрешка. Вие знаете, че във втората глава на Битието е казано, какво[1] Бог, като е създал человека, поставил го е в Рая и му е казал от всичко да се ползува, само от дървото на доброто и злото да не яде. Вие знаете историята с Адама и Ева - те не послушаха съвета на Бога, а послушаха един черноок и красив господин, в лицето на змията, и като ядоха, изгубиха всичко възвишено. Тогава и Бог ги напъдил от Рая, да живеят на земята и с пот и труд да си вадят прехраната. Ние сме техните потомци. Така е и на физическото поле - земята. Нима един, който е наследил богатство, като го изяде, изпие, пропилее, не става сиромах и не страда? Нима един комарджия, който пропилява всичко, не дохожда до положение да заложи и жена си? Ами, това са факти. Не е ли изгубил той всичко и не е ли нещастник? Ето защо ние, които сме изгубили качествата на Божествения живот, когато се пробудим, придобием и заживеем този живот, извършваме нещо велико, защото в основата на този живот са: Божествената любов, мъдрост, истина, правда и добродетели. А такъв един живот е сила, която строи и въздига човешката душа. Истинският живот трябва да бъде цел на всяка човешка душа (човека). Но без знания и методи този живот не се придобива. - А без този живот не можем да познаем Бога. А Бог е Средата, от която черпим този живот. Бог е изворът на тия методи, давани чрез разни добри и духовни хора, каквито са били духовните хора и истинските пророци в миналото, в настоящето и ще бъдат и в бъдеще, главният извор на които е бил, е и ще бъде Христовият Дух, самият Христос, като второ лице на Бог-Отец. Ето защо, да имаме истински знания за разумния живот, да живеем този живот, да познаваме Бога - това е главната цел на нашата душа и нашия Дух. Само при тия качества ще добием при пълно духовно съвършенство и вечния живот. Затова всеки човек, всеки християнин, особено вегетарианецът, трябва да познава Бога вътре и вън от себе си, за да добие и другите качества. Да познаваме Бога, това е нещо велико, това е тайната на вечния живот. Фактът, че хората умират, показва, че не познават Бога в Неговата същина. А ако Го познават, нямат още Неговите сили. Ако бихме Го познавали в Хрис­товия смисъл, не бихме умирали, както бе с Христа, Който възкръсна и се показа и на Своите ближни. Този е именно важният въпрос за всички - да дойдем до положението да възкръснем, като победим смъртта, както се казва от апостол Павел в 15-а глава на посланието му към Коринтяните. Това не е само духовно възкресение! Иначе напразно са думите на самия Христос, Който недвусмислено казва, че «ако ме любите и изпълните моите заповеди, ще вършите и по-големи чудеса от мене». Но нека се съгласим за момент с всички ония, които мислят, че това е само духовно възкресение, духовно раждане, както се говори в 3-та глава от Евангелието на Йоана, когато Христос говори на Никодима, че докато се не роди изново - духовно, няма да влезе в царството Божие. Нима една такава промяна в нас е малка? Нима да победим греха - нашите отрицателни прояви в нас, и да ги заменим с всички добродетели, това е малко? О! не, това е най-великото. Ето защо, ако всяко живо същество, включително и растенията, искат среда и условия за развитието си, по същия закон и за човека са необходими тия усло­вия и среда. Независимо от това, ако за зрението на човека е потребна светли­ната, за ухото - звукът, за носа - мирисът, за езика - вкусът, и ако специфично за човека средата на желанията е сърцето, на мислите - мозъкът, на действия­та - силата на волята, то средата за душата и Духа е Бог. Затова безразлично е от коя религия сме и дали сме философи, учени или прости, ако не поставим като основа на нашия живот, на нашата душа и Дух Бога, ние сме далеч от истинския живот, от истинското духовно съвършенство, макар и да сме вегетарианци. А чрез връзката ни с Бога, по горния начин душата ни ще добие своя пър­воначален живот - да се облечем и в безсмъртието. Затова Бог в нас е една вътрешна среда, от която трябва постоянно да черпим. А сърцето с кръвообращението, храносмилателният и дихателният апарати, умът с мислите са главните среди, които поддържат живота. Обаче, достигнем ли чистия живот, това е подготовката, това е подготвителната среда и връзка посредством нашия Дух да се домогнем и до Всемирното Божествено съзнание. Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога. Когато обаче човек пробуди своето съзнание, свърже своята душа и Дух правилно с Бога, усъвършенствува се, владее себе си, владее силите на природата, както Христос ги е владял, тогава ще дойдат безсмъртието и вечният живот. Затова пробуденият человек[2], а особено въздържателят и вегетариане­цът, трябва постоянно да работи за своето духовно усъвършенствуване. Сега Христовият Дух работи усилено върху готовите души, които искат да Му служат. И затова: Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят неморалността морал; тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога; тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен гос­подар; тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вмес­то Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъ­жите, кражбите, лицемерието, завистта, убийствата, войните - Тези именно учения са гибелни и нямат почва в по-напредналите души. Злото вече е обхванало целия свят и го тормози. Това зло е като една могъща сила, защото и то иска да живее. Иде обаче ден, когато малкото чисти души засега, в тия идейни движения в целия свят, които са като авангард на Бога, ще заразят със своя живот и пример останалите хора, които са податливи на новото, на хубавото. Тези чисти души, във всички народи, па макар някои и не още вегетариан­ци, са като запалени свещи. Те светят със своите души, те ще осветят своите тела, ще осветят и света. Ето защо, по-добре е нашата душа да е една запалена свещ, макар като искрица, но с вяра и стремеж, че тази искрица ще се разрасне и ще освети цялото ни тяло, отколкото около центъра на душата ни да има едно тъмно петно, което, като се разрасне, всецяло да ни потъмни. Ето защо именно е нужно да познаваме Бога! Нима е малко да умее човек между другите добри неща да може да тран­сформира лошите си мисли на добри? Нима е малко с мисъл да отстрани една по-малка, а и по-голяма болест от себе си? Нима е малко да изпрати една добра и силна мисъл към една душа, да й помогне? Ама някой ще каже: «Не мога.» Бог казва: «Аз ще го науча.» А това научава­не са страданията, поради нашето отклонение, чрез които Бог иска нашето доб­ро, иска да се изправим; това е още смъртта, за едни - да спрат своето по­нататъшно падение и с опитностите след смъртта пак да подирят Бога, като се върнат на земята, а за други - да спрат временно своето духовно усъвършен- ствуване и като дойдат наново, пак да продължат своята еволюция. Всеки от нас ще каже, че се стреми да познае Бога и че върши добри дела. Така е. И вярно е, че в целия космос има една еволюция на всичко, включително и у человека. Но еволюцията на человека, поради свободата на разума и свободата на волята, които Творецът е поставил в него, за разлика от животните, се отличава от еволюцията на последните. Защо? Защото е придружена и с една обратна велика сила, именно инволюцията, ако не вършим волята Божия. Това е поради невежеството ни и непослушанието ни. Тези недостатъци са създали именно зло­то в неговите различни разклонения. Даже нещо повече: ако у животните, които поради подбора усъвършен- ствуват своята порода и красивия външен вид, то за човека абсолютно немисли­мо е само по външния вид, макар и красив, да се създадат угодни хора на Бога. Защо? Защото Той не гледа външния вид на человека, за Него всяка душа е равна. Той цени душите само по ценните качества, които са развили. Обаче Бог иска красивите хора да бъдат образец на добродетелите и морала, та и другите да ги следват. Но така ли е в действителност? Ето защо ние виждаме, че красиви, пълни, едри, учени, философи и пр. хора, когато те са с отрицателни качества, падат в живота си. А такива са по- големият процент. А други, слаби, дребни, не толкова учени, но развили доброде­телите, са за похвала, за образец, за нещо възвишено. Бог обаче чака всички - бедни и богати, прости и учени, грозни и красиви - да добият висшето, да разберат доброто и го прилагат в живота си, а същевре­менно да избягват лошите неща и отрицателните мисли. Някои питат: «Какво нещо е доброто?» Доброто от духовно гледище е това: да се стремим и приложим в живота си любовта, правдата, истината и доброде­телите в тяхната възможна абсолютна чистота, т. е. морала в неговата възвише­на форма! Затова, ако не живеем на земята един чист живот, как ще се надяваме след смъртта на нещо възвишено на небето, още повече, че небето е нещо отвле­чено и невъзприемливо от голямата част на човечеството? Защо? Защото пове­чето вярват, че животът е само до гроба! Ето защо е необходимо да познаваме Бога, защото то ни свързва с из­вестни задължения и спрямо Бога, и спрямо ближни, и спрямо човечеството, което човечество е листата и клонките на цялото дърво. Много души, които не разбират духовната еволюция на човешката душа, обвиняват Бога, защо е създал света тъй несъвършен, защо са тия неравенства в умовете на хората, в благата, и ред още други. Това е едно неразбиране. Светът е много добре устроен и всеки е на мястото си. И ако смятаме, че светът е развален, то ние, хората, сме го развалили - яли сме, пили сме в миналото, без да сме плащали, вършим и сега отклонения, затова и ще плащаме. Помнете, братя и сестри, светът никога не ще се изравни механически в умствено отношение, защото еволюцията на човешката душа е различна и инди­видуална! Обаче, условия да бъдем всички добри, а след това и по-умни, има. Кога? Когато трудът и благата се разпределят по-правилно, по-разумно между всички. Но това ще стане, когато всеки от нас правилно се свърже с Бога и ценнос­тите на душата излизат отвътре навън, а не механически, отвън навътре, както е досега. Всички механически придобивки са палиативни и затова страдаме. Войните идват, когато у хората дойде безлюбието. Богатите страдат духов­но и физически, когато не спира тяхната алчност, задържат туй богатство за себе си и не обръщат внимание на по-бедните. Много от бедните пък страдат от неразумност, завист, лъжа, пиянство и ред още недъзи, най-вече от мързел. При връзката ни обаче с Бога, човекът, беден или богат, става съвсем ДРУГ- Ето защо, да имаме правилна връзка с Бога, ние разбираме да Го познава­ме, че Той е Любов и любвеобилен, мъдър, истинен, правдив и добродетелен, и ние да се стремим към това съвършенство. Когато развием и приложим в живо­та си и ние тия качества, ще дадем място на Бога и ще открием, че Той е в нас; а след това ще Го дирим и навън. Ето как трябва да познаваме Бога! Познаем ли Го като такъв, ние ще се стремим да прилагаме в живота си най-първо истината и правдата, които са основата на живота. A c тях, когато развием любовта, тя не ще бъде проявявана за интерес, лицемерие, егоизъм и пр. Това са първите стъпки към по-свят живот. Само след тия качества ще почнем да проявяваме с мъдрост всичко в живота. Голяма част от човечеството не може да схване, че нашата мисъл е една мощна сила и че, когато ние проявяваме истината и правдата в тяхната чистота, мисълта се движи по една права линия между ума и душата, управлявана от Духа ни, и дава растеж на всичко благородно в нас. И обратното - при шикапкавене с тия две добродетели - истината и правдата - в живота, мисълта се движи по съвсем крив път и трови целия организъм. Това криво движение на мисълта е аналогично с един апаш, който, като извърши престъплението, гледа да бяга из тъмните и криви улици. Ето защо, велико, велико нещо е да разбере човек човешката духовна еволюция. Но това не е за материалиста, не е за горделивия учен, не е и за религиоз­ния само на формите човек; но това е за духовния человек, който е тръгнал с пълно съзнание по пътя на смирението, да трупа и духовна светлина в себе си и е прегърнал и въздържанието, не само от алкохол, но и от лоши мисли, желания и действия и е прегърнал още и безубийственото хранене - вегетарианството. Ето защо ви спомних, че вегетарианството е пътят на светиите. Обаче са­мото вегетарианство без горните качества е само едно въведение. Но, ако не станем светии с горните качества, не е ли достатъчно да бъдем едни добри граждани? Нима ще има тези неправди, тези несметни богатства у едни, а мизерия и глад у други? Нима ще има тези убийства, войни и пр., ако хората познаваха Бога, както Го познава един духовен человек? Абсолютно никога! Сега ще ви загатна от духовно гледище защо човеците не са еднакви по ум и способности. Добри братя и сестри, Ние знаем от науката, че детето носи както външните отпечатъци на свои­те родители, тъй и вътрешните. И когато се случи нещо извън това, за лошо или добро, отдаваме го на «атавизма», т. е. на деди и прадеди. Така, с атавизма оправдаваме лошите синове при високо издигнати хора и гениалните при някои лоши и прости родители. След това, като важен фактор поставяме условията, които действително оказват влияние, но не абсолютно, освен на души, които са годни за тия усло­вия - за доброто или лошото. От духовно гледище, обаче, всяка душа носи залози в себе си от минало съществувание, приема залози от родителите си и развива това, за което е спо­собна, и то за доброто, ако го носи и не се е поддала на лошите условия в живота си, било от родители, било от околната среда; и за лошото, ако не е съзнала доброто и се е поддала на лошото. Така стои духовната еволюция на човешката душа. Тази материя обаче е обширна и тя не може да се изложи в една сказка. Ще спомня само, че родителите са като една бистра река, когато са духов­но чисти хора, и една мътна - нечиста река, когато са обикновени и с отрицател­ни качества хора. А всяка душа, която минава през тази река - родителите, - прилича на една ябълка, само че, ако тази душа иде с възвишени духовни и науч­ни залози, мътната река ще я изцапа отвън - качествата на самите родители, но душата - ябълка, вътре си е чиста. И обратното: една душа, която е обвита с нечистота - пороците от миналото, чистата река - родителите и техните добри качества, ще я измият отвън - но тя - душата - ябълка, отвътре си е пак обвита с пороците. Детето може да носи прояви само до известна степен, известен процент ох качествата на родителите си, обаче главната основа си е лична негова! Ето защо ние виждаме, че много добри майки, които хранят голяма надеж­да, като тупат своите деца и им тананикат «моето ангелче», остават излъгани. Така е, само по закона на логиката, разумността и висшата справедливост на Бога, на Когото желанието е да се спаси всяка човешка душа, може да прие­мем, че при едни духовно издигнати родители ще се прати една душа с низши качества, за да еволюира между тия родители. И ако тази душа не се опомни и не иска да напредва, ще си остане пак същата, или ще стане и по-лоша. Но това е за нейна сметка. По същия закон ще допуснем, че при едни родители с низши качества и низша еволюция Бог ще прати една издигната душа, да пробуди и издига тези родители, това семейство. Нима тези случки са малко и са далеч от нашите очи? Не, това са факти и това е един природен и неизменен закон в лицето на Бога. Прочетете глава 8., стихове 6. и 7. от Първото послание към Коринтяните от апостол Павла, и вие ще откриете велика тайна! Но, простете ме, добри братя и сестри, че изнесох една микроскопическа светлина за духовната еволюция на человешката душа - нещо, което е твърде непонятно може би за някои от вас. Нека обаче да се не съблазняват и се не спъват тези от вас, които го не разбират и не възприемат. Нека това остане в ума им като една идея за разработване. Нека такивато използуват само полезните неща от казаното. Едно обаче е важно: Всички ние да се стремим в живота си да се учим и да добием едно сърце чисто, от което да излизат само чисти желания; един ум све­тъл, с който да осмислим живота си и да разбираме природните закони; една душа обширна, за да обичаме всички и всичко и да се радваме на всичко; един Дух мощен, за да вършим само доброто, и тогава ще видим, че Бог ще ни се открива със Своите тайни, ще ни даде всичко. Ето защо, в зависимост от тия залози, човекът се уподобява с проявите си с 1, 2 и 5 таланта, както това се спомня и в Свещеното Писание, Матея, гл. 25, стих 15. В зависимост от това, как развива човек тия таланти в себе си и кой път е избрал в живота си - дали този на талантливия, дали този на гениалния или този на светията, дотам и ще достигне. Всички тези таланти и всички тези пътища си имат своите прояви в живота и своите методи за преминаване от едно състояние в друго. Ще ви кажа някои малки методи и като ги реализирате всеки за себе си, след време пак ще се видим и ще си поприкажем за резултатите. Нека ме прос­тят обаче тези, които знаят повече! Драги братя и сестри, Нека ви се призная искрено, че и аз работя върху себе си от ред години, но в моменти пак си проявявам човешкото; но със съзнание, стремеж и постоян­ство, всичко ще добия, защото зная, че Бог живее в мене, а и аз се стремя да живея в Него. Той живее във всички ни, но у едни се проявява само като живот и дихание, а у други - и с висши добродетели - това е разликата. Но преди да искаме методи, добре е да се огледаме в себе си, да се видим какви таланти носим -1, 2 или 5, и в кой път сме - в пътя на обикновените хора, в пътя на талантливите, в пътя на гениалните или в пътя на светиите. Защото много души мислят, че притежават 5-те таланта и пътя на светията, а всъщност са от тия, които имат един талант и са в пътя на обикновените хора. Ето защо, иска се жертва, иска се геройство, да се познае човек на коя висота е. Аз ще спомня характерните черти на хората с разните таланти и разните пътища, в които вървят, и всеки от нас ще се види къде е и в зависимост от това, да приложи съответния метод и да работи върху себе си, за да познае Бога. Кои са тия с единия талант? Това са тия, които обичат само да ядат и пият по няколко пъти на ден, да си поспиват повече, да са угоени, да се обличат все по модите и да изпитват всички земни удоволствия. «Ето защо сме дошли на земята», казват си те. Това са най- големите егоисти и безплодни хора в света. Те са като минералите, които не могат да се размножават. Такивато са в пътя на обикновените хора. Тук не вли­зат тези, които са чисто Каиновци, с всички отрицателни качества. Такива то са пък без всякакъв талант и без всякакъв път. Кои са тези с 2-та таланта? Това са женените хора, мъжът и жената: мъжът - единият, жената - други­ят талант, а също и всички други отделни личности, които са надрасли качества­та на тия с едина талант. Женените, като им се родят деца, радват се, че са спечелили още 2 талан­та, радват се, че си имат къщица, ниви, овце, парици, това-онова. Това са още хората, които живеят за своя дом, за обществото, за народа. Те приличат на растителното царство, което се умножава. Това е пътят на талантливите хора. Само че повечето хора само с 2 таланта са колебливи във вярата и харак­тера си. И ако имат нещо стабилно, това е част и качество от гениалните хора. Кои са тези с 5-те таланта? Това са хора, у които 5-те чувства - сетива, са развити правилно - и физи­чески, и духовно. Последното е цяла философия, цяла наука, за да го притежава­ме напълно. Това са още хората с правилни съждения, с прави заключения за всичко, що Бог е създал. Такива хора разбират природата, разбират причините, разби­рат последствията. Те живеят за цялото човечество, те са и учителите на света. Те са над всякакви закони, защото без закон, закон изпълняват и лошите закони добри правят. Това е пътят на гениалните хора. Затова само пътят на гениалните хора и пътят на светиите водят към истин­ското познание на Бога. Гениалният човек и светията са хора на вярата. Безверието се е появило, когато идеята за Бога от хората се е употребила за потисничество. Мен ме е срам да говоря по този въпрос. Спомнете си само зверствата в Средните векове, особено от религиозните хора, а и сега - гонени­ята на идейните движения и пр. Ето защо, дотогава, докато човек се учи само от хората и Каиновците, той не вижда, не мисли, не чувствува и не постъпва правилно, и може да извратява нещата. Но когато той се издигне духовно и се учи и от Бога, за него нещата са истински, реални, неизменни. Защо? Защото той проверява всичко. А това, именно, трябва де се стремим да достигнем всички. То започва със слушане своя вътрешен глас - гласа на съвестта, който никога и никого не кара да върши лоши неща. Иначе не е гласът на съвестта, не е гласът на Бога. Затова за нас, християните, не е изкуство да прилагаме това, което хората ни учат в името на Христа, а да прилагаме това, което Христос ни учи, и то първо всеки за себе си, а после и колективно. Ето защо, ако гениалният човек е над всякакви закони и е носител на свет­ли идеи, защото е свързан правилно с енергиите на слънцето, които идат от Бога, то светията е по-големият негов брат и е над гения - той вижда всичко. Геният и светията ги считат слънчеви типове. Сега ще спомня нещо и за някои методи, с които човек ще се освободи от качествата на отрицателния човек, от качествата на обикновения и на талантли­вия човек, а ще прегърне качествата на гения и на светията. А това са: 1. Въздържание от алкохол, лоши мисли, желания и действия. 2. Природна храна. Такава е вегетарианската. Вегетарианството е, както спомних, пътят на светията. Тогава само ще схванат правилно и владици, и све­щеници, и учени, и прости, какво е завещал Творецът-Бог на человека, т. е. с какво да се храни, както е казано в първата глава на «Битието», стихове 28 и 29, а не с извратените неща, създадени след грехопадането и отклонението на чове­ка, когато доброволно си е позволил изтреблението на животните. Но тия 2 качества - въздържанието и вегетарианството - са началната стъпка. Главните са: 1. Стремеж към трансформиране в добри на лошите мисли, които идат от чужди хора отвън и излизат отвътре от самите нас. Тази придобивка след въздържанието и вегетарианството е главната врата за по-нататъшното ни усъвършенствуване. 2. Стремеж към абсолютна чистота - физическа и духовна. 3. Стремеж към прилагане на абсолютната истина в живота - без лъжа, била черна, била бяла, което е едно от най-важните неща, а и най-благородното, когато се приложи в живота. 4. Стремеж към чистата Божествена любов, която не е примесена с лицемерие, интерес, слава и пр. 5. Стремеж към абсолютната правда, която изключва насилието и неправдата не само върху другите, но и върху себе си. Това е зовът на съвестта у нас, да вършим все доброто. 6. Стремеж към абсолютна свобода, но не за отрицателното, а да вършим волята Божия без ограничения от когото и да е, без страх от когото и да е, и да вършим с пълно съзнание и самопожертвуване всички добри и разумни неща. Когато приложим и достигнем това, нашата връзка с Бога ще е правилна, нашата сила ще е голяма, у нас болестите, вследствие на пълната хармония меж­ду мислите, чувствата и действията ни, ще изчезнат, защото микробите са без­вредни за нас - нашето тяло ще е имунизирано срещу всички болести, то ще свети, защото и кръвта ни ще е чиста! Тогава Бог ще ни говори на друг език - не с езика, с който говори на обикновените и талантливите хора, а с този език, с който говори на гениите, на светиите и пророците. Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап. Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано. Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества. Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят. Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог! Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата. Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христо­вата църква! Тогава ще има и едно по-справедливо разпределение на благата, които ни се дават от Бога и са на Бога, защото, щом вдигне Той десницата Си от нас, ние сме в ръцете на тъмните сили, които искат инволюция и страдание на всяка човешка душа. Тогава земята ще заприлича на истински рай - всеки ще се радва, всеки ще е доволен, всеки ще слави Бога. Нека се радваме, че вегетарианството в България е една мощна силица, сравнително вегетарианството в другите страни, и то ще расте и ще се уголе­мява. Нека се радваме на тия младежи, които с радост прегръщат въздържани­ето и се стремят да станат едни добри граждани. Нека се радваме на всички тия, които ходят всред природата и използуват нейните сили. Нека се радваме на всички стари хора, прегърнали новите идеи за живота, и на младите със същите идеи. Те са фактическата сила и обновителите на света! Нека се радваме най-после, че България ще стане един духовен център, който ще се разрасте и ще обхване целия свят, та не само да достигнем, но и да надминем и една доскорошна Финландия и с ум, и с добродетели. Добри братя и сестри, като изнасям тази малка светлина за по-правилно­то духовно издигане на личността, която светлина не е моя, а на Бога, защото ние, хората, сме изразители на Божественото, пожелавам това духовно усъвършенствуване на всички ви, на целия български народ и на цялото человечество. гр. Пловдив, 9 декемврий 1932 г. ----------------- [1] какво - остар. че (бел. М. И.) [2] Человек е само този, който е пробудил съзнанието си към истинско духовно съвършенство, (бел. а.)