Търсене във форума

37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ Георги Събев е роден на 1 април 1906 година в село Водица, Поповско. Завършва трети прогимназиален клас /сега 7 клас/ в родното си село. Поради липса на средства родителите му го насочват към занаят бъчварство. През 1919 година става вегетарианец по етични съображения, а запознанството му с новия му майстор-занаятчия - бъчвар, който е бил по убеждения толстоист и вегетарианец, го насочва по нови идейни насоки - става ревностен агитатор на вегетарианството. През 1922 година продължава образованието си в гимназия, където често изнася реферати за въздържанието. През 1925 година завършва реална гимназия в гр. Попово и заминава в София в държавната печатница да учи полиграфия. След това завършва свободния университет - Висш институт за икономически науки и тогава минава на работа в счетоводството на печатницата. Понеже по онези години се свикват много запаси за военно обучение, за да избегне военното обучение, по идейни причини, завършва курс за кметове и става кмет в Просенишка община, Бургаско, а после в Руенска, а после в Тополишка община и най-накрая в село Медвен, Котленско. Като кмет е залагал за просветната дейност на селяните и се застъпвал за социална справедливост. След 9 септември 1944 година работи като инспектор по труда и социалните грижи към Бургаски окръг и се пенсионира през 1961 година. Срещата му с Учителя през 1922 година и присъствието му на събора на Бялото братство в Търново е нова епоха в живота му. Георги Събев сключва граждански брак с Донка, дъщеря на Георги Куртев, през 1936 година и става негов зет. Това обстоятелство го прави по-близък и е допуснат в семейството на Георги Куртев с необходимото доверие. Като резултат на едно такова съжителство се явяват записките, които той води за историята на братската градина в Айтос, биографията на Георги Куртев, записва опитностите на Георги Куртев, история на чешмата в Тополица, така също и опитности от братския живот в Айтос и в страната, свързани с делото на Учителя, Уважението, което той изпитва към своя тъст, се дължи на онова благоговение, което той има към личността на Георги Куртев, който е израз и образец за един достоен ученик на Учителя. Това е причината, че е ценял високо онова, което е виждал и чувал за Георги Куртев. Георги Събев е онзи, който откликва на вътрешните потребности на Духа да запише всичко около братския живот в Айтос, за дейността на Георги Куртев и за опитностите на приятелите в Школата на Учителя. През 1970 г. аз намерих захвърлени в един килер като непотребни неща неговите писания за по-горните заглавия, и то в дома на едного нашего брата, който го имаха за образец на ученик. Това бе Борис Николов. Аз ги прибрах, прочетох и разбрах тяхната историческа ценност. Но онзи възрастен приятел, към когото бяха адресирани, за да даде своето становище, придружено със съответно писмо, беше ги отхвърлил като неща незначителни и безпредметни. В разговора, който имах с него, аз защитавах историческата ценност на този материал, но уви, без успех. Тогава си дадох дума след време този материал да излезе наяве и да излезе напечатан. През следващите години се запознах с мнението на много съвременници на Георги Събев, които споделяха становището си, че неговите записки не са от особена важност и че не са написани на красив, литературен български език. Аз многократно съм ги преглеждал и отначало не намирах причината защо приятелите не възприемат неговия стил на изложение. Накрая открих. След като всички тези опоненти си заминаха от този свят и никой от тях не остави нещо написано, тогава се оказа, че никой, освен Георги Събев, не написа и не остави нещо записано за тази епоха. И чак тогава пред мен причината излезе наяве. Те ревнуваха от един, който бе свършил някаква работа. Не можеха да се примирят с това и отхвърляха свършеното. Имаше много хора с перо и поетична нагласа, но никой не записа нищо за онова, което бе описал Георги Събев. Аз слушах красиви думи, които политаха във въздуха и изчезваха. Останаха спомените, записани от Георги Събев. Аз срещнах много хора, които се биеха в гърдите и се пъчеха с големи постижения, а всъщност се оказаха безхлебни, празни житни класове. В тях нямаше житното зърно на Словото на Учителя. И те не можеха да омесят никакъв хляб. И затова те не ни оставиха нищо. На нас, поколението, което не бе срещнало нито Учителя, нито Георги Куртев, а познавахме Учителя чрез напечатаното Слово: Нашата връзка с Учителя и Школата може да се осъществи чрез напечатаното Слово на Учителя. А връзката ни с приятелите от Школата може да стане само чрез напечатаните техни спомени от онази епоха. Днес, когато трябваше да се прехвърлят спомените му за това издание, новото младо поколение също с нетърпение се нахвърляше да променя неговия стил на правоговор и правопис. Аз се възпротивлявах на това. Имаше възражение, че съществува официален български език. В отговор на това обвинение аз ще кажа, че всички онези приятели, през времето на Школата на Учителя, имаха свой специфичен език и той трябва да остане такъв, какъвто е, защото той е израз на тяхната личност, индивидуалност и дух. Литературният език се мени при всяко поколение от 25 години и това би означавало, че всяко следващо поколение ще трябва да променя даден авторски текст. А това е груба грешка. Българският език е много точен. Българският народен говор е много точен. Учителят имаше голямо мнение за българският език. Той бе казал: „Аз затова слязох и се родих в българския народ, защото българският език е най-точният окултен език на земята, защото българският народ е най-старият окултен народ на земята." Смятаме, че отговорът е даден. Вие може да го потърсите още в българските пословици, поговорки, народни умотворения и ще се доберете до една истина, която е определил Учителят. Един Велик Учител не може да слезе в един обикновен народ, да се облече с едно обикновено тяло и да произнася обикновена реч с обикновени думи. То е изключено. Ние сме в царството на спомените на онези приятели, които бяха съвременници на Школата на Учителя. Това е царството на Духа, където Божият Дух се изля в Словото на Учителя. И това Слово се въплоти чрез Дух и Сила, в плът и кръв, чрез живота на приятелите от тези поколения, преминали през Школата на Бялото Братство 1922-1944 година. Словото на Учителя премина през тях като сила и живот и премина в следващите поколения като спомени за онази епоха. Затова тези спомени са спомени от царството на спомените и от царството на Духа. Затова, когато влизаме в царството на спомените, трябва да събуем нозете си, да измием ръцете си, и с чисти сърца и светъл ум да прочетем тези спомени. Защото те са живот и сила на това Божествено слово. Само тогава, когато пристъпим към техните спомени с благоговение и трепет, чак тогава ще можем да бъдем допуснати в границите на това царство. А да станем поданици на това царство на спомените, се изисква дълъг период на изучаване, проучаване на тези спомени и сверяване със Словото на Учителя, за да можем да проверим как Словото на Учителя е станало плът и кръв чрез техния живот на земята. А да станем граждани и поданици на това царство на спомените, ние ще трябва да се свържем с тях, за да може Словото на Учителя да премине през спомените на приятелите и оттам да премине през нас и да даде плод чрез нашия живот на земята. А това означава връзка със Словото на Учителя, връзка с Школата на Учителя и връзка с учениците на тази Школа. Установим ли тази връзка, ние ставаме част от видимата верига на това Братство. Невидимата верига е горе и тя е в Словото на Учителя и в невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката между невидимата и видимата Школа се осъществява чрез Словото на Всемировия Учител, защото това Слово бе Слово на Божествения Дух и на Бога, който се изля в Словото на Учителя, а Словото на Учителя се изля в Сила и Живот в участниците на тази Школа. А техните спомени са връзката между нас, които сме на земята, и невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката на Синархическата верига се осъществява чрез Христовия Дух, който е Дух на общение на видимия и невидимия свят, на видимото и невидимото проявление на Господния Дух на Силите. Да благодарим, че има царство на спомените и че има жители и поданици в това царство и че техният живот е истински, верен и проявен и накрая проверен чрез техния живот на земята. Като българи, те се родиха в земята българска. Като българи те изричаха българска реч, като българи те слушаха Словото на Учителя на българска реч. Като българи те успяха да реализират в своя живот закони от Словото на Всемировия Учител. Всеки реализира толкова, колкото му бяха силите и колкото можа да издържи изпита си като ученик на тази Школа. Достатъчно е и един спомен. Този един спомен означава реализиран един закон от Словото на Учителя. А това не е малко пред вечността. Амин. Д-р Вергилий Кръстев Забележка: Написано за сборника „Георги Куртев-животопис", отпечатан 1991 година, месец септември. Георги Събев си заминава на 18.10.1992 г. в град Бургас.

А. Защо и за кого бяха написани спомените на Весела Несторова 1. За Весела Несторова знаех от Галилей Величков, който ми бе разказвал много интересни случки с нея и с Учителя. По това време, 1969-1970 г., аз бях започнал да работя с него, като го посещавах два пъти седмично - в сряда и събота и престоявах по 5-6 часа в разговори за историята на Школата на Учителя. Неговите спомени са публикувани в "Изгревът" том I, с. 5-108 и том IV, с. 52-285. 2. От 1969 г. се свързах с Галилей Величков и по онова време започнах да посещавам сам хижата на Седемте рилски езера. Тогава домакин на хижата бе Ангел от Самоков с неговото семейство. Престоявах по 10 дни, защото моята отпуска тогава като лекар бе много малка - 15 дни за една година. Обикновено през м. юни си взимах отпуската, а горе на хижата нямаше много хора и беше спокойно. 3. Така през 1971 г. бях отново на хижата на Седемте рилски езера. Там дойдоха Весела Несторова и Павлина Даскалова от гр. В. Търново. Още същата минута започнах да я разпитвам за живота на приятелите по времето на Учителя. Тя се изненада много, че аз знаех много неща и много лица по име. А аз ги знаех от разказите на Галилей Величков. И тя започна да разказва. Сутрин след закуска тръгвахме на екскурзия и обикаляхме езерата. През цялото време вървяхме бавно, на всеки 10 метра спирахме и тя разказваше и разказваше. Аз слушах и запаметявах. 4. Весела започна да разказва историята на живота си. Беше потресающо да се слуша, а как го бе преживяла, това само тя си знаеше. Разказваше го на отделни епизоди и случки и това бе много интересно. И тогава аз схванах, че нейните случки се подчиняваха на духовни закони от Словото на Учителя Дънов. И след всяка разказана от нея случка, аз изтъквах на какъв духовен закон тя се подчинява. Тя се изненада много. Похвали ме. Това я охрабри, тя доби творчески импулс, премина в друга творческа гама и бе интересно да се слуша и наблюдава. Това бяха невероятни преживявания. Такова нещо не може да се повтори никога. То става само веднъж, защото се управлява от Духът, който се излива винаги по един и същ начин, но в строго определено време. Не може да се повтаря, онова, което е било днес, да се случи и за утре. Изключено е. Проверих го. 5. Когато преминаха тези 10 дни, тя ми каза, че такова нещо никога не е изпитвала и не се е случвало. Каза ми: "Слушай, за мен това бяха съборни дни, както по времето на Учителя". Да, това бе наистина нейното време. Защото, ако не беше се осъществила онази среща, тя нямаше да получи онзи творчески подтик, за да започне да опише всичко, което ми разказваше. Уточних се с нея, като се върне в София, да седне и да започне да ги описва. През цялото време с нас бе Павлина Даскалова от Велико Търново, която слушаше, допълваше или пък подсещаше Весела да разкаже тази или онази случка. 6. Тези случки Павлина Даскалова беше ги слушала лично от Весела, от предишните нейни срещи с Весела. Сега я подсещаше и казваше: "Разкажи за еди какво си". И Весела трепваше от изненада, че е забравила да ми я разкаже. И когато се разделихме, Павлина каза: "Отидете в София и работете, а аз отивам във Велико Търново". Тогава се уточнихме, че Весела може да отиде при нея и там да пише случките, като Павлина й припомня това или онова, за да не се забравя и да не бъде пропуснато. 7. Като се върнах в София, след известно време я потърсих у дома и тя ми предаде своя ръкопис на пишуща машина, за живота прекаран от нея в село Мърчаево. Прочетох го с интерес. Беше към 40 страници. Направо се изненадах. Онова, което ми беше разказала само преди два месеца на Рила изобщо го нямаше в този ръкопис. Описанието за село Мърчаево бе дадено в друга схема и посока. Случките ги нямаше. Те бяха слети, не бяха отделни и почти нищо не се разбираше от нейния ръкопис. Голяма изненада и голямо разочарование.. Тогава реших да си запиша нейния разказ за с. Мърчаево по отделни епизоди. И това го направих. Дори се опитах да предам някои нейни страници накрая чрез моя разказ, онова, което бях слушал от нея. Написах ги и сега те стоят пред мен. Ще ги включа, като ги разкажа последователно. Тези случки и опитности не трябва да се загубят. А така, както са описани от нея в този материал от 40 страници, нищо не се разбира. Не се разбира и туй то. Онова, което ми бе разказвала на Рила бе едно, а написаното сега бе съвсем друго нещо. Онзи Дух, който се изля на Рила, сега в ръкописа го нямаше. 8. Весела бе под въздействието на онзи творчески подтик, получен от нашата среща на хижата на Седемте рилски езера. И тогава тя отиде на гости при Павлина Даскалова, за да работи по онзи план, който й бе предаден чрез мен. Тя беше си взела своите записки в нейните тетрадки от срещите с Учителя. Тя нямаше условия да работи в онзи дом, където живееше. Обитаваше една таванска стаичка широка 2 метра и дълга 3 метра, но скосена, така че можеше да бъде изправена само в едната половина. А другата половина в скосената част бе нейното легло. И когато ставаше от леглото, там тя не можеше да се изправи. Трябваше да направи една- две крачки напред. Там стоеше до стената нейното пиано. Направо се учудвах, как е качено по тесните дървени стълби. Тя беше в непрекъснати разправии с брат си и жена му. Те вдигаха скандали, когато някой чукаше на тяхната врата. А нейният вход бе отзад. Когато отивах при нея винаги се притеснявах от обстановката и да не би да срещна онези там - нейните рождени кармични врагове - брат и снаха. 9. Едно от доказателствата кога е писала своите спомени е отбелязания пасаж и заглавия от мен № 12 б. Беше 1971 г., когато Гаврил (Галилей) Величков получи хипертонична криза и получи инсулт с пареза на лицето и кръвоизлив в едното око. Тогава аз се разправях с него, понеже съм лекар. Извикахме невролог от поликлиниката и от "Бърза помощ". Започна се лечение у дома. Идваха от поликлиниката и му провеждаха съответното лечение. Та онова, което описва за Галилей, беше се случило 1971 г. и аз бях взел живо участие в провеждането на лечението му. 10. Така че през 1972 г. Весела успя да си препише спомените на пишуща машина. И след голямо увъртане ми предаде един екземпляр да го прочета. Не го даваше. Казвам: "Спомняш ли си миналата година на Рила, че аз бях този, който слушаше какво ми разказваш и аз бях този, който те накара да го напишеш, а сега за мен няма копие". Отговаря: "Спомням си много добре". "Е тогава, защо ми се опъваш и не ми предаваш едно копие да го прегледам". Мълчи и ме гледа с изненада. 11. Накрая ми бе предадено. Прочетох го. Голяма изненада и пълно разочарование. Онова, което бе написала нямаше нищо общо с онова, което ми бе разказвала на Рила. Как така да няма нищо общо? Ето така. Онова, което ми бе разказвала го нямаше в този материал. То не беше включено, просто го нямаше. А защо го нямаше и защо бе изхвърлено? Ето го големия въпрос, на който аз ще отговоря, защото зная много добре как са нещата. И кой го направи всичко това. За мен е престъпление. Но умишлено и целенасочено, за да се затрие всичко. 12. Когато прочетох материала й от 195 страници направо се ужасих от това, че нищо не разбирам. Да, не разбирам. Наистина, тя бе написала някои епизоди от нейния живот, но те бяха по няколко реда и от онова, което разказваше се разбираше само това, че се влиза в един спомен, който е слят с другия и не се знаеше кога се излиза от него. Така че се преминаваше от една случка по няколко реда в друга случка описана също по няколко реда и се опропастяваше всичко. За мен бе пълен провал. Отначало не можах да проумея защо се случи всичко това. По-късно проумях! 13. При следващата среща я запитвам защо не е описала отделните случки и събития така, както тя ги е разказвала на Рила. Отговаря ми, че те не са дошли в съзнанието й и затова не ги е описала. Представяте ли си това? А аз я накарах да ги опише. Мина време и тогава разбрах къде е причината. А тя бе следната. В мое присъствие и в обсега на моето съзнание тя всичко се досещаше. Излизаше от паметта й всичко онова, което е преживяла. Но това мое качество тогава аз не го знаех. Влизате в една тъмна стая. Трябва да протегнете ръка и да запалите чрез ключа лампата и да светне и освети стаята. Сега това е обяснението. Моето съзнание бе ключа и то им даваше светлина да си осветят своите спомени. Сега го разбирам, но тогава не го знаех, че това е мое качество и дарба. Открих го много по-късно. 14. А когато четох за първи път нейните спомени от 195 страници, аз с молив си бях отбелязал на нейните страници номера към отделните пасажи. После на листове си отбелязвах какви въпроси трябва да й задам, за да има едно уточняване и обяснение. Иначе нищо не се разбираше. А тези отбелязани номера бяха над 100 броя. Върнах й материала. Тя го прибра и трябваше да се чака от 1972 г. до 1989 г., цели 17 години, за да се задвижи отново този въпрос. Той бе задвижен от мен и трябваше да бъде завършен от мен. А те смятаха, че аз съм съвсем случаен човек. И правеха какви ли не опити цели 17 години, напълно несполучливи. Аз ги наблюдавах отстрани и изчаквах времето, което ще ми се определи, за да продължа работата си с Весела. А това не е толкова лесно. Всички ми пречеха. Искаха да ме отстранят. 15. През пролетта на 1972 г. няколко пъти я приканвах да отидем до с. Мърчаево и да ми покаже всичко онова, за което ми е разказвала. А описанието й за с. Мърчаево мен не ме задоволяваше, защото аз бях слушал от нея съвсем други неща и изнесени по друг начин. Накрая се уточнихме и беше един ден неделя, през м. юни. Цяла нощ валя проливен дъжд с буря. Аз много се ядосвах, че ще ми се провали деня, срещата и отиване до с. Мърчаево. Но сутринта, когато се събудихме, то небето бе ясно. Невероятно. И така, срещнахме се на спирката на "Пирогов", качихме се на трамвай № 5 и отидохме до Владая. Бях приятно изненадан, че тя дойде и не се уплаши от бурята през нощта. Придружаваше я нейният приятел Иван, който бе грузинец. 16. Пристигнахме в с. Мърчаево с автобуса, взет от с. Владая. Посрещна ни Темелко и бе приятно изненадан, че има гости. Аз носех два фотоапарата и много филми. И ги накарах да ми покажат всичко стъпка по стъпка. Те ми показваха стъпките на Учителя и аз вървях и заснемах всичко. Аз бях запознат вече от разказите на Весела и само я подсещах за отделите епизоди. Тя ги показваше и аз ги заснемах. Така че всичко бе заснето, както вън, така и вътре в стаичката на Учителя. Не е пропуснато нищо. Промих си сам негативите. Извадих ги на снимки 13/18 см, подредих ги, номерирах ги и отидох и ги показах на Весела. Тя стоеше като вкаменена от изненада, за пръв път виждаше толкова много снимки. Гледаше ту снимките ту мен. Уплаши се от мен. 17. Една много голяма работа бе свършена. Да се заснемат стъпките на Учителя в село Мърчаево не беше много лесно. Дотогава това на никого не му бе хрумнало да го направи. А и да му хрумне в главата, трябва да има с кого да го направи. А аз имах вече връзката с Весела от Рила през 1971 г. А тя имаше връзка с Темелко, така че всичко се отвори за моите очи и уши. Аз слушах, вървях след тях и заснемах с фотоапаратите. Този материал със снимките е запазен и съхранен. И най-важното, за него има специално място в моята програма. А каква бе тя. Ето каква. 18. През 1978 г. предприех няколко успешни опити и ходихме с Марийка Марашлиева до с. Мърчаево при Темелко и записахме на магнетофон неговите разкази за онова време, когато Учителят е пребивавал в неговия дом. Записано бе, а после бе публикувано със снимки в "Изгревът" том VII, с. 406-451, а снимките са № 12,13,14. Това бе вторият етап от моята работа. 19. През пролетта на 1989 г. предприех няколко опита да се срещна с Весела, за да продължа работата си с нея. Поисках нейният текст от 195 страници, който ми го връчи. Отново за 2 седмици прочетох целия материал, прегледах моите бележки, които имах и си ги бях отбелязал по номера. Припомних си всичко. Бяха изминали 17 години от 1972 г. - а това не са малко тези години. А как бе отпечатано в съзнанието ми и как го помнех, направо се учудих на себе си. Невероятно бе това откритие и за паметта от самия мен. Направо магнетофонен запис на паметта ми. 20. Ето, дойде определеното време, аз се явявам в таванската стаичка с моя касетофон, за да записвам нейните обяснения, които ще бъдат резултат на моите въпроси. Аз седя пред нея, преглеждам по точки моите въпроси, задавам ги, тя отговаря. И така работихме часове и бяха записани 7 касетки или точно седем часа. А това не беше малко. Прибрах си касетките. 21. Поисках да ми предаде своите албуми и онези снимки, които имаше. Аз ги взех и лично ги преснех, промих филмите. Тези снимки ми трябваха, за да ги включа към нейните спомени, за да докажа, че такъв човек е съществувал и че го е имало. Накрая върнах снимките. Не мина известно време и тя ми се обади по телефона и вика и крещи, че съм й откраднал една снимка. Убеждавам я, че всичко съм върнал. Отивам у тях. Взимам албума и посочвам онази снимка, за която ми крещи по телефона. Тя стои като замаяна и смаяна. Не може да повярва, че това нещо се е случило. Накрая ми каза: "Няма да казвам на Иван, защото ще ми се кара много". А Иван е нейният приятел грузинец. "Ти знаеш, че тук ме разиграха духовете и ме хвърлиха в паника". А тя беше много медиумична и влизаха различни същества у нея и тя се проявяваше по различен начин. А това не всеки можеше да го понесе и да го изтърпи. А за обясненията да не говорим. Никой не можеше да даде и изнесе такива изяснения. Трябва да бъдеш с отворени очи и уши. 22. Накрая, след като приключих с магнетофонния запис на обясненията с него, накарах я и на последния лист на нейният материал, на с. 195, тя ми написа своята декларация да публикувам всичко това, като второ преработено издание. А това беше м. март 1989 г. Това беше 6 месеца преди промените на 10 ноември 1989 г. в България. Така че това е правено по време на социализма. Никой не знаеше за промяната, която ще дойде, освен мен. Аз имах стенограмата, която бе разчел Борис Николов за събитията от 45 години, които трябваше да дойдат през 1989 г. 23. Прибрах текста, който ми бе предаден с касетките. Минаха няколко години. Един ден Весела се обажда по телефона и иска да й върна текста. Аз отказвам, защото ми се нарушава плана. А тя крещи по телефона. Тогава реших, отидох при нея и й върнах материала. Но последната страница запазих за себе си, като на моята пишуща машина преписах тези малко редове от с. 195, прикрепих ги към нейния текст, отидох и го върнах. Бях жестоко обиден и ядосан. Знаех, че го правят по нечие внушение и то нарочно, за да ми се пречи. Но още не знаех, кой е този човек. Не мина време и този човек, който бе изпратен да ми пречи, се яви. А как се яви? Ще ви разкажа как. А това е много важно да се знае как е станало. И да го запомните и да знаете, че случайни неща няма. 24. През 1993 г. Милка Кралева от гр. Бургас издава и отпечатва спомените на Весела Несторова в отделна книжка. Тя ги издава въз основа на моя текст, който аз съхранявах, заедно с магнетофонния запис и снимките от Мърчаево. И така бе осъществена една кражба от мен и моя труд. А Милка Кралева бе моя съпруга и тя имаше от мен дъщеря. И това го направи нарочно, за да ми се пречи и да ме спре в моята работа. А тя знаеше от мен за моята концепция и работа с Весела Несторова. Аз съм го разказвал и съм споделил своя план с нея - нали ми е съпруга. А какво се оказа накрая. Бях изигран и от Весела и от Милка Кралева. Представяте ли си, че това, което бе написала Весела се дължеше на мен, че аз я задействувах и чрез мен се даде този подтик още 1971 г. на Рила. Даде се, тя го написа, държа го 17 години, накрая ми го предаде. И още по-накрая си го взе обратно и бе извършено предателство към моя труд и моя план. И понеже има един окултен закон, че където има лъжа, кражба и измама - нищо не се постига. След като излезе книжката в 3000 бройки, Весела и Милка се скараха за авторското право и за парите от тази книжка и се разделиха като врагове. И сега са врагове- връщане назад няма. Изобщо започнах да се срещам с лъжци, крадци и мошеници. Оттогава започнаха и досега не са се свършвали. Вървят на върволица един след други. Невероятно, но е факт. Но знам кой е онзи, който ги завързва с желязна верига. 25. Книгата бе отпечатана със заглавие "Път към Светлината". Такова заглавие не върви с извършената кражба от мен. Не върви и всичко спира. Купиха си книгата, искаха да четат, но не можаха. Не разбираха нищо от нея. Тя така бе построена, че аз, който знаех материала, изпитвах едно пълно разочарование към всичко изнесено. Бяха успели в това да провалят всичко, което аз бях задвижил. Сполучиха. Аз оставих нещата да си протекат както трябва. Накрая тези двете - Милка и Весела - бяха вече врагове. Другояче не можеше да бъде. Те се оказаха накрая врагове на онова, което бе задвижено чрез мене. А защо ли? Онези сили, които работеха срещу "Изгревът", бяха ги обсебили. И те ги разрушиха отвътре. И сега са развалини! 26. А сега за доказателство ще ви предам думите на декларацията на Весела Несторова още на 26 март 1989 г. На следващата страница ще ви отпечатаме нейния ръкопис и почерк, за да се убедите, че това, което разказвам се основава на факти, а не на измислици. И на приказки. Декларация от Весела Несторова Предавам на д-р Вергилий Кръстев за съхранение и работа с първото издание от 195 страници, с допълнителните бележки, взети лично от него и предадени от мен и записани дословно чрез касетофон, като се погрижи да направи второ преработено издание и допълнено от горните бележки на моя труд в Школата на Учителя. Автор: Весела Несторова (Подпис) 26.03.1989 г. София 27. Ето, това е доказателството за второто преработено издание, направено с нея 6 месеца преди да се смени политическия строй у нас. Смени се комунистическата диктатура с друга по-страшна диктатура, тази на анархизмът. Така че до 1971 г. тя бе написала само един очерк за с. Мърчаево. И нищо повече. И той не беше пълен. Липсваха нейните опитности. Нямаше ги. Беше се явил у нея друг, който наруши концепцията ми и измести всичко встрани. Тя бе включила извадки от нейните тетрадки от изказванията на Учителя. И така опитностите изчезнаха. Скриха ги и ги закопаха в дън земя. 28. Някой би възразил, дали това са изказвания на Учителя. Да, това е така. Но тези изказвания са включени така, както са в нейните тетрадки и нищо не може да се разбере. Тя не се е движила с молив и тетрадка пред Учителя, защото не е стенографка. Онова, което чуе от Учителя и го запомни, като си отиде у дома, сяда и го записва същата вечер или след няколко дни. Така се е работело тогава. Ако някой ги чете, ще остане изумен, че в тях няма онзи Дух, който съпътствува Словото на Учителя. Как така? Ето как. 29. Аз направих няколко справки. Онова, което са записвали стенографите след заминаването на Учителя Дънов от този свят се публикува през 1945 г. в три томчета "Заветът на Любовта". И ако проследите някои от тези дати, които споменава Весела с отпечатаното Слово ще се види нещо много важно. В отпечатаното Слово има Духът на Словото. А в бележките на Весела няма такова нещо. Има си причина затова. Проверявах дали е преписвала част от беседата. Има такова нещо. Но онова, което е включила, е нещо много откъслечно и няма никаква връзка помежду си. Как така? Прочетете и ще се убедите. А защо? Защото го няма Духът на Словото на Учителя. Подменено е, за да не се знае как е било. Подменено е, за да не знае как е било. 30. През 1996-1999 г. аз ръководех издаването на Словото на Учителя по оригинала на онези беседи, които бях съхранил по времето на комунистическата диктатура, като всеки месец се правеха обиски и се взимаше литературата на Учителя и се изгаряше. Аз ги съхранявах от 1970 г. до 2000 г. После аз намерих оригиналите от беседите на Учителя в с. Мърчаево и ги издадох в отделна книжка с бели корици носеща заглавието "Заветът на Любовта". Това бе програмата на "Изгревът" за издаването на оригиналното Слово на Учителя, което аз ръководих. За това виж "Изгревът" т XVI, с. 885-905, а за въпросното томче на с. 897. 31. Така че до 1971 г. Весела беше написала един несполучлив очерк за събитията в с. Мърчаево. Тя трябваше да включи своите опитности след нашата уговорка. Тя се съгласи с мен и обеща да го направи. Но не го направи. Пусна го и по-късно се преписваше на пишущи машини, а още по-късно го прехвърляше на ксерокс-копия. Ето сега аз имам едно такова копие. Преглеждам го - там няма нищо, което да ме накара да го чета. Няма го Духа от пребиваването на Учителя в с. Мърчаево. А когато ми разказваше случките - то Духът на Учителя пребиваваше в с. Мърчаево и присъствуваше. Това бе разликата. Но той бе дошъл заради мен. И така остана впоследствие този текст. Едва ли някой може да проумее нещо от него. Има случки, които ми ги е разказвала с часове, а там са отбелязани с по няколко реда. Направо отчайващо. Тогава разбрах, че някой се беше явил, влезнал в нея и беше я провалил, за да го напише по този начин. Този някой беше крадец -той бе откраднал онова, което бе запазило съзнанието й, а беше оставил черупките на ненужните никому неща. Този крадец се яви по-късно, за да отпечати спомените й чрез Милка Кралева. А аз знам името му. 32. Аз се опитах да спася нещо от това, което ми е разказвала. И затова отидох при нея, задавах въпроси и тя обясняваше и отговаряше. Бяха седем касетки, всяка по 1 час от тях, или 7 часа запис. Направен е през 1989 г., а сега е 2006 г. Аз не съм го слушал и изобщо не зная какво има там. Предадох го на Нонка Матеева да го извади този запис на текст, да се разпечати и да ми се предаде като текст. И тогава, след като го прочета, ще видя какво ще правя с него. А за него трябва отделен коментар. 33. Като резултат на това, което тя написа под мое давление, се явиха тези 195 страници, които бяха у мен. Но после се явиха другите, които бяха лъжци, крадци и мошеници. Така те откраднаха този материал от мен, за да го опорочат. Когато Весела си поиска тези 195 страници от мен, аз изобщо не предполагах, че тя ще го издава. Ако знаех, нямаше да го дам. А тя имаше няколко направени копия, но беше ги раздала на този и онзи и не помнеше кому ги е дала. Нямаше нищо у нея. И точно посегнаха на моя материал и то с умисъл. Но аз тогава изобщо не предполагах, че такова нещо може да се извърши срещу мен и моя труд. Така бе провалена Весела по всички посоки. Бе провален и моя труд, моя план с нея. И онзи, който движеше всичко това накрая успя. 34. Весела Несторова в своите спомени цитира различни стихове и стихосбирки. Говорих с нея да ми бъдат предадени, за да мога да ги включа, за да бъде по-обемист нейният материал. Тя обеща, но не изпълни нищо, обеща, но не ги предаде. А защо ли? Защото й отвлякоха вниманието в друга посока и друг беше онзи, който ги движеше тогава. И те не дойдоха при мен. И днес, ако ги издават, нищо няма да сполучат, защото в тях няма Духът на Словото на Учителя. Той се е оттеглил и те представляват само празни думи. Ако бяха дошли при мен щях да ги включа и щяха да бъдат закачени в "Изгревът" и щяха да имат сила и мощ. Но не дойдоха. Те не познаваха нейния разказ за онези събития, нямаха концепция как да се подреди материала. А тя беше предадена чрез мен, а не чрез тях. Това бе разликата. Но успяха в кражбата си спрямо мен. Откраднаха, за да ги затрият и да ги закопат. 35. В спомените си тя говори за много песни, изпяти от нея пред Учителя. Говорих с нея да ми предаде нотите, за да ги включа към съответните разкази. Тя обеща, но не ги предаде. Тези ноти отидоха при други хора. Макар че те бяха музиканти, те не можеха да направят нищо, защото нямаха концепцията за нейния материал. Пример: Милка Кралева е музикант и можеше да включи тези нотни текстове към своето издание. Но не го направи. А защо? Защото там, където има кражба не може да има творчески дух. Това е окултен закон. Откраднаха ги от мен и всичко се провали. Това се доказа. Пример: има ли някой, който да прочете и разбере онази кражба от мен с отпечатаната книжка "Път към Светлината"? 36. Весела бе правила записи на нейните изпълнения на песните на Учителя. Един такъв запис бе правила в гр. Бургас около 1970 г. и той се съхраняваше там. Какво стана с него - нищо не се знае. Имаше касетки със записи на нейния глас. Поисках да ми ги предаде. Обеща, но не ги даде. Спомням си, че Петър Ганев бе ходил у тях и бе направил записи по нейния глас, придружено с изпълнение на две цигулки. Но минава време, Весела се обажда по телефона на Петър, иска си записите. Тя изпраща някаква жена, взема записите и така те изчезват. Изобщо всичко се провеждаше по нечий план, за да се разпилее всичко и да се провали онова, което аз ръководех. В този случай не можеше да се направи нищо. Те бяха мнозина, а аз бях сам. И освен това Весела не си изпълняваше обещанията, които изричаше пред мен. Друг я ръководеше. 37. Днес е 6 октомври 2006 г., когато пиша тези бележки. Дори да се намери някой да издаде част от материалите на Весела, то ще бъдат несполучливи опити. А защо? Защото ще бъдат отделени от моя план и няма да има никакво присъствие на Дух и Сила в тях. Нека да опитат А те бяха опитали вече и бяха издали нейни есета. Прегледах ги. Нямаше нищо в тях. Направо да заплачеш от жалост. Пълна подигравка. А защо ли? Там, където има лъжи, кражба и мошеничество - не расте нищо. И никакъв плод няма откъде да изскочи, защото го няма дървото. А те се явиха, именно за това, да отрежат дървото. И го отсякоха. Ще ви разкажа как това стана. 38. Онзи, който пазеше архива на Весела в гр. Бургас бе дошъл веднъж в София на един от концерт-рециталите и ми се представи. Аз го познах. Казваше се Костадин Петров, от гр. Бургас, кв. "Изгрев" бл. 29, вх. 3, етаж V, вляво. Този адрес ми го написа собственоръчно. През 2004 г. получи инсулт и след това почина и го погребаха. И с него се погреба архива на Весела, който съхраняваше. Познавах го отпреди много години, когато изнасях тържественото чествуване в гр. Айтос на Георги Куртев. Тогава той стана и от името на всички присъствуващи ми благодари. И толкоз. Говорих с него и той щеше да напише някой спомени за Георги Куртев, но не ги записа. А аз трябваше да ги публикувам. И сега в София му припомних това, че не съм го забравил. Казах му, че трябва да ми предаде архива на Весела. Той отказа. Обясни ми, че бил свързан с него. Да, виждах, че беше не свързан, а завързан с въже, но за едно друго дърво, за да не мърда и да не шава. И затова той отказа. Той накрая почина, но за същото въже днес завързаха други, които поеха архива на Весела. 39.Този човек имаше име и адрес в гр. Бургас. Весела беше напуснала София, защото нямаше кой да се грижи за нея. Освен това, тук никой не й обръщаше внимание. А като отиде в Бургас, увлече мнозина и стана истинска звезда, като тези по телевизията. Раздаваше интервюта насам и натам. Увлече много хора. Но едновременно с това те видяха и другата част от характера, за когото не искат да говорят, а още повече да си спомнят Тя беше много медиумична и различни духове я посещаваха и тя даваше тялото си, устата си, за да се проявят. А аз това го познавах много добре, защото го бях изпитал на гърба си. Искате пример. Имате го. Когато се срещна с нея, тя започваше да говори срещу Братството. След като избълва и изхвърли всичко от себе си, след това започва да говори за Школата на Учителя Дънов, но пречупено през нейния поглед. Е, това можете ли да изтърпите? И как след това ще можете да работите с този човек? Невъзможно е. А аз трябваше да изтърпя всичко. Изтърпях, но после ме излъгаха и ме предадоха. Да, това доживях. Но доживях и още нещо - че тези всички се провалиха. И то без изключение. Тотално се сгромолясаха. 40. И този човек, който държеше архива се казваше Костадин Петров. Писах му няколко писма, но не отговори. После получи инсулт, след време почина и онова, което съхраняваше си го поделиха в Бургас. И така разбиха архива на Весела. Това беше един закономерен завършек на едно предателство към моя труд. 41. Единственият човек от Бургас, който искаше да ми съдействува беше Апостол Апостолов. Беше ми писал няколко писма, после се обаждаше по телефона и споделяше своите тревоги за архива на Весела. Той беше заснел едно видео- интервю с Весела и ми го предаде, за да го ползувам. Обяснявах му многократно, че това, което се прави спрямо архива е умишлено, за да се разбие и накрая унищожи. Онова, което се опитват да печатат, е без значение. А защо? Защото никой не може да го чете, а още по-малко да го разбере. И то от хора, които се смятат за последователи на Учителя Дънов. Апостол не можеше да проумее, че това, което му казвам е вярно. Но дойде време да се убеди в това. 42. На 07.06.2006 г. написах писмо до онези, които пазят архива. Написах писмо и до Апостол, да го препише на компютър и да им го предаде. Изпратих им ксерокс-копие на декларацията на Весела. Апостол изпълнява всичко, което съм поръчал. Предава преписаното писмо на онзи, който в момента е ръководител на Братството в Бургас. Минават дни, седмици, месеци. Никакъв отговор. Апостол ми се обажда по телефона и не може си обясни защо не са се събрали, да го извикат и да дискутират по въпроса. Обяснявам му, че това са мошеници и те точно това им е работата, да мамят. А това бе доказателство за него, за да види кой стои зад всичко това. А аз ви представям моето писмо до Апостол и до онези, които си разделиха архива на Весела. 07.06.2006 г. София Уважаеми Апостол, 1. В момента съм задвижил материалите за спомените на Весела Несторова. 2. Написал съм писмо от 4 страници до онези, които пазят архива. 3. Понеже е нечетлив почерка ми и те няма да го прочетат, затова прехвърли го на машинописен текст. Набери го на компютър и така им го предай. 4. Оригиналът от 4 страници съхраняваш ти, а ще им предадеш извадката от този текст от компютъра, като им извадиш на ксерокс моя ръкописен текст, за да видят, че е едно и също с твоя набран текст. 5. Ще им предадеш едно копие от 195-а страница, където е декларацията на Весела. 6. В никакъв случай няма да им предаваш моя оригинал, писмо от 4 страници, по много причини. Те няма да го четат, а ще се подиграват с него. 7. След като им предадеш ксерокс-копието от 4 страници, плюс набрания от теб текст на компютър, плюс ксерокс-декларацията на Весела, ще им го занесеш. С това твоето задължение е изпълнено, както към мен, така и към Весела. 8. А какво ще предприемат-това си е тяхна работа. Аз съм направил каквото трябва. Всичко хубаво. С уважение: Вергилий 07.06.2006 г. София Уважаеми непознати пазители на архива на Весела Несторова, 1. Аз съм Вергилий Кръстев и съм този, който накара навремето Весела Несторова да си напише спомените за Школата на Учителя Дънов. 2. След като ги написа на пишуща машина от 195 страници, тя ми ги предаде, за да ги прочета. След като се запознах с тях, аз работих с нея няколко месеца, като я запитвах по точки, които си бях подготвил за нейния разказ. Тя отговаряше, а аз записвах на касетофон. 3. Така аз подготвих второ преработено издание с нея. И тя ми се подписа и ми го връчи на 26 март 1989 г., шест месеца преди 10.XI.1989 г. и големите промени у нас. Това е видно от нейната декларация, която прилагам на ксерокс-копие. 4. Освен това, аз имам план какво трябва да се включи за публикация от нейния архив Това сме се уточнявали лично с Весела Несторова. Това го знам само аз, понеже само аз съм работил с нея. Друг не е работил. Другите, които се явиха след това бяха лъжци, крадци и мошеници. Целта им беше да ми се попречи на моята работа. И те успяха, понеже подведоха и излъгаха Весела. 5. След няколко години Милка Кралева отива при Весела и я подмамва с обещания за публикация на нейния материал. А тя е моя бивша съпруга и много добре знаеше, че аз съм работил с Весела Несторова. Но се яви нарочно, за да ми попречи на работата. И успя. 6. След като Милка Кралева публикува спомените на Весела, то те се скараха за авторското право на Весела и се разделиха като врагове. А преди това Весела поиска да й върна машинописния текст на нейните спомени, за да ги даде за публикация. Аз бях предаден! 7. Аз ги върнах. Това аз приех като предателство спрямо мен и моя труд. И предателство към това, което работя. А какво представляват сем. Кралеви може да прочетете в "Изгревът" том XI, с. 794-803. 8. Искам да обърна вниманието ви на няколко факта: Първо: Аз съм този, който запази оригиналното Слово на Учителя Дънов от ежемесечните обиски на комунистическата власт и го публикува в 59 томчета. Виж "Изгревът" том XVI, с. 818-905. Второ. Аз съм този, който от 1990 г. до 1998 г. е организирал и финансирал 95% от концертите в гр. София с музика на Учителя Дънов с извадки от неговото Слово. А те бяха 20 на брой. Така качих на сцената към 20 музиканти и те се реализираха като такива. Благодарение на мен. Трето: Аз съм този, който от 2001 г. до 2006 г. бе организирал 29 концерти по спомени на ученици от Школата на Учителя Дънов и негова музика. Салонът бе винаги пълен от 220 седящи места и 30 правостоящи. Четвърто: Аз съм този, който е издал спомените на учениците от Школата на Учителя от I до XXII том. И така това е съхранено за следващите поколения. Пето: Аз продължавам да работя и да издавам "Изгревът". Сега съм задвижил плана си, за да издам един том за Весела Несторова. 9. Ето защо, аз искам да изпълните волята на Весела Несторова от 26.03.1989 г. и да ми предадете целия неин архив, включително снимките и музикалните записи на касетки и ленти. А защо? Да се запозная с тях и да видя какво ще включа в нейния том. Но това ще направя лично аз. 10. След като ги прегледам, аз ще видя какво ще ми трябва, ще си го извадя на ксерокс. След време аз ще ви върна нейния архив, за да го пазите, щом държите да е при вас. 11. Ще го опаковате в кашони и ще го предадете на Апостол Апостолов, да ми го докара с леката си кола в София. Аз искам оригиналите! 12. Ако не желаете да сторите това, ще приема, че сте част от онази верига, която разби и унищожи всичко в гр. Бургас. Самият този факт е описан в "Изгревът" том IX, с. 825-831. Там е показано как това става. И е проверено чрез факти. 13. Искам да ви задам един въпрос. Вие колко тома на "Изгревът" сте чели? Според мен - не сте чели нищо. А защо? Ако бяхте чели, щяхте да ми предадете досега архива на Весела. 14. И още един въпрос. Колко томчета сте прочели от тези 59 тома от оригиналното Слово на Учителя, които съм издал? Отговорете си. Аз знам отговора. Нищо. 15. И така, аз чакам да ми се предаде архива на Весела. Ако не го предадете, аз ще си свърша моята работа, но това писмо ще го публикувам в "Изгревът". С уважение: Вергилий На 9. XII 2006г. изпратих препоръчано писмо до Апостол Апостолов от град Бургас, като му изпратих "Изгревът" т XXII и т XIII, за да им покаже снимките, които съм публикувал за Весела Несторова. И накрая тези от Бургас отказаха. 9. XII. 2006 г. София Уважаеми Апостол, 1. в момента аз работя по "Изгревът" том XXIV, където са включени спомените на Весела Несторова. Включен е нейният текст от 197 с., където имам на ксерос копие и декларацията, че аз съм работил с нея за ново издание още през м. март 1989г. 2. Включил съм към този материал магнетофонните записи и обясненията, защото без него нищо не се разбира. 3. В "Изгревът" т. XXII снимки № 20, 34,102 съм поместил снимки на Весела Несторова. 4. В "Изгревът" т. XXIII съм поместил снимки на Весела Несторова с Учителя на извора при с. Рударци. Снимки № 77, 78. Тя е до Учителя. 5. Във връзка с курса за изучаване на Паневритмията в Диана бад през 1942 г. по поръчение на Учителя, съм поместил 3 снимки на този курс, където е и Весела Несторова № 102,103,104. Виж бележките накрая. 6. Към нейният албум имаше две малки снимки 6/5 см, където бях заснел Весела и Милка Переклиева. При едната двете играят от двете противоположни страни в кръг, а при другата Милка е вътре в кръга, а Весела навън. Тези снимки ми трябват за публикация за "Изгревът" т. XXIV. 7. Изпращам ти "Изгревът" т. XXII и XXIII. Вземи и ги занеси на онзи, който държи снимките и му покажи какво съм публикувал като снимки. 8. Кажи му, че аз искам да ми се изпратят всички снимки и албума на Весела, за да мога да включа някои от тях в "Изгревът" т. XXIV. 9. Ако не се съгласят и не ги дадат повече няма да ходим при тях и да се занимаваме с тях. 10. Каквото е трябвало да се направи от мен и от теб е направено. Аз ще си свърша работата и без тях. С уважение: Вергилий Кръстев Заключение На 4 януари 2007 г. по телефона от Бургас Апостол ми съобщава, че тези отказали да предадат снимките.

4.3.20. Спомени за Ватралски Да си спомним за Ватралски[1] Спомени за него от съпругата му По случай 4-ри години от смъртта му - 30 август 1935 г. Български бранител, Г. X, бр. 106, 7 (IX.1939), с. 2. Василка Ватралска През дългото боледуване на Ватралски решихме да повикаме и многоизвестния лекар, г. проф. д-р Моллов. Казаха ни, че професорът вземал по 500 лв. за визитация, и ние се приготвихме да плащаме! Каква беше, обаче, изненадата ни, когато след грижливия преглед, г. проф. Моллов отказа да вземе парите, като каза: - Г-н Ватралски, Вие така безкористно сте работили за България, че аз нямам друг случай да покажа моите уважения към Вас, освен по тоя начин ... Оттогава г. проф. Моллов дохождаше на няколко пъти да преглежда болния и винаги отказваше да вземе пари за визитата си. Той имаше духовни очи, да може да види и оцени себеотдайната обществена работа на Стоян Ватралски, който на свои разноски ходи в Англия и Америка да защищава каузата на България. * * * Една нощ, срещу Рождество Христово, когато той, моят мил поет, бе тежко боен и измъчван от кошмарен сън, се мяташе неспокойно в леглото си, аз надвесена над него тихичко го събудих. Той отвори очи и ми каза: - Благодаря ти, Василке. - Не след дълго, задъхвайки, продължи: "Благодаря, благодаря на Господа, че ми даде сила да устоя мъченичеството. Сънувах, Василке, че две клади горят: едната била приготвена за мене, а другата за п-р Сечанов. Ето, че палачи ме носят на ръце, за да ме хвърлят на кладата. Изведнъж виждам, че и п-pa Сечанов носят насреща. Вдигнах ръце и извиках: - "Дерзай, г-не Сечанов, да пеем за Христа". Щом казах последните думи, ти ме събуди. Този негов сън тази нощ ме напълно завладя. Наистина, това бе само един сън, но аз не се съмнявам, че ако днес имаше гонение против християните, Стоян Ватралски щеше да бъде хвърлен пръв на кладата. Неговата всеотдайност на делото Божие, силната му вяра като евангелист, безстрашната му борба за правда и истина, всичките му тези качества го издигнаха да бъде готов за съвременен мъченик. Василка Ст. Ватралска. ------------------ [1]3аб. Под този надслов в "Български бранител" (бивш "Религия") всяка година по това време - годишнината от смъртта на Ватралски, сме печатали по нещо за него. - Б. Р

18. СПОМЕНИ ЗА МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА ОТ НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА 1. Двете приятелки С Милка Периклиева бяхме приятелки дълги години. През време на боледуването й ходех често при нея и сме имали много хубави разговори, които бяха свързани обикновено с Учителя. Веднъж, не ми каза точно кога, Той й казал: - Милке, да сменим тази прокъсана дрешка. На нея й станало мъчно, натъжила се, затова я оставил да доизживее любовта си към Земята. - Оттогава - заговори ми пак Милка - виждам други светли същества, а Учителят сигурно ме чака отвъд... Милка премина през дълго, мъчително боледуване на легло. Но нейният роден брат и съпругата му Дочка - ученици на Учителя - се грижеха за нея с много голяма любов. Не ми се е случвало да видя други родни близки така да обичат своята сестра. Когато нямаше жена, която да обслужва Милка, те са дежуряли денем и нощем, за да й помагат, грижат за нея за всичко, да я обърнат на лявата й или дясна страна, защото тя не можеше да стори това. Когато бивах при нея, виждах големите й страдания, които тя понасяше търпеливо. Светлите Същества, които са я водили в прекрасни невидими световe, навярно са й помагали в това отношение. Съжалявам, че съм записала само последния разговор с нея, който ще приложа тук като хубав спомен за нея, за моята сестра и приятелка. Тъй като сега аз не мога да отивам при нея, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато тя беше тук, облечена в земната си дреха. Да чета и преписвам нейните хубаво написани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото пръсъствие. Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които естествено ще им бъдат подкрепа. Невена Неделчева 2. Разговор с Милка Периклиева на 5 август 1972 г. Отдавна Милка ми беше казала, че има някакви духовни опитности, които искаше да сподели с мене, но винаги, когато отивах, все се случваше някой при нея и не можехме да говорим свободно. Тая утрина, като отидох да купя мляко, качих се горе при нея. Беше сама, облегната на леглото, четеше беседа. Заговорихме. Тогава й казах да ми каже това, дето искаше по-рано да ми разправи. Изненадах се, че заговори съвсем естествено, без да чака да я моля и настоявам. - Навярно виждаш Учителя? - казах й аз. - Да, но по-рядко. Сега Той е зает, има някаква важна работа. - Сигурно. - Да. Но все по-често, като лежа, изгубвам чувството за този земен живот. Много често виждам себе си... - Излъчваш се. - Да. Излизам... и после отново влизам в тялото си. - Това е много хубаво. - Светът, в който навлизам, е много ефирен. Вече ме викат да си отида, но мен все още ми се живее. - Но ако светът там... е хубав? - Много е хубав, но аз все още нямам чувството на сигурност в него. Тук мога да се насладя на нещата, а там е всичко особено, нямам думи как да го опиша. И Учителят така ми каза веднъж: «Няма думи, с които да се опише другият свят» - когато Го бях запитала. - Няма. И съществата са много особени. Те се движат един метър над земята, нали? - Да, уж вървят, а се носят. - Виждаш ли нашите заминали приятели? - Малко. Виждам най-често моите родни близки. Майка ми. Баща ми, макар много да се обичахме с него, не идва. Наистина, той много отдавна си е заминал. - Савка виждала ли си я? - Само веднъж. - Тя ми е била много мила, много симпатична. - Да, тя беше много деликатен човек. Когато Учителят беше вече зле...седеше със затворени очи, тя Му каза: «Учителю, виж Милка е тука, Милка е при Вас!» Но Той не си отвори очите. - Много те обичаше теб Учителя. - Чудно, отгде знаеш? - Винаги сещам човека, когото Учителят обича. - И сега Го запитах защо стана всичко това с мене. А Той ми каза: «За да се освободиш от земното, от желанието да притежаваш земното.» И наистина, аз само по този начин можах да се освободя от желанието за земните неща. Бях извънредно привързана към градината, къщичката. Когато я строях, във всеки ъгъл сложих по една формула. Исках там да ми бъде място за молитва и свързва- не с Бога. А сега ми казаха, че човек на всяко място и при всички условия трябва да се свързва с Бога. Аз исках там да я нарисувам вътре с цветовете на дъгата и така бях прилепнала към двора и къщичката, че за нищо на света не можех да се разделя с тях. А сега зет ми работи мястото... - Помниш ли, когато ти казвах да оставиш тази градина и къщичката? - Помня, но аз не те послушах. С апартамента не съм така свързана. И за него мислех да е място, гдето да се събираме за молитва. Какво сбърках, че стана всичко така? - Ти се преумори, Милке, премного се натовари. Може да нямаш никаква погрешка друга, освен тази, че се претовари. Един кон може сто години да живее жив и здрав, но ако го натовариш така, че да му се пречупи гръбнакът, той няма да изтрае доникъде. Ти това направи със себе си - претовари се с благоустройването на земните неща. - Наистина, аз съм се чудила на тебе, че ти никак не обръщаш внимание на къщичката си, нямаше чувство на собственост... не си направи да имаш нещо... да си имаш хубаво подредена къща. - Никога не е било това в съзнанието ми. Винаги съм си мислила за краткотрайността на живота - и за какво ми е тогава? И сега, ако ми кажат: «Утре ще напуснеш Земята» - готова съм, само да не ме боли - така, да заспя, и да се събудя отвъд. - А книгите ти? - Когато и да е, ще ги оставя. - На мен вече ме викат... - Ако там е по-хубаво? - Там е много интересно. Веднъж ме водиха на една планина... гори имаше. Като тукашните... - Навярно са били тукашните. - А, не. Сигурно са от етерния или астралния свят. И там съществата пеят...много пеят. Но за тях пеенето е учебно занятие. Трябва много да пеем. - Наистина, аз малко пея... не мога да пея хубаво. - Не трябва да казваш така. И аз пея... колкото мога. - Много хубаво правиш. - И да мислим за Бога при всички случаи, винаги да сме свързани с Него. По-рано се чудех, когато Учителят казваше, че и когато говори, Той слуша този, който Му говори, а отвътре е свързан с Бога. Сега разбрах как става това. Погледнах Милка. Разбрах, че докато аз говорех с нея, тя отвътре се свързваше с Бога. Ето какво правят големите страдания, приети и разбрани. - Милке, когато видиш някое светло същество, поговори с него за мене. Особено ако видиш моята ръководителка. - Аз веднъж пожелах да видя моята ръководителка и тя ми се яви. Беше с руси светли плитки, със светящо облекло и със златна коронка на главата си. Каза ми, че е дошла да изпълни желанието ми да я видя, и си отиде. Станах да си отивам. - Пак ела - каза ми Милка, - с теб ми е приятно да разговарям, но не казвай никому това, което си говорим. - Няма да го кажа - отговорих й гласно аз, но в себе си казах, че ще го запиша. Имах чувството, че трябва да целуна Милка. - Милке - казах й аз, - ти знаеш, че аз не обичам да се целувам, но някой ми настоява да те целуна, позволяваш ли? - Зная, че не обичаш нито да целуваш, нито да те целуват. - Да, но сега някой настоява да те целуна. - Добре - отвърна тя. Аз се наведох и я целунах по страната, която въпреки многото страдания бе чиста, нежно розова. Когато я целувах, си помислих: по-добре да я целуна сега, отколкото като мъртва. Тъй като сега не мога да отивам при Милка, бих искала тя да ме спохожда и нейното присъствие да ме изпълва със същата красива приятност, както когато отивах при нея, когато беше тук, облечена в земната си дреха. Да чета и преписвам нейните хубаво описани срещи, разговори, опитности с Учителя, значи реално да се свързвам с Него и да се изпълвам с красотата на Неговото присъствие. Желая на всички, които ще ги прочетат, да имат още по-ясна връзка с Учителя и опитат реално изявата на Неговите Божествени сили, възможности, които ще им бъдат подкрепа в живота. Невена Неделчева Милка Периклиева Георгиева е родена на 4 януари 1908 г. в град Варна. Баща й, Перикли Георгиев Николов, е роден в гр. Струга. Майка й, Виктория Димитрова Георгиева, е родена в гр. Кюстендил. Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: За Милка Периклиева вж. «Изгревът»: том I, стр. 311-312, стр. 518-519; том II, стр. 391-392; том III, стр. 217-220, № 16; том IV, стр. 625-628, стр. 639-641, № 20; том V, стр. 299, стр. 565-566; том IX, стр. 192-193. Астрологичната й карта е в том XIX, стр. 604..

5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР Вергилий Кръстев: Искам да ми разкажете за Вашия съпруг, Димитър Кочев. Иванка Кочева (Ив.К.): Димитър Кочев е роден на 17.09.1912 г. в Церово, Пазарджишко, точно в момента, когато са били камбаните за обявяване на Балканската война. Баща му се наричаше Владимир Николов Кочев, а майка му - Велика Ангелова, тя е от Лисичево. Вегилий: Родът на дядото, откъде идва той? Ив.К.: От Церово. Вегилий: Той споменава в неговите бележки, които аз го накарах на времето да напише на 3.12.1983 г., че неговият баща и неговата майка в първите години Учителят ги е обикалял и те са се познавали и те са били обект на неговите френологически изследвания от Учителя. Това не го ли знаете? Ив.К.: He. Вегилий: Ами какво ще ми кажете за рода на Димитър? Ив.К.: Ами прадядото е бил възрожденец, нали и той е търгувал в Турция ли, къде и веднъж, връщайки се, е бил нападнат от турците, ограбен и т.н. След това, преди Освобождението, също като поборник са го преследвали и е бил клан. Бил е в списъка на тези, които трябва да бъдат унищожени. Владимир Кочев (Владимир): Той е помагал на Бенковски. Вегилий: Как се е казвал? Владимир: Никола Кочев. Вегилий: Това е бащата на Димитър Кочев. Владимир: Не, той е дядото. Бил е значи сподвижник на Бенковски. При възстанието, при създаването на лагера на Еледжик, в който се е изтеглило организирано цялото население от района и е образувало укрепен лагер, за разлика от другите възстанали места, които на място, в селищата си са се отбранявали срещу турците. Те единствени в този район така са приели на Бенковски идеята, селищата и имотите да се изоставят и цялото население да се събере на едно място. Значи това е на този лагер на Еледжик. Там той влиза в управителното тяло на този лагер, който се е оглавявал от друг един негов съселянин, Гене Талийски. След разгрома разбира се на възстанието, тези, които са оцелели, се пръснали по планините. Той се укривал в Стара планина по горите някъде до есента на 1876 г., когато е бил заловен. Бил е заловен и отведен в Пловдив, съден и осъден на смърт. От групата на осъдените на смърт са започнали постепенно да ги извеждат на екзекуция, той има щастието точно по това време да се случи смяната на султана в Цариград. Не мога да си спомня кой е по-напред. Абдул Азис, другият Абдул Хамид. Единият заменя другия. Новият султан дава помилване и му се опрощава живота. След това, след Освобождението вече получава свобода. Вегилий: Това е дядото Никола Кочев. Владимир: Това е дядото. Участвувал е в сраженията, имал е сериозна рана, както знам, на врата си от ятагана. След това ходихме преди двайсетина години може би с баща ми там в местния музей, бяха издирили снимки на стари поборници на хижата Еледжик. Имаше така накачени снимки с тях. Той е там. Вегилий: Значи той е дядото. Дядото колко деца има? Владимир: Две. Дядо Владо и майката на Беро, не знам как се е казвала. Вегилий: Значи две деца е имал. Владимир: Син и дъщеря. Вегилий: Сега дядо Владо. Ив.К.: Той е бащата на Димитър Кочев. Владимир: Значи Димитър Кочев е роден точно когато започва Балканската война. При обявяване на мобилизацията. Той учи в своето родно място до 1924 г. и след това се пренасят в София вече. Вегилий: Бащата какво работи? Владимир: Търговец и земледелец. Вегилий: В тези бележки на баща ви той споменава, че в един момент, когато той се заинтересувал от Учението на Учителя, неговият баща споменал, че навремето Дънов е идвал лично в семейството и го познавал и е правил така наречените френологически изследвания върху главите на баща му и майка му, и тука той пише тези неща, но по-подробни неща не написва и жалко, че не го запитах. Ив.К.: Каква връзка можем да направим? Прадядо ми, дядо Никола, за който говорихме, е първият от семейството, който е подпомагал дейността им на американските мисионери след започване на църковните борби. Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга църква. Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата църква се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски мисионери, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството. Вегилий:Те превеждат Библията на български. Владимир: Точно така. Преводът на Библията е направен по поръчението на американското библейско дружество, като главен участник в превеждането е Славейков. Значи при тези движения, при тези шетни на американските мисионери, този наш прадядо се е движил с тях, изглежда да имал влияние сред населението и той бил от първите, приели евангелизма в тази част на България. Откъдето нататък семейството става евангелско. Той е и тъй да се каже главният ктитор, който организира изграждането на евангелска черква в селото. Това е дядо Никола и цялата му тази дейност естествено в някаква степен е предопределила водещото му участие пък после по време на въстанието. Бил е един от видните, влиятелни селяни. Вегилий: Това нещо не го знаех. На мен ми направи впечатление, че Вашият баща споменава, че още от своето юношество в гимназиалното си образование е запознат с религиозната литература, запознат е с теософията и впоследствие нали се запознава, идва до Учението на Учителя. Сега между другото той споменава тука, че той е познавал и лично е говорил с един от най-добрите съученици на Учителя в Америка, така духовния пастир Д. Н. Фурнаджиев и Ст. Ватралски. Владимир: Да, те са евангелски и протестантски пастори. Вегилий: За този Фурнаджиев помните ли нещо да ви е разказвал? Владимир: Ами той бил пастир в евангелска църква в София, мисля че ме е кръстил. Вегилий: Казал ли ви е Димитър Кочев нещо, разговори с него, щото той споменава, че е говорил лично в първите години с Учителя. Владимир: Не е споменавал нищо. Тъй като баща ми е бил така активен член в младежката секция на евангелската черква на ул. „Солунска" в София, естествено контактите му с пастирите са били чести, интензивни. Те са получили образованието си в Америка - САЩ, там е получила образование и сестра му на баща ми, леля ми, там е учил и г-н Дънов преди това. Разбира се по време се получава някакво така разминаване, но с някои от тези вероятно се е застъпил по време и са се опознали още в Америка. Така че те са имали някаква престава за него. Той също е евангелист. Баща му е бил свещеник, православен свещеник, но той пръв в семейството става протестант. Вегилий: Да. Сега Вие не си спомняте нещо, да е споделял Вашия баща във връзка с някое изказване на Фурнаджиев и Ватралски. Владимир: Нищо конкретно. Вегилий: Щото на Ватралски има една книжка, която той я на времето написал, нали, по отношение защита на учението на Учителя Дънов. Вие не я знаете. Ив.К.: Кой е знаел? Ние на вилата като се оженихме там, на Бояна, съседи бяхме с Ватралски и аз съм ходила много често. Възрастни хора, много симпатични, Ватралски бе с една брадичка, от него има песни. Владимир: Текстове на религиозни песни. Ив.К.: Но къде да съм знаела, да се интересувам. Почти всеки ден съм ги посещавала като възрастни хора, аз бях още съвсем млада, 19 годишна, имах така интерес с по-възрастни хора да контактувам. Вегилий: Той тука споменава, че един близък на семейството е този. който го е завел за пръв път при Учителя. Вие не си спомняте, не споменава името. Вие щяхте да ми разкажете, той е водил лично Учителя на концерт, нали, преди малко. Ив.К.: Да, знам, но трябва да е било 1941-1942 г. Знам, че го водиха на концерт в зала България, после го изпращаха на Изгрева. Аз не съм присъствала. Вегилий:Той да ви е разказвал някои опитности с Учителя, които да сте запомнили? Ив.К.: Не си спомням. Владимир: Най-общи впечатления. Той беше така силно впечатлен от личността, макар че баща ми беше нали силно обективен човек, беше склонен към анализ на всяко едно поведение и факти, явление. Не можеше да се каже, че лесно може да му се повлияе или да му се внуши мисъл или настроение, или впечатление, така че това силно влияние, което е оказал върху него Дънов, то е било пречупено през призмата на един силен аналитичен интелект. Не става въпрос за едно залитане по една силна и обаятелна личност. От това си правя заключението, че наистина, за да може нещо в такава степен да повлияе на баща ми, това нещо е било значително. Ив.К.: Знаеш ли, като ученици Димитър Кочев една екскурзия на Рила правят и слизайки на езерата срещат там обществото и Учителя и остават няколко дена и вече почват да се интересуват от него. Вегилий: Да, това не го знаех. Ив.К.: Да. Вегилий: Той тука споделя, че винаги, когато е имало някакъв проблем, е ходил и питал Учителя. А пък казва: „Съжалявам тогава, когато не съм питал или не съм го послушал." Спомняте ли си за някои неща да е ходил да е питал? Ив.К.: Това не зная, но аз съм ходила при него. Вегилий: Той споменава, че и Вие сте ходили при един проблем. Ив.К.: Да, ходила съм. Прие ме и казах това, което ме интересува и най-интересното което е, каза още тази вечер ще научите едно известие за нещо, което се интересувах и което съм го очаквала. Вегилий: Вие не сте знаели къде се намира той така ли? През време на бомбардировките. Ив.К.: Да. И ми каза още, това бяха няколко месеца, нали? Така не знаех къде е и какво, и ми каза: „Тази вечер още ще научите." И действително, щом се прибрах у дома и научих. Вегилий: Получихте известие. Ив.К.: Получих известие. Много интересно беше. Влиятелна личност. Аз 1939 г. прекарахме горе на бивака на Рила. Вегилий: Вие бяхте там. Ив.:К.: Ние тогава се оженихме и отидохме с палатка горе. То пък беше някакъв събор или конгрес. Толкоз много чужденци имаше. Много голямо посещение. Трябваше да има някъде 300-400 души на лагера. Имаше отвсякъде хора. Там около 15-20 дена бяхме. Много интересно ми беше. Сутрин събуждането, не знам дали знаете, още преди да се съмне, с цигулки те събуждат, след това отиват на Молитвения връх, вече там молитвата се прави, връщат се, прави се закуска. Но организация голяма. Голяма, от платнище, палатка бе направена за кухня там, веднага правят топлите води, чайовете сутринта предлагат, закусят, след това се отиде на Паневритмията, след това беседа или долу, или горе при Учителя, при палатката му. То е така височина или пък край някое от езерата. Много така се впечатлих аз от тая работа. Обедът също, правеше се общ обед, готвеше се там и се съобщава в 12 часа, че е готов обедът. Всеки слезе и там едно голямо направено като маса от камъни се нареждат, молитва, почва обедът. След туй всеки почива, а вечерта - огньове запалваха и имаше музикална вечер. Било рецитали, било свирене нещо. Вегилий: Вие спомняте ли си да е правил той горе снимки с апарата? Ив.К.: Не, негови има, един албум имаме снимки правени. Не го знам. Аз го търсих тук при моите, няма го. Така от живота, снимки, с Паневритмията, с Учителя как чете беседа, има, има такива снимки. Вегилий: Аз знам, че той лично е правил. Ив.К.: За него не знам, ако ги е правил преди да сме се женили, не зная през това време. Но беше изумително предсказанието на г-н Дънов. Направо същата вечер се връщам оттам, отивам у дома и ми се съобщава. Вегилий: Че той е жив и здрав и ще се върне. Ив.К.: Да, същата вечер. Вегилий: Да. Ив.К.: Той е забравил. Вегилий: След 2-3 дена сте се свързали. Ив.К.: Да, с него, а, да, с него. Иначе за събитията ми каза, о бъдете спокойни, още тази вечер ще научите и аз слизам, отивам на едно място и ми казват, знаеш ли така и така, имаме вест. Вегилий: Да. Ив.К.: И всички знаем. А един път ходих, та му занесох сладко от диви ягоди на Учителя. Качих се по стълбата, чукнах и отвори той вратичката там. Имаше той едно високо помещение, там му беше кабинет и му подадох. Викам: „Витошки ягоди и малини." Засмя се: „Много благодаря!" И си слязох, не останах. А за летуването на Рила, аз с радост така съм ходила, приятно ми беше и летата на езерата. Такава романтика, такава красота, като изгрее луната, езерата, отражението, тишина, ветрец от време навреме, огньовете, рецитали, концерт. Невероятен колорит и неповторимо преживяване, което остава завинаги запечатано у човека. Много посещения, народ се събираха, стотици хора. Вегилий: Да, тази епоха мина. Ив.К.: Паневритмията сутрин с тая хубава музика, грамадни кръгове народ, той, г-н Дънов е в средата и там е оркестърът. Та имам аз тези спомени. Вегилий: Аз ги виждам тези неща само на снимки. Ив.К.: Изживяла съм, даже знаете ли колко интересно, като отидохме най-напред горе, ние нямахме никакво познание за дъновизъм. Майка ми също много религиозен човек и като отидохме 1939 г. горе, толкоз се разчувства тя от това, от живота там. Вегилий: Майка ви. Ив.К.: Моята майка. Сутрешното събуждане с музиката. Ами то като че ли небесни ангели свирят и пеят, и така се разчувства от всичко, че като я хванаха едни кризи - жлъчката от преживявания, та така останахме много доволни. Нали това са минали времена и само спомените говорят за тях. Съвсем друг мир и друга светлина получава човек. Вегилий: Да, мина тази епоха. Да, единственото опознаване на онази епоха е чрез спомените и чрез снимките. Може визуално така да има човек предства. А да влезе в тази епоха може чрез Словото, което е дадено и което е записано. Ив.К.: Беше много интересно горе на Рила. Първо са непосредствените впечатления от г-н Дънов. Той вижда там нас, майка ми и мен. Майка ми беше много интересен човек, движеше се стройно, бе с красива фигура. А Той много интересно ни наблюдаваше. Почти всяка вечер така се събирахме на огньовете. Пееха се песни, изнасяха се концерти, че рецитали от поезия духовна. Вегилий: Да, това са души, връзки от хилядолетия, връзки на душите. Да, някой път дойдат срещнат се и осъзнават, друг път не осъзнават връзките, и така се разделят, но остава споменът от преживяването на душите. Ив.К.: Да, така е. Вегилий: Аз съм виждал Димитър Кочев на една снимка в салона, самия салон. Там Учителят чете лекция. Това са много от малките снимки, и така в профил той така в дъното го има и него, така седи и слуша. Виждал съм една снимка. Ив.К.: Сутрин е, салонът пълен вече и Той с Библията идва, салонът пее и влезе, седне си на стола при катедрата и говори. За мен беше много трудно, защото нищо не разбирах. Слушам и не мога никаква връзка да направя. То си иска много неща. Вегилий: Подготовка, вътрешна подготовка. И то не само подготовка, ами стотици години такъв път да имаш. Нали така, със столетия се създава вътрешен път. Подариха ви книга от Дънов и вие я прочетохте. Ха-ха. Ив.К.: Не, само я прехвърлих няколко листа отгоре, отгоре. Не можех да я чета. Нямам подготовка за нея. Но имам друга опитност. Сънувам го на сън, вече Учителят беше си отишъл и ми казва: „Това дете ще стане известно с металическите плочи!" И това е. Вегилий: Сънувахте. Ив.К.: Да. И аз разправям на Митко това нещо. Ама той, сина ми, трябва да е бил тогава 2-3 годишен. И какво мислите, сега работи точно в тая област и е един от най-големите специалисти тука. Вегилий: Металически плочи. Ив.К.: Те платки такива по електроника де, нали, но вижте колко е интересно, нали? Вегилий: Да, това си е пророчество. Пророчеството си е винаги пророчество, независимо дали е насън или наяве. Ив.К.: Ще стане, каза, известен с металически плочи. Платки по електроника. Вегилий: Металически плочи. И никой не е очаквал, че такова нещо ще се сбъдне. Ив.К.: То ги нямаше тогава. Вегилий: Тия неща ги нямаше. Вие казали ли сте му или не сте му казали? Ив.К.: Казах му. Казах, знае. Вегилий: Разкажете ни как възприемахте Учителя Дънов? Как се движеше, походка, движение? Ив.К.: Спокойно, държанието така. Винаги спретнат, хубаво, чистичко, тука винаги една игла имаше с брилянтче. Вегилий: А като четеше беседи, лекциите? Ив.К.: Спокойно говореше. На Рила особено. Там седне край камъка пред палатката и този вятър като духа, раздухва му косата. Хубав така, дикция хубава, приятно. Хубави спомени имам аз оттам. Ами и от концертите в салона на Изгрева. Вегилий: Вие присъствахте там? Ив.К.: Ама на всичките съм ходила. Голямо преживяване, необикновена публика. Вегилий: Тогава е имало и състав оркестър и певци. Ив.К.: Оркестър, музиканти, всичко. Вегилий: Също и певици. Ив.К.: Да. Вегилий: Хора, които пеят, които музицират. Ив.К.: Но 1939 г. беше най- силната година горе на Рила. Много представители от цял свят, много народ, като един малък град беше. Вегилий: Аз съм виждал снимки от тези години. Наистина осеяно с бели палатки отгоре до долу. Тази епоха не може да се върне никога вече. Тука ги няма тези души вече и те не могат да се върнат, и да се съберат точно в едно определено време в една и съща страна при един Учител. Това е много трудно. Който успя да дойде, успя. Който не успя, се размина. Да, разминаха се, но голяма част от българския народ успя да влезе във връзка с Него. Даде се Словото, това не е малко. Ив.К.: В провинцията изглежда по работят. Вегилий: Не, те си заминаха. Тези центрове, в които бяха те, постепенно изгаснаха поради това, че те си заминаха. Младото поколение има друг поглед на нещата и т.н. Знаете ли, моето поколение се спъва от много неща. И те не са безобидни. И тава е, което пречи те да се доближат до Учението на Учителя Дънов.

18. СПОМЕНИТЕ НА ПАША В.К. (Вергилий Кръстев): Така. Сега един друг въпрос. Паша си замина. Паша си замина, нали? Сега от нейния архив остана ли нещо? Г.П. (Гена Папазова): Какво разбирате вие под архив? В.К.: Нейните опитности, снимки, писма, кореспонденция. Г.П.: При Христов тя не донесе нищо. Такова нещо нямаше, кореспонденция нейна. Имаше нейните опитности, които и вие имате. Аз ви помолих да дадете списък и да видя какво нямате от туй, което е у мен. Да мога да ви го дам. Знам само положително, че вие нямате писмата до нейното заминаване. В.К.: Да. Сега аз попаднах на едно нещо друго, което някой беше го преписвал, но се е опитал да прави свободна редакция, в смисъл съкращавал е някои изречения, изхвърлил е някои изречения, което не е допустимо и не е правилно, защото е кощунство, някой е съкращавал някои неща, с което аз по начало не съм съгласен за тия неща и държа много за автентично и оригинално и авторско на самият автор. Та ми ги носеха, ще ви покажа. И аз имам една молба, при положение, нали, на тези неща, които вие от Паша пазите вече толкова много години, това е моя молба, нали, не е изискване, защото нямам право да изисквам. Молбата е да ми ги предадете на мен да ги съхраня, обаче вие ще си помислите. Г.П.: Аз трябва да ви ги предам, защото няма на кого другиго. В.К.: Аз искам да ги предадете на мен, аз ще ви покажа какво имам, искам да ги предадете на мен, да ги съхранявам, защото те са правили една, втора, трета редакции и някои смятат, са сметнали, че изразът на Паша е бил удачен, а чрез този израз е минало цялото Слово на Учителя и те нямат право да коригират нещата. Има една опитност на Паша: „Не коригирай Божественото!" И сега ще ви покажа как някой си е позволил да коригира и затова аз много ви моля, нали, и едно изискване, да ми ги предадете тези неща. Г.П.: Сега, още сега ще ви ги предам. В.К.: Благодаря, да мога да ги съхраня. Г.П.: Ще ви ги предам. Ще кажа. Борис Николов пък не е невменяем сега. Човек няма кому. В.К.: Той няма кому да ги предаде, той вече не е това, което беше, то мина вече неговото време, в смисъл, той е възрастен човек. Г.П.: И да не е възрастен, пак не е деен. Не е деен. В.К.: Не е деен. Да. Предайте ги на мен. Ето, аз съм изслушал тая работа, да я довършиме и ще бъдете спокойна, аз съм от тия, които си изпълняват задълженията докрай. Да. Елена Андреева, не. Кому ще ги предадете? После трябва да ги предадете на едно поколение, което може да издържи 20-30 години, за да може да ги съхрани. Г.П.: Отговорност, ама ако останат така тука и моите ги затрият? В.К.: Вашите племенници ще ги захвърлят насам-нататък и ще ги захвърлят. Затуй по-хубаво ги предайте да ги прибера. Г.П.: Ето ги. В.К.: Това ли е всичко? Г.П.: Чакай, да видя какво съм ви предала. В.К.: Да, може да напишете на един лист какво сте ми предали. Г.П.: Абе, какво ще записвам? Вярвам ви. В.К.: Само този пакет е, така ли? Благодаря. Е, да сте живи и здрави. Аз смятам, че вие ще си довършите вашия труд. Разрешихте, досега всички неща ги разрешихте много добре, много правилно, да. Благодаря ви. Г.П.: Свършихме една работа. В.К.: Сега аз имам желанието, може някой път пак да дойда, когато това ще бъде последният сеанс, когато вие съберете някои пак така, спомени. Така ще си ги отбележите по същия начин и искам така след това, след като ги разкажете, аз ще ви спомена някои имена от Изгрева, какво може да си спомните така за някои хора. Г.П.: А, недейте ме кара, защото аз нямах контакт с хора. В.К.: С тях нямахте контакт. Г.П.: Аз имах хора, които обичах, уважавах, да си поприказвам, но мен близки ми бяха само моите, Паша. В.К.: Паша. Г.П.: За мен те бяха близки. В.К.: Сега в такъв случай ние се уточняваме така, пак ще дойда, като си припомните. Г.П.: Само за тях мога да говоря, защото видяла и живяла съм. В.К.: Живяла, да. В такъв случай, това, което си припомните, ще го отбележите на точки и аз някой път ще дойда пак. Г.П.: Ако има, аз ще ви се обадя. Ако има нещо ново, аз ще ви потърся. В.К.: Така, благодаря. Добре. Сега и да приключим, аз искам да ви помоля, да заснема ръцете ви на фотоапарат. Момент. Г.П.: За какво ще снемате ръцете ми? В.К.: Ей сега ще ви покажа. За документация, че ви е имало.