Търсене във форума

67. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА Имаше един евангелист Стоян Ватралски. На събора през 1926г. е бил поканен от някой наш брат, известния по това време евангелски проповедник, поет, идеалист, есеист, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси - Стоян Ватралски. Своите впечатления той ги отпечата в евангелския вестник „Зорница", бр. 38, 39, 41 от 1926 г. Нашият приятел Михаил Стоицев от Пловдив я издаде в отделна книжка с надслов „Кои и какви са Белите Братя /Дъновистите/". По-късно Петко Камбуров я отпечата в гр. Нова Загора. През 1926 г. аз го срещнах този възрастен човек с бяла брада. А когато бяха съборните дни на Изгрева беше поставена охрана от нас младежите и аз бях този, който ги пропусках. Така, че имаше охрана от нас на Изгрева. А отвън стояха двама стражари на коне, те бяха изпратени от властта, също да пазят да не стане безпорядък. Но такъв не стана. Който иска да разбере какъв е бил събора през 1926 г. да прочете горната брошура.* За 1927 г., събора също се предвиждаше да бъде на Изгрева, като се взема решение, да се построи там салон за провеждане на беседите, които Учителят ще има. Още през пролетта на същата година, започна строежа с помощта на всички братя и сестри, като за съборните дни беше готов. Той беше построен на съседно място до Изгревската поляна, от северната й страна. Неговото изложение беше прекрасно. Грамадни прозорци към югоизток гарантираха обилна светлина и слънчева топлина. Самият строеж привлече вниманието на всички братя и сестри от София и провинцията, като създаде едно приятно и пълно с радост оживление. Братята и сестрите от София, щом се откъснеха от ежедневните си задължения, бързаха с радост да дойдат тук и да видят как се ражда един нов свят. От това те разбираха, че Изгрева не е далеч. Построи се и кухня, маси пред салона за общо хранене, направи се и навес за хранене през дъждовно време. Целият този строеж и оживлението, което се създаде на Изгрева и с проведеният събор, привлече нов голям прилив на хора братя и сестри, като заселници на Изгрева, който започна да се оформя като братско селище. Новата учебна година на школата от 22 септември на същата година - 1927, макар и да имахме вече направен салон на Изгрева, Учителят продължи да провежда, своите беседи и школи, в салона на улица „Оборище" N 14 през есента и зимата. Идва топлата и приветлива пролет на 1928 г. След една беседа Учителят запитва приятелите: „Желаете ли лекциите и беседите да стават вече в новия салон на Изгрева? Утринна беседа в 5 часа сутринта, в неделя от 10 часа, за всички хора от света. А школите от Общия и Специален клас, съответно в сряда и петък сутринта от 5 часа." Всички с възторг са съгласни и приемат. Започването на беседите в салона на Изгрева и установяването на Учителя, като постоянно жилище там, отбелязва една нова и най- интензивна епоха от живота на Братството. Животът на Изгрева започна нов, крайно интензивен живот - живот на прогрес, радост и стремеж към съвършенство. Словото на Учителя се почувствува много по-силно, бликащо от неговата велика мъдрост. Приятелите, така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най- хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен прогрес. От всички краища на София, идваха с голяма радост учениците на Учителя. След утринните беседи, пък и всяка сутрин, на чистата и красива поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастически упражнения, отначало първите дадени от Учителя, а след това, впоследствие - Паневритмията - величави упражнения в съпровод от музиката на цял оркестър. Стройните редици в кръг, облени от утринните лъчи на слънцето, под звуците на чудните мелодии на самите упражнения изпълнени от оркестъра, по такта на който се изпълняваха и самите движения, създаваха една картина, която по своята красота, предизвикваше усета за един свят пълен с хармония и чар. При някои от упражненията мелодиите се пееха с текстовете, чиито съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Упражненията, заедно с тези тържествени мелодии, цялата тъй красива връзка, между движения и хармонично съчетани тонове, носещи светлина, мекота и подтик към съвършенство, бяха дадени от Учителя, а текстовете от сестра Олга Славчева. Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният, мистичен и културен център на Братството и целият ни духовен живот, изразен чрез беседите, полезните и приятни разговори, които неочаквано много често имахме, било на закуска, обед или вечеря, а също и при случайни срещи с Учителя; музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, които ставаха вече тук, а не в Търново; празниците, които ние имахме: На годишните равноденствия, Петров ден, който се празнуваше от нас, като рожден и имен ден на Учителя, празнувахме по най-тържествен начин; концертите, които редовно се даваха от нашият добре уреден оркестър; всички срещи, разговори, обеди и вечери, дадени от братя и сестри по някакъв техен подчертан случай, по-важно събитие в техния живот. Изобщо едно приятно оживление, пълно със смисъл и съдържание цареше тук. За жилище на Учителя в Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекарваше през съборните дни на 1926 г. А на следващата година, когато се построи и салона, на една част над него, се построиха две стаички, които Му служеха за жилище, а първата долу - Му остана като приемна. Тъй като имаше постоянно хора дошли при Него за какво ли не. Под прав ъгъл на салона се направи навес за хранене, когато времето беше дъждовно, впоследствие този навес се подобри, като му се сложиха врати и прозорци, също и под от борови дъски. Направи се и отделение за кухня и до нея една стая, в която по- късно се настани Бай Ради. Човек, наш брат, за когото и заслугите му към Изгрева ще отбележа по-нататък. По този начин този навес стана една топла и уютна столова, която играеше голяма роля в братския ни живот. Там се провеждаха всички срещи между приятелите от София и провинцията. А когато почнахме да летуваме на Рила при седемте езера „Еди-гьол", тя играеше изключително важна роля, на изходна база. ----- * Тази брошура и целия материал за Стоян Ватралски е подготвен в отделен раздел и ще се отпечата в един от томовете на „Изгревът".