Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'тухли'.

Открити 2 резултата

  1. 200. ДВЕТЕ ОПУШЕНИ ТУХЛИ На една братска среща в провинцията през 1965 година един брат разказал следната своя опитност: Братя и сестри, аз живея на Изгрева и често имах случаи да задавам въпроси на Учителя, като мислех, че това, което той говори, е много отвлечено и не засяга пряко живота и исках да ми каже нещо реално. „Ще ти кажа", ми каза веднъж Учителят. От този ден аз все очаквах да ме извика и да ми каже. Минаха години и Учителят се помина, без да ми каже обещаното. Един ден ми се даде картина като насън, но не бе сън. Пристига Учителят с един файтон, запрегнат с два бели коня, име кани да се кача при него. Качих се, без да зная къде ще отиваме; пристигнахме на място при един строеж, Учителят слезе, препаса една престилка и почна да зида с тухли. По едно време тухлите се свършиха и Учителят ме прати да търся тухли. Потърсих наоколо, но не намерих други, освен две, и те опушени, от едно овчарско огнище. Върнах се и му казах за двете опушени тухли, а той ми каза да ги донеса, след като ги поизбърша. Донесох ги и той го постави на строежа, с което строежът се завърши. Тези две макар и опушени тухли запълниха зеещата празнина. По разказа на Т. Всеки един от нас е материал в сградата на Божественото. И опушената тухла, и тя ще намери своето място в общата сграда.
  2. Ани

    70. ТУХЛИТЕ

    70. ТУХЛИТЕ След като направихме плочата, започнах да зидам от първия етаж. Но тухлите от вагона, които бях взел, се свършиха. Не достигаха 2000 тухли за втория етаж. В това време излезе и се яви един клиент да му се прави мозайка. А той е генерален директор на автотранспорта. Той си прави вила в гр. Банкя. Иска аз да му правя мозайката. Идва с един светъл «Мерцедес», държавна кола, гледа ме, че строя, говори с мене. Уговаряхме се с него. Оплаквах му се, че нямам време, че трябва да ходя да търся тухли. Убеждава ме, че той ще ме снабдява с каквото му трябва, но само и само да му направя мозайката на вилата. Той имаше приятели в строителството. Дадоха ми бележка за 2000 тухли. Отивам и ги взимам. И така иззидахме втория етаж и после «ударихме» и втората плоча. И сега аз трябваше да си изпълня обещанието за вилата в Банкя. Идваше сутрин онзи светъл «Мерцедес», взимаше ме, закарваше ме в Банкя на вилата. Аз работех цял ден там и на уречения час идваше колата, взимаше ме и ме докарваше в София и спираше пред вратата ми. Всички гледат, че ме взима държавен, министерски «Мерцедес» и после ме докарва. А това плашеше тогава много хора. А аз не съм злоупотребявал с шофьора и с колата или да искам да ме закарва тук или там. Та, колата ме кара и връща, та да не губя време по няколко часа за пътуване до гр. Банкя. И така, аз нямам тухли за следващия етаж. На мен не ми е удобно да му искам още тухли и затова отивам на склада на гара «Пионер» да се нареждам на опашка. След дълго чакане се връщам с празни ръце. Гледам, пред къщата ми се е паркирал «Мерцедесът», Приближавам и гледам, че там на кормилото не е шофьорът, а директорът. На мен ми е неудобно и му обяснявам, че съм отишел да търся тухли от склада. - Нали съм ти казал, че аз ще те снабдявам! -Ама, неудобно ми е. -Нема неудобно. Ще дойдеш при мене, ще седиш и ще ме чакаш. Аз не мисля само за теб, аз работя с много хора. Определя ми един ден. Аз си чакам. Стана вече 11,30 часът. Отвори вратата и ме видя. -Ела тука! Вдигна телефона и се обади в гр. Пловдив на своя приятел. Разбраха се. На мен ми трябваха 3 вагона тухли. Връзката стана. И трябваше да се чака. По това време аз работя мозайка на вилата му в гр. Банкя и всеки ден «Мерцедесът» ме закарва и връща. След 2 седмици идва бележка от гара Пионер, че са пристигнали 3 вагона тухли - единични. Трябват хора, а аз съм сам. А има срок за освобождаване на вагоните. Накрая намерих хора и ги разтовариха от вагоните, докараха ги у дома. Трябваше да освободим палетата, т. е. дървените основи, на които бяха наредени. Търсим хора, а ги няма тия хора. Накрая се справихме. Голям зор беше. Но се справих. А вие виждали ли сте 3 вагона, пълни с единични тухли? Просто не беше за вярване. И като ги видях, се уплаших. Да, ама тоя, който ми ръководеше строежа, стоеше над мен и бе предвидил всичко. Аз бях само един изпълнител.
×