Търсене във форума

В заключение ще изтъкнем IX. Някои характерни черти на българския народ и славянството Българският народ, изобщо, е добър и трудолюбив, обаче има известни недъзи - малко твърдоглавие, упоритост и своеволие, но при разумен живот, те могат да се изправят Българинът не обича чуждото. Той обаче пази своето като зеницата на окото си. Най-ценното е, че той желае да живее в братолюбие с всички народи по света. Това се изразява и с гостоприемството, което винаги проявява. Трябва да се радваме, че сме пред прага на една нова епоха и че сме в семейството на славянството, гръбнакът на което е, както споменахме, братска Русия. За да разберем обаче историческата задача на Славянството, трябва да се изтъкнат следните предпоставки: Римската империя навремето създаде зако­ните и правото и волята за власт, за национално разширение по пътя на насили­ето. Англосаксонската раса, в своето вековно развитие, създаде критическия, усъвършенствуван ум. Затова у тях ние виждаме лица, глави, воля силно разви­ти. Обаче липсва оня елемент - онова благородно, милосърдно и любвеобилно сърце, широката славянска душа, които заедно могат да дадат хармония между ума, волята и сърцето. А това благородно, милосърдно и любвеобилно сърце ще го даде истинският славянин, който притежава положителните качества, които изнесохме. Ето защо, Славянството ще изиграе тази роля. То носи обширна душа, в лицето на руския народ и другите славянски народи. Не че другите народи нямат тези качества, но те са специфични за славянските народи. И когато Славянството даде тези качества на другите народи, тогава ще чакаме истински мир между ума, сърцето и волята и ще се прояви онова брато­любие, за което светът копнее. И ние, българите, ще дадем от своите положител­ни качества. Иска се обаче съзнание, просвета, за да станем честни, разумни, добри, справедливи, трудолюбиви. Не напразно Рабиндранат Тагор през 1928 година изказа ценни мисли за Славянството, когато посети България. Той каза: «Аз не намерих душата на Европа, тя като че ли е излетяла. У вас, в България, виждам духовно пробуждане. И макар да не съм ходил в голяма Русия, бъдещето е на Славянството.» И това е казано преди 18 години. Ето защо ние трябва да се радваме. А като се вземе пред вид, че у нас има идейни движения, каквито са: Въздържателното, есперантското, Толстоисткото, Всемирното Бяло Братство и др., които работят за новите идеи, ние трябва да се радваме, че у нас има труженици за провеждане на доброто. И ако искаме България да изиграе своята роля, а ние да се покажем дос­тойни българи, нека всички се стремим да поставим: Доброто, като основа в живота си, в дома си. Безкористната любов, като огърлие за развиване на бра­толюбие. Правдата, като мерило във всичко и Истината - като светилник. Приложено всичко това с мъдрост, нека бъдем сигурни, че децата ще ста­нат по-добри за родителите, учащата се младеж - много по-достойна във всичко. Родителите ще станат също по-добри граждани на държавата. Само така ние ще носим достойно името българи и ще бъдем истински помагачи за напредъка на цялото човечество. Лично аз считам, че обществените ръководители трябва да бъдат истински идеалисти и разумни - елитът на българския народ. Следователно те не ще се надпреварват за надмощие чрез насилие, а ще работят добросъвестно за благо­то на целия български народ. Аз зная също, че между идеалистите и честните люде се вмъкнали и такива, на които мястото не е там. Със своите похвати, те унижават намеренията на идеалистите. Вярно е, че всичко, което преживяхме от няколко години насам, това бяха стихии, които постепенно утихват. Сега всички трябва да работим за общото бла­го, не само за българския народ, но за цялото човечество. Така ние ще се покажем достойни синове и дъщери на Разумното начало, а пред другите народи ще бъдем за показ и подражание. България, с първично и девствено съзнание, има право да живее - и ще живее. Българският народ, със своя морален устой, има право да живее - и ще живее. Обаче трябва да бъдем разумни и да проявим горните качества. Накрая нека спомена, че този идеализъм, особено при моята преклонна възраст, да ходя и при всички трудности да пръскам тази скромна светлина по села и градове, за мир, любов и радост, дължа на Този, Който ми е дал живота и ме е подкрепял през целия живот. Той ме е научил да се жертвувам за цялото. Той ме е научил и ми е казал: Иди, работи и пръскай разумното Слово между българския народ. Този народ има нужда от любов и светлина, от мир и радост. Този народ има нужда от повече вяра в доброто, в истината и правдата. Този народ има нужда да засили и вярата си в Твореца, да намали своята упоритост и своеволие. За този народ дойде небесният пратеник, който даде на България и на цялото човечество велико учение за живота, за да добрува всеки, който го при­ложи. Той го изяви, живя, след което си замина. Остава сега ние да приложим всички свети принципи на това учение. Той ми каза: «Работи, бъдещето е на Славянството.» Като поднасям този скромен труд на нашите четци, аз не мисля, че съм сторил нещо велико. Това е един малък фар в тъмнината и нека се знае от всич­ки - и религиозни, и християни, и атеисти, носители на новите идеи, че това е единственият истински път за един разумен живот. Следователно християни, без благородни дела; комунизъм, без благород­ни дела; атеизъм, без вяра в доброто, без благородни дела в живота, безкорис­тна любов, истина и правда, са само етикети. Сега е нужно да се даде съдържа­ние на тези думи, за да се приложи лозунгът: «Свобода, братство и равенство». Като завършвам своя скромен труд, пожелавам на всички да станем пър­во човеци. Човекът, в началото на своето развитие, е същество на противоречи­ята, гдето изпъква личността с егоизма, с всички контрасти: проявява истината, а също и лъжата; проявява доброто, а и злото; има радости и скърби, проявява правдата и неправдата и пр. А човек, това е пробудената душа, която работи за общото благо на цялото. Такъв човек се е освободил от лъжата, кражбата, гор­достта, тщеславието, завистта, омразата, алчността, лукавството, извратената полова любов. Той е прегърнал и всички добродетели - вяра в доброто, вяра в Твореца. Той проявява безкористната любов, истината и правдата с мъдрост. И ако той е възприел и приложил правилното хранене, пиене, дишане и разумно използуване на слънчевата енергия, той е вече истински здрав и разу­мен човек, той е творец в живота си. Това е новият път на човечеството. Това желая и аз на всички човеци, за да станем напълно здрави, честни, разумни, добри, справедливи и любвеобилни. И като работим с любов, и благата се разпределят справедливо за всички, тога­ва ще проявим истинско братолюбие. А това е най-голямото щастие в живота на човека. Някой може да каже, че това са красиви неща, но за в бъдеще. Не, това са задачи, които трябва сега да решаваме. Няма да искаме това от другите, а ние сами ще работим върху себе си, да кореним недъзите и да ги заменяме със съответни добродетели. Добродетелите са скрити в гънките на човешкото сърце, ос­тава само да се проявят. Да не казваме, че светът е лош, че не е прав, а първо себе си да оправим и всеки себе си като оправи, светът е вече оправен! Тогава войни и крамоли в личността, семейството, народите, ще намалят, ще изчезнат, и човеците ще за­живеят щастливо. За да се поднови правилно общественият строй, трябва съзна­телни строители - работници. А това са пробудените души. Това непременно ще стане, макар и бавно, но трябва просвета. Тази прос­вета трябва да бъде в рамките на любовта, доброто, истината и правдата. Ако всички се считаме добри, разумни, нека отворим своите радиоапара­ти, и ще доловим мислите на добрите и честни люде по целия свят, които искат доброто и спокойствието на цялото човечество. Ако си отворим очите, ушите, съзнанието и видим дивната хармония в при­родата, ръководена мъдро от Твореца, бихме се засрамили като човеци. Тогава всички ще заработим с пълно съзнание, което от памтивека си е все ново, но ние , сега ще го приложим. Макар късно, макар и бавно, но нека работим за новото, всеки за себе си, и всички за цялото.