Търсене във форума

24. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА - ПЛАНЕТАТА ЮПИТЕР НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: На Изгрева, по времето на Учителя, тихите топли звездни вечери, бяха нещо много приятно. Градът беше някъде далеч. Прахът, шумът, пушеците, миризмите и всевъзможните изпарения, най-вече на бензин и досадни отпадъци на всеки по-голям град в сегашната човешка култура, бяха далеч оттам. Небето над нас през такива вечери е кристално, бистро. Тогава Учителят излизаше, а ние събрани пред малката му стаичка, бързо Го заобикаляхме. Звездният мир, който цареше над главите ни предразполагаше да се почнат приятни, интересни и полезни разговори за него. Тогава Учителят помолваше да се изнесе малкия му телескоп, който Той имаше. Този телескоп му беше направен от един приятел, много способен техник. Този брат имаше малка техническа работилница, в която изработваше с голямо умение киноапарати. Телескопът беше огледален с огледало 20 или 25 см. и с него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Луната, когато Учителят насочваше телескопа към нея. Кратерните планини ясно се очертаваха. За тези кратери, произхода и смисъла им е все още неизвестен. Той казваше: „Направени са от разумни същества, за да събират слънчева енергия. Тези разумни същества, разбира се, ние съвсем не схващаме, че са такива, от наш тип". Разумни същества с висока култура, със съвсем други тела, изпратени там, да устройват това небесно тяло и да създават условия за раждане на живота. Ние добре разбирахме също, че където и да било, по цялата Вселена, всяко нещо, всяко явление и събитие е с цел и задача, плод на Великата разумност, а не че стават те, така някак от само себе си, без смисъл и цел. Всеки един процес е свързан с енергията, с движението, а Учителят беше казал: „Там, където има движение, там има разумност". Много често наблюдавахме и планетата Юпитер. С този телескоп ясно се виждаха четирите му най-големи спътника. Гледката беше много интересна. Четирите, от дванадесетте му лакеи - на големия господар. Първият от тях Йо е с диаметър от 3700 км. и вторият Европа с диаметър 3000 км. бяха значи, по размер приблизително колкото този, който нашата Луна имаше. Другите два - Ганимед с диаметър 5150 км. и Калисто с диаметър от 5180 км. бяха вече по-големи и от планетата Меркурий, който има диаметър 4849 км. При наблюдението на тази най-голяма планета от слънчевото семейство Учителят всякога се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди". Тази оценка за планетата, всякога ме подтикваше към един по-дълбок размисъл за произхода на слънчевото семейство и причините за раждането на всяка една планета от това семейство. Като основа на този размисъл идваше и влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувало веществото на слънцето и това на планетите беше еднородна, с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно тяло. Нямаше да се разпръсква на слънце, планети и общо 32 спътника към тези планети. От това гледище слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма. От тук е явно, че силите, които са образували веществото на слънцето и това на отделните планети и техните спътници, но са били еднакви по своето естество. Силите, които са образували всяка една планета и техните спътници, са се отделили като нехармониращи, като сили от по-друго естество от грамадното силово поле, образуващо самото слънце". ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Сега, тука въпрос за Юпитер, планетата на най-големите заблуди и например в човека, в неговия хороскоп, ако е застъпен как се изразява? Н.Д.: Да, ще ти кажа. Ако имаме една квадратура на Слънцето с Юпитер, този човек е надут, горд и иска да представи себе си, че е нещо повече от околната среда, което нещо е една заблуда. Туй влияние на Юпитер на заблудите идва от многото спътници, които има той около себе си, които спътници не са нищо друго освен късове от разрушената планета Фаетон, която се е движела в орбита между Марс и Юпитер. Оттам е жаждата за заблудите. За влиянието на Юпитер, че всякога кара човека да се изтъкне, да блесне и т.н. това особено силно влияние оказва неговия спътник, защото той има четири истински спътника: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. От тези спътници Йо има най-голяма отразителна способност от всички небесни образувания в слънчевото семейство. Този именно спътник предава на Юпитер жаждата да блесне, да се изпъкне, защото отразителната способност носи именно туй влияние, да поднесе в човешкия двойник жаждата да блесне, да се изпъкне. Спирахме се също и на онези черни трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които с най-силните телескопи, поради своята грамадна отдалеченост се виждат само като светли кръгчета. Те са слънца, като нашето слънце. Небесни тела, които дават, само дават светлина и потоци сили, които носят живота. Около тях, както и около нашето слънце, повече от сигурно е, че има планети, които да получават и използуват тези дарове, с които да се оправдае тази длъжност. Но за съжаление, човекът засега все още не е открил начин, за да ги види. Отправяйки поглед към тях Учителят казваше: „В небесното пространство виждаме тези звезди, слънца, но там колкото светли слънца има, има и толкова тъмни. Тези тъмни слънца в мировото пространство са тела, които нито дават светлина, нито отразяват такава, когато тя падне върху тях. Планетите, кометите и някои от мъглявините отразяват част от светлината, която пада върху тях, благодарение на което ние можем да ги виждаме. За такива небесни тела ние не само, че не бяхме слушали, но и не можехме да мислим, да имаме представа за такава възможност". Върху това казано от Учителя често мислех, но то остана някак като нещо далечно, отвлечено, без възможността за неговото реално съществуване. Минаваха годините, науката и техниката натрапваха своя грамаден успех. Явиха се изкуствени спътници, които донесоха нови сведения за света, който ни заобикаля и за звездния мир. Отбеляза се, че един от тези спътници е донесъл голяма изненада. Открито е небесно тяло от състава на двойната звезда в съзвездието Центавър, което нито свети, нито отразява светлината. Тя, обаче, излъчва лъчи от рентгеновия спектър, който апарат на изкуствения спътник е отбелязал. Тези лъчи не могат да се доловят от нашето зрение. Известно е, че нашето око възприема само много малък дял от вълнообразните движения, които излъчва пространството. Всъщност това не е някакво движение, вибриране на еднородна среда, а са частици от специално състояние на веществото, както приема известния френски физик Деброил, които хем са вещество, хем вибрират. Тези частици се движат с грамадна скорост, носят могъща енергия и вибрират. Когато дължината на вълните им е 6 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като червена светлина, когато то пък вибрира с дължина на вълната от 4 милионни части от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като виолетов цвят. Между тези две граници се намират вибриращите частици, които ние долавяме като оранжево, жълто, зелено, сиво и синьо. Оттук ние виждаме, колко е тясна границата на възможностите за възприемане на вибрации от най-съвършения човешки орган - окото. Тези частици, които излъчват по-дълги и по-къси вълни не се долавят от нашето зрение. Зад виолетовия цвят вибрациите са с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовото и чак след тях следват, рентгеновите. Такива частици с дължина на вълната от рентгеновия спектър е излъчвало това невидимо за нас небесно тяло. Тези тела учените решават да ги наричат „Черни дупки". Дупка е ограничено празно пространство, в което нищо няма, а нищото не може да дава нещо, следователно там има нещо, което Учителят нарече „Черни слънца". То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия, защото, колкото дължината на вълната, която тези частици дават е по- къса, толкова и силата, която те носят е по-голяма. Това чудно откритие хвърли учените в голяма възбуда. Те почнаха да търсят и неговото обяснение. Известна е силната гравитация, взаимното привличане, която сила има всяко тяло. Тази сила е толкова по-голяма, колкото тялото има по-голяма плътност. Но с увеличаване на плътността, не расте равномерно и увеличаването на притегателната сила. Някъде тази притегателна сила се увеличава с големи скокове. Идват моменти на плътност, при които се получава такава чудовищна притегателна сила, че нищо не може да се откъсне от това тяло. Тези черни слънца имат грамадно по сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път и светлината, и живота, която светлите слънца дават. Тази обсебваща сила е изразена и в човека и носи името егоизъм. В.К.: Тази поредица е озаглавена „Звездни вечери на Изгрева". И сега, Учителят често ли изнасяше този телескоп? Н.Д.: Да, казваше да изнесем телескопа Му и почвахме да наблюдаваме. Наблюдавахме Юпитер, виждахме четирите му спътника. С неговия телескоп се виждаха четиритях истински спътника. Останалите спътници са късове от разрушената планета Фаетон. В.К.: Мен ме интересува цялата обстановка там, през онези години, когато Учителят е излезнал там на поляната, вечерно време, звездно небе, изобщо цялата атмосфера. Н.Д.: Беше изключително благоприятна атмосферата. Цялата обстановка, тихо, спокойно, никакви изпарения, града беше далеч от нас. И всичкото беше така спокойно и се създаваше много приятна, духовна, възвишена атмосфера, тласкаща човека към дълбок размисъл и интерес към тези небеса, които светеха над нас. В.К.: Вие, естествено запитвахте Учителя за това за онова. Н.Д.: Да, запитвахме го и Той отговаряше. И аз много неща в книгата, в Астрологията, която съм написал съм изнесъл - „Звездни вечери".

8. ЮПИТЕР Отново е звездна вечер Учителят е навън, между нас, изнесено е и телескопчето. Той го насочва към Юпитер, който ярко и тържествено блести на небето. Изреждаме се всички да го наблюдаваме. С телескопчето, ясно се наблюдаваха четирите му най-големи спътника. Гледката беше красива и интересна. Четири от четиринадесетте му лакеи, на големият господар. Първият от тях ЙО чудният, най-яркото небесно тяло в Слънчевото семейство, с най-голямо албедо, с най-голяма отразителна способност на светлината. Неговият диаметър е 3700 километра. От гледище на Астрологията, този спътник със своята яркост е от особено значение за благотворното влияние на Юпитер. Вторият ЕВРОПА с диаметър 3100 километра. Тези два спътника бяха по размер приблизително колкото този, който нашата Луна има. Другите два спътника ГАНИМЕД с диаметър от 5,600 километра и КАЛИСТО с диаметър от 5,200 километра, са по-големи от планетата Меркурий, който има диаметър 4,840 километра. При наблюдението на тази най-голяма планета от Слънчевото семейство, с диаметър от 142 000 километра, което е около единадесет пъти по-голям от Земният. Той разбира се не е толкова голям, което нещо показва и неговата плътност от 1,34 „надул се е значи", обвил се е с дебел слой атмосфера. Тази черта на Юпитер, тази надутост, е ясно изразена в неговото влияние от гледището на Астрологията. От нас, от Земята, той се вижда малко по-голям от Венера при своя най-голям блясък, но далече й отстъпва по яркост. Той свети с жълтеникава светлина, което му придава по-голяма мъдрост, отколкото Венера със своята ослепително бяла светлина, което е израз на жажда за външен показ и любезност. Като наблюдавахме Юпитер, Учителят често се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди". Разбира се това е едно от неговите влияния, неблагоприятното, но то всякога ме е подтиквало към един по-дълбок размисъл, както за самата планета, така и за произхода на Слънчевото семейство и причините за раждането на всяка една планета от това семейство. Като основа на този размисъл идваше влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашният век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородна с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува едно тяло. Нямаше да се разпръсква, да се обособява на Слънце, планети и общо на 32, а може би и повече спътници към тези планети. От това гледище, Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма". Оттук е явно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармониращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, от по-друго качество, от грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. Известна е от Астрологията, грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказва с изтичащите от тях сили, върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. Оттук имаме най-ярко потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество СИЛИ. „Сила", знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние познаваме само нещичко от някои сили, електричеството, магнетизма, гравитацията. Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има. И казва колосът на френската математична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре: „Най-голямата спънка за нас учените е това, че ние не знаем какво нещо е сила". Да започнем най-напред с грандоманията на Юпитер и той да има голям антураж около себе си от много спътници, да не остане назад от Слънцето. Четирите му спътника, за които вече казахме, наистина със своите качества могат и трябва да се приемат като истински спътници, с геологичен, а може би и с биологичен живот. Но, останалите? Какви спътници са те, като се има предвид, че четири от тях имат диаметър от не повече от 30 километра, два са с диаметър от по около 60 километра, други два имат диаметър от по 160 километра и най-после напоследък откритите още два са със съвсем малки размери. Редно е между другото да се запитаме, възможно ли е поне някакъв геологичен живот в такива дребни небесни тела, какъвто без съмнение поне ще трябва да приемем, че има в определено приетите небесни тела? Не, в тях такъв не може да има. Следователно, ние спокойно можем да приемем, че тези, извън четирите спътника на Юпитер, наречени Галилееви, не са небесни тела в истинския смисъл на думата, а са късове от разрушената между Марс и Юпитер планета, наречена от древните ФАЕТОН. Тези късове поради грамадната си притегателна сила е могъл да привлече около себе си, като спътници. Астрологията приема становището, че тези вече десет тела около Юпитер, са чужди, ограбени, защото във влиянието на Юпитер, особено, когато има аспект с Марс, който също е ограбил два къса - Фобос и Деймос, показва едно качество на лакомия, жажда за обсебването на чуждото, едно желание за непрекъснато натрупване. От Астрологията също е известно, че когато влиянието на Юпитер е силно изразено в човека, то в него заблудите носят своя отпечатък в неговите прояви. Това особено ясно проличава, когато Юпитер в хороскопа на даден човек има ъглово разстояние от 45, 90 и 180 градуса, към някоя от планетите, Слънцето и Луната. Така например, ако такова разстояние има с Меркурий, то този човек ще живее със заблудата, че ако лъже и измамва, ще се облагодетелствува. Ако това ъглово разстояние е с Венера, то заблудата ще се отнася към емоционалният живот на този човек. От такъв не може да се очаква, искреност, вярност и чистота на чувствата. Такова ъглово разстояние с Марс, носи освен жаждата за присвояване на чуждото, показва още и Донкихотовщина, устрем за подвизи, за шумни деяния, не на място и с нищо оправдани. Със Сатурн, създава една излишна самонадеяност, една грандомания за ръководене, жажда за разпореждане и тогава когато това е съвсем излишно. С Уран, резки и неочаквани с нищо неоправдани промени, както в отношенията си към хората, така и към работата, която извършват. Крайно честолюбиви. С Нептун, носи една неопределеност, една несигурност, една хлъзгавост. Такъв човек едно мисли, друго говори, трето върши. Тук имаме липса На координация, между тези три изяви в човека. Това ъглово разстояние с Плутон е нещо много тежко, особено, когато Плутон е ярко изразен в даден човек. Те са хората на твърдите и безогледни решения. Потъват в заблудата, че нищо не трябва да ги отклонява от техните решения. Те са хората, които искат да поставят своето решение, своята воля над решението и волята на Господа. Да поставят своята воля, пред волята на разумния свят. Да отхвърлят тихият Негов глас в себе си, без оглед на едно смирение и покорство, каквото би трябвало да има във всеки човек, пред великото, могъщото, създаващото в света. Това довежда до сътресения в двойника на човека, до препъване, до застой в развитието му, което нещо в многото случаи дава дефекти в сакатост, на някои части от физическото тяло. Така с онази мъдрост, която Астрологията дава, аз можах по-добре да разбера казаното от Учителя, за тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своята грандомания за величие, да се покаже, че и тя може и не е по-назад от Слънцето и тя си създаде семейство с много членове. Но може ли тя да даде живот на своите членове, както Слънцето прави това? Не, ни най-малко. Спазена е тук само формата, външният израз без съдържание. Разбира се, както всяка планета така и Юпитер, дава и добрите влияния, и то най-добрите, без Слънцето, защото от всички планети той е най-добре организиран. Бързото му около осно движение, завърта се за около десет часа. Ъгълът между плоскостта на екватора и тази на орбитата му е само три градуса, което ще рече, че там е вечна пролет. Светлите му ивици и топлинно излъчване, което той има и интензивното магнитно поле, което има около него, говорят за голямата култура, която има там. Тези най-добри влияния имаме, когато Юпитер е облагороден, когато е в хармонични ъглови разстояния със Слънцето, Луната и планетите. Честността, произлиза от Юпитер. От главните Богове, само той може да каже: „A3" имам достойнство. Юпитер казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие. Той прави човека практичен, но и тщеславен. При силно влияние на Юпитер, ще бъдете сдържан, умерен, мълчалив, ще се стремите към свобода и братство. Той обаче се подкупва със слава. Оказва влияние на личните чувства и донякъде на милосърдието. Под влиянието на Юпитер се намират: висшата търговия, финансите, дипломацията. Силите на Юпитер организират стомаха и слънчевият възел. Под негово влияние се намират бедрата. Той управлява също и Тимусната жлеза. От металите, калаят има отношение към Юпитер.