Търсене във форума

19. ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ В БУРГАС ЗА НОВАТА 1915 г. Отвреме-навреме тази есен на 1914 г. писмата до София и до Учителя изказваха желанията на братята и сестрите от Бургас той да ни посети и да прекара известно време между нас. Такава покана бе направена в Търново при разделянето с Учителя на събора. Ето защо при първа възможност той изпълни обещанието си. Научихме, че е прекарал вече по няколко дни по градовете на България и срещу Новата 1915 г. пристигна в Бургас. Отседна както и друг път в дома на брат Стойчев. Идването му бе повече за отпочиване. Нямаше тържествено посрещане на годината, даже и постоянни беседи пред братството. Почти всяка вечер след работа, братята се събираха в кантората на общ разговор с Учителя. Спомням си при такава една среща след като бяхме поизчерпали въпросите, един добър брат Минчо Паскалев - баща на д-р Кирил Паскалев, деен ученик на Учителя, който написа „Въведение към асоциаизма". Обърна се към мен: - „Ти сега къде работиш?" Учителят и той погледна към мен, и аз отговорих „В търговско-индустриална банка". Брат Минчо Паскалев каза: „Ей, че дълго име", на което Учителят отговори: „Това показва, че ще напредва". Остана неразкрито, кой ще напредва дали банката или аз. Но десетината години, през които работих в тази банка, показаха моето въвеждане в професията. Вървеше в унисон с общия напредък. Банката работеше много. По едно време напуснах една банка, която работех най-напред и целият персонал се премести в друга една, чиято централа беше в Пловдив, на радикалите бе банката. В Бургас има клон. Тази работа, която вършехме помогна много да се развие банката. Сега, като дойде работата, на мен ми дадоха да водя дневника, главната книга, да правя балансите и усвоих счетоводството на банката хубаво. После ме повишиха - туриха ме касиер. Това е една отговорна работа - там се дават заеми на клиенти на банката, преминаваха пари през мене - правеха се преводи, операции по касата. И така се издигнах постепенно. Даже последната година, която прекарах там издадоха циркуляр, че имат право да подписват тези и тези. Сложиха и моето име. Гдето казва Учителя, че дългото име на банката показва, че ще напредва. Като напредва тя, ще напредвам и аз. В желанието си това пребиваване на Учителя в Бургас да остави следи в паметта на братя, сестри и съмишленици, братята в Бургас обявиха да се държи една беседа от Учителя. Нямаше где другаде, това стана една вечер в една училищна стая на училището „Кирил и Методий". Присъстваха не много хора, но тия, които посещаваха нашите събрания. Някои братя и сестри от Айтос, а също поканени бургаски граждани. Обстановката бе скромна, осветлението бе от газова лампа, защото още в Бургас нямаше електричество. Няма бележки от тази беседа. Но казаното от Учителя изобилно нахрани душите на слушателите. Разреши на всеки едного наболелите въпроси и посочи новата светлина, която имаше да огрее над нашия народ и човечеството - бъдещото неизчерпаемо Слово на Учителя.

16. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА СЪБОРА В 1915 г. И РАЗТУРЯНЕТО МУ Този събор бе разтурен от властта по средата му. Той продължи от 4 до 8 август. На 8 август, около 10 часа всички бяхме в заседателния салон. Почука се на вратата и Учителят излезе. След малко излязоха да видят какво става и братята д-р Христо Дуков, Величко Граблашев - адвокат и Димитър Голов - инженер, издател в София. След малко излезе вън и старшият брат Пеню Киров. Той се върна и каза по поръка на Учителя - всички да излезем на двора. В протоколната книга не е казано всичко ясно и пълно, но понеже аз съм в течение на всичко, което стана, ще кажа накратко някои неща. В предния ден следобед, една група от десетина души, между които бях и аз (а също и търновският адвокат и народен представител Драган Попов - демократ), той насаме постави въпроса на Учителя за изхода на започналата Първа световна война - „Съглашението" ли, или „Съюзът" ще победи. Българското правителство и цар Фердинанд не бяха се още формално обвързали, но беше ясно, че България ще върви с Германия и Италия, а не с Англия и пр. Учителят пред нас безрезервно заяви, че победата ще бъде на страната на „Съглашението", както и стана. (Знаем, че през войната в една своя беседа в големия салон „Радикал" в София, дето са присъствали и доста видни софиянци, запасен генерал Вазов, поетът Иван Вазов и др., Учителят е заявил: „Своевременно уведомих и царя, и правителството, че в тази война ще победи „Съглашението", начело с Англия. Но те не се вслушаха в това ми предупреждение..." И още на другия ден министър-председателят Радославов, интернира Учителя във Варна, дето остана до края на войната.) Това тайно съобщение, което Учителят направи пред нас, още до вечерта става достояние на военния комендант в Търново. Кой издаде тайната не е важно, но то е станало неумишлено, уж пред верни хора... Даде ни се срок. Уведомен е бил по телефона Радославов и той заповядал всички, които сме от Търново още на другия ден да напуснем Търново. Учителят, заедно с казанлъшките приятели, замина за Казанлък. Аз предупредих Учителя, че с мен ще дойде в Севлиево брат Минко Костакев от Търново (силен медиум - висши духове говореха чрез него в пълен транс), дето ще имаме няколко духовни събрания. Разбрах, че Учителят благослови тази моя инициатива. И имаше чудни резултати...