ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА

[valiamaria]

ПЪРВАТА БУКВА В БОЖЕСТВЕНАТА АЗБУКА

Всяка наука, която не се прилага, се вкисва. В умствения свят има известни мисли, които съставляват азбуката на Божествената наука. Ако човек не знае тези основни мисли, как ще разбере Божествената наука? Основната мисъл съставлява буквата А; това е понятието, което се включва в думата „живея". Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът. Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор. Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота.

Животът не може да бъде нито добър, нито лош. Също така и за буквата А не може да се каже, че е добра или лоша. Добрината или лошавината зависят от това, де ще се употреби тази буква, т.е. на какво място ще се постави. Животът трябва да се схване като чиста, като основна буква. Живот има само в съзнанието. Там, дето се е пробудило съзнанието, има живот; дето съзнанието не е пробудено, няма живот. Да живееш, това значи да съзнаваш, че можеш да се качиш на най-голямата височина и да слезеш до най-голямата дълбочина. Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско и си се качил много високо? Това е една привилегия. Светията и горе да се качи и долу да слезе, пак светия си остава. Разбойникът, престъпникът и горе да се качи, и долу да слезе, пак разбойник и престъпник си остава. Животът сам по себе си не се изменя. Той е първото условие на духа да се прояви във външния свят. Подтикът на духа да се прояви към периферията се нарича живот.

Значи, първият подтик на духа да излезе на периферията и да започне своята работа, това е най-елементарното проявление на живота. В това отношение, както и да пишем думата живот, животът не може да се измени. Както и да схващаме понятието живот, той сам по себе си не се изменя: нито се покваря, нито се подобрява. Защо? - Защото излиза от Бога и се връща км Него в своята чистота. Животът има само примеси, но сам по себе си нито се разваля, нито се подобрява. Това, което може да развали живота, седи извън него. Животът на човека може да се развали само в такъв случай, ако той измени отношенията си към Бога, или ако измени отношенията си към ближните. Тогава в живота на човка ще се яви един малък дисонанс и той ще приеме от него повече или по-малко. Всякога, когато човек приема от нещо повече или по-малко, ражда се злото в света. Когато вземеш живот повече, отколкото трябва, явява се пресищане. Когато вземеш живот толкова, колкото трябва, ти си в царството на радостта. Животът няма нито начало, нито край. Единственото реално нещо, което ние знаем, това е животът.

Животът е първият подтик на движение. Той е като река, която слиза от висок планински връх и непрекъснато тече. Както реката требва да върви по своето течение, без да се спира тук-там, с този-онзи, така и животът требва непрекъснато да тече За да се запази животът от външни нечистотии, в помощ трябва да му дойде умът - барабанът - който постоянно трябва да бие. За да може умът да действува всякога навреме, човек трябва да знае граматиката, да употребява на време и на място всека дума в своята реч. Животът е яйцето, което се пропуква, за да излезе пилето.