ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

[valiamaria]

ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ

^[1].

ЧИСТОТА ОТ ДРЕБНАВОСТИ

За какво работите вие?

Едничко само за насъщния хляб на собствената си фамилия? За увеличение на земните си богатства? За да си запазите общественото положение - или да придобиете такова? За да си спечелите име и може би да добиете слава?

Или пък за подобрение на условията на вашите ближни - дори безплатно, без свидетелство, без одобрение от коя и да е страна?

Дали дребнаво себелюбие или непринудена самоотверженост е вашето подбуждение?

Защо имате семейство? Защо се оженихте?

От копнеж за щастие? Заради удоволствието и удобството, което си обещахте? Не сте ли се домогвали - макар при тъй наречената любов - главно до преимуществата, които бихте имали? Недейте казва, че сте го направили заради любовта, когато всъщност е било само заради самите вас - за удобството на вашето дребнаво, себелюбиво „Аз".

Моите деца не ще бъдат движени от подобни дребнави мисли. Само безкористни причини ще направляват всяка една от техните постъпки. Следствието ще бъде: най-голямо блаженство, което вие - и с най-голямо напрежение на вашите мозъци - нито можете си представи.

Защо ядете - три, четири, пет пъти иа ден?

Ядете, за да живеете и да бъдете в състояние по-добре да работите - или работите и живеете очевидно само, за да можете по-добре и по-охолно да ядете?

Уреждате ли пиршества за вашите приятели, като знаете, че те ще ви ги връщат?

Съставляват ли все още кухненски рецепти на нови.ястия, супи, баници, десерти една голяма част от вашите катадневни разговори и мисли?

Кухнята още ли ви е светилище, огнището, олтарът, върху който вие правите кървави жертвоприношения на най-висшето, което боготворете?

Стомахът още ли ви е слънцето на битието, около което постоянно се движи цяла система от множество времена за ядене в несмилаема дисхармония.

Тогава дребнавостта е (за жалост) вашата пътеводна звезда.

Защо се обличате?

За да покривате тялото си от променчивостта на времето, което би могло да стане с една прелестна простота?

Или за показ на другите, да вярват, че вие сте някой; за да се надувате в разкош, че други не могат да го имат; да ви завиждат и да привличате вниманието?

Така ли е? - Тогава вие сте роби на непостоянството и на модата. Аз не. искам да ви дотягам по-нататък. Останете си при вашата дребнавост, труфете се с шапки, и кордели, и скъпи фусти. На вас не мога да разчитам за една славна, свободна раса!

Защо имате една религия или една философия? Защо ходите в черква или в религиозни сбрания?

Защото родителите ви правят това? Защото е тъй прието? Защото ви дава богати възможности да правите познанства? За да си осигурите едно резервирано место в небето? Защото при някоя церемония или препълнена проповед - според чувствата - ви се струва, че сте примерни? Защото вашият конкретен разум се радва на дефиниции, спекулации върху замъглени, далечни неща?

Нито една от тия дребнави причини не ми се вижда ясна. Само като израз на вътрешната ви божественост, като едно неудържимо желание, да възобновите вашата първична връзка с Бога - религията и философията са ценни, а не като една лъжлива външност.

Твърде често дори и вашите добродетели са маскирани дребнави пороци. Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето самодоволство. Истинската добродетел никога не наранява.

Вие сте много добри - понякога, според както се случи, когато сте добре разположени, когато ви служи за някоя особена цел. Ако ли наистина бяхте добри, щяхте винаги да сте такива, без изключение.

Вие сте добродетелни - при служебното сбиране »а пари.

Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност.

Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата.

Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност.

Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече.

Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие. Което има вашият съперник или е произвел, не може, разбира се, да бъде красиво.

Вие копнеете за духовно развитие - не за да можете да помагате на други, а за да ви дават помощ, за да станете по-голям от .другите - не за да служите на света, а за да властвувате и да печелите влияние.

Аз познавам по-добре подбудителните ви причини. Не подценявам ни едного от вас. Но вие трябва сами себе си да познавате: вашето нисшо аз (личността) - преди всичко с всички нейни дребнавости - преди да познавате вашето Висше Аз (Божественото).

Защо говорите тъй много? За времето, за вашето здраве, за яденето си, за работата си, а най-вече за другите. За люде, които познавате - но обикновено не познавате и за всякакви нищожни дребнавости.

Дали това е навик, който не можете да обуздаете? Не можете ли да се издигнете над степента на бъбрещите деца? Детското бъбрене е невинно - вашето също ли е тъй невинно? Когато клюкарствувате? Когато разпространявате някоя клюка за приятели или чужди? Знаете ли причините им, мъчнотиите им, поученията, които добиват, какво извличат от борбите, които трябва да водят? Ако ли знаехте това, вий не щяхте да говорите по тоя начин.

Няма ли нищо по-умно от това да говорите, говорите, говорите? Вие си губите времето. силата, случая, да чуете мъдрия и мил глас на истинската си същина.

Вие дори не знаете, че има подобен глас? Защото говорите твърде много. Защото сте винаги заети с вашето дребнаво аз и неговите земни желания!

Децата на моята идеща раса ще познават гласа на своята съкровена същност, и ще го разбират, и ще обичат да го слушат.

И тогава... не забравяйте, че тонът е творчески. Говорът е творческа сила. Изявеният мир биде сътворен чрез Божието слово. Тъй творят и вашите думи.

Всяка дума, която вие произнасяте, всеки звук, който издавате, образува трептения във физическия етер.

Къде спират те и кога? Никъде - и никога. Те... проникват навън, навън и нататък, все по-нататък. Вашето бърборене и дрънкане безпокои хармонията на целия свят. И още подир цели вечности ще може да се проследи, докато се върне пак при самите вас.

По-добре мълчете, отколкото да злоупотребявате с тая могъща творческа сила в безсмислени, безчувствени, безполезни, безцелни, безкрайни брътвежи.

Защо живеете вие и към какво се стремите? Мислите ли наистина, че няма причина за такива сбития като живот и смърт? Мислите ли, че това са случайности? Или въобще не мислите ли върху това?

Живеете, само защото не можете да го промените и се стремите, без да знаете, защо? Плашите се от смъртта, от страх, да не изгубите живота и с него всичкото ваше имане и „самосъзнание"?

Ще дойде време, когато ще разберете, че вашият собствен живот е вечен .

Тогава вашата малка „същина", онази дребнава същина с всичката своя изолираност, ще ви се види една неудобна тежест, която е пречила на вашия растеж.

Подобри е да захвърлиш тази тежест, докато сте още живи, както го наричате вие; защото смъртта не ще ви освободи от нея.

Освободете се от себе си. Тогава вие наистина ще живеете - и то всякога в непрекъснато съзнание.

Може би мислите, че не ви е позволено да го опитате - макар и да имат основание животът и смъртта?

Вие човеци - създадени по подобие Божие - вярвате ли, че можете да му приличате без всезнание? Вие сте Той - само със заспали, неразвити сили. Ала чрез вашата дребнавост ограничавате Неговото развитие.

Изследвайте! Мислете! Знайте! Събудете вашите спящи сили! Станете всемогъщи и всезнаещи! Никой израз на живата не е важен в такава степен, нищо не е голямо в такава степен, че да надраства вашето разбиране. Няма тайна във всемира, която да не познаете!

Надраснете вашата дребнавост!

Строшете веригите, които пречат на вашето развитие: вашите играчки - навици и въображаеми дългове, вашите безсмислени клатушкания в обикновеното, вашият страх да се издигнете над окръжающите, вашият страх от всичко и от всички.

И всичко, що принадлежи към нисшото аз (личността), трябва да си върви. Тогава и само тогава ще се прояви съкровената, висшата същина (Божественото).

Работете и не се отчайвайте!

Дори и най-големият безумец ще стане оръдие в ръцете на Великия Майстор, който иска да изрази славата си във всяко създание.

Побързайте с вървежа на своето развитие.!

Тогава ще ускорите идването на моята жизнерадостна безстрашлива раса!

Според положителната религия, за да вървят работите на човека добре и в материалния, и в духовния, и в Божествения свят, той трябва да бъде свързан с космичния човек,

Учителят