Jump to content

Recommended Posts

Публикувано

Мара Белчева

ПРОЛЕТ

Навлязохме със тихи лодки
в залива на пролетта.
В сърцата ни смирени кротки
грее слънцето на песента.
От люляка облъхан трепет
зове обречени крилца.
И вяра вярата подкрепя –
превръща старци на деца.
Зората наше е кормило.
Ветрецът, с розови криле,
песни в пътя ни постила
и към безсмъртното поле
– излъчили се виолини –
невидим движи ни лъкът,
Летиме по вълните сини:
пауни лодките следят...

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...