ВИТАМИНИТЕ И ЕТЕРНИТЕ СТРОЙТЕЛНИ СИЛИ - Д-Р ГЮНТЕР ВАКСМУТ

[valiamaria]

Д-р Гюнтер Ваксмут

ВИТАМИНИТЕ И ЕТЕРНИТЕ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ

Какво знаем всъщност за витамините? Една от най-големите промени в човешкото познание е, че материята почна да се схваща като действие на сили. Няма да говоря много за атомните теории, но ще спомена за голямата промяна, която причиниха радиоактивните явления. Изпърво мисълта, че тези явления се срещат само у някои минерали; после видяха, че се срещат навсякъде в природата: в почвата, дъждовната вода, във въздуха, снега, растенията, животните, човека. Преди доста години проф. Ст. Майер и Е. фон Швайдлер писаха в съчинението си върху радиоактивността: "Може би човешкият организъм постоянно приема електрони от околната среда и постоянно ги изхвърля, тъй че близкото бъдеще може би ще позволи да се говори за кръвообращение на електроните: отвън в човека и обратно".

Сега вече се знае, че действието на разни видове лъчи върху организма и на лъчите, излизащи от организма, е много по-голямо, отколкото се е мислело по-рано. Учението за витамините и опитите в свръзка с това учение доказаха, че организмите не само реагират силно на такива лъчи (радиоактивни, светлинни, ултравиолетови и пр.), но че те сами натрупват в себе си такива лъчи и могат да ги изпущат.

В. Вайцел в превъзходното си съчинение "Новооткритите хранителни вещества - витамините" пише: "Кайя откри радий в меда. Действието на радиевата еманация напомня в някои отношения на витамините. Предполагам, че радий се среща в разни растения и че той има такова голямо жизнено значение за клетката, както витамините. Доматите имат, както напоследък се установи, голяма радиоактивност. Ако се потвърдят изследванията на Хес, Кугелмас, Стенбок растенията са ценни като носители на ултравиолетови лъчи.

Направената важна крачка в научните схващания може да се характеризира така: към края на миналия век и в началото на настоящия се считаше, че химическото действие на веществото е най-важното. Всеки организъм и всеки хранителен продукт се разглеждаше от гледна точка на химичния му състав. Стерилизираха млякото, за да се убият бактериите. Обаче после се установи, че с това млякото губи хранителността си. Вайцел казва вече: "Млякото вече днес не се разглежда като мъртва сума от разни хранителни материали". Материалистичната теория, която обръщаше внимание само на химичния състав, претърпя плен крах с известните опити на проф. Бунге и неговите ученици. Те изхождаха от гледището, че ако в растителната храна важи само химичният състав, то може да се приготви изкуствена храна по синтетичен път. И тогаз се опитваха да хранят мишки изкуствено. Резултатът беше следния: даваха им пречистен млечен белтък (казеин), тлъстини, млечна захар и минерални соли. Животните умряха. А тези от тях, които бяха хранени с мляко, останаха живи. От това Бунге заключи, че освен казеин, тлъстини, въглехидрати и соли, в млякото има още непознати необходими за живота вещества.

До същия резултат се дойде и при другите хранителни продукти. Почувствува се една празнота в познанията. Помисли се, че витамините запълват тая празнота. Но трябва да се каже, че още не се знае, що са в същност витамините. Засега това е само един термин за нещо непознато. Вайцел казва: "Изследователите търсеха едно определено химично тяло, което да представлява витамина. Обаче веществата не са още напълно издирени, тъй че химичните и физичните им свойства не са добре познати. При това в ново време разглеждат витамините като носители на ултравиолетови лъчи".

Според окултните изследвания при въпроса за витамините не се касае за химическо и материално действие, но за взаимодействие между живите строителни сили на човека и на растението, което доставя храната. Тук не е въпрос за действието на вещества, но на лъчи. Най-новите изследвания потвърждават това. Ще приведа няколко примера:

Намери се, че загадъчното действие на витамините може да се замести с излагане на светлина. И обратно: Там, дето светлината липсва или е слаба, витаминът може да упражни същото действие.

Вайцел казва: "Северните жители с храна, съдържаща А-витамини могат да изравнят липсата на светлина. А пък в страни, богати на светлина, храната може да бъде бедна на витамини, без да причини рахитизъм. Светлината поема тая задача. Животни, подложени на слънчеви лъчи, не стават рахитични, макар и да им даваме храна, бедна на витамини. Даже има нещо повече: неосветявани животни, турени в една клетка с осветявани, също така не заболяват от рахит, което ни показва, че тези лъчи могат да се пренесат от едно същество на друго. После за голямо учудване се констатира, че много растителни и животински продукти имат такива лъчи в себе си. Млякото и много други хранителни материали почнаха да се разглеждат като носители на такива лъчи".

"Масло, изложено на слънчеви лъчи, добива сили, които запазва даже в .течение на 11 месеца, като се държи бутилката след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие" (Вайцел).

Ние привеждаме тези малко примри, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най-модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили.

Важно е да се изтъкне, че за да действуват тези "витаминни лъчи", трябва да има необходимите условия и в етерното тяло на човека. Това се вижда от изследванията на Абдерхалден, който показа, че в някои случаи витамините, вкарани в човека нямат онова полезно действие, ако в тъканите липсват необходимите условия.

Тъкмо при болести като рахит се показа, че тъй нареченото лъчево действие на веществата е важното. Вайцел казва: "Изследванията показаха, че антирахитичното действие на много вещества, ако не на всички, се дължи на способността им да изпущат ултравиолетови лъчи. Значи антирахитичният фактор не трябва да се смята като химическо съединение".

И изразът "ултравиолетови лъчи" заплашва да обхване в себе си под едно име сбор от различни величини.

Етерните строителни сили не са нищо друго, освен посредник между материята и духа. Зад етерните строителни сили трябва да се търсят духовните сили.

Вайцел казва: "Днес стоим пред тебеширения кръг на учението за витамините". Нека се разтвори този кръг и храбро направената крачка с признаването на лъчевото действие на витамините да доведе до учението за етерните строителни сили. Щом науката е дошла, както казва един изследовател на витамините, до твърде странното на пръв поглед твърдение, но което стои в съгласие с учението за жизнения принцип - а именно, че "витамините са лъчи", то няма да бъде мъчно да се направи и следващата крачка. Това ще бъде и за двете области голям напредък в познанието.