Jump to content

СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ


Recommended Posts

Георги Капитанов

I

ЕДЕЛВЛВАЙС

Затъгувало за свежест
малко цвете във полето,
затъгувало за прелест,
да е близо до небето.
И очички то тогава
във молба сърдечна свело,
молило се във забрава
да е горе, нежно, бело.
И дочул го тоя, който
дава място на молбите
и цветенцата обича...
посадил го в стръмнините
еделвайс да се нарича.

ІІ

Теменужки срамежливи —
теменужен аромат,
тия цветенца са живи...
с тях и храста е богат.
Теменужки, нежни, сини
в храста скромно си цъфтят.
Кой нехайно ще отмине
теменужен аромат?
Нежни, мънички цветчета
те са, тя са скромността
и награда за полета
на човека в вечността.

III

Детска радост във душите,
дай ни детска простота,
и на гълъба очите –
дай ни тая чистота,
Протегни си ти ръката,
твоите деца мълвим:
„Дай ни топлина в сърцата
да не можем да грешим."
Наш'та мощ да става трайна,
твойто име кат шептим...
Любовта ти е безкрайна,
ний във нея се крепим

IV

Облачета отдалече,
надалече отлееха...
на земята ден е вече;
пак лъчите ни огряха.
Този ден донася ново,
сънищата оставете...
в нази има живо слово
тук в сърцата, в умовете.
Има радост във сърцата,
светли мисли в умовете,
вижте, как растат зрънцата –
все към слънце се стремете!

V

Ти идеш, Нежност, като майка
и слагаш своята ръка...
ти бяла, плаха като чайка
на слънцето си песента.
Там негде горе в синините
където слънцето огрява...
там има радост за душата,
коя разцъфва и узрява.
Там горе, горе в висините
на твоя път е там целта...
хей там е пътят на душите,
отгдето идат тук в свята.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...