Jump to content

СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Георги Капитанов

I

ЕДЕЛВЛВАЙС

Затъгувало за свежест
малко цвете във полето,
затъгувало за прелест,
да е близо до небето.
И очички то тогава
във молба сърдечна свело,
молило се във забрава
да е горе, нежно, бело.
И дочул го тоя, който
дава място на молбите
и цветенцата обича...
посадил го в стръмнините
еделвайс да се нарича.

ІІ

Теменужки срамежливи —
теменужен аромат,
тия цветенца са живи...
с тях и храста е богат.
Теменужки, нежни, сини
в храста скромно си цъфтят.
Кой нехайно ще отмине
теменужен аромат?
Нежни, мънички цветчета
те са, тя са скромността
и награда за полета
на човека в вечността.

III

Детска радост във душите,
дай ни детска простота,
и на гълъба очите –
дай ни тая чистота,
Протегни си ти ръката,
твоите деца мълвим:
„Дай ни топлина в сърцата
да не можем да грешим."
Наш'та мощ да става трайна,
твойто име кат шептим...
Любовта ти е безкрайна,
ний във нея се крепим

IV

Облачета отдалече,
надалече отлееха...
на земята ден е вече;
пак лъчите ни огряха.
Този ден донася ново,
сънищата оставете...
в нази има живо слово
тук в сърцата, в умовете.
Има радост във сърцата,
светли мисли в умовете,
вижте, как растат зрънцата –
все към слънце се стремете!

V

Ти идеш, Нежност, като майка
и слагаш своята ръка...
ти бяла, плаха като чайка
на слънцето си песента.
Там негде горе в синините
където слънцето огрява...
там има радост за душата,
коя разцъфва и узрява.
Там горе, горе в висините
на твоя път е там целта...
хей там е пътят на душите,
отгдето идат тук в свята.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...