Jump to content

УВОД КЪМ КАБАЛАТА


Recommended Posts

УВОД КЪМ КАБАЛАТА

Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които човек влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените. Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове.

Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ".

Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе".

И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища. Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението.

Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира.

Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това".

И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели.

На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога. И тогава им каза:

„Човек не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите, мъртвите и ангелите. В света на Сиянията почиват Непостижимите Начала; те се развиват надолу и техните прояви начеват битие, съществуване и творчество в трите долни свята. За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога.

„Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл.

„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд.

„Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.

Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг.

И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята.

Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...