Jump to content

ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ


valiamaria
 Share

Recommended Posts

ХОДЪТ НА ЧОВЕКА

В походката има най-много от нас.

Те представя нашата енергия в състояние на движение.

Пол Бурже

Тъй като движенията са всякога във връзка с идеята, що ги е предизвикала и чувството, що ги направлява, ясно е, че и ходът, вървежът на човека разкрива на непредубедения наблюдател положителните и отрицателни черти на човека, неговите навици и начини за действие, неговите сърдечни и умствени стремежи.

Различават обикновено четири вида вървеж:

Ситен вървеж, с дребни, бързи крачки. Той принадлежи на повърхностни, суетни и дребнави хора. Така ходят хора с дребни мисли, и особено – суетните жени.

Ситният, но бавен ход е характерен за простите и спокойни хора.

Едрият, бавен ход означава обмисленост в действията, хладна пресметливост и упорита воля.

Едрият, бърз ход означава горещина, решителност, борчески дух.

Предприемчивите, самоуверени и решителни люде ходят право, като удрят силно с пети по земята.

Хитрите, лукави хора, дипломатите описват, вървейки, вълнообразни линии.

Обезсърчените, меланхоличните влачат краката си, кога ходят – те се тътрят.

Енергичните изопват силно прасците си.

Ленивите се клатушкат.

Страхливите и срамливи хора ходят все край стените.

Вървежът е дал повод да се създадат някои и други изрази, които са наистина прави. Казват запример:

Ходи като вълк предпазливо и безшумно.

Ходи като костенурка – сиреч, много мудно.

Ходи като че ли си брои крачките: важно и тържествено.

Ходи като гладна кокошка: много бързо.

Ходи като Крали Марко: прави едри, грамадни разкрачи.

Вървежът в зависимост от темперамента

Сангвиникът, с хубава външност, левент, силен, широкоплещест, с изправена глава, усмихнати очи, с приятен, весел и обучен глас, има елегантен вървеж. Той е любопитен. Като ходи, той се обръща ту на една, ту на друга страна да види, що става около него. С любезен вид, той се интересува от всичко хубаво, което очарова погледа. Крачките му са отмерени и грациозни. Той обича местата, отредени за разходки и развлечения и често спира поглед на хубавите жени.

Жените със сангвиничен темперамент имат „шик", те се обличат изящно, движенията им са кокетни и хармонични.

Човекът с меланхоличен темперамент, висок, мършав, ходи бавно, като си подгъва колената. Той крачи с наведена глава и увиснали рамене. Тялото му е прегърбено. Той иде на света стар и печален. Изглежда уморен, смее се рядко. Зиморничав е и посърнал. От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима, старост. Все неспокоен, все измъчван, той дири самота.

Сангвиникът с добре развита мускулатура, е тип на „сабленосец," любител на шумните препирни, свади и разпри. Гневлив, но и великодушен и щедър, той е любимец на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана. Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си. Той обича улицата, събранията, авантюрите. Ще го срещнеш навред, дето има свади, крамоли и злополуки.

Жените от тоя тип имат повече мъжки ход, резки движения и креслив глас. Те не умеят много-много да се обличат, обичат ярките цветове и крещящите багри.

Нервно-злъчният, дребен на ръст, добре сложен, с гъв­кави и закръглени рамене и доволно широки плещи, с тънки, но стройни ръце и крака, изящен, макар и не дотам едър, има младежки ход, дори и кога остарее. Пъргав, жив, гъвкав, сръчен и грациозен, той ходи чевръсто и тича на драго сърце. Той е всякога в движение:

Жените от тоя тип са поети, винаги грациозни. Гъвкави, с хубави маниери, кокетливи, те се обличат с вкус и правят всичко, за да се харесат. Изглеждат по-млади, отколкото са, още повече, че умеят майсторски да крият възрастта си.

Типът с хармоничен темперамент е най-уравновесеният, най-завършеният. Той има среден ръст, хубав е, строен, снажен. Вървежът му е благороден, тържествен, изящен. Очите му са големи, малко бадемовидни. Изразът им е усмихнат и кротък, но същевременно и строг. Видиш ли го, не може да не възкликнеш: „Какъв хубав човек!"

Нервният тип много прилича по външен вид на сангвиника, ала е по-мургав. По характер и вкусове е по-женствен. Погледът му е мек, любезен, гальовен. Той изразява красотата във всичките ù форми. Походката му е непринудена и елегантна. Той действа с чара на своя характер и деликатните си обноски. Израз е на хубостта, благосклонността, обичта, но и на разпътството.

Лимфатичните по темперамент натури са хора на бавните движения, на леността, непостоянството, мечтите, фантазията. Те ходят бавно и отпуснато, сякаш са морни и скучаят. Краката им се влачат по земята, ръцете им са люлеят хлабаво. Те се движат, без да се оглеждат наоколо, погледът им е сякаш унесен.

Нехайни и капризни, жените с лимфатичен темперамент в любовта са най-своеобразни или пък най-„нежно-странни".

(Волен превод на последната глава от книжката на Анри Рем: La Physiognomonie at les Gestes)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...