СТИХОВЕ - ОРИОНО

[valiamaria]

Орионо

В сиянието на светия озарен

Абу Бехар – от планината, гдето бе достигнал

Към идващия ден отправяше привет.

Зад него цяла в мрак и в тихо примирение

Лежеше пътеката лъкатушна,

Минаваща през урви и скали –

Пътеката, в която всяка стъпка

Откупена е със борба и мъка.

Пред него, плувнало във злато,

В сияние, нарастващото слънце

Простираше обятия към майката земя:

На Новия живот огряващото слънце.

Ветрецът сутринен брадата и косата,

В съчувствие и с тиха, кротка радост

Погалваше, целуваше със нежност.

Избродил пътя криволичещ на живота,

До дъно изживял и радости и скърби,

Прозрял целта и веч пребродил Пътя,

И нищо не очакващ, ни желаещ,

Абу Бехар, пред Божия Престол

Простря ръце, безмълвно коленичи

И отлетя безшумно към небето.