СТЪПКИ - Т.

[valiamaria]

Т.

СТЪПКИ

Навсякъде и никъде си Ти, Любов.

Ако човек се стреми към Тебе, като към идеал, никога не може Те достигна. – Той винаги в умора ръце към Тебе ще простира, Ти винаги пред него кат мираж далечен ще оставаш.

Любовта е идеал, но към този идеал не може се приближи без Любов. С Любов. С Любов всяка своя стъпка ти трябва да направиш. С Любов ще стъпваш в Любовта и тъй към Любовта, като идеал, ще приближаваш.

Ползувай се от Любовта на всяка стъпка и не следвай Любовта като идеал.

Навсякъде и никъде си Ти, Любов.

Навсякъде за този, кой с Любов Те търси и никъде за онзи, кой поставя Те за идеал.

*

* *

Любов, Ти си път. Ти си най-красивият от пътищата на човека. Но трябва пътник по Твоя път да има, за да види Твоята красота.

Не трябва сал път красив да има и по него пътник, но пътникът по пътя трябва да върви и то с Любов, за да види на пътя красотите.

Може път да има и .пътник по него, но пътникът ако седи или се лени из пътя, не може красотата на Любовта да съзерцава.

Трябва път, трябва пътник, трябва пътникът с Любов да върви.

Ти, Любов, си път.

С Любов кой върви по Тебе, вижда Твоите красоти.

*

* *

Ти си път, Любов, и пътникът по пътя си Ти.

Ти си път, защото най-реалното и постоянното в света си, защото си Любов.

Ти си пътникът по пътя, защото животът в Тебе се развива. – Развива се в Тебе, за да Теб догони.

Началото и края на вселената си Ти, Любов.

Ти си път и пътникът по пътя.