Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ

[valiamaria]

Д-р Ст. К.

ЧИСТОТАТА

Чистотата е първото условие за запазването на живота.

Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма.

При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта.

От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът. Биологията твърди, че много животни форми биха съществували много по-дълго не само ако се снабдяват с нови хранителни материали, но и ако се чистят всички техни излъчени материали. Тайната на подмладяването не е нищо друго, освен тайна на чистенето. Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота.

Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик. Те трябва да станат втора природа на всеки човек. Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки).

Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът.

Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали.

Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето.

Чистота е нужна и във вътрешния живот на човека. От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно.

Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.

Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение.

Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.

МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1]

Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници."

С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество. И Европа на драго сърце тръгнала под това ръководство. Ето как бляскаво почна славянството да действа върху общия вървеж на цивилизацията. И този блясък не е външен".

*

За външната история на богомилството няма да се спираме много, понеже тя е позната от многобройните съчинения върху богомилството. Знае се, че по-силно богомилско движение се забелязва във време на цар Петър (възкачил се на престола в 927 година). Богомилското движене в България траяло около 5 века. После се разпространило в Италия (Ломбардия и други области в северна Италия), в южна Франция, (дето богомилите се наричали албигойци), после – в Страсбург, Кьолн. На някои места то било известно под името „bulgarorum haeresis".

Има големи недоразумения върху богомилството. Напр. едно недоразумение е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България.

Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализмът на някои източни схващания. Обаче и това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството).

Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогаз в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от гръцки и само някои от тях са съставени от богомили. А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков.

Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община".

Ето що казва и Венгеров по този въпрос:

„Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер.

Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството".

Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура.

И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос:

„Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St. flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5].

Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания на богомилството, ни го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет, който говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска или католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Те са се лъгали".

Тогаз, какво е било богомилството? Има една велика наука на живата природа, която изучава по-дълбоките закони на битието. Тя е обширна и в нея като част се включва и окултната наука. Името на тая велика наука не важи. Можем да я наречем както искаме. Ако искаме да имаме знание, трябва да знаем тая област на изследване, тези закони. Те водят към виеш съзнателен живот Великите гении на човечеството, които са го ръководили, са запознати с тези закони. Това са великите души, цветът на човечеството,чийто живот представлява служене на своите братя. Винаги е имало на земята огнища, ядра, центрове на по-напреднали хора, гениите на човечеството. От тях идат всички велики импулси за повдига­нето на човечеството.[6] От техния мощен център са излизали всички благотворни струи, които са давали тласък на културата. Богомилството е било една от тези струи. То не е било случайно движение, но в свръзка с подготовката на новата култура. Великата божествена наука лежи в основата на богомилството. Богомилството има окултен произход. По-новите изследвания доказват това.

Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за. същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата.

Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали? Под „съвършен" в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата „посветен". „Съвършените" са били във връзка с великите гении на човечеството и са работели в контакт с тях.

Мисията на богомилското окултно братство е била да подготви народа за новата култура и затова виждаме, как в богомилското общежитие или задруга вее онзи дух, който ще бъде основната характерна черта на новата култура, на новата раса. Богомилството е работело в България в онзи дух, който вече живеел в славянството, понеже този дух определял значението на славянството в общочовешката култура.

Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие! Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата! Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни. Така е винаги в едно общество, дето царува духът на взаимопомощта. Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там благоденствие. Те са били въздържатели, не употребявали спиртни пития. Били са и вегетарианци и това те го правели не от аскетизъм, а защото не искали да убиват животните.

Съвършените са били 4,000 души. Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание. (значи това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогаз). Също така са отхвърляли клетвата и лъжата. Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не заемали съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите. Те пътували и проповядвали.

Луитпранд, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, казва: „Най-малкият син на Симеон – Боян Магът в народа минава за вълшебник". Тук под думата вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоки знания и по-дълбоки сили и закони.

Според новите изследвания главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството

По-после един от видните ръководители, разпространители и проповедници на богомилството бил Никита, един от съвършените. Преди него ръководители са били: Васил, след него Петър, а след последния – Тихик. Никита бил след Тихик. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Като посветен той е имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространение на богомилството в Италия, Франция и пр. Морис Магр казва, че българският мистик Никита, истински посветен и велик разпространител на богомилството в Франция, пропътувал много пъти южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. Неговото присъствие навсякъде е правело дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отишъл в Сицилия.

Морис Магр разправя трогателната история на албигойката Есклармонда, и от тая история се вижда, какво голямо влияние упражнявал Никита: след като избили по-голяма част от албигойците, част от тях останала в най-южната френска област близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклармонда. Още когато била 12-годишна, тя видяла българина Никита, който минал през онези места. Тя е нямала случай да го чуе. Той само хвърлил поглед на нея и като я съгледал, направил един малък знак с ръка. Дали той познал в мълчаливото дете тази, която ще го разбере и ще защищава Истината? Есклармонда трябвало да живее с този поглед на пратеника Никита. Но преди да стане апостолка, организаторка и душата на албигойството, тя е минала през едно дълго мъченичество. Баща ù я дал на граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм. Това е бил за нея периодът на мъченичеството. След смъртта му тя почва апостолството, което е траело 30 години. Тя е пътувала, излагала новите идеи, станала учената Есклармонда. Нейният замък Монсегюр станал убежище за всички албигойци, прокудени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против Монсегюр, който бива опожарен и населението избито.

*

Знае се, че Розенкройцерството е едно окултно общество. Обаче сега Морис Магр изтъква как Розенкройцерството, което се появило в западна Европа в 14 век, има връзка с богомилството. Основателят на това общество, албигоецът (богомилът) Християн Розенкройц, е живял в 14 век и е от немското семейство Гермелсхаузен. Албигойското движение се разпространило тук-там в северна Франция, Нидерландия и Германия. Много семейства от юг при гонението избягали в тези страни. По този начин на север се образували малки богомилски ядра. Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение се посяло в Рейнската земя, в околностите на Хесе и Тюрингия. Всред Тюрингската гора е бил замъкът на семейството Гермелсхаузен. Цялото това семейство приело мистическото учение на богомилството. Противниците на богомилството опожарили този замък и избили цялото това семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от „съвършените". Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, дето било вече проникнало богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от 4 души калугери за изучаване на истината. След това те правят пътешествие на Изток; те искали да отидат там в един център на посвещение, точни данни за който център те имали вече от „съвършения", който бил възпитател на Християн.

Обществото, основано от албигоеца Християн Гермелсхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност.

От това се вижда, каква голяма връзка има между богомилството и розенкройцерството. Значи розенкройцерството се явява като разклонение от богомилството и същевременно те са клонове от един и същи извор.

За да видим по-добре мисията на богомилството, трябва да разгледаме това движение в свръзка с истеричния развой на човечеството. Това ще направим в следната книжка.

Следва

---------------------------------

[1] Виж „Житно зърно", кн. 5-6

[2] С. Венгеров: Богомили. Исторически очерк

[3] Област във Франция

[4] Цитатът по Венгеров

[5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места. Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход. Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците. Това е била господстваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен. Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право. Друго лице, което ръководело борбата против албигойците, бил Симон Монфор, който не знаел да чете и да пише и калугерът Доминик. При клането на албигойците един попитал: „Как да разпознаем албигойците от католиците?" На това абат Сито отговорил: „Убивайте всички! Бог ще може да познае своите си". Улиците на градовете били пълни с убити. Някои мислели да намерят спасение в църквите, обаче кръстоносците ги запалили и те изгорени живи. Напр. 12 хиляди души по този начин загинали в катедралата Сен-Назер. Цели градове били отдадени на пламъците и войниците убивали всеки, който се е опитвал да избяга от. Пламъците.

[6] Виж „Великите посветени" от Едуард Щуре