СТИХОВЕ

[valiamaria]

I

В ЧОВЕКА Бог живее –

в сърцето и душата.

Той слънцето владее,

изпраща светлината.

 

Във пътя си преходен,

човек е на земята

заробен и свободен.

Заробен е отвънка,

свободен във душата.

 

Във храма, в светлината,

владее Бог всесилен,

а храма е душата

и извор е обилен.

II

О, КОЛКО тъй отдавна слънцето е гряло,

изпращало за всички обилна светлина.

В гърдите ни със радост сърцето е туптяло

за младост, красота и светла бъднина.

 

Веч пролет наближава за тия, що гладуват

и търсят нажалени живота в тъмнина.

През сън те вече тихий глас дочуват:

„Ще бъде мир и радост, ще бъде светлина.

 

Ти щастие във себе си търси, с любов живей

и скърбите превръщай със вяра и усмивка.

Звезда във пътя ти тогава ще изгрей

на хоризонта светъл, над тъмната покривка."