СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС

[valiamaria]

Еделвайс

1.ДОКАТО човек се пред Бога смирява,

на своята трапеза Господ го зове.

Докогато слънцето земята огрява

и на нея зреят чудни плодове –

красив е живота, в подвиг те зове.

Излез на открито, погледни звездите,

взри се надалече в синьото небе

и като мъдреца – в пътя на душите

ти прозри със свещена мисъл и сърце.

Пожелай на другите подкрепа –

пътници в житейските вълни

да прозрат смъртта и свойта мъка сляпа;

И доволен пак по пътя отмини.

*

2.ОБЛЕЧЕН в образа човешки

на път далечен ме прати

и в мойте хиляди погрешки

лицето ти се не смути.

ТИ каза: „Пак ме потърси,

когато спреш на пътя снежен,

по който няма веч следи".

Гласа ти пак дочувам нежен:

„Стани, праха си отърси".

Далечна си и вечно близка

И с поглед буден над своя син.

Когато скръб сърце ни потиска.

И в скръбта аз зная, че не съм самин.