ПЛАНИНАРИ - Т.

[valiamaria]

Т.

ПЛАНИНАРИ

1. Те Нея търсят. Срещнах ги в планината.

След дълго търсене из целия град, те тук дошли са зарад Нея. Тя в града е с други образ, тук – със друг. Те градския ù образ знаят, него търсят. Те никак и не подозират, че тукашният е по-красив, че по красота далеч с градския не може се сравни!

А Тя, по-блестяща от слънчев лъч, очаква ги по върховете. На всекиго отделно се усмихва, протяга сестрински ръце, и тихо всекиму нашепва: „Аз същата съм в града и тука. Тук съм в друг образ! На Вас аз исках по-красив от градския си образ да покажа, за туй избягах от града за вас".

„Тук виждате Ме в тоя образ блестящ от красота. И по-красив, и по-блестящ за вас приготвен имам. Образът на Любовта безкрайно форми има, а те – преливат се от красота в красота. А тази красота на вас Аз ще открия. Само за красивата човешка душа създадена е красотата, и – за твойта търсеща душа".

Те Нея търсят – Любовта. Срещнах ги горе в планината.

2. Планинецо! Какво открил си в планината? Обгорял си, изподран, а пламък някакъв блести ти в очите. Съкровище ли някакво откри ти под скалите, или се радваш на изминат път?

Планинецо, открий ми тази тайна! Ти светиш изпод обгорялото лице. Открий ми я!

Срещнах там горе Любовта. На връх един бях спрял замислен. Замислен за суетата в града, за туй, че смисъл няма в живота, че няма цел. Пред мен красиво отворила се беше планината, но красотата аз не виждах.

Изведнъж пред мен застана Любовта. С неземна нежност хвана Тя ръце ми, отвори ми очите. – И нови мирове пред мене се разкриха, и красота неизразима. Видях, че смисъл има в живота и цел велика.

Туй съкровище открих аз в планината.

Срещнах там горе Любовта.