АКО ВСИЧКИЯТ СВЯТ СПЕЧЕЛИ

[valiamaria]

Ако всичкият свят спечели

„Какво се ползува човек, ако всичкият свят спечели, а душата си ощети?” Днес, при започване на никаква работа, при изучаване на някоя наука или изкуство, съвременните хора си задават въпроса: „Какво ще се ползуваме от това? Каква полза ще ни принесе то?” Значи „ползата” е важна. Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства. Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими, осезаеми, реални. В това отношение и учените хора подражават на природата и те от нематериални работи създават материални. Например, в математиката е известно, че като се умножи една въображаема (имагинерна) единица четири пъти сама на себе си, тя се превръща в материална единица. По този начин идеите стават видими. Запример, идеите на човека добиват израз в неговото тяло. Забелязано е, че когато човек има по-възвишени идеи, той повече израства, отколкото ако се занимава с дребнави идеи.

 

Иска ли човек да разбере тия неща, той трябва да разполага с повече светлина, с голямо вътрешно богатство. Когато някои подържат теорията, че едни хора трябва да бъдат богати, а други - бедни, те са на крив път. Тази теория е изкуствено създадена. Най-напред тя не е в съответствие със законите на великата природа. Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен? За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото. Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят. Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават.

 

И тъй, хората търсят практичния смисъл на науката, ползата от знанието. Но какво собствено ни ползува знанието? Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество. Разумността е вложена в човека като семе, което чака благоприятни условия за своето развитие. Докато човек не се убеди в своята разумност, че може чрез нея да направи всичко, той не може да разбере разумността на Природата. Щом възприеме и раз-бере нейната разумност, той ще я види и навсякъде: в минералите, в растенията и животните. Иначе, не е възможно да разбере човек, как ябълчената семка може да даде такива плодове, каквито и най-ученият химик не може да създаде в своята лаборатория. Не се ли приеме разумността в цялата природа, всякаква друга философия може с право да се счита за „дървена философия”. Логика, правилни разсъждения се изискват от съвременните хора. Каква логика, какъв практичен смисъл и каква реална, а не само въображаема полза има от убеждението, че с обесването, със затварянето на престъпниците, светът щял да се оправи? Днес престъпниците се бесят, затварят, но светът ни най-малко не се е оправил. Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия свят да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот?

 

Друго нещо, към което хората на земята се стремят е богат-ството. Но какво ни ползува богатството? То може да ни ползува ре-ално, ако придобивайки го, не ощетим душата си. Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество. Неразум-ното богатство обаче се губи и човек дохожда до крайна сиро-машия. Такова разпиляване на богатството довежда човека до онова положение, в което е изпаднал един млад момък, който искал да направи от желязото на кръвта си пръстен за своята любима. Той днес пущал кръв, вадил желязо, утре пущал кръв, вадил желязо, докато един ден заминал за онзи свят без да успее да направи пръстен на своята любима. По същия начин и съвременните хора често пущат кръв от своя организъм, т.е. разпиляват всичко възвишено и благородно в него, без да постигнат нещо. Обаче, по този начин те се самоунищожават. Те „ощетяват душата си”, дохождат до ред болести, до смърт. И след всичко това, медицината не може да се произнесе, кой е нормален и кой - не. Нормален човек е този, който яде умерено и никога не преяжда; нормален човек е този, който има пълно самообладание, който има трезви мисли и от нищо не се смущава.

 

Следователно, ако разглеждаме знанието от гледище на ползата, не е знание това, което руши. Знание, с което човек руши, с което убива, с което обира хората, не принася никаква полза, то ощетява душата му. Дълбоко погледнато, не е знание това, което човек не може да вземе със себе си в другия свят. Истинско знание е това, което човек всякога може да вземе със себе си. Същото се отнася и за богатството. Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”. То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено. Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено.

 

В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият свят спечели, а душата си ощети”. А кое е това, което може да принесе полза и от знание и от сила и от богатство, без да ощети душата? Това е любовта. Само Любовта е в сила да спаси човека. Когато Любовта влезе в живота на отделния човек, когато тя влезе в семействата, в обществата, в народите като главен фактор, като условие за тъжното развитие, ще дойде и спасението. Без Любовта, и държавите, и културата ще бъдат като сегашните. Дойде ли тази Любов, мъжът ще гледа на жената като на своя сестра и жената ще гледа на мъжа като на свой брат. Какво виждаме днес? Мъже и жени воюват за първенство, за власт. Днес мъжете управляват и виждаме какви закони, каква култура съществува. Утре жените ще бъдат на власт. Какво ще се ползува човечеството, ако и те управляват по същия начин? Както отделният човек, така и цялото човечество ще се ползува само тогава, когато се възприеме.Любовта в живота като общ закон.

 

,