ДИГНЕТЕ КАМЪКА

[valiamaria]

Дигнете камъка

Вдигането на камъка представя велик процес, който се извършва както в природата, така и в живота. Този процес се извършва още и в човешката душа. Няма по-велико нещо за човека от това да намери начин, по който да дигне камъка от своя гроб. Докато човек не се домогне до този метод, той всякога ще бъде изложен на вътрешни разочарования; той постоянно ще преживява разочарования в своите мисли, чувства и постъпки.

 

Дигнете камъка! Това значи: дигнете камъка на стария живот и поставете основа на новия. Основата на новия живот трябва да бъде здрава, неразрушима. Ако човек съгради личния си живот на такава основа, той ще бъде щастлив. Най-после, ако и държавата се създаде на такава основа и тя ще носи щастие. При това не е достатъчно само основата на живота да бъде здрава, но и елементите, които я съставят, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. След това обаче, човек трябва да знае начина, по който да съпоставя, да свързва тия елементи в едно цяло.

 

Дигнете камъка! Що е камък? Камъкът представя всички отрицателни черти и навици на човека, унаследени от негови деца и прадеди. В това отношение едно от свойствата на камъка е да се търкаля, да слиза надолу, но не и да се качва нагоре. Камъкът се отличава и с голяма твърдост. Ето защо човек мъчно се справя със своите наследени черти. Мъчнотиите, спънките в живота на човека представят този камък, който всеки иска да дигне, да махне от пътя си. Човек трябва да намери правилен начин, по който да го премахне. Ако камъкът е лек, той лесно ще се дигне. Обаче, ако е тежък, трябва да се извикат няколко души, да помагат за дигането на камъка. Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка. Лазар имаше и две сестри, Марта и Мария, които го обичаха. Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка. Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа. Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка. Те представят добродетелите на ума и на сърцето. Лазар, който излиза от гроба, представя човешката душа, която възкръсва. Който иска да се освободи от камъка, да възкръсне, той трябва да носи тези две условия в себе си – благородно сърце и светъл ум. Дето има благородно сърце и светъл ум, там и душа има. Когато кажат за някой човек, че е бездушен, без душа, това подразбира, че той няма благородно сърце и светъл ум. Щом човек крие тези две условия в себе си, той ще намери Учителя си, който го обича. Учителят ще отиде при гроба му, ще дигне камъка и ще каже: „Излез вън”!

 

Всички съвременни хора се намират под тежестта на този камък. Този камък лежи и върху сърцата, и върху умовете им, притиска ги, мъчи ги. Те охкат, пъшкат, чакат да дойде някой спасител, да ги освободи. Ако очакват на хората, да дойдат отвън да им помогнат, спасението няма да дойде. Външните условия няма да им помогнат. Спасението на съвременните хора е в самите тях. Те трябва да работят съзнателно върху сърцето си, да го облагородят и върху ума си, да го направят светъл, да се просветят. По този начин само и постъпките им ще бъдат добри, благородни. Без тези условия животът им ще върви по стария път, по пътя на насилието и неправдата, по пътя на страданията и нещастията. Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив. Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота. Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо същество. На същото основание мъдростта е мярка за светлината, за знанието; и знанието, светлината са мярка за мъдростта. Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината. С тези мерки трябва да си служи човек при всички случаи на живота. Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки. Ако отговаря, нека го изнесе пред света; ако не отговаря, нека го задържи за себе си само. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от гроба на човека.

 

Дигнете камъка! Този камък крие в себе си условия за придобиване на разумността. Само разумният човек може да дигне камъка. Тези условия са вътрешни, а не външни. Следователно, цената на този камък не е външна, но е вътрешна. Ако той би бил външно ценен и най-слабият човек ще направи усилия да го дигне, да го занесе у дома си. Най-малко той би правил опити всеки ден да откъртва по едно парченце от този камък. Външно този камък е обикновен, никой не му не обръща внимание. На това основание мнозина считат, че е в реда на нещата да седи той върху гроба на човека. Обаче, разумните хора не мислят така. Хиляди усилия ще направят те, за да го дигнат, да се освободят от него. Те знаят, че истинската сила на човека ще се прояви само след като се освободят от този камък. Не беше ли същото и с Христа? Силата на Христа се прояви след възкресението. С това Той доказа на човечеството, че мъртвите могат да възкръснат. – Кога? – Когато дигнат камъка от своя гроб. Човек умира по единствената причина, че не е свободен от този камък. За да се освободи, той трябва да възкръсне. Възкресението е истинският живот, към който се стремят всички хора. Днес всички хора очакват възкресението, т.е. свободата на новия живот. Християнството се определя от възкресението. Докато човек не възкръсне, той не може да се нарече християнин. Възкресението осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония.

 

Дигнете камъка! Как може да се дигне този камък? – Чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Без тях нищо не се постига. Поставете ги като основа на живота и градете върху тях. Любовта ще донесе истинския живот. Мъдростта ще донесе знанието и светлината. Истината ще донесе свободата, възкресението. ,