Jump to content

МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Мисията на богомилството

Понеже в днешната епоха се намираме в един момент, когато човешкото съзнание се подготвя за една нова култура, требваше да почне външната дейност на всемирното Бяло Братство в България. Защо това движение дойде именно в една славянска страна? По същите причини, по които богомилството почна едно време тук. Трябва да се знае, че за развитието на човечеството се работи по план, който включва хилядолетия в себе си. Това движение на Всемирното Бяло Братство има общочовешки характер, има връзка с общочовешката култура, но поради по-специалната мисия на славянството в близко бъдеще, по-удобно беше то да почне в една славянска страна.

 

И наистина, ако проследим руския живот и руската литература, която отразява копнежите, идеалите, тенденциите на руската душа, ще видим, че в руската литература преобладава духът на жертвата.

 

Ще вземем само 1-2 примера за пояснение на казаното.

 

В романа „Унижените и оскърбените” от Достоевски ясно се вижда това. Наташа е влюбена в Альоша. Альоша отначало я обича, но после обиква Катя, която имала няколко милиона лева зестра. Баща му настоявал да се ожени за Катя. Наташа прави велика жертва; тя казва: „Струва ми се, че Катя ще го направи щастлив! Нека да бъдат щастливи! Нека, нека, нека!” Тук говори гласът на жертвата. Това именно характеризира руския народ, в който живее Христовият дух: законът за жертвата. В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи.

 

В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация."

 

Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам!”

 

Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си:

 

„Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите?” Зосим, веднъж на младини като офицер, трябвало да се дуелира с едного. В навечерието той се върнал в къщи и набил ординареца си Атанас. И по-рано той го набивал, но никога с такъва жестокост. Отишъл след това Зосим да спи; заспал в три часа и станал на разсъмване. Отворил прозореца; греело слънцето и птичките пеели. Той усещал в душата си нещо низко и позорно. И мислил си, какво е това нещо? Дали затова, че ще пролива кръв? Не, съвсем не е за това. Дали за това, че се бои от смъртта? Не, съвсем не е за това. И изведнъж се досетил, коя е причината. Причината била в това, че той вчера е набил Атанас. И стоял доста време в това положение. След това отишъл при Атанаса, паднал на колене пред него и му казал: „Атанасе, моля ти се, прости ми." И цял в сълзи закрил лицето си с ръцете си и се залюлял.

 

След много години Зосим се запознава с едного, който почва често да го посещава и се разговаряли по-разни въпроси. Веднъж посетителят му казал: „Във всеки човек е скрит раят. И ако човек иска, може да настане още веднага раят в него и да продължава през целия му живот.

 

Тая мечта ще се осъществи. Това ще се сбъдне, но по-рано трябва да дойде периодът на човешкото уединение. Това уединение царува днес, особено в нашия век, но още не е напълно приключено, не му е дошъл още срокът. Защото днес всеки човек се стреми да изпъкне най-много със себе си, всеки иска да опита пълнотата на живота, а вместо пълнотата на живота излиза пълно самоубийство, защото вместо тая пълнота човек идва до пълно уединение.

 

В нашия век хората са се разделили на единици: всеки е скрит в своето подземие и сам отблъсква хората от себе си. Но непременно ще стане така, че ще дойде край на това страшно уединение и всички ще разберат, колко неестествено са се разделили един от друг. Такова ще бъде влиянието на времето и всички ще се зачудят, колко дълго са стояли в тъмнина и не са виждали светлината”.

 

Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин. И двамата са хора, прекарали много години в затвора.

 

Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”.

 

Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”.

 

Трябва да знаем, че в литературата и в другите искуства и в обществения живот се изразява най-добре душата на един народ. Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от този дух на жертвата. Да вземем запример романа „Майка”. Повечето от героите на този роман живеят за другите, намират радостта в това. И тази майка се подмладява, като работи за другите тя е съвсем преобразена. Откак почва да работи за другите, тя се намира в своята стихия. От тогаз почва да чувствува, че живее, че диша.

 

Също така и Соловьов и Мережковски говорят за мисията на славянството. И тая мисия ще се отличава със следното: че тя няма нищо общо с национализма, с шовинизма, с расовия егоизъм, понеже самата мисия се състои в общочовешкото единение в духа на братство между народите, в надрастване на техните рамки на националния егоизъм.

 

Появяването на духоборите и на много други подобни духовни движения самобитно в недрата на щирокит народни маси, показва онзи дух на новото, който работи в глъбините на руската дума. Това е духът на Христа!

 

Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта.

 

Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството. Такъв е напр. Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия. Една от основните му идеи е идеята за месианизма. Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота. Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм.

 

Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я."

 

Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки.

 

От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство.

 

* * *

 

В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество.

 

Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов! В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява.

 

У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината! Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички? Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека.

 

Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот. Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро. Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния.

 

Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа. Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание.

 

* * *

 

Движението на Вс. Б. Б. изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание. Това знание се основава на по-дълбокото изучаване на природата и на човешкото естество. И това знание хвърля светлина върху всички области на културата, посочва конкретни методи за градеж във всички области на живота: целият живот трябва да се нареди в съгласие с природните закони. Природата е винаги готова да отвори своите съкровища на разумните, т.е. на тези, които желаят да постъпват в съгласие с нейните закони. Додето човешкият живот – индивидуален и колективен – е в дисхармония с природата, до тогаз човечеството винаги отива от разочарование към разочарование, от катастрофа към катастрофа! Върху тези методи читателят ще намери сведения в многобройните беседи и лекции на Учителя. Има вече грамадна литература от Учителя и тя съдържа отговор на всички въпроси на живота.

 

Всички тези методи са основани на опита и наблюдението и могат да се проверят чрез опит. Напр. има методи за използуване на слънчевите енергии за нашето физическо и духовно повдигане. После, могат да се приложат нови методи в архитектурата, музиката, при разрешението на днешните социални противоречия и пр. Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр.

 

* * *

 

И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството.

 

За да се види, каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия. Ето извадки от това писмо:

 

„Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството. Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас, - нашите братя в светлината на гнозиса (знанието). Прилагаме тук един списък, който е предаден нам от нашите предшественици Този списък показва по-добре, отколкото дългитe изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.”

 

В споменатата бележка се изброяват много окултни движения в миналото; те датират от евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. Споменават се в списъка богомилите, розенкройцеритe, Братята на Азия, Братята на Ефрат и пр..

 

* * *

 

Когато хвърлим поглед върху произхода и мисията на Бялото Братство, на богомилството, върху онзи велик план, по който работи Всемирното Бяло Братство през вековете, като вземем предвид неговата дейност чрез трите велики клона, които то е пращало в Египет, Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, западна Европа и пр., тогаз ние оставаме очаровани от величието на този план. Как културите се ръководят от напредналите братя на човечеството! Ако изучим историята, ще видим величието на тяхното дело! Какво търпение, каква мъдрост, какво служене, какво себеотрицание, каква любов! Те прилагат великия божествен принцип, върху който се крепи цялото битие: „Силният служи на слабия!” Този закон може да се изрази и така: „Закон за любовта и жертвата.”

 

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...