РЕАЛНО ИЛИ ВИДИМО

[valiamaria]

Реалното или видимото

Съвременните хора говорят за реалност и нереалност в живота. Що е реалност? Реалност е конкретното, видимото, знайното. Под думата „видимо” се разбира всичко онова, което нашето съзнание в даден момент може да възприеме, разбере и узнае. Обаче, не е необходимо човек всичко да знае. Най-голямото нещастие за човека е да знае всичко; и най-голямото нещастие за човека е да не знае нищо. Тъй щото, човек малко трябва да знае и много да не знае, за да има винаги да учи нещо. Има неща в живота на човека, които той всякога трябва да има пред вид: малката стая може да се осветлява с малък прозорец, но голямата стая непременно трябва да се осветлява с голям прозорец. Малкото същество, като човека, не се задоволява с храната на комара. Следователно, невъзможно е идеите на комара да бъдат идеи и за човека, както не е възможно идеите на човека да бъдат идеи на комара. Оттук вадим заключението: разумен човек е онзи, който туря всяко нещо на своето място. В това отношение има много поети, писатели и философи, които мислят добре, но искат да изнесат цялата истина на хората наведнъж. Невъзможно е да се изнесе цялата истина в една епоха. Докато детето е в утробата на майка си, то не може да разбере живота извън нея. До това време то е в пасивно състояние и преживява точно живота на майка си. Каквото майката мисли, това и то мисли. Майката само насажда в него своите мисли и чувства и като свърши работата си, тя му отваря вратата и го пуща навън. Тя му казва: ти си сега свободно, можеш да се разхождаш, но близо до мене, защото си изложено на опасности.

 

Следователно, „видимо” е знайното, което се придобива от истинската наука. Истинска наука е тази, която дава директива в живота на човека, която му показва, как той може да преустрои живота си. Истинската наука носи светлина за ума на човека. Тази светлина е отражение на човешкото съзнание. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова повече горивен материал има в него, да гори, да изгаря и да се превръща в светлина за ума и в топлина за сърцето. Ако човек няма сърце, богато с чувства, той се определя като глупав човек. Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума. На същото основание духът не може да се прояви без любовта. Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме.

 

И тъй, под реалност разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание. В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние. Вън от нас нищо друго не познаваме. Затова някои казват: щом човек умре, всичко се свършва, нищо реално няма. Това е заблуждение. Представете си, че имате две шишета, едното пълно с вода, а другото – празно. След време вие преливате вода от пълното в празното шише. Изгуби ли се водата? Не, тя се преля в другото шише. Шишето изгуби ли се? И то не се изгуби. Нищо в природата не се губи. Разумният живот едновременно минава през всички форми, без той сам да се губи. Животът само се прелива от една форма в друга, докато отиде в истинския живот, отдето е излязъл. Всеки човек носи в себе си толкова живот, колкото може да събере. Щом е така, в качествено отношение, по живот, хората не се различават. Един е животът. Tе се различават в количествено отношение. По количество на живот едни хора носят повече живот в себе си, а други по-малко.

 

Съвременните хора търсят, кои са били подбудителните причини да сгреши човек. Разни теории се изнасят за обяснение на греха, на злото в света и между многото теории известна е и следната: от две добрини винаги се ражда едно зло; и от две злини винаги се ражда едно добро. На десет добри хора винаги ще има един лош човек; и на десет лоши хора винаги ще има един добър човек. Оттук хората вадят заключение, че добрият човек между лошите е необходим като отдушник, отдето да мине тяхното добро. Лошият пък между добрите е необходим, като канал, през който да минат техните нечистотии. Тъй щото, докато човек живее на земята, той ще бъде кандидат или за отдушник на доброто, или за канал на злото. От човека зависи за какво ще послужи. Ако човек доброволно приеме да бъде носител, проводник на светли идеи, той ще бъде отдушник на доброто. Доброто ще внесе в живота новата култура.

 

Когато съвременните хора говорят за реалните неща, те имат пред вид богатството, знанието, силата, но как ще се постигнат тия неща, те не знаят. Защо? – Защото те придобиват и богатство, и знание, и сила, но лесно ги изгубват. Духът е силата на човека. Човек е силен дотолкова, доколкото съзнава силата на своя дух. Човек е благороден дотолкова, доколкото съзнава силата на своята душа Силата на човешкото сърце зависи от това, доколко той съзнава присъствието на своята душа в себе си. Силата на човешкия ум зависи от това, доколко той дава простор на духа си да работи в него. Ако човек се съмнява в духа си и умът му ще се колебае; ако той се съмнява в душата си и сърцето му непостоянно ще бъде. Мнозина се съмняват, дали духът и душата съществуват. Невъзможно е човек да мисли за неща, които не съществуват. При това ние виждаме, че всеки ден се натъкваме на явления в живота и в природата, които нито човешкото сърце, нито човешкият ум са в сила да обяснят. Само човешкият дух и човешката душа са в състояние да обяснят тия явления. Съвременните хора спорят още дали съществува духът и душата. Защо спорят? – Защото духът и душата не са нещо материално, което може да се хване. Това, което може да се хване, то е резултат на духа, но не и самият дух. Тъй щото от видимото, от резултатите на духа, ние отиваме към невидимото, към духа и душата. Това, което простият не вижда и не разбира, по него ученият гадае, разкрива тайни. Когато ученият погледне ръката на някой човек, по линиите ù, той чете неговото минало, настояще и бъдеще. Като погледне носа, устата, веждите на човека - чете и по тях. Достатъчно е да вземе той един косъм от главата на човека и да го прекара през пръстите си, за да опише неговия характер. Един косъм от главата на човека за простия нищо не значи, но за учения той представя целия човек.

 

Днес всеки иска силен да бъде. Силата на човека се крие в неговата разумност. Три положения съществуват в света, от които човек може да се ползува за придобиване на сила. Той трябва да вярва или във великия Дух, който управлява вселената, или в разумното начало, вложено в самия него, или в разумните идеи на своите ближни. Щом вярва в едно от трите неща, той трябва да бъде проводник на неговите идеи. Само по този начин може да се внесе братството като основа на живота. Щом хората станат братя помежду си, те ще имат обща основа. Без основа не може да се гради. Когато човек се ражда, той непременно трябва да има баща и майка. Бащата и майката трябва да бъдат умни и благородни. Разумността на бащата и благородството на майката съставят основа, върху която детето се развива. Няма по-голямо богатство за детето от тази основа. С това богатство, с този капитал детето е в сила да проправи своя път.

 

Днес всички говорят за реалното, за видимото? Кое е реалното, за което всички се борят? – Хлябът. Той е предвиден и от самата природа още с раждането на човека. Природата задоволява нуждите на човека, не нуждите му за пари, за знания, за слава и почести; тя задоволява насъщната му нужда за хляб. Оттам насетне тя му показва пътищата, през които трябва да мине, да създава своя живот. За всеки човек е определен един бюджет и един път, по който трябва да върви. Щом е така, той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път. Той ще върви напред, а тил ще му бъдат неговата майка и баща, неговите братя, сестри, приятели, обществото, народът, цялото човечество, а най- после и самата природа, т.е. всички разумни същества, които преди него са минали по същия път.

 

Три неща трябва да се застъпят в човека: любов безгранична, разумност без тъмнина и свобода без ограничение. Само по този начин всяка година природата редовно отпуща кредита, който е определила за всеки човек. Щом той има този кредит, въпросът за насъщния хляб за него е разрешен. С разрешението на този важен социален въпрос за едного, се постига разрешението му и за всички.