"СВИДЕТЕЛИТЕ" - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ

[valiamaria]

„Свидетелите” – нови мерки за характера

 

Ели

Думата характер се употребява твърде много в живота на хората. Най-вече с нея се дири да се изрази качеството на тяхната проява, на живота им. В същност мярката на хората за определяне на характера и характерите изобщо, е крайно относителна, дори бих казал, ако погледнем от едно по-високо гледище, отрицателна. Напр. казват за някого – той има характер. В какво се състои характерът му? Да речем този човек е виден чиновник, характерът му се състои в това, че не се подкупва. Ако приложим марката на Учителя, тогава има разни категории хора от това гледище – едни се подкупват със сто, други с хиляда и хиляди левове, а най-сетне, тия които минават за най-честни, пропадат пред един милион лева. Къде е характерът и устоят? И въобще няма област в човешкия живот, където да се намерят хора, които да издържат и на най-големите изпитания. Тия разни степени на „устои” обикновено носят общото име „разни характери”. Думата „няма” се отнася до болшинството, тя не засяга малкото единици, които не могат да бъдат приобщени към първите.

 

Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата партия, преследва и унищожава противниците си. От резултатите се доказва, че принципите на тази партия са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика? — Не и не! Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка. И тази мярка дава истинските числени стойности. Хората днес не могат да имат ясна представа за тази мярка, защото тя е първична – такава, каквато съществува в живата природа. Днес хората мерят с мярката на личните си интереси, „обществените” задължения, кастови и класови или религиозни принципи, догми и пр. и пр. Следователно, правилната мярка за нещата и специално за характера седи в онези основи, които е създала разумната природа. И тя мери от вътре. За природата по-важни са подбудите на дадена постъпка, отколкото самата постъпка. Природата дава голямо изобилие, но тъкмо в това голямо изобилие се изпитва характерът на човека.

 

По какъв начин може човек да изучи мярката на природата, това е най-големият въпрос? Старите индуси бяха създали понятието „Вивека” като основен принцип в пътя към възход, т.е. те са сложили като начало на развитието „различаването”. И легендата за изгонването на Адам и Ева от рая почива пак върху този принцип – различаването. Без различаване не може да се върви напред, не може да има развитие. Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви. Но до различаването не се идва лесно. Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни. Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма любов към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина.

 

По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване. Ако човек може с пипането да разграничи правилно нещата, ако човек може с вкусването да различи правилно нещата, ако човек може с обонянието да разграничи правилно нещата, ако човек със слуха си и с гледането може да разграничи правилно нещата, тогава той ще може да има една по-близка до истината представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви. Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината. Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието.

 

Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек. И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че човек трябва да има правилни уши, правилно устроени очи, нос, уста и ръце. Те са „свидетели” дали човек може да различава правилно нещата, дали човек разбира и обича истината, дали най-после може да има здрав и устойчив характер, т.е. едно вътрешно отношение към нещата, осветено от основите на живата природа. Човек може да схваща истината в душата си, той може да има голяма интуиция, дори да е ясновидец, но той не може да има характер, ако не са правилни у него тези пет инструмента на душата. Пробният камък на характера на човека са неговите очи, неговите уши, носът му, устата му и неговите ръце. Човек, като гледа нещо, ще се изпита какъв е, като слуша, ще се изпита какъв е, като яде и върши нещо, ще се изпита какъв е.

 

Хората считат всички въпроси от това естество за маловажни. Но най-важният проблем през всичките векове е да имат хората устойчив характер. Устойчивият характер разрешава всички противоречия и нещастия в живота не само на себе си, но и на всички свързани с него. Пред очите на човека, който знае да различава нещата и обича истината, всичките черковни догми, всички политически схващания и обществени мнения са само сенки на нещата. Той знае Истината и служи на нея, той има характер – той има основната мярка на живата природа в себе си.

 

Учителят казва: „Не можеш да бъдеш добър човек, ако нямаш хубаво ухо, не можеш да бъдеш умен човек, ако нямаш хубав нос, не можеш да бъдеш любящ човек, ако нямаш една хубава уста; не можеш да обичаш истината, ако нямаш хубави очи”. Не можеш да бъдеш полезен на другите, ако нямаш правилни и мощни ръце. Това са правилни мерки.

 

Настанало е време, когато ще трябва да се създава култ от очите, ушите, носа, устата и ръцете на човека. Не само от тяхната външна красота, но като израз на вътрешните устои на човека, като съвършени пътеки към Истината, като истински мерки в отношенията на нещата.

 

Това лежи в основата на новото учение, на великото учение на Бялото Братство.

,