Jump to content

ПОД БЕЛИЯ ПОКРОВ


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Под белия покров

Под белия покров спят своя сън зърната,

 

Под белия покров на майката-земя.

 

И сещат те на сън, как майчината гръд

 

Притопля ги да спят, спокойно те да спят.

 

 

 

И милва ги, завива майчината пазва

 

И приказките свои тихо им разказва:

 

Как слънцето ще дойде от далечен път,

 

Как слънцето ще дойде — нека те да спят!

 

 

 

Че слънцето е там, при Бога, да научи,

 

Какво на таз земя ще има да се случи.

 

И колко цветове и багри ще цъфтят,

 

И колко плодове ще пак да се родят.

 

 

 

И с нови сили то когато се завърне,

 

Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне,

 

А дотогава те под белия покров

 

Да спят и да растат под майчина любов.

 

 

 

О майчина любов! Щом пролетното слънце

 

Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце

 

Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез,

 

И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.”

 

 

 

„Излез и покажи на Бога наш чадата,

 

Готови да са те за жетвата богата.

 

И всичко що видя от мен, о зрънце,

 

В човека го вложи, в човешкото сърце.

 

 

 

Човешкото сърце да бъде кат земята,

 

И в свойте пазви да възраства семената".

 

Спят своя сън зърна под белия покров

 

На майката-земя под нежната любов.

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...