Jump to content

СИМПАТИЯ И КОРЕЛАЦИЯ - ЕЛИ


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Ели.

Симпатия и Корелация.

Това са два неизменни закони, които движат живота и света. По най-различни начини са назовавани в течение на вековете тези два основни закони на живота. Хиляди и хиляди томове са посвещавани тям. Ала малцина могат да работят с тия закони съзнателно. Малцина са ония, които схващат, че законите на симпатията и корелацията крият в себе си великата лаборатория на живота, че в тях се гнезди всякакъв успех, всякакъв напредък, всяко съвършенство и красота. На законите на симпатията и корелацията почива всяко добро, ала върху тях се гради и всяко зло и нещастие.

Законът на симпатията е закон на теготение, на привличане или казано на строго физичен език, той е закона на центростремлението и гравитацията. Този закон е универсален във всички материални системи - от атомите до небесните тела. Универсалността и единността на гравитацията за всички материални системи е доказана по един гениален начин в последните години от Айнщайна.

Но законът на теготението е и психологически верен. Тук, обаче, той има много сложна проява. Думата симпатия се употребява твърде много. С нея се изразява всичко, което ни е приятно и което ни прави добро впечатление. Но това е крайно недостатъчно за да схванем великия закон на симпатията. Зад едно впечатление се крие един процес и зад всеки процес един дълбок смисъл. В света на душевните процеси физикалният постулат, че еднородното се взаимно отблъсква няма реална стойност. Прочее, този постулат и във физическия свят няма абсолютност. Вярно е, обаче, че за да имаме електрически, светлинни и топлинни явления необходими са два разнородни тока - така се получава електрическо течение. Но вярно е също, че в един галванически съд, където всичко е разложено на най-дребните си частички, еднородните частички се трупат на определените полюси. В света на душевните процеси еднородното се винаги привлича и създава разни двигателни системи. Така законът на симпатията е най-големия творчески процес. За да се прояви този закон между две същества, необходимо е да съществуват между тях максимум еднородни черти. Инак неможем да си обясним, че едни се скоро влюбват и разлюбват. Това са разнородни същества - те са от две различни „системи души“, както Учителят ги нарича. Едно чувство, една мисъл, една проява намери отзив в друга душа - тя е от същият цикъл души. Това е великият закон на симпатията, която събира еднородното, която привлича еднородното за да създаде или стройни здания на живота или пълни с хармонична и целесъобразна творческа зависимост двигателни системи. И всички безкрайно много еднородни системи в мирозданието се движат около основния център на битието, около Първичното творческо начало, което е център на великия процес на симпатията. В този смисъл, може да се схване онзи стих от ап. Павел, че всички сме удове, органи на тялото Христово. Това е законът на еднородството, на симпатията.

Този важен закон хората не го разбират, затова идат нещастията в живота. На всяка крачка виждаме анормални работи. Често срещаме чудновати неща: съберат се двама да създадат семейство, и съградят дом, а излезе една магарешка глава на конско тяло. И после се чудят хората, как да оправят тази работа. Излишно е чуденето, трябва да се разбира творческия закон на симпатията, инак всичко е само смешно, анормално и дисхармонично. И църква и държава и общество трябва да съградят своят живот на закона на еднородството, на симпатията. Тогава могат да вървят работите, може да се съгради нещо здраво и хубаво. Само така може да се премахнат безкрайното много противоречия в живота. И нека не ни бъде чудно, когато хора, които виждат зад формите на нещата, се произнасят, че много работи приличат на чудовища с човешки ръце, животински глави -- да речем магарешки, конски туловища, кучи крака, биволски копита, вълчи зъби и пр. и пр. Голяма част от творчеството на човечеството досега представя все разни чудовища. И всичко това иде от непознаване на закона на еднородството, на симпатията, която единствено може да създаде истинско творчество, защото симпатията е основен природен закон.

Законът на корелацията е закон за резултатите. Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен смисъл Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията. Една лъвска глава на мечо тяло е една дисхармонична корелация. Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен смисъл на думата. И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод. Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея. Това са дисхармонични, отрицателни корелати. За здравият устой, за здравото устройство на нещата е необходимо да се намерят истински корелативни величини. Така съградена една машина, един организъм може да функционира правилно. В душевния живот е същото. Неможеш да съединиш едно грубо чувство с една фина мисъл или една лоша постъпка с една благородна мисъл или чувство. Законът за еднородството, за симпатията, за хармоничното творчество е неразделно свързан със закона за съотношенията, за резултатите - за корелацията. И всички те имат числени, органически и душевни стойности.

От най-стари времена до днес окултизма се стреми да разясни на хората тия два много важни закони, които единствено могат да дадат най-добрата насока на живота, да го изпълнят с радост, хармония и творчество. Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос. Учителят в „Мировата любов“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата любов“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“. Те са двата творчески процеси, които запълват живота на всякъде. И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на привличането, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата любов и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие.

Ние хората - умните създания на земята, които в своето неведение създаваме чудовища и адове, можем да намерим и видим правилните прояви на великите начала на симпатията и корелацията както в царството на минералите и химическите елементи, така и в царството на органическия живот, а също и в необятното пространство на звездното небе. - Навсякъде царува великата целесъобразност на творческата еволюция.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...