Jump to content

МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА


Recommended Posts

Мисли върху любовта.

Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл. А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък.

Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“

Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него.

Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел.

Защо майката изтърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? - предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина.

Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си.

Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне.

Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни. Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта. Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко. Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност. Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни? Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване.

Като говорим за търпението, не трябва да се разбира онова търпение да понасяш обиди. То още не е търпение. Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим.

Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява.

Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта. Тя е тиха, спокойна. Мнозина казват, че Бог е любов, и като е любов, не трябва да наказва. Господ като е толкова благ, е в същото време и много взискателен.

И този, който иска да научи божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, от където да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване стои благото на всекиго.

По Учителя

Д. Ат-ва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...