ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ

[valiamaria]

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Върхът на Изгряващото Слънце.

Ташлъ-тепе, така наричат върха на изток от Варна. От него започва на север пространната добруджанска висока равнина. Колко радости, колко душевни копнежи, колко слънчеви устреми познава този толкова плитко назован връх! Сякаш хората не могат да виждат повече от една обикновена действителност, не могат да осветят със свещени, смислени имена места, които наистина с достойнство биха ги носили. А има души, които дълбоко чувствуват другата страна на действителността - те могат, те живеят с душата, с духа на нещата, с духа на дадени местности.

От дете обичах да ходя всред природата, ала тя не събуждаше в мене нищо друго, освен една спонтанна радост, едно чувство на волност. Бях младеж, наистина мен не ме задоволяваха общите схващания на хората, но не бих могъл да се похваля, че живота имаше за мен някакъв дълбок смисъл, че въобще разбирах нещо от това, което струеше в моята кръв. Аз живеех, защото природата, Бог беше вдъхнал в ноздрите ми диханието на своя живот, но аз не разбирах нищо от живота в мен и около мен. Знаех само, че човечеството току що се отърси от нещо много страшно по своето естество, от великото безумие на световната война; помнех, що страдания и плач сме изживели и ние по време на тия страшни кървави години. Но от хубавото, красивото, положителното, творческото в природата - от това, което запалва неугасимия огън в сърцето на човека, не разбирах почти нищо. А и кой ли ме е учил на това ?! - Бях чел видни философи - те всички ме пращаха към мене самия, но никой не беше смогнал да докосне струните на моята душа, никой не ми посочваше пътеките към самия мене. Отдавна бях захвърлил храненето с телата на божии създания, ала все ми липсваше нещо - не бе ме докоснал слънчев лъч, не беше досегнал още очите ми пръста на Великия.

Бих казал с езика на обикновените: това беше една случайност, когато веднъж мои приятели по безмесно хранене ме поканиха да чуем беседата на един от най-странните хора в България. Тази беседа беше за мене всичко. Тоя дивен човек стана за мен, за моето сърце, за моята душа Учител на живота. Той беше вече за мнозина такъв. Благословен онзи час, когато Го видях и чух за първи път - това беше великото докосване на Божествения пръст до моите очи! Огън възпламени сърцето ми и светлина озари ума ми.

Заредиха се светли познанства в моя живот - аз се запознах с много хора с пламтящи сърца и греещи умове. С тях почнах да се изкачвам на най-високото място на изток от Варна, да видим Изгрева на най-благодетелното създание за нашата земя - на Слънцето. Да ви опиша ли моя първи изгревен ден? - Дано трепетът, що изживях в душата си тогаз, запали други готови души !. . .

Ранна пролет; нощта вече довършваше своето велико дело да освободи земята от бремето на изтеклия ден - зазоряваше се. Бях готов, когато един приятел дойде да ме вземе. Ние тръгнахме на изток и след петнадесетина минути се измъкнахме из Варна. Духаше приятен морски утринен ветрец. Из лозята всичко беше вече разлистено и разцъфтяно. Птички чуруликаха и пееха дивна песен на хваление на природата, изгряващия ден и пролетта. Сякаш те упрекваха умните създания - хората, че не могат да вършат и не разбират тази велика служба на благодарност и хвала към природата, че не могат с песен да посрещнат изгряващия ден. - Една дълбока радост и трепет се разливаше на всякъде. А капките роса, тия бисери на пролетните утрини, украсяваха всяка тревица, всяко стръкче, всеки цвят, от който се разливаше свеж приятен аромат. Неусетно се изкачихме на високото на баира. Може би думите биха били малко и неизразителни, за да се опише красотата на гледката. Под тебе кичести лозя и градини, на запад града и езерото, а на юг и изток - Балкана и пространното синьо-зелено море. Окото ти гледа и не може да се насити на тази гледка. Морето те опива, то те унася, ти се губиш и се чувствуваш малка частица всред велика стихия - морето, морето на живота. В унес изкачваме върха през стръмни полянки от пъстри цветя. Тиха песен долита до ушите ни. Това са приятели, хора с трепет и песен очакващи светилото на деня. В лицата на всички е изписано величието на този миг, възторга, що изпълва душите им. Техните души се сливат в този миг с всичко в природата и те трептят с пулса на изгрева. В далечината на изток, където безпределното море се слива с небето, всеки миг се променят краските. Небето става червено, после розово, после оранжево, оранжево-златисто, цветовете се преливат един в друг и бърже-бърже се сменят. Всред тази мълчалива светлинна феерия настава величествен момент, сякаш из бездната бавно, величествено изплава голям светещ диск. - Изгрява Слънцето, светилото на деня, смисъла на живота. Можеш да го гледаш, докато се дигне една педя над хоризонта, ти си унесен, ти растеш заедно с изгряващото слънце. За миг неговите лъчи попарват очите ти, те топлят, сгряват - нова благодарствена песен отеква хармонично от много гърла…

Минават час, два горе на високото в песни и умни, мъдри разговори. Тръгваме пак надолу към града, този човешки мравуняк. Сърцата ни са преизпълнени с нега, топлота и мисъл. Докоснало те е слънцето с първите си лъчи! То е напълнило чашата на твоя живот с еликсир, с радост и творчески поглед за живота. И всичко, всичко ти се смее, и радва ти се и ти се покланя. Ти чувствуваш в душата си такава сила, че болен би оздравял от докосването ти, и сякаш мъртъв би отворил наново очи за светлината.......

Нов живот настана за мен, такъв какъвто беше вече за мнозина или по право за малцина „избрани“ настанал. Нещата ги виждах вече в слънчева светлина, виждах ги в тяхното растене и разбрах, че без слънцето няма растене, няма живот, няма път към себе си, няма добро на земята.

Колко, колко цели нощи в съзерцание и наблюдение на звездите съм очаквал, сам или с приятели, с трепет на сърцето, горе на Върха на Изгряващото Слънце, свещения момент на слънчевия изгрев! Тогава залюбих звездите и завещах сърцето си на слънцето и тям. И цялата вечност на моя живот реших да посветя на една странна, но чудновато възможна химера - да странствувам от звезда на звезда, докато се упоя от красотата на Божествената творба и се слея с Безкрайния.

Братя мои, и вие, които сте се опивали от чутовния изгрев на слънцето по високи планини, ви желая да видите изгрев слънце от Върха на Изгряващото Слънце. Да го видите и почувствувате величието му, когато израства пред вас от безпределното море, от морето на живота. И в тия, в които не е станал този вътрешен обрат, какъвто е станал някога в мене, непременно ще затрептят струните на един нов живот на душата, който ще се излива в смислена творческа радост.

Ели.