Jump to content

ТОЙ - ТЕОФАНА


valiamaria
 Share

Recommended Posts

Теофана

ТОЙ.

Изкачва се нагоре в планината:
пред него път труден се чертай –
пътека камениста, крива
извива в гъстия лещак, -
 
провира се под вейките му свежи
преплетени кат русите коси
на палавница малка, буйна, плаха,
нересана или ресана от дни;
 
ту простнала се из поляни китни,
изплетени от хиляди цветя,
ту права се изправила нагоре
по стръмни урви и скали - -
 
А той върви - Но всяка стъпка с труд се прави тука -
не е като из равний път -
задъхва се, поспира, пак поема
и все нагоре - шаг след шаг - -
 
И в миг му светла просиява
идея чудна, приказна една,
и в миг му радост странна трепва:
- На космоса е господар! -
 
И пак задъхва се, поспира в изнемога
и пита се, защо,
защо и мъничек, нищожен той се чувствува
и в същий миг - голям.
 
А вейките преплетени в лещака
и пъстрите в поляните цветя,
и въздуха, и урвите страхотни
в‘едно със целий свят там дават му ответ :
 
- Защото си от пръст направен ти,
си мъничек и плах,
- защото си и Дух Божествен ти,
Божествен си, голям.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...