valiamaria Posted September 4, 2011 Share Posted September 4, 2011 Теофана ТОЙ. Изкачва се нагоре в планината: пред него път труден се чертай – пътека камениста, крива извива в гъстия лещак, - провира се под вейките му свежи преплетени кат русите коси на палавница малка, буйна, плаха, нересана или ресана от дни; ту простнала се из поляни китни, изплетени от хиляди цветя, ту права се изправила нагоре по стръмни урви и скали - - А той върви - Но всяка стъпка с труд се прави тука - не е като из равний път - задъхва се, поспира, пак поема и все нагоре - шаг след шаг - - И в миг му светла просиява идея чудна, приказна една, и в миг му радост странна трепва: - На космоса е господар! - И пак задъхва се, поспира в изнемога и пита се, защо, защо и мъничек, нищожен той се чувствува и в същий миг - голям. А вейките преплетени в лещака и пъстрите в поляните цветя, и въздуха, и урвите страхотни в‘едно със целий свят там дават му ответ : - Защото си от пръст направен ти, си мъничек и плах, - защото си и Дух Божествен ти, Божествен си, голям. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now