ТОЙ - ТЕОФАНА

[valiamaria]

Теофана

ТОЙ.

Изкачва се нагоре в планината:

пред него път труден се чертай –

пътека камениста, крива

извива в гъстия лещак, -

 

провира се под вейките му свежи

преплетени кат русите коси

на палавница малка, буйна, плаха,

нересана или ресана от дни;

 

ту простнала се из поляни китни,

изплетени от хиляди цветя,

ту права се изправила нагоре

по стръмни урви и скали - -

 

А той върви - Но всяка стъпка с труд се прави тука -

не е като из равний път -

задъхва се, поспира, пак поема

и все нагоре - шаг след шаг - -

 

И в миг му светла просиява

идея чудна, приказна една,

и в миг му радост странна трепва:

- На космоса е господар! -

 

И пак задъхва се, поспира в изнемога

и пита се, защо,

защо и мъничек, нищожен той се чувствува

и в същий миг - голям.

 

А вейките преплетени в лещака

и пъстрите в поляните цветя,

и въздуха, и урвите страхотни

в‘едно със целий свят там дават му ответ :

 

- Защото си от пръст направен ти,

си мъничек и плах,

- защото си и Дух Божествен ти,

Божествен си, голям.